М О Т И
В И
към Присъда № 34 от
08.03.2010 г.,
постановена по НОХД № 126 по описа
за 2010 год. на Пловдивски окръжен съд
Окръжна
прокуратура – Пловдив обвинява Р.Р.А. *** в извършено от него престъпление по
чл.116, ал.1, т.6 предложение последно, вр. с чл.115 от НК, а именно, че на
25.10.2009 год. в с.р., ОБЛ.П. умишлено е умъртвил З.А.М., като убийството е
извършено с особена жестокост.
Прокурорът
поддържа внесеното обвинение, пледира, че то е доказано и предлага на
подсъдимия А. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, ориентирано към
неговия максимум, предвиден за това престъпление.
Подсъдимият А. не дава
обяснения пред съда, но се признава за виновен и изразява съжаление от
постъпката си. Лично и чрез назначения му служебен защитник моли да му бъде
определено снизходително наказание, като пледира, че квалифициращият елемент за
проявената особена жестокост не е доказан в случая.
Съдът, въз основа на
доказателствата, преценени по отделно и съвкупно, прие за установени следните
факти:
Подсъдимият Р.Р.А. е
роден на *** *** и живее в село Р., обл.П.. Той е български гражданин с основно
образование. Не работи официално и се препитава с работа на повикване. Женен е
за свидетелката Н.А. и не е осъждан.
Подсъдимият Р.А.
живеел със съпругата си Н.А. в дома на нейните родители в с.Р. на ул.”***” №
**. От този брак те имали три деца. Семейството живеело в общо домакинство с
майката на Н. – пострадалата З. М., която била и собственик на къщата.
Подсъдимият А. е конфликтен
човек, злоупотребявал често с алкохол и в такива ситуации, ставал агресивен и
налитал на бой. Той бил в постоянен конфликт със З. М., която както и
останалите членове на домакинството, ставала честа жертва на неговото физическо
насилие. Във връзка с това му поведение и по оплаквания на Н.А., по отношение
на Р.А. неведнъж били вземани мерки по Закона за защита от домашното насилие.
През месец февруари 2009г. по реда на този закон той бил отстранен от къщата на
З. М.. Поради това подсъдимият напуснал дома и заживял във вила, намираща се в
покрайнините на селото. Въпреки това, съпругата му често го посещавала с
децата, а без нейното противопоставяне самият той посещавал и общият им дом.
Въпреки това, А. продължавал да злоупотребява с алкохол и в пияно състояние
постоянно да извършва насилие спрямо близките си.
На 25.10.2009г.
сутринта подсъдимият бил повикан от съселяни, на които рязал дърва, и срещу
това получил 20 лева. След това до късния следобед подсъдимият А. употребил
алкохол в компанията на свидетелите А. и К.. Вечерта в около 20:00 часа, вече
пиян, подсъдимият се отправил към дома на семейството си в село Р., където по
това време се намирали пострадалата З. М. – на втория етаж, съпругата му Н.А.,
синът му А.А. и малолетната му дъщеря З.А.. Всички те разбрали, че Р. се
приближава към дома, защото викал високо и отправял закани по отношение на
всички. Предполагайки какво ще се случи, те се уплашили и съпругата му с двете
деца избягали от дома. Синът му А.А. чул, че баща му на висок глас отправя закани
по отношение на пострадалата М.. Чул също и заканата му, че същата тази вечер
той имал намерение да заколи някого. В същото време вече и продължавайки да
вика, подсъдимият влезнал в къщата и се отправил към помещението на втория
етаж, в което се намирала З. М.. Решавайки да я убие, той грабнал едно
автомобилно колело, представляващо джанта с монтирана върху нея гума, което се
намирало в преддверието на къщата. З. М. била седнала на дивана. Двамата
провели кратък скандал, което било чуто от свидетеля А.А., след което
подсъдимият Р.А. започнал ожесточено и интензивно да нанася удари с автомобилното колело по главата и тялото на
пострадалата. Тя паднала на земята от дивана и докато била на пода, подсъдимият
й нанесъл още няколко удара по главата със същия предмет. В резултат на тези му
действия, още след първите един-два удара, пострадалата изпаднала в
безсъзнание, а след всички удари, получила тежка черепно-мозъчна травма, поради
която и умряла. Накрая подсъдимият А.
захвърлил колелото към жертвата си, като ударът попаднал в гърба й. След всичко
това подсъдимият напуснал местопрестъплението, като изхвърлил автомобилното
колело върху купчина дърва в двора на къщата. Той излезнал на улицата и
започнал да вика за помощ, които призиви били чути от намиращите се в района
свидетели И.И. и Р.Б.. Те отишли до дома на пострадалата М. и видели
подсъдимият А., който им обяснил, че нещо е станало с „баба му”, която вероятно
е починала. Той им показал стаята на пострадалата и те се обадили на свидетеля
Г., който бил лекуващ лекар на пострадалата З. М.. Той посетил
местопрестъплението и въпреки, че в къщата нямало ток, а поради това и
светлина, успял да прецени, че М. е мъртва и то по причини, свързани с
насилие.
Междувременно била
уведомена полицията за станалото и на мястото на инцидента се явили полицаите
П., Х., а малко след тях и К.. Те арестували подсъдимия А., който първоначално
им съобщил, че сам е намерил пострадалата мъртва, но в последствие бил отведен
в сградата на кметството и там пред тези полицаи, както и пред началника им –
свидетеля Д., подсъдимият разказал какво всъщност е направил.
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза на труп, на З. М. били причинени множество тежки
травматични увреждания, под действието на твърд тъп предмет. Според вещите лица
е възможно те да са получени при ударите с автомобилното колело. Според тях
причината за смъртта на М. е тежката черепно-мозъчна травма със счупване на
черепните кости, мозъчни кръвоизливи и контузии на мозъка, които са довели до
разрушаване, притискане и парализа на жизненоважни центрове, като за
настъпването на смъртта е допринесла и аспирацията на кръв в белите
дробове.
Според заключението на
допълнителната съдебномедицинска експертиза, установените от първата такава
травматични увреждания са били причинени от действието на твърд тъп или
тъпоръбест предмет, с различна кинетична енергия за отделните наранявания, като
за тези от дясната половина на главата около дясното ухо зад и над него, силата
на ударите е била значителна. Вещите лица заключават, че вещественото
доказателство – автомобилно колело, състоящо се от джанта и гума, е годно
средство за причиняване на установените травматични увреждания. Експертите дават становище, че с оглед
характера и тежестта на черепно-мозъчната травма, може да се приеме, че
пострадалата е изпаднала в безсъзнание още при първите удари по главата, поради
което не е била в състояние да изпитва последващите болезнени изживявания,
тоест не може да се приеме, че смъртта й е настъпила по особено мъчителен
начин.
Съгласно заключението
на комплексната съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза на подс.А., той
не страда от психично заболяване. Страда обаче от Синдром на алкохолна
зависимост, обикновено алкохолно опиване, промяна на характера. Към момента на
престъплението е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Бил е в състояние да предвиди последиците от действията
си.
Химическата експертиза
доказва, че в кръвта на подсъдимия А., иззета след задържането му, е имало 2,16
промила алкохол.
Според
съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, която е изследвала
тампон с кръвна обтривка от лявата и дясната ръка на подс.А., кръвта, иззета
оттам може да произхожда от пострадалата М..
Според идентична
съдебномедицинска експертиза, по вещественото доказателство – автомобилно
колело (джанта с гума), е установено наличие на човешка кръв, която може да
произхожда от пострадалата М..
Описаната фактическа
обстановка се доказва несъмнено и безпротиворечиво от всички гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства. Сред тях важно значение има
самопризнанието на подсъдимия А.,
направено в хода на досъдебното производство пред съдия и приобщено към
доказателствата по делото на основание чл.279 от НПК, чиято истинност отлично
се потвърждава чрез заключенията на експертизите и огледния протокол. Ето защо,
съдът кредитира тези обяснения на подсъдимия, които са дадени искрено и които
той потвърди пред съда, макар и без да ги повтаря.
Следва да бъдат
кредитирани и свидетелските показания, събрани пред съда, тъй като съответстват
в пълна степен относно лично възприетото от всеки един свидетел в цялата
картина на събитията, подробно пресъздадена от подсъдимия.
Следва да бъдат
кредитирани експертизите, чиито заключения са подробно аргументирани,
обосновани и ясни и съдът ги приема за компетентни, изготвени с необходимите
познания в съответните области. В тази насока трябва да се подчертае важното
значение на двете съдебномедицински експертизи на трупа на пострадалата М.,
които разкриват както непосредствените травми, така и най-вероятният механизъм
за получаването им.
За коректност трябва
да се посочи, че известни неточности и разминавания могат да се открият в
показанията на свидетелката Н.А. спрямо тези на нейния син, но при оценката им
непременно трябва да се има предвид тежкият психически стрес, наслояван в тази
свидетелка в продължение на години от подсъдимия и в крайна сметка, кулминирал
чрез настоящото престъпление. Впрочем, тези разминавания не касаят съществени елементи
от поведението на подсъдимия и затова съдът ги неглижира, иначе кредитирайки
показанията на тази свидетелка.
При така доказаните
факти, следва с категоричност правния извод, че поведението на подсъдимия Р.А.
от обективна и субективна страна отразява признаците на престъплението по
чл.116, ал.1, т.6, предложение последно, вр. с чл.115 от НК, а именно, че на
25.10.2009г. в село р., той е умъртвил с особена жестокост З. А.М. с ЕГН
**********.
Всички обективни
елементи на това престъпление са доказани. Безспорно е, че именно подсъдимият
А. е умъртвил М., в която връзка са неговите признания и останалите
доказателства по делото, еднопосочно разкриващи този факт.
Защитата е поставила
на спор елементът на особената жестокост. Той обаче също е налице. Не може да
бъде друго, при положение, че с една мащабна спрямо физическите размери на
жертвата вещ, подсъдимият е нанасял многобройни удари с голяма сила, без да се
задоволи да преустанови действията си, след първите от тях, които са били
достатъчни за привеждането на жертвата в безпомощно състояние. Както уточняват
съдебните медици, на едно и също място – дясната половина на главата, са били
концентрирани множество удари. Това разкрива едно особено психическо отношение
на дееца, в което може да бъде разпозната само жестокост. Това впрочем
съответства и на неговия доказано безпричинно агресивен нрав.
Горното заключение е и
в съответствие с приетото в постоянната практика на съдилищата и на ВКС на РБ.
От субективна страна,
подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е разбирал свойството и значението
на постъпките си, а оттам обществено опасният характер на деянието си, но е
целял неговия престъпен резултат и с организираните си действия го е постигнал.
С оглед на така
доказаните факти и дадената им правна квалификация, за да наложи на подсъдимия
А. справедливо наказание, съдът прие следното:
Единственото
смекчаващо вината му обстоятелство е самопризнанието и свързаното с него
съжаление от постъпката, което съдът добре възприе в условията на устност и
непосредственост.
От друга страна обаче,
са налице множество отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства –
макар и в трудоспособна възраст, той не полага систематически труд като се
задоволява да намира работа “на парче”. Вместо това, систематично злоупотребява
с алкохол, което е довело и до синдрома на алкохолната му зависимост. Той е
безпричинно агресивен и постоянно физически и психически е тормозил близките
си, в това число съпруга, деца и тъща. Нещо повече - към момента на
престъплението спрямо него е действала съдебна санкция, забраняваща му достъп
до жилището на пострадалата. Въпреки това, игнорирайки държавната воля,
изразена чрез съда, той не само, че често е посещавал този дом, но в крайна
сметка, го е посетил, за да извърши и убийство там.
Преценката на
изложените обстоятелства показва, че все пак, искреното съжаление от постъпката
и направеното самопризнание, макар и като единично смекчаващо обстоятелство,
имат качествено важно значение при противопоставянето им на множеството
отегчаващи. Ето защо, съдът е солидарен с преценката на прокурора, че с оглед
на това съотношение, на подсъдимия следва да се наложи най-снизходителното от
трите алтернативни наказания за извършеното от него престъпление, а именно
„лишаване от свобода”. Това снизхождение обаче предвид влиянието на
отегчаващите обстоятелства, следва да се компенсира, като наказанието се отмери
в предели, близки до неговия максимум.
Имайки предвид всичко
това, съдът стигна до решението да накаже подсъдимия Р.А. с 18 години „лишаване
от свобода”.
Приложението на чл.66
от НК в случая е невъзможно, а на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС на подсъдимия А.
неминуемо следва да се определи първоначален „строг” режим за изтърпяване на
това наказание. На основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС то следва да се изтърпи в
затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.
Подсъдимият А. е бил
задържан с полицейска санкция на 26.10.2009г., като впоследствие периодът на
задържането му е бил удължен от прокурора и в крайна сметка, по-късно от съда
му е взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража”, която
изтърпява до настоящия момент.
Ето защо, на основание
чл.59, ал.1 вр. с ал.2 от НК посоченият период следва да се зачете при
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия.
По делото са приложени
множество веществени доказателства – автомобилно колело, състоящо се от гума с
джанта, тампони с обтривки, риза, тениска, гащеризон, долнище от анцуг, шарени
боксерки, два чифта чорапи, както и влакна в запечатан плик. Всички те, са вещи
без стойност, поради което след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат
унищожени.
По делото са направени
разноски на обща стойност 1355 лева, които на основание чл.189, ал.3 от НПК,
осъденият подсъдим следва да заплати по сметка на ПОС.
По горните мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: