Решение по дело №126/2019 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 07. 04. 2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                                                        РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ГЕНЕВА гр. д. № 126 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.

            Гражданско дело № 126/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд е приключило с решение № 127 от 08. 04. 2019 г., с което е отменено решение № 1 от 03. 01. 2019 г., постановено по гр. д.№ 730/2018 г. по описа на РС - гр. Ботевград, в частта му, с която е признато за установено по отношение на „Т.Б.“ ЕАД и А.Ц.С. съществуването на вземането на „Т.Б.“ ЕАД, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по гр. д.№ 2213/2017 г., за сумата 682,20 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски за разликата от 281 лева до 841,19 лева за исковото производство и за  разликата от 100 лева до 385 лева за заповедното производство и вместо него е постановено друго, с което искът на дружеството срещу ответника е отхвърлен за установяване на вземането по заповедно производство по гр. д. № 22136/2017 г. в размер на 682,20 лева, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество съдебни разноски в размер на 351 лева за производството пред първата инстанция и 100 лева – за заповедното. Потвърждава решение № 1 от 03. 01. 2019 г. по гр. д. № 730/2018 г. на РС – гр. Ботевград в частта му, с която А.Ц.С. е осъден да заплати на „Т.Б.“ ЕАД сумата 120 лева, представляваща разноски за въззивното производство, както и решението на районния съд в останалата му част като законосъобразно.

            С молба вх. № 261699/01. 03. 2021 г. от въззиваемата страна - „Т.Б.“ ЕАД е поискано от съда в цитираното по-горе въззивно решение да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, касаеща частта от диспозитива, с която е посочено: „Потвърждава решение № 1 от 03. 01. 2019 г. по гр. д. № 730/2018 г. на РС – гр. Ботевград в частта му, с която А.Ц.С. е осъден да заплати на „Т.Б.“ ЕАД сумата 120 лева, представляваща разноски за въззивното производство“, като вместо нея бъде постановено осъдителен диспозитив, в съответствие с възприетата от съда воля за това, изразени в обстоятелствената част на съдебния акт, а именно: ОСЪЖДА А.Ц.С. да заплати на „Т.Б.“ ЕАД сумата от 120 лева, представляваща разноски за въззивното производство.

В срока за отговор на молбата въззивникът не е депозирал становище.

            Съдът, след като обсъди данните по делото и доводите на страната, намира следното от фактическа и правна страна:

            Молбата е допустима, като подадена от легитимирана страна. Разгледана по същество е основателна.

            Хипотезата на чл. 247 ГПК, за поправка на очевидна фактическа грешка в акт на съда е налице, когато има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в текста на диспозитива.

В случая в последното изречение на мотивната част на решението (л. 27) съдът е посочил, че „Предвид изхода на делото разноските по въззивното производство, направени от въззиваемата страна и подлежащи на заплащане от въззивника, следва да бъдат редуцирани до 120 лева“. Очевидно съдът е допуснал грешка като при постановяване на диспозитива си, където вместо осъдителен такъв е постановил потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение в тази му част, поправима по реда на чл. 247, ал. 4 ГПК, с оглед несъответствие между изразената воля на съда с текста в диспозитива на решението.

            Ето защо, исканата поправка следва да бъде допусната, като в диспозитива на решението, предпоследен абзац, вместо: „Потвърждава решение № 1 от 03. 01. 2019 г. по гр. д. № 730/2018 г. на РС – гр. Ботевград в частта му, с която А.Ц.С. е осъден да заплати на „Т.Б.“ ЕАД сумата 120 лева“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОСЪЖДА А.Ц.С., с ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ……… сумата в размер на 120 лева, представляваща разноски за въззивното производство“. 

            Воден от горното и на основание чл. 247, ал. 4 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА  в Решение № 127 от 08. 04. 2019 г., абзац 4, постановено по гр. д. № 126/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, където вместо: „Потвърждава решение № 1 от 03. 01. 2019 г. по гр. д. № 730/2018 г. на РС – гр. Ботевград в частта му, с която А.Ц.С. е осъден да заплати на „Т.Б.“ ЕАД сумата 120 лева“

ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОСЪЖДА А.Ц.С., с ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ……… сумата в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляваща разноски за въззивното производство“. 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.