РЕШЕНИЕ
Номер 594 /27.04. Година 2018 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На двадесет и седми март през 2018 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Румяна Мишева
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА
гражданско дело номер 2404 по описа за 2016
година
намери за установено следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ.
Ищецът
- Б.И.К., ЕГН ********** и адрес: *** твърди, че на 30.09.2011 г. около 17:00
часа бил задържан от служители на сектор „Икономическа полиция” към ОД на МВР –
****, съпроводени от униформени, тежко въоръжени с бронежилетки полицаи от
сектор „ПООР” към ОД на МВР – ****. Арестът станал пред очите на *-годишния син
на ищеца като на последния било разпоредено да застане с лице към стената, с
ръце на гърба, без да разговаря с никого и бил
извършен в сграда в режим на етажна собственост през време от деня, в което
оттам минават съседи и познати на К.. Ищецът твърди, че без да бъде уведомен
какво търсят и да бъде поканен да го предаде, полицаите претърсили всеобхватно
дома му и не иззели никакви вещи, след което бил изведен навън с белезници на
паркинга пред дома му в центъра на града, когато „всички съседи са в дворовете
си, на улицата, пред блока”, бил претърсен лизингов автомобил, ползван от брата
на К., който към онзи момент се ползвал от него, а след това бил откаран в
сградата на „Икономическа полиция”, където му била извършена криминалистическа
регистрация, личен обиск, връчили му заповед за полицейско задържане и до 04:00
часа на следващия ден бил прав в коридора с белезници. Сочи, че освен лицата,
които извършили регистрацията му, единствен с него разговарял ***на име Г.Т.Г.,
от който чул репликата: „и сега трийсет
коли са при теб, а?”, което убедило ищецът, че арестът му бил
неоснователен. След 04:00 часа на 01.10.2011 г. К. бил отведен в V РПУ на МВР – ****. На същия ден му
било повдигнато обвинение, което за периода до 13.06.2014 г. с различни
постановления на разследващия полицай било изменяно и допълвано, както следва:
1.
Престъпление по чл. 321, ал. 3 във вр. ал. 2 от НК – за това, че през периода
от началото на м. януари 2009 г. до 01.10.2011 г. в гр. **** е участвал с Д.П.Х.,
А.Д.К., Л.Л.А., Л.И.П., С.Д.Д., Г.С.Г., К.С.М., С. А.Я., Е.К.А., Ж.Д.М., Е.С.С.,
А.Т.В.в организираната престъпна група, образувана и ръководена от К.Т.В.,
която е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – такива по чл.
255, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК
2.
Престъпление по чл. 321, ал. 3 във р. с ал. 2 от НК – за това, че през периода
от началото на м. януари 2008 г. до 01.10.2011 г. в гр. ****и с. ****, обл. ****
участвал заедно с Ж.Д.М., Л.И.П., С. А.Я. и Е.С.С. в организирана престъпна
група, образувана и ръководена от Д.П.Х., което е създадена с користна цел и с
цел да върши престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години – такива по чл. 206 от НК.
3.
Престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 7 във вр. с
чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК – за това, че през периода м.
октомври 2009 до м. октомври 2011 г. в гр. **** и гр. **** при условията на
продължавано престъпление като помагач в съучастие с А.Д.К., А.Т.В., Г.С.Г., Е.К.А.,
С.Д.Д., Д.П.Х., Е.С.С., С. А.Я., К.А.М., Л.Л.А., всичките като помагачи
умишлено е улеснил чрез отстраняване на спънки, набавяне на средства и по друг
начин К.Т.В. като извършител в качеството му на *** на „М.” ООД и като пълномощник
на И.З.Д.– едноличен собственик на капитала на „С.х.” ЕООД, да избегне плащане
на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС като е потвърдил неистина
в писмени декларации, които се изискват по силата на закона и правилника за
приложението му по чл. 125,ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 700 000,00 лева.
4.
Престъпление по чл. 206, ал. 4 във вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК – за това че в периода от месец февруари 2011 г. до месец
септември 2011 г. в с. **** , обл. **** при условията на продължавано
престъпление в съучастие като извършител с Д.П.Х. и Л.И.П. противозаконно е
присвоил чужди движими вещи – лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 350” с ДК № РВ
**** КМ и лек автомобил марка „Мерцедес С 350” с ДК № РВ **** ВХ – собственост
на „Х.А. - А.-А.– клон **** ” ЕООД, гр. ****, които владеел като обсебването е
в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.
5.
Престъпление по чл. 206, ал. 4 във вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК – за това, че в периода от месец януари 2008 г. до месец
септември 2011 г. в гр. **** при условията на продължавано престъпление в
съучастие като съизвършител с Д.П.Х., Е.С.С.,
С. А.Я. противозаконно бил присвоил чужди движими вещи – всичко общо седем леки
автомобила на обща стойност 1 270 800 лв. собственост на „Х.А. -
А.-А.– клон ****” ЕООД, гр. ****, които бил владял като обсебването е в особено
големи размери, представляващо особено тежък случай.
След
като му било повдигнато обивнението ищеца твърди, че бил отведен в следствения
арест. Сочи, че неоснователното задържане му причинило стрес, в резултат на
който получил болки в корема през почивните дни, а едва в понеделник получил
лекарство, което облекчило състоянието му. Твърди, че състав на ОС – ****
уважил искането на Прокуратурата за задържането му под стража, а Апелативен съд
– **** потвърдил мярката. В следствения арест ищецът прекарал 5 месеца - до 23.03.2012 г., когато с Определение на
Апелативен съд –**** била изменена мярката в Парична гаранция в определяния от
ищеца като „рекорден” размер от 100 000 лв. Поради финансова невъзможност
да внесе гаранцията ищецът прекарал още 3 месеца в а.. След молби до
наблюдаващия прокурор, последният намалил гаранцията до размер от 10 000
лв., които съпругата на ищеца събрала със заеми и внесла. Така общата
продължителност на задържането му под стража ищеца твърди, че е 9 месеца. При
промяната на мярката „задържане под стража“ в „гаранция“ на ищеца освен това
била наложена мярка „забрана за пътуване в чужбина”, с което било нарушено правото
му за свободно придвижване. Твърди, че
условията в а. са ужасни, както и че обитавал килия № *** с площ от няколко
кв.м., обзаведена с три легла, от които две едно върху друго, зад еднометрова
преграда било положено тоалетно клекало, до него маса и мивка; осветлението не
се гасяло 24 часа, а храната окачествява като ужасна – закуска от парче (25
гр.) сирене „като тебешир” и сух хляб. Ищецът сочи, че прекарвал 23 часа от
денонощието в килията и 45
минути – в разходка в т.н. каре, представляващо заградено от мрежи малко
пространство. Твърди, че от лошите условия и невъзможността да води
здравословен начин на живот, К. получил шест много тежки кризи от подагра, а
през септември 2012 г., след като вече бил освободен от а. и бил прегледан с оплаквания
от тежки болки и през октомври хоспитализиран претърпял животоспасяваща
операция на бъбреците, които били увредени от шестте кризи, преживяни в а..
Твърди, че на 13.06.2014 г. с Постановление за частично прекратяване
прокуратурата прекратила разследването срещу него за по-горе описаните тежки
престъпления. Ищецът сочи, че се чувства невинен, незаконно задържан и
незаконно обвинен в извършването на престъпления, както и че през изтеклите
години от повдигането на обвинението против него до сега е търпял и продължава
да търпи ежедневно и еженощно постоянно и ежечасово непреодолими от съзнанието
и душата му болки и страдания, в резултат на което здравословното му състояние
дотолкова се влошило, че непрестанно се нуждае и ползва успокоителни медикаменти.
Сочи, че засегнати са честта и достойнството му; ищецът преживял и изпитвал
чувство на срам, постоянно притеснение как ще завърши наказателното преследване
спрямо него, неудобство и безпокойство, бил под постоянен стрес; социалните му
контакти се ограничили, намалели възможностите за трудова реализация, поради
което дълго време не можел да си намери работа и през всички тези години бил в
тежест на семейството си – съпругата му и нейните родители. К. твърди, че има
три висши образования – ****, **** и ****, но поради обстоятелството, че срещу
него се водило наказателно производство същият не могъл да постъпи в армията,
макар да бил ****, поради което и пропуснал да реализира доход на **** в размер
на 2847 лв. Твърди, че майката му се разболяла от притеснение по него и през
2014 г. починала. Допълнително сочи, че зле се отразило върху личността и
съзнанието му отразяването на невярното обвинение в печатните и електронни,
местни и централни медии, както и че въпреки изричното му несъгласие К. бил
фотографиран, а житейската практика сочила, че дори написаното да не е вярно,
то опровергаването никога не добива тази
гласност и сила, които са получили обвинението. Всичко това довело до лошо
отношение към ищеца от страна на съкварталци, близки и познати, които открито
го провокирали при среща, с което допълнително обостряли състоянието му. След
излизането му от а., клиентите на К., който до тогава бил уважаван ****, се
отдръпнали. Заявява, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че по време на
престоя си в а. незаконосъобразно в значителна степен са били ограничени
конституционното му право на свободно предвижване и правото на избор на място и
условия за полагане на труд, довело до затруднено социално адаптиране. За целия
период на задържане К. твърди, че умишлено не допускал до свиждане *-годишния
си тогава син, а в единствения случай, когато предварително знаел, че ще играе
на поляна близо до а., с набиране на прозореца за няколко мига го зърнал през
решетките на килията си.
Ищецът
сочи, че преди да бъде задържан през 2011 г. в данъчната си декларация за 2010 г. е посочил
доход в размер на 41 349,42 лв., от заплата по трудови правоотношения с „Б.и.“
ООД и с „Б.К. к. и.“ ЕООД, а от „Х.“ АД по договор за управление за длъжността
„**** на Съвета на д.“. Договорът с „Х.“
АД твърди, че бил сключен на 01.10.2009 г., като безсрочен, а уговореното
възнаграждението е в размер на 7 минимални брутни заплати към датата на
сключване, т.е. 240 лв. с добавка в размер на 0,6% за * г. ***опит. Договорът
за управление с „М.-БГ“ ООД твърди, че бил сключен на 01.03.2010 г. като безсрочен, а договорът с „Б.и.“
ООД бил сключен на 01.07.2010 г. и прекратен на 14.11.2011 г. с размер на
възнаграждението 626,74 лв. По отношение на договорът, сключен с „Б.К.– к. и и.“
ЕООД на 01.10.2010 г. ищецът твърди, че не е прекратен, а уговореното възнаграждение
е в размер на 400 лв. Въз основа на изложеното и за периода от 01.10.2011 г. до
30.06.2014 г. по тези правоотношения ищеца претендира обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от 112 896,00
лв., представляващи нереализирани трудови доходи.
Наред
с горното ищецът твърди, че „Б.И.К. – к. и и.“ ЕООД е кредитополучател по
Договор за банков кредит от 2009 г., сключен с „Б.“ АД, който договор е
обезпечен с договорни ипотеки и договор за поръчителство. Ипотеката била
сключена по отношение на имот, собственост на дружеството, както и за имот,
притежаван в режим на СИО от ищеца и неговата съпруга. Поръчител в качеството
си на физическо лице по договора бил К., а вземането било обезпечено и със
запис на заповед, издаден от дружеството и подписан от него в качеството на ***,
като ***. Ищецът твърди, че през 2011 г. докато бил в а., Нотариус му връчил
нотариална покана, че поради необслужване кредитът е станал предсрочно
изискуем. Сочи че, поради незаконното му задържане и лишаване от свобода е бил
лишен от възможността да изпълнява задълженията си на у., да организира
дейността на дружеството с оглед погасяване на кредита, вкл. и да преговаря за
промяна на условията по договора, в резултат на което и по изпълнително дело №
452 от 2012 г. по описа на ЧСИ М. чрез публична продан били продадени двата
ипотекирани имота на обща стойност 162 000 лв. Ищецът твърди, че
погасената по кредита сума възлизала на 50 000 лв., а останалото,
непогасено и търсимо от него като физическо лице задължение на основание
договора за поръчителство и авала, е в
размер на 179 860,98 лв. при усвоени от банката средства в размер на
208 650 лв. Затова и претендира обезщетение за имуществени вреди в размер
на останалото непогасено задължение към „Б.“ АД или сумата от 179 860,98
лв.
За
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
преживения публичен арест; от неоснователното обвинение; от престоя в а.,
вследствие незаконното му лишаване от свобода, висше човешко благо; за
претърпените физически болки и страдания и обострянето на заболяванията му, в
следствие на престоя в а.; за животоспасяващата операция в причинно-следствена
връзка с а. му и преживените 6 бр. кризи от подагра; за невъзможността да
работи като ****, **** и **** за периода на задържането му; за лошите условия и
храна в а.; за лишаване от възможността му да общува със семейството му; за
засегнати му чест и достойнство, уронено добро име и бизнес репутация, за
чувство на срам, от притеснение, от неудобство и безпокойство; за неспокоен сън
от преживян стрес и негативни емоционални преживявания, от ограничените
социални контакти, от намалени възможности за трудова реализация, вследствие от
незаконното му обвинение, за неразумния срок на задържане, за забраната да
пътува в чужбина ищецът Б.К. претендира обезщетение в размер на 200 000
лв., ведно със законната лихва от датата на искова молба.
Претендира
също така и обезщетение за имуществени вреди, както следва: сумата от 112 869,00
лв., представляваща пропуснат да бъде реализиран за периода 01.10.2011 г. –
30.06.2014 г. трудов доход по договори с „Х.“ АД, „М.- БГ“ ООД, „Б.и.“ ООД и „Б.К.–
к. и.“ ЕООД; сумата от 179 860,98 лв., представляваща останало непогасено
задължение към „Б.“ АД; сумата от 2 847 лв. пропуснато трудово възнаграждение
като ****, както и законната лихва в размер на 1 452.28 лв. върху
гаранцията за времето на престоя по сметката на МВР, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното им заплащане. Претендира разноски.
Ответникът
Прокуратурата на Република България, гр. **** депозира писмен отговор вх. №
37365 / 15.12.2016 г. чрез Окръжна прокуратура – ****, с който оспорва исковите
претенции по основание и размер. Счита, че са недоказани твърденията на ищеца
за претърпяни вреди, изразяващи се в ограничени социални контакти,
злепоставяне, невъзможност да работи, влошено здравословно състояние, отлив на
клиенти, които да се намират в причинна връзка и да представляват непосредствен
резултат от повдигнатото му обвинение и частичното прекратяване на наказателното
производство спрямо него. Твърди, че наказателното производство срещу К. по
обвинението за престъпление по чл. 211, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК е висящо, в своята съдебна фаза, като в Районен съд **** е образувано НОХД №
3488/2014г. по внесен от Прокуратурата обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 211, вр.
чл. 209, вр. чл. 26, ал.1 вр. чл.20, ал.4 НК и с оглед множеството включени
деяния – 12 бр. – характера и тежестта на същите, поисканата и наложена мярка
за неотклонение „задържане под стража“ е изцяло оправдана. Сочи, че за
публикации в пресата Прокуратурата не носи отговорност, като твърди, че не е
разпространявал такива данни. Аналогично, Прокуратурата не е отговорна и за
начина на задържане и условията в а., тъй като това били действия, респ.
бездействия на други органи. Най-сетне, поддържайки законността на мярката за
неотклонение, твърди, че Прокуратурата не следва да отговаря за влошеното
здравословно състояние на ищеца, както и за всички произтекли от това
имуществени вреди – невъзможност да работи и неполучени възнаграждения за труд.
Счита, че претенцията за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. е
прекомерна с оглед критерия на чл. 52 от ЗЗД като същата е несъобразена с
трайната съдебна практика и обществено-икономическите условия на живот в
страната. Твърди, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът съобразява негативните последици върху личността и психиката на
лицето, срещу което е упражнена наказателна репресия. Доколкото в коментирания
случай е налице частично прекратено наказателно производство срещу ищеца, а
предаването му на съда е било по обвинение за извършена измама в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай и като счита, че твърденията на К.
не са подкрепени от убедителни
доказателства, то и претендираното обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явява прекомерно като размер. Оспорва претенцията за
обезщетяване на имуществени вреди като счита същата за неоснователно, тъй като
липсват доказателства, че ищецът със сигурност е щял да реализира посочените
доходи, но е пропуснал поради повдигнатото му обвинение. Осъществената публична
продан, според ответника, не била пряка последица от повдигнатото обвинение, а
твърдяната загуба е недоказана. Ответника оспорва претенцията за законна лихва
върху внесената гаранция като неоснователна, като твърди, че мярката за
неотклонение била изпълнена законосъобразно. Възразява срещу ищцовата претенция
за присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
С постановление за образуване на
досъдебно производство от 20.09.2011г. е образуваното такова срещу неизвестен
извършител за това, че през периода от 01.01.2009г. до 20.09.2011г. в гр. ****
е образувал и ръководил организирана престъпва група, създадена с користна цел
– престъпление по чл. 321, ал.3, вр. ал.1 НК. Със същото постановление е
разпоредено да се извършат действия по установяване самоличността на лицето
организирало и ръководило групата и членовете на същата чрез провеждане на
необходимите оперативно издирвателни мероприятия и процесуално – следствени
действия.
Със Заповед за задържане на лице на 30.09.2011г. е
задържан за срок от 24 часа Б.К. и е освободен в 16.00ч. на 01.10.2011г.. При
задържането е извършен личен обиск на К., за което е съставен протокол, като на
01.10.2011г. в 16.30 ч. на ищеца са върнати всички вещи, описани в него.
С постановление от 01.10.2011г. на Зам. Окръжен
прокурор при Окръжна прокуратура обвиняемият Б.К. по досъдебно производство №
584/2011г. по описа на Сектор „ПИП“ ОД на МВР гр. **** е задържан за срок от 72
часа в ОЗ „Следствени Арести“, считано от момента на предявяване на обвинението.
С постановление за привличане на обвиняем от
01.10.2011г. ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по
чл. 321, ал.3, пр. 2 във вр. с ал.2 от НК; на същата дата е и разпитан в това
му качество, за което е съставен протокол от 01.10.2011г.
С постановление от 03.10.2011г. ищецът е привлечен за
обвиняем и в извършване на престъпления от общ характер, както следва:
по чл. 255, ал.3 във вр. с ал.1 т.2, пр.1, т.7 във вр.
с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 НК;
по 321, ал.3, пр. 2 във вр. с ал.2 НК и
по чл. 206, ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1
във вр. с чл. 20, ал.2 НК и в това качеството е разпитан.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 20.02.2012г. ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем за две престъпления по чл. 321, ал.3, пр. 2 във вр. с ал.2 НК; за
такова по чл. 255, ал.3 във вр. с ал.1 т.2, пр.1, т.7 във вр. с чл.26, ал.1 вр.
с чл.20, ал.4 НК и за две престъпления по чл. 206, ал.4 във вр. с ал.1 във вр.
с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 НК и на същата дата е бил разпитан.
С постановление от 27.06.2012г. на Окръжния прокурор
при Окръжна прокуратура **** е изменен размер на взетата по отношение на ищеца
мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ от 100 000 лв. на 10 000 лв.
От мотивите на коментираният акт е видно, че по отношение на обвиняемия са били
повдигнати обвинения за престъпления по чл. 321, ал.3 вр. ал.2 от НК, чл. 255,
ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.7 вр. чл. 26, ал.1 вр. 20, ал.4 НК и за две деяния
по чл. 206, ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, както и че с
определение от 03.10.2011г. на ПОС спрямо него е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по реда на чл. 64 от НПК, потвърдена и от Апелативен съд
****. От същия се установява, че взетата по отношения на ищеца най – тежка
мярка за неотклонение е изменена с определение на ПАС от 22.03.2012г. в по –
лека - „Парична гаранция“ в размер на 100 000 лв., която в дадения срок не
е внесена. Всъщност, по делото са представени и преписи от протоколно
определение № 828 от 03.10.2011г. на ПОС, с което по отношение на ищеца е взета
най – тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и препис от
акта на ПАС, с който определението е потвърдено.
С постановление от 22.08.2013г. на Окръжния прокурор
при Окръжна прокуратура **** и при условията на чл. 234, ал.8 от НПК – изтичане
на сроковете за налагане на мерки за процесуална принуда по отношение на ищеца
са отменени мярката на неотклонение „Гаранция“ в размер на 10 000 лв. и
мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страната без
разрешение на наблюдаващия прокурор“.
С постановление за привличане на обвиняем от
13.05.2014г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем в извършване на
престъпление по чл. 211 във вр. чл. 209, ал.1, във вр. чл. 26, ал.1, във вр.
чл.20, ал.4 НК и в това качеството е разпитан.
С постановление на Окръжния прокурор при Окръжна
прокуратура **** от 12.06.2012г. производството по ДП № 584/2011г. е разделено,
а с постановление от 13.06.2014г. е прекратено наказателното производство по
отношение на ищеца за двете престъпления по чл. 321, ал.3, пр. 2 във вр. с ал.2 НК и за престъплението по чл. 255, ал.3 във вр. с ал.1 т.2, пр.1, т.7 във вр. с
чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 НК.
Няма спор, а и
съдът установи при извършена служебна справка, че за престъплението по чл.
211, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК е внесен обвинителен акт,
образувано е съдебно производство по НОХД № 3488/2014г. по описа на ПРС, което
е висящо, в своята съдебна фаза пред първоинстанционния съд.
Установеното до тук препятства възможността да се
приеме, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, пр.второ от ЗОДОВ. Ищецът е
бил привлечен в качеството на обвиняем за няколко различни престъпления, като
за част от тях, а именно по чл. 321, ал.3, вр. ал.2 НК и по чл. 255, ал.3 вр.
ал.1, т.2, пр.1, т.7, във вр. чл. 26, ал.1 във вр. чл.20, ал.4 НК производството е прекратено, поради
недоказаност на обвинението – вж. л.101, в който случай Прокуратурата отговаря
при условията на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съгласно разясненията дадени с ТР № 3
от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004г., ОСГК, но само при условие, че
са налице вреди в пряка и непосредствена връзка с увреждането – чл.4 ЗОДОВ. Връзката
между проявили се факти – положителни или отрицателни с настъпилия резултат
следва да се определи като връзка на причинност. При
наличието на висящо наказателно производство по отношение на ищеца по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 211 вр. с чл. 26 НК за 12
деяния, характера и тежестта на същите – измама в особено големи размери, което
понастоящем е висящо в съдебната му фаза, не позволява да се извърши
необходимата, съгласно разясненията по т.11 от ТР № 3 от22.04.2005г. на ВКС по
т.гр.д. № 3/2004г. преценка, нито да се формира извод за налична връзка на
причинност между търпяните вреди и незаконността на действията на ответника,
които биха се определили като такива само по отношение на прекратеното
наказателно производство.
В конкретният случай от събраните гласни доказателства
и конкретно показанията на св. В.Б., които съдът преценява с приложението на
чл. 176 ГПК и кредитира, доколкото се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства – гласни и експертни мнения, се установява, че на 30.09. в
присъствието на нейния внук, син на ищеца, е бил извършен обиск на жилището на К.
от цивилни полицаи, а ищеца е бил задържан с белезници и изведен пред очите на
целия квартал. Свидетелката сочи, че последвал обиск и на автомобила на К. и
същия бил отведен в а., където останал 9 месеца. Сочи, че му носили лекарства и
храна, тъй като трябвало да спазва хранителен режим във връзка със заболяването
му подагра, като уточнява, че ищеца започнал да се оплаква от бъбреци и
направил диабетна криза, което наложило и посещението на болницата на
следствието. Св. Б. твърди, че ищецът бил психически разбит след
освобождаването му от а.; не можел да вижда детето си; влошило се
здравословното му състояние; пострадал бизнеса му; засегнати в негативна посока
били и семейните отношения; останал без работа и бил в невъзможност да започне
друга.
В аналогичен смисъл са показанията дадени от свидетеля
П. К., който сочи, че в края на м.10.2010г. брат му бил задържан с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, като при посещенията му в а. установил, че
Б. е потиснат и депресиран; изпитвал болки и страдал от невъзможността да види
дете си. Свидетелят определя условията в а. като неподходящи и сочи, че брат му
се притеснявал жена му да не го напусне. Твърди, че в а. Б. имал здравословни проблеми,
които наложили и болнично лечение. Свидетелят сочи, че работил заедно с брат си
от 2005г., първоначално в „И.“ АД, а от 2006г. в „Б.и.“, като уточнява, че след
излизането на Б. от а. бизнесът му започнал да върви надолу – намаляли
клиентите, като твърди, че имало и такива които изрично заявявали, че няма да се
ползват от *** услуги, тъй като Б. е арестуван и е измамник. Заявява, че не е
запознат срещу брат му да има друго обвинение.
Разпитана в качеството й на свидетел съпругата на
ищеца В.К.сочи, че условията в следствения арест не са пригодени за нормален
живот – няма топла вода, няма климатизация и има режим на внасяне на храна.
Твърди, че в първите дни от престоя в а.
ищецът имал силни болки в корема и главата; бил силно тревожен, не можел да спи,
затворил се, бил много разстроен в „ненормално състояние“. Свидетелката сочи,
че а. повлиял и на семейното планиране, тъй като искали второ дете, но силния
стрес ограничил репродуктивните възможности на ищеца.
От приетата съдебномедицинска експертиза на в.л. д-р С.З.
и д-р В.Р., която съдът кредитира като неоспорена от страните се установява, че
стресът може да влоши протичането на болестта
подагра, образуването на камъни в бъбреците и да доведе до наложилата се
за ищеца през 2012г. оперативна намеса.
От събраните и коментирани гласни доказателства се
установяват твърденията на ищеца за претърпени негативи от задържането му и
престоя в а., които обаче не могат да бъдат приети да са в пряка връзка на
причинност с поведението на ответника, което каза се може да бъде прието за
незаконно само по отношение на частично прекратените обвинения. Следва да се
има предвид и обстоятелството, че при вземане по отношение на ищеца най – тежка
мярка за неотклонение е била отчетена тежестта на всички обвинения и
прекратяване на производството по отношения на част от тях не е било основание
за отмяната й, което при висящо производство по част от повдигнатите на ищеца
обвинения, препятства възможността същата да се приеме за незаконна. Затова и
след като не е установена налична причинна връзка между повдигнатите на ищеца
обвинения, производството по които е прекратено и съответно претърпените от
него неимуществени вреди искът за тяхното обезщетяване е неоснователен и ще се
отхвърли.
Заявена
и подържана е от ищеца претенция за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на сумата от 112 869.00
лв. лв., представляваща неполучен доход за периода от 01.10.2011 г. до
30.06.2014 г. по договори с „Х.“ АД, „М.- БГ“ ООД, „Б.и.“ ООД и „Б.К.– ***“
ЕООД, за присъждане на сумата от 179 860,98 лв., представляваща останало
непогасено задължение към „Б.“ АД; сумата от 2 847 лв. пропуснато трудово
възнаграждение като ***, както и законната лихва в размер на 1 452.28 лв.
върху гаранцията за времето на престоя по сметката на МВР, поради задържането
му в а., вследствие воденото срещу него
наказателно производство, частично прекратено. Претенциите са изцяло
неоснователни, тъй като твърдяните да са настъпили вреди не са пряка и
непосредствена последица от образуваното и водено срещу ищеца наказателно
производство – частично прекратено и висящо за част от повдигнатите му
обвинения.
За
пълнота на изложението ще се посочи, че липсват доказателства взетата по
отношение на ищеца мярка за неотклонение „Задържане под стража“ да е отменена
като незаконна, в който случай ищецът би могъл да претендира обезщетение,
независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство, в който смисъл
са разясненията дадени в т.13 от ТР № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д. №
3/2004г., ОСГК. В останалите случаи обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
обхваща и вредите от незаконното задържане, което в конкретният случай каза се
не може да бъде квалифицирано като незаконно, тъй като не е приключило
съдебното производство по едно от повдигнатите на ищеца обвинения.
Предвид
изхода от спора – отхвърляне на предявените искове и на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ ищецът следва да понесе отговорността на заплащане на направените в хода
на настоящото производство разноски в общ размер на 518.08 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.И.К., ЕГН ********** и адрес: *** срещу Прокуратура на Република България – гр.**** искове за
заплащане на следните суми:
200 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от преживения
публичен арест; от неоснователното обвинение; от престоя в а., вследствие
незаконното лишаване от свобода; претърпени
физически болки и страдания от обострянето на заболяванията му, в следствие на
престоя в а.; наложилата се животоспасяващата операция в причинно-следствена
връзка с а. му и преживените 6 бр. кризи от подагра; невъзможността да работи
като ****, **** и **** за периода на задържането му; лошите условия и храна в а.;
лишаване от възможността му да общува със семейството му; засягане честта и
достойнството му, уронване на доброто име и бизнес репутация, чувство на срам,
притеснение, неудобство и безпокойство; неспокоен сън, ограничените социални
контакти, намалени възможности за трудова реализация, неразумен срок на
задържане и за забраната да пътува в чужбина;
112 869.00
лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда претърпяна от ищеца,
вследствие неполучен от него доход за периода от 01.10.2011 г. до 30.06.2014 г.
по договори с „Х.“ АД, „М.- БГ“ ООД, „Б.и.“ ООД и „Б.К.– к. и.“ ЕООД;
179 860,98
лв., представляваща останало непогасено задължение към „Б.“ АД по договор за
банков кредит от 2009г.;
2 847
лв., представляващо пропуснато да бъде реализарано от ищеца трудово възнаграждение
като ****
1 452.28
лв. представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на
законната лихва върху гаранцията от 10 000 лв. за времето на престоя по
сметката на МВР
всички в резултат
на неправомерно повдигнатите му обвинения за престъпление чл. 321, ал.3, вр.
ал.2 НК и по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.7, във вр. чл. 26, ал.1 във
вр. чл.20, ал.4 НК производството по
които е прекратено с постановление от 13.06.2014г. на Окръжен прокурор при
Окръжна прокуратура ****, поради недоказаност на обвинението.
ОСЪЖДА Б.И.К., ЕГН ********** и адрес: *** полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС разноски по производството в
размер на 518.08 лв., представляващи платени от бюджета на съда депозити по
допуснати експертизи.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: