ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36688
гр. София, 16.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110103120 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Производството е по искова молба от П. А. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
.... против „..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. .....
Ищецът с исковата молба е представил писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и
следва да бъдат приети.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявения иск и като съобрази
направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2023 г. от
09,55 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА като писмени доказателства в производството приложените към исковата
молба документи.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Производството е образувано по искова молба на П. А. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. .. против „...“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ...., с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 7424,56 лева,
представляваща общо събрани от ищеца, разпределени и преведени в полза на ответника по
изпълнително дело № 20108380403337 по описа на ЧСИ М.Б. суми, като получени на
отпаднало основание поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение
на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. №
2385/2010 г. по описа на СРС, 90 състав, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение – 26.08.2022 г.,
до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46186/2022 г., по описа на
СРС, 118 състав.
1
Ищецът твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч. гр.
д. № 2385/2010 г. по описа на СРС, 90 състав по молба на ответника било образувано
изпълнително дело № 20108380403337 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 на
КЧСИ, с район на действие СГС, за осъществяване на принудително изпълнение срещу
ищеца. Посочва, че с решение № 20220591/09.12.2021 г. постановено по гр. д. № 53959/2020
г. по описа на СРС, 24 състав било признато за установено, че П. А. Д. не дължи на
ответника сумите, посочени в издадения изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. №
2385/2010 г. по описа на СРС, 90 състав, предмет на процесното изпълнително дело. Твърди,
че въпреки постановеното решение за недължимост на сумите по изпълнителното дело,
сумата в общ размер от 7424,56 лв. била удържана от ищеца и преведена в полза на
ответника. Предвид изложеното счита, че с оглед влязлото в сила решение №
20220591/09.12.2021 г. постановено по гр. д. № 53959/2020 г. по описа на СРС, 24 състав
преведените на ответника от ЧСИ суми се явяват получени на отпаднало основание и като
такива подлежат на връщане. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените в хода на настоящото производство съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва претендираната с исковата молба
сума да се дължи от ответника поради получаването на същата на отпаднало основание.
Поддържа, че посочените суми не са постъпили по сметка на дружеството. Счита, че не е
бил задължен да внесе авансово сумите за такси и разноски по изпълнителното
производство. Твърди, че сумите са били събрани от ЧСИ преди постановяване и влизане в
сила на решение № 20220591/09.12.2021 г. постановено по гр. д. № 53959/2020 г. по описа
на СРС, 24 състав. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че процесната сума е заплатена на ответника в резултат на осъщественото срещу
ищеца принудително изпълнение, че ответникът действително е получил сума в
претендирания размер и че основанието за погасяване на задължението е отпаднало, т.е. че
към момента на принудителното събиране правото на ответника на принудително
изпълнение на тези вземания е било погасено по давност /като за последното следва да
установи, че е налице идентитет между вземанията, за които е реализирано принудителното
изпълнение и вземанията, за които с влязло в сила съдебно решение между същите страни е
установено, че не се дължат поради погасяване по давност/.
В тежест на ответника е да докаже наличието на годно правно основание за получаване
на плащането и задържане на сумите, както и останалите си възражения, респективно –
погасяване на задълженията за връщане на даденото в случай, че твърди такова.
ОТДЕЛЯ като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е
издаден изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по описа на СРС, 90
състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 20108380403337 по
описа на ЧСИ М.Б. с рег. № ...на КЧСИ, с район на действие СГС, както и че с решение №
20220591/09.12.2021 г. постановено по гр. д. № 53959/2020 г. по описа на СРС, 24 състав е
признато за установено, че П. А. Д. не дължи на ответника поради изтекла погасителна
давност сумата от 10 021,94 лева за доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху главницата от 18.02.2010 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 6 168,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.1996 г. до
30.12.2009 г. по изпълнителен лист, издаден на 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по
описа на СРС, 90 състав, по който е образувано изпълнително дело №20108380403337 по
описа на ЧСИ М. Б..
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
2
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение,
а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3