Мотиви към присъда № 38,
постановена от С. районен съд на
07. 06. 2017 година по наказателно дело № 242 нохд по описа на РС С. за 2017
година.
С обвинителен
акт по ДП № ЗМ-433/2016 г. на РУП – С., срещу подсъдимите Е.А.Г. ЕГН **********
и И.А.Г. ЕГН ********** *** са повдигнати обвинения за извършени в съучастие
престъпления по чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, чл. 143, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 НК, чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 131, ал. 1 т.
1, вр. чл. 130 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК
От фактическа страна подсъдимия Е.А.Г.
е обвинен в това, че на 28.09.2016 г. в двора на ДГС – С., гр. С., в съучастие
с И.А.Г. ЕГН **********, и двамата като съизвършители се с думите „ще те
запалим”, се е заканил спрямо длъжностно лице К.И.Г. ЕГН ********** –
лесоинжинер в ГДЗЗД „К. – 2”,
при и по повод изпълнение на службата му да пази горския фонд на лесничейство
„ЧГСЕ – Ц.Б.”, с престъпление против неговата личност и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.2 вр. ал.1, вр.
чл.20 ал. 2, вр. ал.1 от НК.
Подсъдимия Е.А.Г.
е обвинен и за престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, в това, че на 14.11.2016 г. в землището на с. М.Ц., общ. С., в съучастие
като съизвършител с И.А.Г. ЕГН **********, е принудил К.И.Г. ЕГН **********, да
претърпи нещо, противно на волята му (да предаде личното си оръжие – пистолет
„Макаров” с боеприпаси към него – 7бр. Патрони калибър 9 мм.), като употребил за това
сила, като го стискал с ръка за гушата, и заплашване – с думите „пусни бе, че
ще те удуша”.
Обвинението
срещу подс. Е.А.Г. за престъпление чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК е в
това че на 14.11.2016 г, в землището на с. М.Ц., общ. С., в съучастие като
съизвършител с И.А.Г., придобил като ги взел чрез принуда от К.И.Г., боеприпаси
за огнестрелно оръжие 7 броя патрони
калибър 9мм., без да има за това надлежно разрешение.
Със същия
обвинителен акт срещу подсъдимия Е.А.Г. е повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
в това, че на 14.11.2016 г., в землището на с. М.Ц., общ. С., в съучастие като
съизвършител с И.А.Г. е причинил лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което е разстройство на
здравето е извън случаите на чл. 128 и 129 НК на длъжностно лице К.И.Г.
лесоинжинер в ГДЗЗД „К. – 2”
при и по повод изпълнение на службата му да пази горския фонд на лесничейство „ЧГСЕ
– Ц.Б.”.
Подсъдимия И.А.Г.
e обвинен в това, че на
28.09.2016 г. в двора на ДГС – С., гр. С., в съучастие като съизвършител с Е.А.Г.,
се е заканил спрямо длъжностно лице К.И.Г.– лесоинжинер в ГДЗЗД „К. – 2”, при и по повод изпълнение на
службата му да пази горския фонд на лесничейство „ЧГСЕ – Ц.Б.” с престъпление
против неговата личност с думите „ще те оставиме в гората някой ден”, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – за престъпление
по чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
И.А.Г. е
обвинен и в това, че на 14.11.2016 г. в
землището на с. М.Ц., общ. С., в съучастие като съизвършител с Е.А.Г. е
принудил К.И.Г. да претърпи нещо, противно на волята му - да предаде личното си
оръжие – пистолет „Макаров” с боеприпаси към него – 7 бр. 9 мм. патрони, като употребил
за това сила - изтръгнал от ръката на К.И.Г. пистолет „Макаров” с боеприпаси
към него – 7 бр. 9 мм.
патрони – за престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
И.А.Г. е
обвинен и в това, че на 14.11.2016 г., в землището на
с. М.Ц., общ. С., съучастие като съизвършител с Е.А.Г. ЕГН **********, придобил
като ги взел чрез принуда от К.И.Г., и държал у себе си до 15.11.2016 г.
боеприпаси за огнестрелни оръжия 7 бр. патрони калибър 9 мм., без да има за това
надлежно разрешение – престъпление по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК
Със същият
обвинителен акт подсъдимият И.А.Г. е обвинен и в това, че на 14.11.2016 г. в
землището на с. М.Ц., общ. С., в съучастие като съизвършител с Е.А.Г. ЕГН **********
е причинил лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и 129 НК, на длъжностно лице - К.И.Г.
ЕГН – лесоинжинер в ГДЗЗД „К. – 2”, при и по повод изпълнение на
службата му да пази горския фонд на лесничейство „ЧГСЕ – Ц.Б.” – за престъпление
по чл. 131, ал. 1 т. 1, вр. чл. 130 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа всяко от обвиненията, предлага наказания лишаване
от свобода с отлагане изтърпяването им на осн. чл. 66 ал. 1 НК.
К.И.Г. е конституиран по негова молба като частен
обвинител и граждански ищец и е предявил граждански искове за сумата 6000 лева претендирани като обезщетение за
неимуществени вреди за причинените му болки и страдания с деянията предмет на
обвинителния акт, от които 2000 лева за
заканата предмет на обвинението и по 2000 лева за принудата и телесната повреда
предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху тези суми считано от
датата в която се твърди че е извършено всяко от деянията, до окончателното
изплащане.
В съдебно
заседание частния обвинител и граждански ищец К.И.Г., чрез повереника си
адвокат М. поддържа обвинението и гражданските искове по основание и размер.
Подсъдимият И.А.Г.
не се признава за виновен, дава обяснения по обвинението и лично и чрез защитника
си адвокат С. взема становище за оправдателна присъда и за отхвърляне на
гражданските искове.
Подсъдимият Е.А.Г.
не се признава за виновен, дава обяснения по обвинението и лично и чрез
защиника си адвокат С. взема становище за оправдателна присъда и за отхвърляне
на всеки от гражданските искове.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема
за установено следното:
На 28.09.2016
г. свидетелят К.И.Г. ЕГН ********** лесоинжинер в ГДЗЗД „К. – 2” бил на работа, обхождал горите
на „ЧГСЕ – Ц.Б.”, като служебните му задължения включвали да пази горския фонд
на това лесничейство. Kонстатирал
нарушение по Закона за горите и по телефона подал сигнал до РДГ – С.. На сигнала се отзовали
служители на РДГ – С. – К.Р.Д. на длъжност специалист по опазване на горите и В.П. на същата длъжност, които заловили подсъдимия
И.А.Г. да превозва без позволително и без превозен билет немаркирани с
контролна горска марка КГМ 1,35 куб.м. дървесина - 8 бр. дървени трупи от бял
бор, с управлявания от него автомобил УАЗ – 452 рег. № М 9481 АН. След
констатиране на това нарушение на И.А.Г., при спрения от горските надзиратели, автомобил
УАЗ– 452 рег. № М 9481 АН дошъл с друг автомобил УАЗ подсъдимият Е.А.Г. брат на
И.А.Г.. Оттам всички служителите от РДГ С., подсъдимите И.А.Г. и Е.А.Г., както
и свидетеля К. Г. ***, където свидетелят К.Р.Д. в качеството му на главен
специалист по контрол и опазване на горските територии при РДГ С. съставил Констативен
протокол № 0000105/28.09.2016 г. в който
наред с констатациите за нарушението било вписано, че се задържа използвания за
незаконния превоз автомобил УАЗ рег. № М 9481 АН собственост на подсъдимия И.Г..
Описаният констативен протокол е подписан от подс. И.Г., както и от свидетелите
В.П. и К.Г., които удостоверили с подписа си присъствието си при съставяне на
протокола. Като научили че ще бъде задържан използвания за незаконния превоз
автомобил УАЗ рег. № М 9481 АН подсъдимите И.Г. и Е.Г. се заканили на свидетеля К.Г. с думите „ще те оставиме в
гората някой ден”, изречени от подс. И.Г. и „Ще те запалим” казано на
пострадалия от подс. Е.Г.. Тези закани видимо притеснили свидетеля К.Г., което
било възприето и от служителите от РДГ по опазване на гората К.Д. и В.П., пред
които пострадалият К.Г. споделил, че подсъдимите са много опасни и го е страх.
Изложеното за заканата на подсъдимите се установява от показанията на
свидетелите К.Р.Д. и В.П., включително и тези на досъдебното производство,
четени на съдебното следствие на основание чл. 281 ал. 4, вр. чл. 281 ал. 1
точка 2 НПК както и от показанията на
самия пострадал К.И.Г..
На 14.11.2016
г. св. К. Г. бил на работа, обхождал
горите на „ЧГСЕ – Ц.Б.” над село М.Ц., общ. С., когато в местността „Ж.” видял
отрязано дърво от бял бор. Докато св. Г. заснемал с телефона си отрязаното
дърво, видял че към него са се насочили подсъдимите
Е.Г. и И.Г., придружавани от непълнолетния С.К.. Подсъдимите Е.Г. и И.Г. се
приближавали заплашително към К.Г. като
викали „Хайде сега да те видим да те видим, казахме ли ти да не стъпваш в
гората”. К.Г. с телефон в ръка заотстъпвал към служебния си автомобил, викнал
на насочилите се към него подсъдими да
не го доближават и че има пистолет, но това не спряло подсъдимите. Двамата
продължили към пострадалия, но се разделили така че Е.Г. да го нападне в гръб, а
И.Г. го нападнал отпред. Свидетелят К.Г.,
за да се защити от нападението, което вече било в хода на неговото
осъществяване откопчал кобура си с
пистолет „Макаров”, който бил на предпазител и без патрон в цевта. В момента в
който пострадалият хванал пистолета, изваждайки го от кобура, подсъдимият Е.Г.
вече бил зад гърба му, хванал го отзад за гушата и започнал да го души, викайки
му да пусне пистолета. В това време И.Г.,
нападнал го отпред хванал ръката с
пистолета при изваждането му от кобура. Докато Е.Г., чрез захват за врата и
гушата душел пострадалия отзад и му викал да пусне пистолета, И.Г. го дърпал от ръката му. За да
го принуди да пусне пистолета, подсъдимият Е.Г. душейки все по-силно К.Г., му
казал „Пусни бе, че ще те удуша” и го стиснал за гушата рязко и още по – силно. От болката и натиска на гушата
му в областта на адамовата ябълка пострадалият К.Г. отпуснал пистолета, а И.Г. го
изтръгнал от ръката му и го хвърлил на земята. Минал и той зад пострадалия и
двамата с Е.Г. започнали да бият пострадалия, като по активен в побоя бил подс.
И.Г. който нанасял удари в тялото и в
главата на пострадалия. Докато го биели пострадалият К.Г. на два пъти чул подс.
Е.Г. да казва на брат си И.Г. „не го
удряй в главата”. По едно време ударите на подсъдимите отзад престанали и
пострадалият видял че се приближават хора – свид. Ал. Т., св. З.Г. и В. В.. Подсъдимите,
прекъснати от появата им започнали да заплашват
и убеждават пострадалия да не се оплаква на никой и да не стъпва в гората „стъпиш
ли тук, няма да си отидеш, това да не е твое”. Подс. И.Г. му казал „Ние казахме
ли ти да не идваш, какво правиш тук, ще те оставим в гората, ще те оставим в
гората тука, казахме ли ти, тука работа нямаш!”. Подсъдимият Е.Г. отново го
заплашил че ще го запали.
Пострадалият К.Г.
извадил телефона си да сигнализира полицията, но подсъдимият И.Г. за да попречи
на пострадалия да се обади го ударил в областта на лицето и главата, а телефона му бил отнет.
За изненада на
пострадалия, присъствието на дошлите на място В.В., А.Т. и З.Г. не попречило на подсъдимите за описаното
поведение, не възпряло И.Г. да удари пострадалия Г., за да осуети обаждането му по телефона.
В. *** Ц.,
откъдето са и подсъдимите, а свидетелите А.Т. и З.Г. работят в стопанисвания от В.В. цех за
преработка на дървесина в село М.Ц.. Тримата познавали подсъдимите И. и Е. А. Г..
Още там, на мястото на инцидента, В.В. видно от показанията на пострадалия К. Г.,
в подкрепа на стореното от И.Г. да не сигнализира в полицията му казал „Чичо К.,
не се занимавай, че ще стане по-лошо”. Подс.
Е.Г. казал на пострадалия К. Г. „само да смееш да се обадиш на някой, само да
смееш да кажеш на някой, ще те запаля,
имаш жена и деца, внимавай какво правиш”. Без да има надлежно разрешение за
огнестрелно оръжие и боеприпаси подсъдимият подс. Е.Г. взел от земята пистолета
на К.Г., извадил пълнителя от него, взел и прибрал в себе си патроните от
пълнителя – 7 бр. патрони калибър 9
мм, махнал предпазителя, заредил и произвел контролно
спускане за да провери дали има патрон в цевта. След това подс. Е.Г. избърсал
пистолета за да не останат следи по него и го върнал на К.Г., но без патроните,
които придобил по описания начин. Пострадалият К.Г. потеглил със служебния
автомобил, като изминал около 500
метра спрял, поседял около 30 мин за да се съвземе и за да реши какво да прави, след което потеглил към град С., пътят към който минава и
пред село М.Ц.. След село М.Ц. пострадалият
Г. видял, че го следва с автомобил и подсъдимия Е.Г., който последвал
пострадалия и в град С.. В центъра на С. пострадалият като знаел че Е.Г. е след
него отминал полицейското управление, отишъл в офиса на „Л. И.” в центъра на
град С. във връзка със застраховката на съпругата си която преди това била
претърпяла ПТП. Подсъдимият Е.Г. го последвал и в офиса на „Л. И.” С., като бил
толкова близо до пострадалия, че да чуе част от разговора между пострадалия К.Г.
със служителя на Л. И.. Това още повече изплашило К.Г. – че е следен именно от
този който е заплашвал и него и семейството му.
На 15.11.2016
г. К.Г. подал сигнал в полицията. Същият ден, след като подал сигнал в полицията,
пострадалият се подложил на медицински преглед, при който му били констатирани:
контузия на главата без загуба на съзнание, насиняване в лявата
фронтопариетална област с наличие на подкожен хематом и болка в областта на
темпоромандибуларната става, насиняване в дясната зигоматична област,
зачервяване и насиняване в лявата половина на шията, контузия на лявата раменна
става и лявата гръдна половина, изразяващи се в болка при физическо усилие,
които увреждания потвърдени от заключението на СМЕ представляват „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота” за пострадалия.
На 15.11.2016
г. И.Г. предал с протокол за доброволно
предаване от същата дата държаните от него без надлежно разрешение боеприпаси
за огнестрелно оръжие седем патрона калибър 9 мм., като самият подсъдим
потвърждава включително и в обясненията си че това са патроните от пистолета на
пострадалия.
Подсъдимият Е.А.Г.
при извършване на инкриминираните деяния има влязло в сила от 17. 09. 2013
година осъждане за престъпление по чл. 235 ал. 2 НК по НОХД
417 на РС С. от 2013 година по което е признат за виновен в това че на 10.
09. 2012 година около 2 часа по пътя
село М.Ц. – село Б. И. с тежкотоварен автомобил марка „УРАЛ” с ДК№ СО 02-55 АР
е транспортирал 19, 28 кубика незаконно добит от другиго дървен материал, за
което престъпление по чл. 235 ал. 2 от НК му е наложено наказанието ПРОБАЦИЯ, с пробационните мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа
годишно за срок 6 месеца.
Изложеното от
фактическа страна се установява от свидетелите К.Г., К.Д., В.П., А.Т., С.К.,
СМЕ, свидетелство за съдимост на подс. Е.Г., длъжностна характеристика на
пострадалия, справка от КОС, протокол за доброволно предаване на 7 броя патрони
калибър 9 мм;
Констативен протокол № 0000105/28.09.2016 г. за нарушението за което е задържан
автомобил на подс. И. Г., както и от обясненията на подсъдимите.
Противоречия в
доказателствения материал:
Всеки от
подсъдимите отрича да е извършил престъпленията в които е обвинен.
В обясненията
си на съдебното следствие подсъдимите отричат на 28. 09. 2016 год. да са
оправяли закани към К.Г., но тези
обяснения са опровергани от показанията на свидетелите К.Р.Д., В.П., както и тези на пострадалия К.Г.. Съдът кредитира
показанията на свидетелите К.Р.Д., В.П. и на пострадалия свидетел К.Г., за
заканата отправена му от подсъдимите на 28. 09. 2016 година. Показанията на
тези свидетели са логични последователни, безпротиворечиви и в тясно логическо
и житейско единство с безспорно установените факти по делото. Опроверган е
подсъдимия Е.Г. че на 28. 09. 2016 год. при задържането на автомобила УАЗ на брат му не
е знаел кой е подал сигнала. Пострадалият К.Г. е предупреждавал самият Е.Г., вписан е като присъствал при съставянето на констативния протокол с
указанието за задържането на автомобила УАЗ на подс. И.Г. който също е подписал
констативния протокол. Всеки от двамата подсъдими е възприел присъствието на
пострадалия К. Г. и участието му при констатиране на нарушението, включително и
с установения за това документ КП № 0000105/28.09.2016 г. включващ в
съдържанието си и задържането на автомобила на подс. И.Г.. Опровергано е
отричането на заканата от подсъдимите, за която са налице преки доказателства
съдържащи се в показанията на свидетелите К.Р.Д. и В.П. за заканата на подсъдимите по отношение на пострадалия К.Г. и съдът по изложените
съображения я приема за доказана по несъмнен начин отделно от престъпното
поведение на подсъдимите на 14. 11. 2016 година.
В обясненията
си всеки от подсъдимите отрича и престъпленията в които е обвинен за
извършването им на 14. 11. 2016 год.
Подсъдимият Е.Г.
отрича на 14 ноември 2016 година да е използвал сила и заплашване за да принуди
пострадалия да пусне пистолета. Според обясненията му е избил пистолета от
ръката на пострадалия, докато последният го бил насочил към него и брат му И.Г..
Потвърждава че след падането на
пистолета на земята го е взел проверил пистолета за патрон в цевта и го е
върнал на пострадалия, след като е извадил патроните от пистолета, но за тях
сочи в обясненията си че ги е оставил в гората на мястото на инцидента.
Подсъдимият И.Г.
потвърждава обясненията на Е.Г. отрича да е отнемал пистолета на пострадалия,
отрича да го е бил. Отрича да е използвал сила за да принуди пострадалия да
предаде пистолета, отрича да е заплашвал и бил пострадалия. Според обясненията
и на този подсъдим докато пострадалият е насочвал пистолет към тях брат му Е.Г.
е избил пистолета от ръката му. За патроните дава обяснения, са хвърлени от Е.Г.
на мястото на инцидента. Обяснява факта, че той ги е предал в полицията с
твърденията, че жена му ги е донесла от мястото на инцидента, предала му ги е и
той ги е предал в полицията.
За този случай
от една страна са показанията на пострадалия К.И.Г. как докато снимал отрязано
дърво в поверения му район, подсъдимите се насочили към него с думите „Хайде сега да те видим. Казахме ли ти да не
идваш в гората”. Пострадалият заотстъпвал към автомобила си, викал им да не го
доближават, предупредил ги че носи пистолет, но подсъдимите го нападнали. В
момента в който хванал и вади пистолета
с дясната ръка след разкопчаването на кобура с лявата, подсъдимият Е.Г. го
хванал отзад, започнал да го души, викайки му да пусне пистолета, че ще го
удуши. В това време нападналият го отпред И.Г. хванал ръката му изваждаща пистолета,
употребил сила за да му изтръгне пистолета от ръката му и успял когато Е.Г. увеличил рязко силата на душенето,
което заедно със заплашването „пусни, бе че ще те удуша” принудило пострадалия
да отпусне пистолета и така да го предаде на дърпащият го от ръката му И.Г.,
който го хвърлил на земята, за да
продължи с побоя над пострадалия. Видно от показанията му ударите били временно
преустановен при идването на други хора на мястото на инцидента (В.В., А.Т. и З.Г.),
но присъствието им не попречило на подсъдимите да го заплашват, а така също и
чрез нанесените от И.Г. удари и отнемане на телефона да му отнемат възможността
да се обади. Видно от показанията на св. К. Г. след отправените му заплахи за
да не се оплаче на никой и преди подсъдимите да го оставят да си тръгне,
подсъдимият Е.Г. взел от земята пистолета, махнал пълнителя, а от него извадил
патроните, които взел и прибрал в себе
си. След проверката на пистолета за патрон в цевта, подс. Е.Г. избърсал
пистолета за да не останат следи по него и го върнал на К.Г., но без патроните,
след което пострадалият си тръгнал със служебния автомобил.
От друга
страна са обясненията на подсъдимите, според които, когато видяли К. Г., когото
наричат „Ц.”, той бил до едно паднало дърво
и го снимал с телефона си. Подс. Г. в
обясненията си сочи че вървяли към него той ги видял, те постепенно го наближават, той им казва „
Стойте , не мърдайте и ще ви гръмна”. „Започна да обижда , извади пистолета и го
насочи към нас”. Е.Г. му казал „какво правиш хора сме” , а К.Г. им е казал че те са отрязали дървото и „ще извикам
НУГ” . По-нататък Е.Г. сочи в
обясненията си „Той не пуска пистолета и от страх
ли, бутнах му пистолета и той му изпадна
на земята , взех го изхвърлих пълнителя
и му върнах пистолета на К.. Не е имало нищо. Той вика сега ще извадя телефона защо взимате оръжието. Никой, не съм искал да му взема оръжието.” „просто само едно бутане на пистолета и
изхвърлих патроните, те останаха до
дървото..” ……„Видях кога извади
пистолета и го насочи към нас. Така както го държеше , кобура и го насочи към нас, ние се
изплашихме.”…. „ Две - три крачки направихме” С дясната ръка му бутнах ръката и се
наведох и се взех пистолета, и му върнах пистолета , извадих пълнителя. Нямам лично оръжие. Вуйчо
ми беше полицай на времето и имам понятие как се борави с
пистолет. Изпразних патроните на пистолета. Не съм го натискал пистолета. Не съм броил патроните 5-6 , може и 7 .
Патроните да са били на 15 метра от К. в тревата.
Когато той си тръгна там останаха патроните. Той си
тръгна . ние когато тръгнахме там останаха патроните. Според обясненията на
всеки от подсъдимите те накарали Г. Г.-
съпруга на И.Г. да отиде да ги вземе и да вземе патроните, дала ги на И.Г. и
той ги предал в полицията. Подсъдимите й казали къде са патроните и тя отишла на мястото на инцидента със С.К.,
взела ги и ги донесла в полицията.
Според
обясненията на подсъдимия И.Г. когато видели К.Г. той снимал дървото с телефона и като ги видял на разстояние
от него 15 метра,
както сочи по-долу, „извади
оръжието започна да ни заплашва, ще ни гръмне ще извика полиция горски, че ние сме го били отрязали ние не носехме никакви инструменти” По – нататък в обясненията си досежно
механизма на инцидента подс. И.Г. сочи в обясненията си „Ние си вървяхме двамата с Е., а С. малко зад
нас, на около 10-на метра бяхме от К.. Ние се
уплашихме, аз имам съпруга, 5
годишно дете. След като се уплашихме
инстинкт за самопредпазване. Аз щях да направя същото, на него (на подс. Е.Г.) му беше по удобно
той му перна ръката и той изпусна пистолета. Ние и
двамата едновременно тръгнахме. Ние
бяхме близо, когато падна пистолета.
Никой не е удрял К.. Ние бяхме на 10-15 метра разстояние,
когато той извади оръжието. В
момента, в който ни видя
извади оръжието и го насочи към нас през цялото време докато ние му го взехме . Не знам дали е
сложил предпазителя. На 15
метра не можеш да чуеш дали е бил зареден. Срещу нас беше насочен пистолета, не конкретно.Никой от нас не го е
хващал за гушата.” ….„Близко бяхме с
брат ми, когато извади патроните от пълнителя и го видях. К.
беше на разстояние метър, държеше
телефона в ръката си и може би искаше да се обажда. Не се обади .
Той преди това снимаше дървото. Докато
се развива тази случка не мога да кажа
къде е бил телефона. Не мога да кажа
защо не се обади по телефона” ..
В помощ на
подсъдимите са показанията на непълнолетния свидетел С.К. и мълчанието на свидетелите А.Т. и З.Г..
От
съпоставката на безспорните факти с показанията на св. А.Т. и З.Г. се разбира
че те действително са дошли на мястото на инцидента, но същите мълчат за това
което са възприели, включително и за факти, които безспорно са се осъществили
пред тях. Съдът като съобрази безспорните факти, показанията на пострадалия,
както и потвърденото от А.Т. че се е доближил до червения служебен автомобил на
пострадалия , приема, че този свидетел, както и тези с него З.Г. и В.В. са
дошли на мястото на инцидента който се е осъществил при този червен
автомобил. Видно от показанията на пострадалия
още тогава в подкрепа на усилията на подсъдимите със заплахи, а И.Г. и с удари
да го убедят да не се оплаква на никой, В.В. му казал „Чичо К, не се занимавай,
че ще стане по-лошо”.
А.Т. и З.Г. са
служители на В.В. и щом той още на мястото на инцидента е убеждавал пострадалия да не се занимава,
че ще стане по-лошо, това обяснява защо тези свидетели, които познават
подсъдимите не разказват пред съда какво са видяли и възприели от инцидента.
Макар и четени
по общо съгласие на страните показанията на свидетелите А.Т. и З.Г. на
досъдебното производство не следва да се съобразяват, тъй като са пред
оперативен работник ОР, а не пред надлежен орган на досъдебното производство,
установен в чл. 52 ал. 1 НПК във връзка
с чл. 193 НПК.
Непълнолетният
свидетел С.К. придружавал подсъдимите на 14. 11. 2016 година сочи в показанията
си, че били в гората на разходка . Там видяли Ц. така и свидетелят нарича пострадалия
К. Г.. Според показанията му когато го видели той снимал едно отрязано дърво.
Викнал им „ Вие ли го отрязахте и
започна да си пипа пистолета и аз се
уплаших”, а за подсъдимите, свидетелят К. сочи в обясненията си те му вземаха пистолета да не стреля. По
нататък в обясненията си непълнолетния С.К. сочи „Само му взехме
пистолета……..Той искаше да ни застреля ,
просто му го взехме. От ръката му го взехме”.
По - долу св. К.
сочи в показанията си:
„Когато
видяхме г-н Г. той снимаше дървото, ние си бяхме затръгвали даже. Той започна да ни вика „Вие ли отрязахте това дърво”? Ние отидохме да го
видим …. След като той каза тези думи подсъдимите застанаха и те после приближиха, той се
успокои и започнаха да говорят и му вземаха пистолета . Той продължаваше да държи пистолета, после го свали
надолу. ……..Е. му взе пистолета. Не си
спомням с коя ръка взе пистолета. Като го взе
нищо не направи, след 5 минути му го върна, през тези 5 минути нищо не
се е случило.
„Като отидоха
при него, той извади пистолета, не си спомням на какво разстояние се спряхме
от него. Този човек каза, че ще извика
колегите му, ще ни заключат . Той си
мислеше, че ние сме отрязали това дърво, ние не сме го отрязали казахме му, че
не сме ние. По-нататък Св. К. сочи в показанията си „С дясната ръка държеше
пистолета, не си спомням такива
работи. Цевта на пистолета беше насочена
към нас - към мене , Е. и И.. Когато наблюдавах тази ситуация Е. и И. бяха пред мен. С лице беше обърнат
към нас К.. И подсъдимите бяха с лице към мен. Никой нищо не е казал. Не видях
откъде извади пистолета К.. С
телефона снимаше дървото. Като ни видя, че идваме не си спомням на какво разстояние беше. След
като той каза тези думи подсъдимите
застанаха и те после приближиха, той се успокои и започнаха да говорят и
му вземаха пистолета . Той продължаваше
да държи пистолета, после го свали надолу.
Докато бях там
не съм видял Е. и И. да ударят „Ц.”.
Според показанията
на св. К. пред съда „патроните бяха
изпаднали до дървото”. Пред съда свидетелят К. не
потвърждава да е водил Г. Гелова до мястото, където твърди че били патроните, а
в показанията си на досъдебното производство четени на съдебното следствие сочи
че подс. Е.Г. прибрал патроните от страх да не ги застреля пострадалия.
Само привидно
си кореспондират показанията на свидетеля К. и обясненията на подсъдимия за
опроверганото от доказателствата насочване на пистолета. И тримата сочат
различен момент на това насочване и обстоятелства при които това е станало. Според
св. К. насочването е когато подсъдимите стигат до пострадалия. За разлика от
това подсъдимите сочат различни моменти на твърдяното от тях насочване на
пистолета. Докато според И.Г., това е на 15 метра още като ги видял
пострадалия, според Е.Г. подсъдимите
вървят към него, постепенно го наближават и тогава твърди, че пострадалият
насочил пистолета, след което Е. Г.
прави две три крачки му и му бутнал пистолета.
Показанията на
свидетеля С.К. са противоречиви, разкъсани и непоследователни досежно механизма
на инцидента и стореното от подсъдимите и пострадалия. Първоначално, видно от
показанията му свидетелят К. твърди в показанията си че още като ги видял
пострадалият който снимал отсеченото дърво ги обвинил че те са го отсекли и
насочил към тях пистолет.
В различие от
това по-долу в показанията си св. К. твърди, че когато подсъдимите стигнали до
него пострадалият насочил пистолета си. В друга част на показанията си св. К.
сочи, че пострадалият първо отправил подозрението че са отсекли дървото и чак
като го приближили той насочил към тях пистолет. Започнали да говорят той
свалил пистолета и те му го взели.
Противоречие
има в показанията му по въпроса какво е възприел че пострадалия прави с
пистолета си. Първо свидетелят сочи в показанията си че започнал да си пипа
пистолета. По-долу в показанията си св. К. сочи че пострадалият извадил
пистолета си и го насочил към тях.
Характерно за
непълнолетния свидетел С.К. е че той до такава степен е въвлечен от
подсъдимите, които счита за свои приятели, че се чувства едно цяло с тях и за
неща извършени само от подсъдимите: „Само му взехме пистолета…. От ръката му го
взехме”.
Въпреки
стремежа на свидетеля С.К. да прикрие подсъдимите негови приятели, той ги
издава и потвърждава деянието им с тези свои показания в които сочи че
пострадалият започнал да се пипа по пистолета и че подсъдимите му взели
пистолета от ръцете. Как това е станало най-достоверно го разказва пострадалия К.Г.
в описаните по горе показания, които за разлика от тези на св. К. са логични
последователни, безпротиворечиви и в тясно логическо и житейско единство с
безспорните и доказаните факти по делото.
