Решение по дело №8592/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4734
Дата: 27 юни 2019 г. (в сила от 28 септември 2019 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20181100108592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. София 27.06.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на четиринадесети май

две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 8592 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Г.Н.Н. и С.Н.Н. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че на 01.07.2013 г. в с. Кесарево, общ.Стражица, л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******, управляван от М.В.А.катастрофира, като при ляв завой с превишена скорост изгубва контрол върху движението на автомобила, излиза от пътното платно и се блъска в железобетонен стълб. Поддържа се, че в резултат на тежкото ПТП е настъпила смъртта на К.Н.Н.-брат на ищците. Във връзка с произшествието е образувано ДП № ЗМ-144/2013 г. по описа на РУП-Стражица, производството по което е прекратено, поради смъртта на виновния водач А.. Ищците поддържат, че в резултат от смъртта на техния брат, търпят огромни неимуществени вреди. Твърди се, че тримата били неразделни още от най-невръстна възраст, били не само братя, но и най-близки приятели, виждали се ежедневно, били заедно и в добро, и в лошо. Твърди се, че ищците загубили най-близкия си човек. Трагедията ги променила като хора. Докато са живи ще скърбят за своя обичан брат, който си отишъл по жесток и мъчителен начин, една на 33 години, в разцвета на силите си.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 0211300824690/13.03.2013 г. валидна от 27.03.2013 г. до 26.03.2014 г.

Ищците оценяват търпените от тях неимуществени вреди на сумата от по 120 000 лв., но признават 50% съпричиняване от пострадалия, който решил да пътува в МПС, управлявано от водач употребил алкохол.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 60 000 лв. за всеки един от ищците, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния брат К.Н.Н., резултат от настъпило на 01.07.2013 г. в с.Кесарево, виновно причинено от водача управлявал л л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № 0211300824690/13.03.2013 г. валидна от 27.03.2013 г. до 26.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта- 01.07.2013 г. до окончателното издължаване.  Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

Такава е исковата претенция, съобразно допуснатото й изменение в открито съдебно заседание на 14.05.2019 г.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата с пълномощни приложени към отговора.

Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не е налице деликт. Твърди, че на ищците не се дължи обезщетение, защото не е налице особено близка връзка между починалия и ищците и действително претърпените от смъртта му вреди. Ищците не попадат в изключението всяко друго лице , което е създала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Поддържа се, че исковете са изцяло по користни цели без да са налични предпоставките на ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване от страна на пострадалия с твърдението, че е пътувал в автомобила на предна дясна седалка без поставен предпазен колан и със съзнанието, че автомобилът се управлява от пиян водач след употреба на значително количество алкохол. Заявява възражение за изтекла погасителна давност на предявените искове за главница и лихви.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците не депозират допълнителна искова молба.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител. Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, евентуално да не ги уважава в пълен размер. Претендира разноските по делото.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От протокол за оглед на ПТП от 01.07.2013 г., фотоалбум, скица на местопроизшествието, намиращи се в приобщеното към доказателствата по делото ДП № ЗМ-144/2013 г. по описа на РУП-Стражица, пр.пр. № 1013/2013 г. по описа на ОП-Велико Търново, констативен протокол за ПТП с пострадали лица ЗМ 144/01.07.2013 г., както и от неоспореното от страните заключение на комплексната САТЕ и СМЕ, прието по делото се установява, че на 01.07.2013 г. в с. Кесарево, л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******, се е движил от центъра на селото в посока запад към с.Джулюница в условията на лява за него хоризонтална крива с радиус от 49,3 м, със скорост по-висока от критичната за преодоляване на завоя, която е 61,32 км/ч. Вследствие на това, водачът на автомобила е загубил напречната устойчивост на същия и поради настъпилото преразпределение на реакциите в колелата, първоначално автомобилът се е наклонил надясно и едновременно с това движение напред. Следствие предприетия опит от водача на автомобила да възстанови нормалното му движение, автомобилът се е наклонил наляво и едновременно с това движение напред. Достигайки до стълба автомобилът вече е бил в началото на фазата на преобръщането си, когато е последвал удара между тавана на автомобила в областта на рамка на челното стъкло и електрическия стълб.

Вследствие на горното пътуващият в автомобила К.Н.Н. получава съчетана травма с водеща тежка гръдна травма с несъвместимите с живота увреждания-разкъсване на сърцето, вследствие на която настъпва смъртта му.

С удостоверение за родствени връзки от 25.06.2018 г. на Община Стражица, се установява, че двамата ищци са еднокръвни братя на починалия К.Н.Н., т.е. имат общ баща.

Установява се, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, който се е движил със скорост по-висока от критичната за преодоляване на лявата хоризонтална крива, вследствие на което автомобилът е загубил напречната си устойчивост и се е ударил в електрическия стълб, намиращ се от дясно спрямо посоката на движение на автомобила.

Между страните не е било спорно, че към 01.07.2013 г. л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ******* е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД със застрахователна полица № 0211300824690/13.03.2013 г. валидна от 27.03.2013 г. до 26.03.2014 г., както и че пострадалият К.Н.Н. се е качил в автомобила със знанието, че  се управлява от пиян водач след употреба на значително количество алкохол.

Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите Г. Щ.Б.и И.А.Д..

Свидетелят Б.установява, че Г., С. и починалия К.били братя. Откакто починал К.., ищците изобщо не можели да отидат никъде на работа.  Преди да настъпи катастрофата тримата били в много добри отношения, помагали си, работели. К.много помагал на братята си. Те били неразделни. Постоянно, денонощно работели. Живеели поотделно, но къщите им са една до друга. На Г. къщата е отдясно, по средата е на К.., от другата страна живее баща им със С.. Нямали никакви проблеми, постоянно си помагали, работели си. Като починал К.ищците напълно спрели да работят. По принцип се занимават с животни-отглеждат пилета. Всяка седмица ходели на гробища. Сега пак продължават да ходят на гробища.

Свидетелят Д.също установява, че преди катастрофата ищците и починалия били в много добри отношения като братя, като приятели, в отлични, перфектни отношения. След настъпването на смъртта на К.ищците станали по-затворени, по-отдръпнати от приятелите си. Стане ли въпрос за брат им се натъжават.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 01.07.2013 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

Безспорно с обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и с неоспореното от страните заключение на комплексната САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на брата на ищците.

Установява се, че с поведението си водачът  М.А. е нарушил нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като не съобразил скоростта си с релефа на пътя, поради което самокатастрофирал. Нарушил и забраната да не управлява превозно средство след употреба на алкохол.

От друга страна и с оглед признанието на ищците, основателно е възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, който съзнателно се е качил в автомобила със знанието, че  се управлява от пиян водач след употреба на значително количество алкохол.

При това положение възражението на ответника за принос от страна на пострадалия се явява основателно и доказано, като след преценка на поведението и на двамата участници в произшествието, съдът определя принос от страна на пострадалия в размер на 50 %.

От заключението на приетата по делото СМЕ и САТЕ се установява, че в пряка причинно-следствена връзка от неправомерното поведение на водача А. и настъпилото в тази връзка ПТП е настъпила смъртта на пътуващия в автомобила брат на ищците.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Ищците притежават материално правна легитимация по предявените от тях искове, с оглед приетото в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. С решението се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

Въпреки разпределената им доказателствена тежест, ищците не проведоха такова доказване.

Разпитаните двама свидетели установиха, че между тримата братя е съществувала подкрепа, обич и емоционална близост. Но както е прието и в мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение, връзките между братя, бабите/дядовците и внуците по начало се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

Но за получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство.

В случая ищците не доказаха конкретни житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността между тримата братя да е станала толкова силна, че смъртта на единия от тях да е причинила на другите двама морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.

На следващо място и видно от приетото по делото като доказателство-удостоверение за родствени връзки, тримата братя имат общ баща, но различни майки, а в производството не се установи тримата братя от раждането им да са отглеждани заедно в едно домакинство. Не се установи тримата братя да са израснали в една и съща среда, да са сподели същите родители и общи спомени и преживявания.

Предвид горното исковете им подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.

По разноските в процеса:

При този изход на делото ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски в размер на 13 200 лв. с ДДС-заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ от 27.08.2018 г. и платежно нареждане и в размер на 400 лв.-депозит вещи лица, или разноски в общ размер 13 600 лв.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Г.Н.Н., ЕГН **********,*** и С.Н.Н., ЕГН **********,*** против З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от по 60 000 лв. /шестдесет хиляди лв./  за всеки един от ищците, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния брат К.Н.Н., резултат от настъпило на 01.07.2013 г. в с.Кесарево, виновно причинено от водача управлявал л л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № 0211300824690/13.03.2013 г. валидна от 27.03.2013 г. до 26.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта- 01.07.2013 г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Г.Н.Н., ЕГН **********,*** и С.Н.Н., ЕГН **********,***  да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 13 600 лв. /тринадесет хиляди и шестстотин лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: