Решение по дело №2228/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1093
Дата: 15 юли 2010 г. (в сила от 17 август 2010 г.)
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20102120202228
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

         

                                                    15.07.2010г.                                      гр. Бургас

 

                                            В   ИМЕТО   НА   НАРОДА      

 

Бургаският районен съд                                              четвърти наказателен състав

На дванадесети юли                                                    две хиляди и десета година 

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                                                                                     Председател: Иво Добрев

                                                                 Съдебни заседатели:

Секретаря Златка Калоянова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Иво Добрев

административнонаказателно дело № 2228 по описа за 2010 година

за да се произнесе взе предвид следното:

                                                                   

          Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.А.Л. в качеството и на управител на “С.”ООД, със седалище и адрес на управление гр.Б. срещу наказателно постановление № 03-171/ 14.04.2010г. на Директора на РИОКОЗ-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.56 ал.1 и 2 от Закона за здравето/ЗЗ/ вр.чл.4 ал.1 и чл.5 ал.1 т.1 от Наредба за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закрити обществени места и в закрити работни помещения на дружеството е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.

          След  преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено  следното:

          На 10.03.2010г. се извършила проверка от служители на РИОКОЗ-Бургас в бирария, намираща се в гр.Б., стопанисвана от “С.”ООД. Повод за предприемане на същата била подадена жалба от граждани с оплакване, че в жилищата, намиращи се над заведението постъпва тютюнев дим. Длъжностните лица констатирали на място, че на клиентите на бирарията се разрешава тютюнопушене, на масите в обекта са поставени пепелници, като не е осигурена механична вентилация в закритата търговска зала за посетители и не е обозначена зоната за пушене с трайна маркировка.

Във връзка с констатираното нарушение на 15.03.2010г. срещу дружеството-жалбоподател бил изготвен АУАН №25973. Същият бил предявен на управителката на “С.”ООД-М.Л. в присъствието на преводач. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответствие с формалните изисквания на чл.42 ал.1 от ЗАНН.

          По образуваната административнонаказателна преписка е издадено обжалваното наказателно постановление. Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта намерил фактическите констатации за доказани и наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.

По делото е разпитана актосъставителката С.П.- младши инспектор в отдел “КХОХ” на РИОКОЗ-Бургас, като показанията и  кореспондират  с констатациите, обективирани в акта и в обстоятелствената част на наказателното постановление. Последната е категорична, че в момента на проверката в обекта се е пушило, имало е поставени пепелници по масите, като същевременно залата не е била оборудвана със съответната механична инсталация, служеща за изсмукване на дима в заведението.

Нормата на чл.56 ал.1 и 2 от ЗЗ създава регламент, съгласно който се забранява тютюнопушенето в закритите обществени места, като изключения се допускат само в местата за настаняване и средствата за подслон и в определени видове заведения за хранене и развлечение.

Видно от разпоредбата на чл.4 ал.1 от Наредба за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закрити обществени места и в закрити работни помещения: Тютюнопушене в закритите обществени места по чл.3 се допуска, при условие че се извършва в обособени зони. Чл.5 от същия подзаконов нормативен акт, предвижда, че помещенията по чл.4 трябва да са оборудвани с механична вентилация с определени параметри, която следва да работи през цялото време в обекта и само по изключение, при техническа невъзможност за изграждане на такава инсталация се допуска използване на естествена вентилация.

Съдът счита за безспорно установено, че на 10.03.2010г. дружеството-жалбоподател е допуснало тютюнопушене в заведението на ул.”...........”, в гр.Б. и това е ставало в закрита търговска зала, без да се обособи зона за тютюнопушене с обозначена трайна маркировка и при липса на механична вентилация. Недоказани са твърденията на жалбоподателя, че е имало поставени означения на вратите в бирарията, съобщаващи за това, че тютюнопушенето не е разрешено и че не се допускали клиенти- пушачи в закритата зала.

Като е въвел забрана за пушене на обществени места и допуснал по изключение това да става в заведенията, но при спазване на определени условия и предпоставки законодателят е целял да дисциплинира търговците по повод на упражняване на тяхната дейност, вменявайки им задължение да осигурят механична вентилация в стопанисваните обекти. Регламентът е създаден, за да не се накърняват правата на останалите граждани от обществото, които са непушачи, като се сведе до минимум възможността да вдишат противно на волята си тютюнев дим, което пък би могло да доведе до увреждане на здравето им. По мнение на настоящия състав нарушението е възникнало в резултат на недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, който не е положил грижата на добър търговец при организиране на дейността си и не се е съобразил с ангажимента си, произтичащ от императивната норма на чл.56 от ЗЗ.

          При тези фактически констатации, съдът намира, че деянието осъществява признаците на състава на нарушението посочено в НП, поради което, напълно основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

При предвиден размер на санкцията от 500 лв. до 1500 лв., наказващият орган е отчел факта, че нарушението е извършено за първи път и е наложил такава в минимален размер. Административното наказание е адекватно на степента на обществената опасност на деянието. Същото е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл.12 от ЗАНН. Постановлението е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде  потвърдено.

 По изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                                Р     Е     Ш     И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-171/ 14.04.2010г. на Директора на РИОКОЗ-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.56 ал.1 и 2 от Закона за здравето/ЗЗ/ вр.чл.4 ал.1 и чл.5 ал.1 т.1 от Наредба за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закрити обществени места и в закрити работни помещения на “С.”ООД, със седалище и адрес на управление гр.Б. е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.

 

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд -Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:/П/

 

Вярно с оригинала!

Златка Калоянова