№ 42
гр. Берковица, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200224 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕМ. Д. ЯН. от гр.Берковица,ул.“Солунска“ №9
и ЕГН ********** от против Наказателно постановление №7296 от
08.07.2021г. на Началник отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, с
което на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 3500 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А от Закона за пътищата.
Наведен е довод за несправедливост на наложеното административно
наказание, което било незаконосъобразно индивидуализирано. Иска се
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административно-наказващият орган – Агенция пътна инфраструктура
в писмено становище излага подробни съображения за правилно приложение
на материалния закон, както и че съгласно нарушените разпоредби от ЗП и
относимите към тях разпоредби от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, А. е
годен субект на вмененото му нарушение. Изложени са твърдения за
отегчаващи отговорността обстоятелства и вредните последици от деянието.
В съдебно заседание административно-наказващият орган се представлява
от юрк.В., който моли жалбата да бъде отхвърлена и наказателното
постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
1
становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради
следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 17.06.2021г., в 10,30ч., жалбоподателят ЕМ. Д. ЯН. управлявал по
път II-81, км.72+700 на 20м след разклона за гр.Вършец в посока гр.София-
гр.Монтана като осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси-МПС с
две оси марка „МАН“ модел „ТГА 18.440БЛС“ с рег.№СА0887ХК и
полуремарке с три оси с рег-№С6540ЕК.
По същото време, свидетелите АДР. М. АНГ. – служител на Агенция
пътна инфраструктура и Н.А., се намирали на II-81, км.72+700 на 20м след
разклона за гр.Вършец в посока гр.София-гр.Монтана , където извършвали
рутинни проверки на ППС, превозващи тежки товари. Същите спрели
управляваното от жалбоподателя МПС за проверка.Извършено били
контролно замерване посредством техническо средство – ел.везна DFW-
KR №118844 и ролетка 1302/18 (5м.), при което било установено, че
измереното натоварване на задвижваща (2-ра) единична ос на ППС е 16.270 т.
при максимално допустимо натоварване 11.5т , а при измерено разстояние
между осите 1.31м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето била 33,730 т. при максимално допустимо натоварване 24т.
Въз основа на констатираното по време на проверката бил съставен
АУАН №0008078/17.06.2021г. за това, че на 17.06.2021г., в 10,30ч.,
жалбоподателят ЕМ. Д. ЯН. управлявал по път II-81, км.72+700 на 20м след
разклона за гр.Вършец в посока гр.София-гр.Монтана като осъществявал
движение на съчленено ППС с пет оси-МПС с две оси марка „МАН“ модел
„ТГА 18.440БЛС“ с рег.№СА0887ХК и полуремарке с три оси с
рег-№С6540ЕК като осъществява движение без разрешение от АПИ на
извънгабаритно ППС по пар.1, т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно тежко
ППС по чл.3, т.2 на Наредбата. В АУАН е отразено, че необходимостта от
разрешение се доказала от направеното измерване, при което се констатирало
надвишаване на нормите на наредбата, както следва: измереното натоварване
на задвижваща (2-ра) единична ос на ППС е 16.270 т. при максимално
допустимо натоварване 11.5т , а при измерено разстояние между осите 1.31м.,
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 33,730 т.
при максимално допустимо натоварване 24т ., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.”б”
от Наредбата, с което нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.„а” от
Закона за пътищата във вр. чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001г. на
МРРБ. АУАН бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без
2
възражения.
Въз основа на съставения АУАН административно-наказващият орган
издал обжалваното наказателно постановление, с което на ЕМ. Д. ЯН., на
основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП била наложена глоба в размер на 3500лв . за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А от Закона за пътищата във вр. с чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетеля АДР. М. АНГ. , както и от писмените доказателства – Наказателно
постановление, АУАН ,Пътен лист,Сертификати за съответствие, копие на
лична карта, копие на свидетелство за регистрация на МПС – част II, Заповед
№РД-11-1266/17.10.2019г. на председателя на УС на АПИ, Заповед №РД-
11-1267/17.10.2019г., , Заявление за проверка съгласно Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, протокол
за проведено обучение за работа с мобилни електронни везни с
неавтоматично действие за поосово измерване и др..
Съдът даде вяра на свидетелските показания, като добросъвестно
дадени, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено
възприетото от него по време на изпълнение на служебните му задължения.
От показанията на свидетеля А. се установява, че същият е спрял за рутинна
проверка управляваното от жалбоподателя МПС, измерен бил превозвания от
него товар по методика, като данните показали, че е налице претоварване,
което било вписано в съставения акт. В подкрепа на гласните доказателствени
средства са и писмените доказателства, на които съдът даде изцяло вяра, като
официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на
техните функции и по предвидения в закона ред, както и частни документи,
неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване
на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени от компетентни лица, в предписаната от закона писмена форма и
при спазване на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове.
Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в процеса на ангажиране на наказателната отговорност на
жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му
санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът е съставен
в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е на нарушителя.
Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз
основа на акта наказателно постановление. Нарушението, описано в НП,
съответства на това в акта.
Правилно е приложен материалния закон. Изложените факти в
3
обстоятелствената част на АУАН и НП, съответстват на правната
квалификация на деянието, като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона
за пътищата.
Съгласно посочената разпоредба за дейности извън специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват: в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства.
Съгласно чл.3, т.2 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, тежки ППС или състав
от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите
по чл. 7.
В чл.7, ал.1, т.4., б.”а” от Наредбата е предвидено, че максимално
допустимо натоварване на единична ос-задвижваща е 11,5т., в чл.7, ал.1, т.2,
б.”б”, че максимално допустимото натоварване на една тройна ос на
ремаркета и полуремаркета е 24т.
Вмененото на жалбоподателя нарушение се явява доказано от
събраните по делото доказателства. Безспорно установено е, че при
направеното от контролните органи измерване са установени стойности на
посочените показатели над максимално допустимите. От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че техническите средства, с които е
направено измерването са изправни, както и че служителят на АПИ е
притежавал компетентност да борави с тях.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.53, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата, предвиждаща, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв.,
ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл.25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл.
41 или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя.
Жалбоподателят представлява физическо лице, което е управлявало
процесното ППС с натоварване над допустимите размери и в нарушение на
чл.26, ал.2 от ЗП, поради което същият е годен субект на нарушението. В
качеството си на водач на тежкотоварно ППС, жалбоподателят е следвало да
знае максимално допустимите стойности по НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001г. и
да вземе необходимите мерки, за да се увери, че не превозва товар над тези
стойности.
Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Същото е формално. От събраните по делото доказателства не се установява
то да се отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на нарушения от посочения вид.
Предвид на изложеното, законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за вмененото
му нарушение.
4
Съдът намира за основателен довода на жалбоподателя, че размерът на
наказанието е несправедлив, като не съответства на тежестта на нарушението
и нарушителя, както и на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. За нарушението по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, се
предвижда наказание глоба от 1000 до 5000 лв. В процесния случай, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3500 лв. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да бъдат взети предвид липсата на други
нарушения на Закона за пътищата. На следващо място, не може да се приеме
като отегчаващо отговорността обстоятелство – нарушение на чл.37, ал.3 от
Наредбата – движението на тежкото ППС след проверката да е продължило
без получаване на необходимото разрешително, не са събрани каквито и да
било доказателства в хода на административно-наказателното производство,
включително в производството пред съда. С оглед на това, при наличието
само на смекчаващи отговорността обстоятелства, справедливо се явява
административно наказание глоба в минималния размер – 1000 лв.
Обжалваното наказателно постановление, следва да бъде изменено, като бъде
намален размерът на наложеното административно наказание глоба от 3500
лв. на 1000 лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №7296 от 08.07.2021г. на
Началник отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София , с което на
основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата на ЕМ. Д. ЯН. от
гр.Берковица,ул.“Солунска“ №9 и ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 3500 лв. за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, като НАМАЛЯВА размера на
наложената ГЛОБА от 3500 лв. на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Монтана в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5