РЕПУБЛИК
А БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
2261/08.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито
заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА
НЕСТОРОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Станка Журналова с участието на прокурора Кичка Казакова, като
разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАД № 2708 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано
е по касационна жалба на Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.Г.,
против решение № 260004 от 18.09.2020 г., постановено по адм.д. № 26 по описа
на Пловдивския районен съд за 2020 година, с което е отхвърлена жалбата му
срещу Заповед за задържане на лице рег.№ 3389зз-251 от 15.07.2020г., издадена от Х.Д.В.
– мл. експерт група 03 „Наркотици“ в сектор „КП“ към Шесто РУ – Пловдив при ОД
на МВР – Пловдив.
Според
касационния жалбоподател съдебният акт е невярно обоснован и незаконосъобразен.
В тази насока посочва, че в преписката на полицията не се намират данни, че
жалбоподателят придобил и държи наркотични вещества, а единствено в протокола
за претърсване са описани торбички с прахообразно вещество. Твърди, че при
дефицит на фактически и правни обстоятелства в мотивите на съда е посочено, че
оспореният административен акт е издаден от оправомощен орган. На следващо
място твърди, че действията на полицията и прекратителното постановление на
прокуратурата в цялост сочат на полицейски произвол. В мотивите на съда не е
взето предвид, че Д. дал обяснения за прахообразното вещество – хранителни
добавки.
Иска се
отмяна на обжалваното решение и на заповедта. Претендират се направените
разноски в двете инстанции.
В постъпила
по делото молба от 11.11.2020г. процесуалният представител на касационния
жалбоподател поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба – Х.Д.В. – мл. експерт Група 03
„Наркотици“ в сектор „КП“ към Шесто РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, не се
явява, не се представлява. В постъпил по делото писмен отговор на касационната
жалба, процесуалният представител юриск. Павлова, излага становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд Пловдив, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради
следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Т.Н.Д. срещу Заповед за задържане на
лице рег.№ 3389зз-251 от 15.07.2020г., издадена от Х.Д.В. – мл. експерт група
03 „Наркотици“ в сектор „КП“ към Шесто РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, с
която е задържан за срок от 24 часа на посочено правно основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР. ПРС е приел, че задържането на жалбоподателя е осъществено от
полицейски органи, по смисъла на чл.57, ал.1 ЗМВР и в този смисъл заповедта е
издадена от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му
компетентност. В мотивите на решението е изложено, че в заповедта е посочено правното
основание, въз основа на което лицето се задържа, както и че е изложена
фактическа обосновка, а именно съмнение, че лицето е придобило и държи
наркотични вещества. Според съда е безспорно, че на 15.07.2020 г. Д., при управление на лекия
си автомобил, е бил спрян за проверка от служители на 6- РУП на МВР – Пловдив,
като длъжностните лица установили, че в автомобила имало прахообразно вещество,
както и че Д. обяснил, че това прахообразно вещество представлява хранителни
добавки. Съдът се е позовал на приложената по делото полицейска преписка, както
и на представено от Д. Постановление за прекратяване на наказателно
производство и е посочил, че при претърсване и изземване на лекия му автомобил
са намерени найлонови пликчета, в които се съдържат светлокафяво прахообразно
вещество, бяло прахообразно вещество и бучки, като е изтъкнал, че видно от
самата жалба, Т.Д. е бил наясно защо се задържа, а
именно за съмнение за придобиване и държане на наркотични вещества. Формиран
е извод, че полицейските органи са действали в рамките на своите правомощия и действията
им са били законосъобразни, тъй като наличието на прахообразни вещества
затворени в найлонови торбички с неясно съдържание, находящи се в автомобила на
Д., е дало повод за задържането на същия и обосновава наличието на данни за
извършено престъпление по посочената в заповедта правна норма – чл. 354а от НК.
Изрично в мотивите си районният съд е посочил, че в случая не се касае до
полицейски произвол, а до упражняване на предвидени в закона
правомощия, и че няма как към момента на задържане на лицето полицейските
органи да установят съдържанието на иззетите вещества, а това се извършва чрез
съответна експертиза от вещи лица, каквото е направена в случая. По отношение
на обстоятелството, че в последствие, в хода на образуваното бързо наказателно
производство, е установено с изготвянето на съответна експертиза, че иззетите
прахообразни вещества не съдържат забранени наркотични такива, макар и в едно
от тях да са открити следи от такова, в оспореното решение е посочено, че това не
рефлектира върху законността на заповедта за задържане, доколкото към момента
на издаването й полицейският орган е имал налични данни за извършено
престъпление по чл.354а НК.
Правилно ПРС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган – мл.
експерт група 03 „Наркотици“ в сектор „КП“ към Шесто РУ – Пловдив при ОД на МВР
– Пловдив, представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР.
Оспорената заповед е издадена в законоустановената форма, съдържа предписаните
в чл.74 от ЗМВР реквизити, като съдържа името, длъжността и местоработата
на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР. Изрично е посочено,
че лицето веднага след задържането е запознато с правата по чл.72,
ал.3 и чл.73 от ЗМВР. Съдът правилно е приел, че в заповедта е посочено
правното основание, въз основа на което лицето се задържа, както и че е
изложена фактическа обосновка, а именно съмнение, че лицето е придобило и държи
наркотични вещества.
В конкретния случай заповедта за задържане на лице е издадена на
основание разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която норма овластява
полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за
които има данни, че са извършили престъпление. Описаното в докладната записка
на мл.експерт Мирослав Колев, мл.разузнавач в група 03 „Наркотици“ в сектор
„КП“ към Шесто РУ – Пловдив, съдържа данни, съответстващи на състава на
престъпление по чл. 354а от НК.
Правилно районният съд е приел, че Д. е бил наясно защо се задържа, а именно за съмнение
за придобиване и държане на наркотични вещества. В тази връзка следва да се
отбележи, че изискването за излагане на фактическите основания в заповедта е
изпълнено, като не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички
данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката.
Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в
какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е
извършено, т. е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу
него.
По правната си същност задържането под стража на основание чл.72,
ал.1, т.1 във вр. с чл.73 от ЗМВР представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН – административно
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се
укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които
може да се направи предположение, че лицето, срещу което се прилага мярката, е
извършило престъпно деяние. В заповедта са посочени фактически обстоятелства:
получени данни за извършено от жалбоподателят престъпление по чл.354а от НК във вр. със ДП с ЗМ № 404/15.07.2020 г.
Възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност,
свързана с разкриването и/или предотвратяването на престъпление, а не с
наличието на вече безспорно доказано такова. За прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да
са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината
на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. За прилагането на мярката е
достатъчно наличието на данни, обосноваващи предположение, че има вероятност
лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него.
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.
Без
значение за издаване на оспорената заповед е дали задържаното лице в
последствие е било привлечено като обвиняем и разпитвано в това качество, дали
е преквалифицирано деянието или е прекратено наказателното производство. Прекратеното впоследствие наказателно производство, както е в
случая, не обосновава извод за нищожност на обжалвания акт, предвид че
предполага събрани в хода на наказателното производство доказателства, които
обосновават извод за несъставомерност на престъплението, с което полицейският
орган по време на съставяне на заповедта не разполага. В тази хипотеза
заповедта би била нищожна, ако самото й издаване представлява закононарушение,
какъвто не е настоящият случай. Към момента на издаване на оспорваната
заповед са били налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл.354а от НК от
страна на Д., което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, като каза се не е необходимо тези данни да са пълни или
извършването на престъпление да е безспорно доказано.
На
следващо място обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Прилагането
на принудителна административна мярка не е налагане на наказание за
престъпление, а превантивна мярка за постигане на посочените в закона цели чрез
ограничаване на правото на свободно придвижване.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Предвид изложените мотиви касационната инстанция
намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което
същото следва да се остави в сила, а касационната жалба като неоснователна - без
уважение.
Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане
на разноски с писмения отговор от 09.10.2020г. Съдът установи, че към писмения
отговор няма приложено пълномощно, такова няма и в кориците на делото пред ПРС,
ето защо не следва да се присъждат исканите разноски за юрисконсултска защита.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260004 от
18.09.2020 г., постановено по адм.д. № 26 по описа на Пловдивския районен съд
за 2020 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.