И относно
пистолета показанията на свидетеля са противоречиви непоследователни и лишени
от логика. Първо казва вярното че пострадалия започнал да си пипа пистолета, а
по – долу в различие от това когато говори че пострадалият насочил пистолета
си, той твърди, че не е видял откъде
извадил пистолета.
Поради
твърденията на свидетеля К. че не си спомня и с оглед констатираните
противоречия на основание чл. 281 ал. 5 НПК по общо съгласие на страните са
прочетени за приобщаване към доказателствения материал показанията му на
досъдебното производство, депозирани пред разследващ полицай:
Като ни видя на около 5 метра и той веднага
извади пистолет от кобура си и почна да ни вика „защо режете дървата”. Е. и И.
бяха една две крачки пред мен. Каза ни „е сега ви застрелях”. Аз много се
уплаших, но И. и Е. реагираха веднага като И. го хвана за ръката, в която му
беше пистолета в дясната му ръка, а Е. го хвана отзад. Пистолета го избиха не
видях точно как и той падна на земята встрани. Е. веднага отиде до него взе го
и изпразни пълнителя от патроните. Не си спомням като го презареди дали имаше
патрон в цевта. След като изпразни пълнителя взе патроните му и му върна
пистолета. Това стана много бързо за секунди. Никой от нас не е удрял Горския
или му е взимал Телефона. Той постоянно крещеше „Аз ще ви оправя вас”. Е.
прибра патроните от страх да не ни застреля, че той крещеше като луд и беше
много ядосан. Кучето не се е намесвало, защото е много кротко и когато И. се
намеси да му вземе оръжието го пусна и то си стоеше там кротко, въпреки, че горският
беше агресивен и викаше по нас. Аз не съм правил нищо. ……..Други хора не е
имало там и не съм виждал да идват при нас. Както казах по-горе никой не е
удрял горският нито го е псувал, ритал и посягал по какъвто и да е начин. Нито
съм видял някой да му взима телефона или той да го вади и да говори по него.
За задружните
действия на подсъдимите при отнемане на
пистолета на пострадалия, показанията на св. К. на досъдебното производство
кореспондират на безспорните факти и на показанията на пострадалия – „И. го
хвана за ръката, в която му беше пистолета в дясната му ръка, а Е. го хвана
отзад”, а за това как точно пистолетът е отнет и подсъдимите осуетили защитата
с него съдът кредитира показанията на самия пострадал.
Съдът не дава
вяра на подсъдимите и на свидетеля К. че пострадалият ги е заплашвал че ще ги
застреля и че е насочвал пистолет към тях, както твърди на съдебното следствие.
На досъдебното производство разпитан ден след случая св.Крушарки не твърди
пострадалият да е насочвал пистолета си към тях. Това се твърди от него едва на
съдебното следствие и съдът не кредитира тези показания на свидетеля, нито
обясненията на подсъдимите и показанията на св. К., че пострадалият ги е
обвинил, че са отрязали дървото и е насочвал към тях пистолет.
Още от
заканата на 28. 09. 2016 година пострадалият го е било страх от подсъдимите. Пред свидетелите от РДГ К. Д. и В.П. той още тогава видимо се е
притеснил, казал им е че подсъдимите са много опасни и го е страх. При срещата
им в гората той е сам, те се насочват към него, а той отстъпва към служебния си
автомобил. Съдът не кредитира твърденията в обясненията на подсъдимите и
показанията на св. К. че ги е обвинил за отрязаното дърво. Към
този момент него го е страх от подсъдимите, а поведението им дава основание за
нови опасения. Насочили се с враждебни думи към пострадалия, още преди
подсъдимите да са преодоляли разстоянието до него става ясно че го
нападат.
Пострадалият
действително е предупредил насочилите се към него подсъдими, че има пистолет.
При безспорните факти че първо го виждат на разстояние, подсъдимите тръгват към
него от около 15 метра
и разстоянието между тях се стопява от това че нападащите подсъдими го
доближават. Пострадалият им казва да не
го доближават, предупредил ги че има пистолет, подсъдимите не спират и вече го
достигат, нападението им е в ход на неговото осъществяване и затова
непосредствено. Като акт на закъсняла защита пострадалият откопчава кобура, хваща
пистолета но със закъснение, защото подс. Е.Г. го напада отзад, започва да го
души, а нападналият го отпред И.Г. му хваща пистолета и се мъчи да го изтръгне
от ръката му. Пострадалият действително е нападнат, нападението е пряко и
непосредствено. Към този момент пострадалият вече е предупредил подсъдимите, че има пистолет и с това сам
определя първата непосредствена цел на нападението – да му се отнеме личното
оръжие и осуети защитата му.
Показанията на
пострадалия К.Г. за този момент са логични последователни, безпротиворечили в
тясно логическо и житейско единство с безспорните факти по делото, които са
следните:
Когато взаимно
са се възприели на разстояние около 15 метра, пострадалият снима с телефона си
отрязано дърво. Веднага след това подсъдимите се оказват при него, той не пуска
пистолета, но поради стореното от Е.Г. пистолетът му е на земята.
Не със перване
по ръката, а по начина описан от пострадалия, той е принуден да отпусне
пистолета в ръцете на изтръгналия И.Г. без пострадалият да има време и
възможност да го насочи към който и да било от подсъдимите.
Пострадалият не
е насочвал пистолет към тях, не е имал
време за това, бил е принуден да посегне
към пистолета когато вече са били при него нападащите го подсъдими. Не ги е
спряло преди това предупреждението на пострадалия, че има пистолет. Те вече са
го достигнали, което им е позволило с описаните задружни действия да му отнемат
пистолета при изваждането му.
В тази връзка
е казаното от Е.Г. в обясненията му „той не пуска пистолета”. Не твърдяното от подсъдимите в обясненията им
че Е.Г. просто е пернал пистолета, а показанията на пострадалия обясняват защо Е.Г.
казва в обясненията си „той не пуска пистолета”. Именно описаното от пострадалия с което бил
принуден да пусне пистолета обясняват казаното от Е.Г. „той не пуска пистолета”
за момента преди отнемането му. Пострадалия действително не е пускал пистолета
до моментът в който рязко увеличава натиска при душенето в областта на
адамовата ябълка на пострадалия, което придружава със заплахата „Пусни бе, че
ще те удуша”. Това сломява съпротивата на пострадалия, а казаното от Е.Г. „той
не пуска пистолета” отразява момент от тази съпротива, преди принудата да успее
с описаното поведение на този подсъдим.
Пострадалият
не е насочвал пистолет към подсъдимите и придружаващият ги свидетел С.К.. Той е държал телефон, а не пистолет когато
подсъдимите са преодолявали разстоянието до него. За да извади пистолета си
свидетелят Г. е трябвало да освободи ръцете си от държания към този момент
телефон, да откопчае кобура си с лявата ръка, да хване с дясната пистолета и да
го извади, а за да го насочи, допълнително е трябвало да махне предпазителя и
да го приведе в готовност за стрелба, без което няма смисъл да го насочва. Но
пострадалият не е имал време, нито възможност да стори това.
С оглед
описаните безспорни и установени факти по делото, посягането към пистолета
хващането му за да го извади е закъсняло и не е могло да попречи на
нападението. При насочването на подсъдимите към него той още е с телефон в
ръка, разстоянието между тях се стопява,
безполезни са искането на пострадалия да не го доближават, предупреждението че има пистолет е когато
подсъдимите вече са при него, а при изваждането на пистолета от кобура подсъдимия Е.Г.
вече го е хванал отзад, души го, а И.Г. му хваща ръката с пистолета и го дърпа
за да го изтръгне. В този момент
пистолетът е останал на предпазител, без
патрон в цевта и не е имало нито време нито причина да бъде насочван, защото не
е бил приведен в готовност за стрелба и изводът за това се налага не само от
преките доказателства съдържащи се в показанията на пострадалия, но и от
състоянието на пистолета.
Подсъдимият Е.Г.
едва след нападението е махнал предпазителя, когато го е взел от земята и след
проверка с контролно спускане се е уверил, че в цевта няма патрон, за да го
върне на пострадалия. Това налага съответните изводи за състоянието на
пистолета в момента на нападението – на предпазител и без патрон в цевта.
Опровергани са
и от друга гледна точка обясненията на подсъдимите, както и показанията на
непълнолетния свидетел К. че пострадалият е насочвал към тях пистолет. Двамата подсъдими не са били от една и съща страна на
пострадалия, за може да каже който и да е от тях „насочи към нас пистолет”,
както твърдят в обясненията си подсъдимите. Още при изваждане на пистолета с
дясната ръка, подсъдимият Е.Г. вече го е достигнал, души го отзад и му вика да
пусне пистолета, а нападналият го отпред И.Г. го е хванал и употребява сила за
да изтръгне пистолета.
Съдът по
изложените съображения кредитира показанията пострадалия, включително и за това
как е нападнат от подсъдимите, предупредени
да не го доближават и че има пистолет, но въпреки това подсъдимите са го
нападнали по описания начин, като неизбежната му отбрана стигнала до
откопчаването на кобура и хващането, осуетена от задружните описани по-горе
действия на подсъдимите с които го принудили при изваждането на пистолета от
кобура да го предаде на нападателите си осъществили принудата.
Съдът
кредитира показанията на пострадалия и за моментът в който вади отново телефона
си за да сигнализира полицията, но И.Г. го удря за да му попречи да се обади. Подсъдимият
И.Г. за този момент в обясненията си сочи че пострадалият извадил телефон и може би
искал да се обади, но не се обадил. Не И.Г., а показанията на пострадалия обясняват
защо не се е обадил и съдът кредитира тези показания.
Очевиден е
стремежът на всеки от подсъдимите чрез насилие и заплашване да мотивират
пострадалия да избягва срещите им в гората, точно заради характера на работата
му – да пази горския фонд. Към датата 14. 11. 2016 година подсъдимият Е.Г.,
видно от свидетелството му за съдимост вече е осъждан по НОХД № 417 на РС С. за 2013 година за престъпление по чл.
235 ал. 2 от НК. Това осъждане е в сила от 17. 09. 2013 година и с него Е.А.Г. е признат за виновен за извършено на 10. 09.
2012 година около 2 часа през нощта по
пътя село М.Ц. – село Б. И. транспортиране на 19, 28 кубика незаконно добита от
другиго дървесина с тежкотоварен автомобил марка „УРАЛ” с ДК№ СО-02-55 АР. С оглед сключването на споразумение подсъдимият
Е.Г. е избягнал предвиденото в чл. 235
ал. 2 НК наказание лишаване от свобода за това тежко престъпление и с
инкриминираното деяние на 14 ноември 2016 год, предмет на настоящото дело е
разчитал на заплахите си и на вече осъщественото насилие, за да мотивира
пострадалия като пази поверената му гора, да се пази и от него. Съдът кредитира
пострадалия и по отношение на показанията му че подс. Е.Г. след побоя и
заплахите демонстративно го е следвал, включително и в офиса на Л. И. в С.. Това поведение на подсъдимия Е.Г. е от
естество да покаже на пострадалия, че са реални заплахите по отношение на него,
жена му и децата му. Присъствието на
подсъдимия Е.Г., там където се движи и влиза пострадалия се доказва по
безспорен начин и се потвърждава и от самия Е.Г., който дори съобщава какво чул
от разговора на пострадалия в „Л. И.”. Да се приеме, че това е случайно,
означава да се пренебрегнат доказателствата за осъществилите се преди това
нападение и принуда в гората, а така също и за престъпното упорство на
подсъдимия Е.Г. да заплашва пострадалия и неговото семейство, за да си осигури
мълчанието му. На основата на предшестващото поведение на подсъдимите преследването от Е.Г. с
основание изплашило свидетеля К.Г.. Следенето
от страна на подс. Г. е факт, който е от естество да засили безспокойството на
пострадалия и да му напомня за заканите на подсъдимите и за нападението им.
Това ползва Е.Г. и е продължение на усилията му да прикрие престъплението, като
мотивира пострадалия да се страхува и да не се оплаква за извършеното от подсъдимите.
Съвсем
разбираемо е поведението на пострадалия, че не е подал веднага сигнал в
полицията за извършените спрямо него престъпления. Заплашен е не само той, но и
семейството му. Нито жена му нито децата му са пред очите му. Единият от
извършителите е след него, а другият не го знае къде е и затова не може да бъде
сигурен че жена му и децата му са в безопасност. Той вече е знаел на какво са
способни подсъдимите след отправена от тях закана и че при нападението им същия
ден личното му оръжие се е оказало безполезно, отнето му от нападателите, а
патроните от него още са у тях.
Правни изводи:
С осъществените
на 28. 09. 2016 година закани към пострадалия К.И.Г. на 28. 09. 2016 година „Ще
те оставиме в гората някой ден”, изречено от И.А.Г. и с думите „ще те запалим”
изречени от Е.А.Г. всеки от тях е осъществил от обективна и субективна страна в
съучастие и двамата като съизвършители състава на престъплението „закана” по
чл. 144, ал. 2 вр. ал 1 НК. Заканата е осъществена и от двамата подсъдими по
отношение на длъжностно лице при и по повод службата му и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му”. Действително в случая пострадалият се
е изплашил от заканата и е споделил със свидетелите Д. и П., че двамата са
опасни и го е страх. Това обаче не е необходимо за състава на това престъпление.
Същественото е, че при конкретните условия на време място и обстановка това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Заканата е
особено престъпление против личността. То е резултатно и резултатът е, че това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Това че
пострадалият действително е изпитал страх, това че този страх е подхранен от
последвалото нападение на подсъдимите са обстоятелства от значение за
индивидуализацията на наказанието и за гражданския иск. За състава на закана е
от значение че същата е изречена по описания начин от подсъдимите, достигнала е
до пострадалия К. Г., а за резултата същественото е това, че не само за
пострадалия, но и обективно такова заканване при конкретните условия на време
място и обстановка е от естество да
възбуди основателен страх от осъществяването му.
Доказани са от
обективна и субективна страна и признаците на съучастие в заканата под формата
на съизвършителство. Налице и доказани са както каузалния принос, така и
общността на умисъла на всеки от подсъдимите за съизвършителство на заканата
осъществена с думите „Ще те оставим в гората някой ден” изречени от подсъдимия И.Г.
и „ще те запалим”, изречени от подсъдимия Е.А.Г.. За съдържанието на заканата от значение е това
което следва от казаното от подсъдимите, както поотделно, така и като цяло, а
именно че ще го оставят в гората някой ден и ще го запалят. Заканата затова е
осъществена в съучастие, защото последователните реплики от подсъдимите се
ценят от съда както поотделно, така и в пълното им съдържание, а именно че ще
го оставят в гората някой ден, ще го запалят. Осъщественото в съучастие от
подсъдимите заканване, безсъмнено е със съдържание че подс. И.Г. ще е сред тези,
които ще го оставят в гората някой ден, което визира престъпление против
личността му, защото всяко такова оставяне в гората от другиго означава
най-малко беззащитно състояние, за да остане човек в гората. Изразът на И.Г.
съдържа и че той ще е сред тези, които ще оставят пострадалия в гората някой
ден. Това означава деяние с участието на И.Г., (заканил се в първо лице
множествено число) с резултат да си остане в гората. Допълненото от подсъдимия Е.Г. „Ще те запалим”
създава пределна яснота какво ще му направят.
Заканата е
осъществена по отношение на длъжностно лице при, а така също и по повод
службата му. К.Г. работи на длъжност
лесоинжинер в ГДЗЗД „К. – 2”. Той е „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93
т. 1 буква „б” НК, тъй като служебните
му задължения са да пази горския фонд на лесничейство „ЧГСЕ – Ц.Б.”. Заканата е
осъществена от подсъдимите „при” изпълнение на службата, защото е осъществена в
момент на отразяване на нарушение по ЗГ, извършено в поверен на пострадалия
участък. Така също заканата е и по повод службата на пострадалото длъжностно
лице, тъй като е мотивирана от участието му в разкриване и констатиране на
нарушението, при което е задържан и автомобил на И.Г. с който е извършено нарушението.
Доказан е и
умисълът на всеки от подсъдимите, както по отношение на резултатът от заканата,
така и по отношение на длъжностното качество на пострадалия. Точно това са
искали всеки от подсъдимите и са целяли този резултат да настъпи у пострадалия К.Г.
в качеството му на длъжностно лице, а именно заканата им да възбуди основателен страх за осъществяването й,
включително и заради осъществяваната от пострадалия длъжност по опазване на
гората. Формата на съучастие е съизвършителство, тъй като всеки от подсъдимите
е осъществил признаци от изпълнителното деяние на престъплението „закана” по
чл. 144 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По изложените съображения съдът признава всеки от подсъдимите Е.А.Г. и И.А.Г. за виновни в това, че на
28.09.2016г. в двора на ДГС-С., гр. С., в съучастие и двамата като
съизвършители сa sе
заканили на длъжностно лице К.И.Г. ЕГН ********** - лесоинженер в ГДЗЗД"К.-2",
при и по повод изпълнение на службата му да пази горския фонд на лесничейство
„ЧГСЕ-Ц.Б.", с престъпление против неговата личност, с думите "ще те
оставиме в гората някой ден" изречени от И.А.Г. и „ще те запалим” изречени
от Е.А.Г., и това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.
144, ал.2 вр. ал.1,вр. чл. 20 ,ал.2, от НК
Правни изводи относно деянието на
14. 11. 2016 год.
Фактът, че пострадалият е посегнал към пистолета си преди да започнат
изпълнителните деяния на всяко от престъпленията, налага изследване значението
му от гледна точка на следните два наказателно-правни института:
1. Неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 ал. 1 от НК и
2. Мнима неизбежна отбрана - чл. 14 ал. 1, вр. чл. 12 ал. 1 НК и разясненията
дадени в ППВС № 12 от 29. 11. 1973 год. по н. д. № 11/1973 год.
При тази преценка съдът съобрази моментът на това посягане към
пистолета, съпоставен с това, какво подсъдимите са направили към този момент, в
какво положение са пострадалият и пистолетът му когато е хванат от подсъдимите
и на какъв етап са действията му с пистолета.
Пострадалият и подсъдимите взаимно са се възприели на разстояние в
гората, което според доказателствата е около 15 метра. Подсъдимите се
насочват към пострадалия въпреки възможностите
в гората да се разминат на разстояние дори пътят им да минава покрай него.
Месец и половина по-рано заради отнет на И.Г. автомобил подсъдимите са му се
заканили, че ще го оставят в гората някой ден и ще го запалят. Въпреки
предупреждението на пострадалия да не го доближават и отстъпването на
пострадалия към служебния му автомобил подсъдимите продължават към него, като
разстоянието между тях се стопява във времето докато подсъдимия им вика да не
го доближават и че има пистолет, както и във времето в което трябва да освободи
ръцете си от държания към този момент телефон. Пътят на подсъдимите не е покрай
пострадалия, а към него, дори през него, защото подсъдимите въпреки
предупрежденията го приближават и то от двете му страни - И.Г. отпред, а Е.Г. отзад, като нападението
им и хващането на подсъдимия са в необходимия синхрон. Когато пострадалият К. Г.
е посегнал към пистолета те вече са го достигнали. Нападението им е в ход на
неговото осъществяване и когато пострадалият откопчал кобура с лявата ръка
хванал и вади пистолета с дясната, той вече е в хватката на Е.Г., който е вече
зад гърба му и го души, а И.Г. в пълен синхрон с него хваща ръката му с
пистолета и започва да го дърпа, за да го изтръгне от ръката на пострадалия.
Налага се безсъмнен извод, че когато пострадалият е посегнал към пистолета,
това е за да се защити от нападението, което е в ход на неговото осъществяване.
Посягането на пистолета е в момент, в който за пострадалия е създадена реална
опасност за увреждането му. Тази опасност миг по-късно се е реализирала,
пострадалият вече е в хватката на
подсъдимите. Единият отзад го души и му вика да пусне пистолета, със заплашването че ще го удуши, а
нападналият го отпред И.Г. държи ръката му с пистолета и го дърпа за да го
изтръгне, а пистолетът дори не е приведен в готовност за стрелба.
По изложените съображения, когато пострадалият е посегнал към пистолета
нападението срещу него е било в ход на неговото осъществяване и затова
непосредствено. Подсъдимите не са били в положение на неизбежна отбрана,
посягането на пистолета от пострадалия е акт на защита от непосредствено
нападение и подсъдимите са възприемали фактите както на собственото си
нападение, така и закъснелият опит на пострадалия да се защити. За подсъдимите
няма нито реална нито мнима неизбежна отбрана. Пред очите им се е развило
всичко, с което са спечелили време нападайки пострадалия отзад и отпред, за да
му отнемат пистолета преди да има възможност да се защити с него. Самият пострадал им е казал че има пистолет в
безуспешния си опит да ги спре и така сам е определил първата непосредствена
цел на нападението. Щом увреждането му чрез душене е започнало при изваждане на
пистолета от кобура съдът като съобрази доказателствата, по изложените по-горе
съображения приема, че при посягането към това оръжие, нападението срещу
пострадалия вече е било в ход на неговото осъществяване. Вече е била налице
реална непосредствена опасност от увреждане, която миг по късно се е
реализирала, и защитата му е осуетена. Съгласно
задължителната практика на ВС и ВКС изразена в ППВС № 12 от 29. 11. 1973 год.
по н. д. № 11/1973 год. точка 4 нападението е непосредствено не само когато е
започнало изпълнителното деяние и самото увреждане, но и когато е създадена
реална и непосредствена опасност за увреждане на личността или законните й
права.
С това, че
подсъдимите чрез сила и заплашване принудили пострадалия да предаде личното си
оръжие, всеки от тях е осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл. 143 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 НК. Е.Г.
хванал отзад за гушата К.Г., почнал да го души предприел и рязък натиск с
използвания от него захват, което причинило нова болка на пострадалия в
областта на адамовата ябълка, останал без дъх и така със сила и със заплашването
„Пусни бе, че ще те удуша”, което
принудило пострадалия да отпусне пистолета. Така с употреба на сила и
заплашване подсъдимият Е.Г. осъществил принудата предмет на обвинението в съучастие с И.Г., който в същото време използвал сила със същата
цел дърпайки пистолета от ръката на пострадалия.
Не е налице и
мнима неизбежна отбрана за никой от подсъдимите.
Когато е
посегнал към пистолета подсъдимите вече са започнали нападението си срещу него
и са знаели това, както и обстоятелствата, които го определят като непосредствено – в ход на осъществяването му,
като подсъдимите са възприемали всеки факт, с който предупредени за пистолета
изпреварват използването му за неизбежна отбрана. В случая значително се е
забавила и затова осуетила защитата, изразена в закъснелия опит на пострадалия
да извади и да се защити с огнестрелното си оръжие, осуетен от описаните
съдържание и динамика на нападението още преди оръжието да бъде извадено и
приведено в готовност за стрелба.
Каузалният
принос на подсъдимия Е.Г. е решаващ. Той напада отзад пострадалия, притиска
гушата на пострадалия, причинява му болка и задушаване, като му казва ясно
какво иска от него и че ще го удуши. Именно с това с пряк умисъл принуждава
пострадалия да отпусне пистолета, знаейки че така го предава на дърпащия го И.Г..
Каузален
принос и общност на умисъла са налице и от страна на подсъдимия И.А.Г., който в
съчетание с описаните действия на съучастника си употребява сила, за да вземе
пистолета от ръката на К.Г.. Дори след като са успяли осъществените от Е.Г.
сила и заплашване, пострадалият отпуска пистолета, но заради положението си зад
пострадалия не подс. Е.Г. взема пистолета, а подсъдимият И.Г.. Именно
употребилият за принудата сила подсъдим И.Г. е отнел пистолета от пострадалия и
го е хвърлил на земята, с което е направил целеното с принудата и от двамата
подсъдими. Именно поради каузалния
принос на И.Г., който употребил сила да изтръгне пистолета от ръката на
пострадалия, съучастникът му подсъдимият Е.Г. принуждавал пострадалия само да
пусне пистолета, като това е било достатъчно за предаване на пистолета на
дърпащият го И.Г..
Съдът по изложените съображения признава всеки от подсъдимите Е.А.Г. и И.А.Г.
за виновни в това, че на 14.11.2016г., в землището на с. М.Ц., общ. С., в
съучастие и двамата като съизвършители са принудили К.И.Г. да претърпи нещо,
противно на волята му, а именно: да предаде личното си оръжие- пистолет "
Макаров" с боеприпаси към него- 7броя патрони калибър 9мм, като
подсъдимият Е.А.Г. употребил за това сила - стискал с ръка К.И.Г. за гушата, и
заплашване с думите " пусни бе, че ще те удуша", а подс. И.А.Г.
употребил за това сила – изтръгнал от ръката на К.И.Г. пистолет "
Макаров" с патроните в него 7 броя 9мм. патрони, с което всеки от
подсъдимите извършил описаното престъпление по чл. 143, ал.1, вр. чл. 20 ал.2
от НК.
С това, че
подсъдимия Е.Г. взел пистолета на К.Г., извадил пълнителя от него и взел патроните
от пълнителя – 7 бр. патрони калибър 9 мм, той осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК като придобил по този начин посочените боеприпаси
за огнестрелни оръжия, без да има за това надлежно разрешение.
За
осъществяване на това престъпление достатъчно е това, че Е.Г. е придобил по
описания начин патроните и е установил фактическа власт върху посочените
боеприпаси 7 бр. патрони калибър 9
мм, които лично извадил от пистолета Макаров и ги
прибрал, с което обективирал и умисъл за това престъпление по чл. 339 ал. 1
от НК вр. чл. 20 ал. 2 НК.
Съдът по изложените съображения признава подсъдимия Е.А.Г., за виновен
в това, че на 14.11.2016 г, в землището на с. М.Ц., общ. С., в съучастие с И.А.Г.
и двамата като съизвършители, придобил като ги взел чрез принуда от К.И.Г.,
боеприпаси за огнестрелно оръжие 7 броя
патрони калибър 9мм., без да има за това надлежно разрешение – престъпление
по чл. 339, ал.1, вр. чл. 20 ,ал.2, вр.
ал.1 от НК.
Подсъдимият И.Г. по отношение на инкриминираните 7 бр. 9 мм. патрони също осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл. 339 ал. 1 от НК, с това че
действувайки задружно със съучастника си Е.Г. за придобиването им чрез принуда
от К.И.Г., И.Г. обективира придобиване и умисъл за това както за придобиването
на пистолета, така и за находящите се в пълнителя му патрони. Така по описания
по-горе начин подсъдимият И.Г. къто съучастник на брат си Е.Г. и двамата като
съизвършители придобил и патроните предмет на обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК, които държал и на 15.11.2016 г., когато ги е предал
в полицията с Протокол за доброволно предаване от 15. 11. 2016 година.
Няма нито
фактически, нито правни основания за извършител в това престъпление да се счита
и съпругата на И.Г.. Тя не е вземала патроните, не ги е носила. Като е доказано
как са придобити патроните и участието на И.Г. във придобиването им, както и
фактът че ги е държал на 15 ноември 2016 година, както и че той ги е предал това
е достатъчно за изводът, че подсъдимият е осъществил това престъпление по чл.
339 ал. 1 от НК. Да се приеме че и жена му е носила патроните, означава
присъдата да почива само на оговора на подсъдимите. Този оговор, не само че не
е подкрепен, но и е опроверган от доказателствата по делото. Действията на
подсъдимите заедно и поотделно изключват
патроните да са оставени на самото място. В тази насока съдът съобрази че Е.Г.
е извадил патроните, уверил се е с контролно спускане че няма патрон в цевта и като
е върнал пистолета. Съдът като съобрази доказателствата по делото приема че
именно той е прибрал патроните на 14. 11. 2016 година, а И.Г. ги е държал на
другия ден, доказано с това че у него са патроните към момента на доброволното
им предаване удостоверено в протокола за доброволно предаване от 15. 11. 2016
година.
Подсъдимият И.Г.
е обективирал умисъл за това престъпление, тъй като е знаел как са придобити тези
боеприпаси, участвувал е в отнемането на пистолета в който са били патроните. Това, както и обстоятелството, че имал фактическа
власт върху патроните към момента на предававането им в полицията е достатъчно
за извода, че е осъществил престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК чрез
придобиване на патроните на 14. 11. 2016 година и държане на посочените
боеприпаси на 15. 11. 2016 год.
Съдът по изложените съображения признава подсъдимия И.А.Г. за виновен в
това, че на 14.11.2016г., в землището на
с. М.Ц., общ. С., съучастие като съизвършител с Е.А.Г. ЕГН **********, придобил
като ги взел чрез принуда от К.И.Г. и ги държал на 15.11.2016г., боеприпаси за
огнестрелни оръжия, а именно 7 броя патрони калибър 9мм, без да има за това
надлежно разрешение – престъпление по чл. 339, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1
от НК
Доказано е и
престъплението по чл. чл. 131, ал. 1 т. 1, вр. чл. 130 ал. 2, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 от НК. Доказано е, че докато е употребявал силата за да принуди пострадалия да пусне пистолета,
подсъдимият Е.Г. е причинил на К.Г. болка и страдание в качеството му на
длъжностно лице при и по повод службата му. След отнемането на пистолета и
хвърлянето му на земята подсъдимият И.Г. и Е.Г. започнали да нанасят удари отзад на пострадалия,
като по- активен в това бил подс. И.Г.,
който го удрял и в главата. Видно от показанията на
пострадалия, подс. Е.Г. на два пъти му
казал да не го удря в главата.
Когато след
побоя пострадалият искал да се обади в полицията, именно подсъдимият И.Г. го
ударил в областта на лицето и главата, за да му попречи да се обади, което също
е причинило на пострадалия болка и страдание.
За всеки от
подсъдимите Е.Г. и И.Г. е доказано, че са причинили болка и страдание на длъжностното
лице К.Г. при изпълнение на службата му да пази горския фонд на лесничейство
„ЧГСЕ-Ц.Б..
Налице е
съучастие под формата на съизвършителство за осъществяване на това
престъпление със задружни действия, в
преследване на една обща цел – да причинят чрез побой болка и страдание на
пострадалия.
Видно от обстоятелствената част на обвинението, в него не се сочи изрично
от фактическа страна подсъдимите или който и да е от тях да е причинил
констатираните от СМЕ увреждания на пострадалия.
В диспозитива на обвинителния акт не е посочено в какви увреждания се изразява
леката телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК, като е посочена само оценката й -
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.
128 и 129 НК.
При това положение за наказателната част на присъдата, при конкретното
обвинение и неговата обстоятелствена част се налага изводът, че подсъдимите
следва да се признаят за виновни в това че на 14.11.2016 г, в землището на с. М.Ц.,
общ. С., в съучастие и двамата като съизвършители са нанесли болка и страдание
на пострадалия лека телесна повреда по чл. 130 ал. 2 от НК.
Тъй като
болките и страданието по чл. 130 ал. 2 от НК са нанесени от подсъдимите на
пострадалия К. Г. в качеството му на
„длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т. 1 буква „б” НК, по време на службата
и по повод на службата му, то при конкретното обвинение, в наказателната част
на присъдата деянието на всеки от подсъдимите следва да се квалифицира като престъпление по чл.131,
ал. 1 т. 1, вр. чл. 130 ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
От субективна
страна всеки от подсъдимите е
обективирал пряк умисъл и при нанасянето на побоя и исканите с него болка и
страдание на пострадалия именно това са искали като са съзнавали и квалифициращите
обстоятелства, че причиняват болка и страдание на длъжностно лице при и по
повод изпълнение на службата му да пази горския фонд.
В наказателната част на присъдата всеки от подсъдимите следва да се
признае за невиновен и оправдае по обвинението за причиняване на лека телесна
повреда по чл. 130 ал. 1 НК, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и 129 НК. Това е оценка
на конкретни увреждания и щом няма обвинение за конкретни увреждания, установените от съдебно-медицинската
експертиза могат да се съобразят само за гражданския иск, но не и за
наказателната част на присъдата.
НАКАЗАНИЯТА:
По силата на
чл. 143 ал. 1 НК който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи
нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или
злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
Съдът намира,
че за това тежко престъпление като отегчаващо обстоятелство за Е.А.Г. следва се определи, че са
употребени от него както сила, така и заплашване, а за състава на принудата по
чл. 143 ал. 1 от НК достатъчно е само сила или само заплашване.
По отношение
на подсъдимия Е.Г. отегчаващо обстоятелство е и предишното му осъждане за
престъпление по чл. 235 ал. 2 от НК.
Отегчаващо
обстоятелство за подсъдимият Е.Г. е квалифицираният начин по който е нападнал
пострадалия и е осъществил принудата - болезнено, непредотвратимо и затова
ефективно – души го отзад, увеличава натиска до степен на задушаване придружено
със словесно изразена готовност да го удуши „пусни бе, че ще те удуша”.
Отегчаващо
обстоятелство е, че заплашването придружаващо душенето е с нещо смъртно опасно
за пострадалия, което вече е в ход на изпълнение. Към този момент осъществяваният
от подс. Е.Г. натиск в областта на адамовата ябълка рязко се увеличил и освен
нетърпимата болка, пострадалият почувствал, че спрял да диша. Когато заплашването
е със смърт или с увреждане несъвместимо с живота, както в случая „ще те
удуша”, щом не е визирано в закона като квалифициращо, е отегчаващо обстоятелство.
Отегчаващо
обстоятелство за всеки от подсъдимите е, че принудата е осъществена спрямо
длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му. В състава на
престъплението принуда, това не е квалифициращо обстоятелство когато е по
отношение на лица извън посочените в чл. ал. 3 на чл. 143 НК и тъй като повишава обществената опасност на
принудата следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство – аргумент от чл.
56 от НК.
Отегчаващо обстоятелство
е и че подсъдимите са въвлекли непълнолетен и то не само като свидетел.
Непълнолетният
свидетел К. е придружавал подсъдимите, когато се насочили към пострадалия, за
да го нападнат. За пострадалия това са трима човека насочили се срещу него.
Когато Е.Г. се отделя за да го нападне в гръб, пред очите на пострадалия са
останали по – едрия, по-агресивен, по-ясно мотивиран И.Г. (на него е отнет
автомобила УАЗ) и придружаващия го непълнолетен но висок С.К.. Подсъдимият И.Г.
напада пострадалия отпред, но С.К. го следва с произтичащото от това изземване
вниманието на пострадалия, което позволило на Е.Г. да го изненада в гръб.
Непълнолетният
свидетел К. не само придружава подсъдимите, но и след нападението и побоя помага за основната им цел, обективирана в
поведението и заплахите им: да наплашат пострадалия
да си мълчи, да не се оплаква на никой.
Когато за да
не се обади отново е ударен от И.Г. и му е взет телефона, за да възпре подсъдимите и тяхната агресия
пострадалият им казал да не го удрят, че
има свидетели, именно непълнолетният С.К. му казал „Какви свидетели бе боклук
такъв , никой не те удара, какви
свидетели”.
Самостоятелно
отегчаващо обстоятелство е, че принудата е осъществена за отнемане на
огнестрелно оръжие и патроните в него, с произтичащата от това завишена обществена
опасност на деянието. Всеки от подсъдимите е знаел, че принудата е именно за
отнемане на оръжието и патроните в него, именно така са осуетили защитата на
пострадалия и точно това са искали. Това повишава обществената опасност на
принудата с оглед нейния предмет, тъй като оръжие с боеприпаси, дори не трябва
да бъде докосвано, а вземане и държане дори за миг е тежко общоопасно престъпление.
Това налага извод за завишена обществена опасност на принудата с конкретния й
предмет. Това за всеки от подсъдимите е отегчаващо обстоятелство за извършеното
от подсъдимите престъпление „принуда” по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК.
За подсъдимия И.Г.
смекчаващо обстоятелство е, че е неосъждан.
Отегчаващо
обстоятелство за И.Г. наред с посочените относими за двамата подсъдими е, че
заради неговия автомобил УАЗ и участието на пострадалия в задържането му е
предприето нападението над пострадалия.
Наложително е
за всеки от подсъдимите ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, без което не биха се постигнали целите на наказанието по чл. 36 от НК. Подсъдимите нападат пострадалия, без да ги
спре и огнестрелното му оръжие, което принуждават пострадалия да им го предаде
по начин, който го оставя беззащитен в ръцете им. Наложителна е за всеки от подсъдимите
ефективна присъда, тъй като една от целите на наказанието е да се отнеме на извършителя възможността за други престъпления.
При определяне
на наказанията на всеки от подсъдимите за осъществената принуда съдът съобрази,
че нападението е по начин, така че и личното оръжие на пострадалия се оказва
безполезно. Когато се извърши
престъпление всеки търси причината и с какво пострадалият е допринесъл за
престъплението. В случая това е, че си е вършил работата. На всеки от
подсъдимите това е пречело, а с инкриминираните деяния подсъдимите са показали
на какво са готови ако пострадалият не мълчи.
Само с
ефективно наказание биха се постигнали целите по чл. 36 от НК, което за всеки от подсъдимите следва да е четири
години лишаване от свобода, при общ първоначален режим на основание чл. 57 ал.
1 точка 3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
По изложените
съображения наказание от четири години лишаване от свобода е необходимо за
подсъдимия Е.Г., както и за подсъдимия И.Г. за постигане целите на специалната и
генералната превенция по чл. 36 ал. 1 от НК.
Всеки от
подсъдимите следва да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода при общ
първоначален режим на изтърпяване на основание чл. 57 ал. 1 точка 3 от ЗИНЗС.
Наказания
за престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК:
Като съобрази посочените отегчаващи обстоятелства осъждането на Е.Г.,
обстоятелствата при които е отнел и придобил патроните чрез принуда, съдът
намира, че за престъплението по чл. 339 ал.1 от НК едно наказание за Е.А.Г. от
две години лишаване от свобода е необходимо и достатъчно за постигане целите на
наказанието.
При условията на чл. 54 от НК
следва да се определи наказанието за извършеното от подсъдимия И.Г.
престъпление по чл. 339 ал.1 от НК. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчита
начинът по който са придобити патроните, а именно чрез друго престъпление
„принуда” предмет на настоящата присъда.
Смекчаващи обстоятелства са за подсъдимия И.Г., че е върнал патроните в
полицията, както и чистото съдебно минало на този подсъдим.
Съдът намира, че едно наказание от две години лишаване от свобода е
необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието за това
престъпление.
За престъплението по чл. 131, ал. 1 т. 1, вр.чл. 130 ал. 2, вр. чл. 20
ал.2 от НК по отношение на Е.Г. съдът отчита като отегчаващо обстоятелство предишното
осъждане на подсъдимия.
Като смекчаващо обстоятелство за
това престъпление съдът отчита указанията на Е.Г. отправени към И.Г. да не удря
пострадалия в главата докато го биели.
Съдът намира, че едно наказание от шест месеца лишаване от свобода за подсъдимия
Е.Г. за престъплението по чл. 131, ал. 1 т. 1, вр.чл. 130 ал. 2, вр. чл. 20
ал.2 от НК е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието по чл.
36 от НК.
За подсъдимия И.Г. и за престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 1 вр. чл.
130 ал. 2 НК съдът определя като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно
минало на този подсъдим.
Като отегчаващи обстоятелства
съдът отчита по-активното участие на И.Г. в побоя над пострадалия, включително
и с удари в главата. Именно подсъдимият И.Г. е подновил побоя над пострадалия
като му е нанесъл удари в областта на лицето и главата, за да му попречи да се
обади, когато пострадалият е извадил
телефона си да сигнализира полицията.
Съдът намира, че едно наказание от шест месеца лишаване от свобода е
необходимо и достатъчно по отношение на И.А.Г. за престъплението му по чл. 131,
ал. 1 т. 1, вр.чл. 130 ал. 2, вр. чл. 20 ал.2 от НК.
За всеки от подсъдимите са налице условията на чл. 23 от НК, тъй като
всеки от тях е извършил престъпленията по настоящата присъда без да има влязла
в сила присъда за което и да е от тях.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК,
съдът налага на подсъдимия Е.А.Г. едно общо наказание четири години лишаване от свобода за посочените престъпления по
настоящата присъда, което общо наказание следва да бъде изтърпяно от подсъдимия
Е.А.Г. при общ
първоначален режим на изтърпяване на основание чл. 57 ал. 1 точка 3 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК,
съдът налага на подсъдимия И.А.Г. едно общо наказание четири години лишаване от свобода за посочените престъпления по
настоящата присъда, което общо наказание следва да бъде изтърпяно от подсъдимия
И.А.Г. при общ
първоначален режим на изтърпяване на основание чл. 57 ал. 1 точка 3 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража.
В тази насока
съдът при изводите си за наложителност на ефективното изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, включително и за общото наказание на всеки от подсъдимите
съобрази, че се заканват на пострадалия за това, че си е вършил работата, месец
и половина по-късно нападат пострадалия, без да ги спре и огнестрелното му
оръжие, като всеки от тях отправя нови заплахи. С тях са застрашени както
пострадалия така и семейството му – жена и деца.
За подсъдимия Е.Г.,
наказанието пробация на което подсъдимият вече е осъден за описаното
престъпление по чл. 235 ал. 2 от НК не се е оказало достатъчно за поправяне и
превъзпитание на този подсъдим, за създаване у него контрамотив за други
престъпления. Вместо това престъпната му деятелност прераства и с посочените
престъпления против личността и общоопасно престъпление по чл. 339 ал. 1 НК.
Подсъдимият И.Г.,
който макар, че не е осъждан също показва висока обществена опасност изискваща
посоченото ефективно наказание. Предприема нападение заради отнетият му автомобил УАЗ, задържан за
негово нарушение по Закона за горите. С брат му Е.Г. поотделно са силни, а
заедно закон не може да ги спре, човек не може да ги спре и пистолет не може да
ги спре. Много по – активен е И.Г. в побоя над човек, който му е виновен само с
това, че си е вършел работата. Проявява пълно незачитане към личността на
пострадалия и неговата неприкосновеност. Заканва се, напада, бие, заплашва. След
принудата за отнемане на пистолета, пострадалият остава беззащитен в ръцете на
подсъдимите, което за И.Г. е старт за жесток побой. Това че по време на побоя
на два пъти брат му Е.Г. му е казал да не удря по главата сочи ожесточението, с
което И.Г. е нанасял удари на пострадалия, включително и в този жизнено-важен
орган, богато инервиран и затова болезнен при всякакъв удар.
Случайна е
появата на хора в този момент на това място в гората и това е спасило
пострадалия, а какво ще го спаси следващия път. Както подсъдимите и св. К.,
така и дошлия на мястото на инцидента В.В. са отрекли правото на пострадалия да
се оплаче, отрекли са смисъла за него да свидетелства за случилото се. В.В. му
е казал „Чичо К., не се занимавай да не стане по-лошо!”, а Ст. К. - „ Какви
свидетели бе, боклук такъв, никой не те удара, какви свидетели ”.
В.В. е
работодател и началник на свидетелите А.Т. и З.Г., а дали те искат да
свидетелстват си личи от показанията им, съпоставени с безспорните факти по
делото.
За да прецени
да се подчини ли на заплахите или да съобщи на надлежните органи, на
пострадалия се е наложило да избира между силата и агресията показана му от
подсъдимите от една страна и законите и власттта от друга. Той е избрал
законното, включително и да може да си върши работата. Но рискът за него и
семейството му остават. Ефективното наказание лишаване от свобода четири години
за Е.Г. и за И.Г. е наложително без
което не може да се очаква че ще се постигнат целите на наказанието по чл. 36
от НК и особено да се попречи на всеки от подсъдимите да извърши друго
престъпление.
Гражданските искове са доказани по своето основание и
размер.
Заканата е
резултатно престъпление, заедно с това и деликт от който са настъпили
неимуществени вреди за пострадалия. Резултатът на заканата в конкретния случай се
изразява в това, че това заканване не само е могло, но и е възбудило
основателен страх за осъществяването му. Подлежат на обезщетяване
неимуществените вреди от това че подсъдимите по описания във фактическите
констатации начин са се заканили на пострадалия с визирания по-горе резултат.
Неимуществените вреди за пострадалия са в причинна връзка със заканите описани
по-горе, техния резултат и последвалото
поведение на подсъдимите, изразено в конкретното описано по-горе съдържание на
нападението им, осъществено на 14. 11. 2016 година.
Налице са всички
предпоставки за отговорността на подсъдимите за непозволено увреждане от
осъществената спрямо пострадалия закана.
Доказани са
заканителните реплики на всеки от подсъдимите, „Ще те оставим в гората някой
ден” и „Ще те запалим”, техния резултат
описани по-горе във фактическите констатации, причинените на пострадалия
неимуществени вреди и вината на всеки от подсъдимите под формата на умисъл.
Съдът намира,
че едно обезщетение от 2000 лева е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД паричен еквивалент на претърпяните
от заканите на подсъдимите неимуществени вреди на пострадалия К.Г.. На
основание чл. 53 от Закон за задълженията и договорите подсъдимите дължат
солидарно това обезщетение, като на основание чл. 86 и чл. 84 ал.3 от ЗЗД
дължат на пострадалия и законната лихва върху това обезщетение считано от
датата 28. 09. 2016 година до окончателното му изплащане.
По тези съображения съдът осъжда подсъдимите Е.А.Г. и И.А.Г. солидарно да заплатят на К.И.Г. сумата
2000 (две хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
нанесени му с извършеното спрямо него на
28. 09. 2016 година престъпление
„закана” по чл. 144 ал. 2 от НК, предмет на настоящата присъда, ведно със законната лихва върху сумата 2000
лева считано от 28. 09. 2016 година до окончателното изплащане на сумата.
Доказан по
своето основание и размер е гражданския иск на К.Г. срещу подсъдимите за сумата
2000 лева обезщетение за неимуществени вреди от принудата. Доказано е по
изложените по-горе съображения вреденосното деяние извършено от подсъдимите при условията на чл.143 ал. 1 НК чрез употреба както на сила, така и на заплашване, така и на неимуществените
вреди в резултат от това деяние с което се е осъществила принудата, описано
по-горе във фактическите констатации на съда.
С това деяние извършено в съучастие от подсъдимите всеки от тях като
съизвършител пострадалият бил принуден да се лиши от личното си оръжие, точно
когато е трябвало да се защитава срещу двама нападатели. Това му е причинило
неимуществени вреди включително и от беззащитното положение в което подсъдимите
са го поставили, така че и личното му оръжие се е оказало безполезно и то точно
в хода на пряко и непосредствено нападение докато си е вършел работата. Съдът намира че едно обезщетение от 2000 лева е
справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД паричен еквивалент за обезщетяване на
пострадалия за извършената спрямо него принуда.
На основание чл. 53 от ЗЗД подсъдимите дължат солидарно това обезщетение
на пострадалия, ведно със законната лихва върху това обезщетение считано от
датата 14. 11. 2016 година до окончателното му изплащане.
По изложените
съображения съдът осъжда подсъдимите Е.А.Г. и
И.А.Г. солидарно да заплатят на К.И.Г. сумата 2000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди нанесени
му с извършеното спрямо него на 14. 11. 2016 година престъпление „принуда” по чл. 143 ал. 1 от НК
предмет на настоящата присъда, ведно със
законната лихва върху сумата 2000 лева считано от 14. 11. 2016 година до окончателното
изплащане на сумата.
Доказан е по
основание и размер гражданския иск и за неимуществените вреди от
нанесените от посъдимите Е. и И. А. Г. на К.И.Г. от
причинените му болки и страдания от престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 1 връзка
чл. 130 ал. 2 от НК предмет на
настоящата присъда, както и от телесните
увреждания нанесени му на 14. 11. 2016 година със същото деяние,
изразяващи се в контузия на главата без
загуба на съзнание, насиняване в лявата фронтопариетална област с наличие на
подкожен хематом и болка в областта на темпоромандибуларната става, насиняване
в дясната зигоматична област, зачервяване и насиняване в лявата половина на
шията, контузия на лявата раменна става и лявата гръдна половина. Тези болки и
страдалия и описаните увреждания потвърдени от съдебно-медицинската експертиза
са причинени на пострадалия именно от подсъдимите И.Г. и Е.Г. с деянието
описано във фактическите констатации изразяващо се в крайно болезнено душене от
страна на Е.Г. и ударите нанесени от подсъдимите след отнемането на пистолета.
Нови удари в областта на лицето и главата са нанесени от И.Г. на К.Г., когато извадил телефона си, за да попречи на този пострадал
да се обади.
Доказани са за
гражданския иск както описаните увреждания, така и причиняването им от двамата
подсъдими. Доказана е причинната връзка между деянието на всеки от подсъдимите
на 14. 11. 2016 година и описаните увреждания и причинените с тях болки и
страдания на пострадалия. Подсъдимите са действували задружно за този резултат.
Е.Г. с това че осуетил защитата на пострадалия е участвувал и в причиняването
на уврежданията които брат му И.Г. е нанесъл на пострадалия. От своя страна за
гражданския иск е от значение, че и подсъдимият И.Г. е съпричинил и допринесъл
за нападението на Е.Г. и неутрализиране на защитата на пострадалия. Въпреки, че
Е.Г. го е нападнал отзад и с това, и с душенето на пострадалия той основно е
изключил защитата му, подсъдимият И.Г. също го е подпомогнал с това, че
нападайки отпред пострадалия е съпричинил изненадата от нападналия го в гръб Е.Г..
По изложените
съображения са доказани всички предпоставки на деликтната отговорност на
подсъдимите за нанесените на пострадалия болки и страдания и описани телесни
увреждания, които са причинили неимуществени вреди на пострадалия вследствие
побоя на подсъдимите. Доказано е вредоносното деяние, описано във фактическите
констатации на съда, както и причинната връзка между деянието на всеки от
подсъдимите, телесните увреждания причинени от подсъдимите и неимуществени
вреди болки и страдания за пострадалия
вследствие тези увреждания. Вината на всеки от подсъдимите е под формата на
умисъл и е доказана. За гражданския иск с оглед разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД достатъчно е че презумпцията за вина не е опровергана.
Съдът, като
съобрази характера степента на уврежданията нанесени му от подсъдимите, намира
че едно обезщетение от 2000 лева е справедлив паричен еквивалент на
претърпяните от пострадалия болки и страдания. Подсъдимите на основание чл. 56
от ЗЗД следва да се осъдят да заплатят и това обезщетение солидарно и на основание чл. 86 ал. 1 и чл. 84 ал. 3 от ЗЗД ведно със законната лихва върху сумата 2000 лева, считано от 14. 11. 2016
година до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимите Е.А.Г. и И.А.Г. дължат и се осъждат да заплатят на С.ския
районен съд 240 лева като държавна такса върху уважените граждански искове.
Подсъдимите
дължат от подсъдимите на пострадалия в размер на 700 лева представляваща
разноски по делото на К.Г. платени като адвокатско възнаграждение на повереника
му адв. Елена Милушева.
Относно разноските по делото на основание чл. 189, ал.
3 от НПК съдът осъжда подсъдимите
да заплатят направените разноски 96 лева на РУ
на МВР С. и 97 лева в полза на РС С. .
Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: