Р Е Ш Е Н И
Е № 473
гр.Пловдив, 20.04.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ПЛАМЕНА СЛАВОВА
като разгледа докладваното
от съдия Василев в.ч.гр.д. № 758/2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.435 ал.2 от ГПК.
Постъпила е жалба
от длъжника по изпълнението Община
Пловдив с ЕИК ********* против Постановление за разноските
от 18.01.2017г., съставено от ЧСИ Петко Илиев, рег.№
821, район на действие ОС Пловдив за определяне на разноските по изпълнително дело №
20168210406237.
В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно.
Иска се цялостната му отмяна. Претендира се, че постановлението е незаконосъобразно
и е в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Въззиваемия взискател юридическо лице с нестопанска цел
- «Футболен клуб Векта» в
отговора на частната жалба
я намира за неоснователна
по посочени в нея мотиви.
Съдебният изпълнител е
дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по
подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид оплакванията
в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата
е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 и е допустима, като
разгледана по същество е основателна.
Изпълнителното дело е образувано
по молба на взискателя
«Футболен клуб Векта» по представен
изпълнителен лист от 14.12.2016г., издаден въз основа на решение №
1621/09.12.2016г. по гр.д.№ 2477/16г. на Окръжен съд Пловдив, с което е оъсдена Община Пловдив да
предаде на Футболен клуб „Векта” владението
на поземлен имот с идентификатор
56784.530.9709 по КККР на гр.Пловдив,одобрени със заповед
№РД 18-48/03.06.2009г. на ИД
на АГКК,за която има издадена
заповед за изменение КД 14-16-1241/20.09.2011г.на Началника
на СГКК-Пловдив с административен адрес на имота: ***, целият
с площ от 82280кв.м. с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване - за спортна зала, при точно
определени съседи, футболно игрище,ведно с построената съблекалня към него,която е със застроена площ
от 248 кв.м., масивна едноетажна сграда-представляваща съблекалня и абонатна станция с обща площ от 101кв.м., съблекалня-едноетажна сграда с площ от
75кв.м., едноетажна сграда-помпена станция с площ от 44кв.м., баскетболно игрище
и игрище за тенис на корт.
Принудителното изпълнение на съдебното решение в рамките на процесния изпълнителен процес е извършено с три
протокола за въвод във
владение на взискателя с дати
05.01.2017г., 09.01.2017г. и 12.01.2017г. След което
по молба на длъжника Община
Пловдив с правно основание
247 ал.1 от ГПК с допълнително решение от
31.01.2017г. по гр.д.№ 2477/16г. на Окръжен съд Пловдив е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в решение №1621/09.12.2016г. по гр.д.№2477/2016г.
по описа на ПОС като в диспозитивната част на решението
на ред 10 да се чете вместо „…целият с площ от 82280кв.м….” „…представляващ
терен с площ от 21 242кв.м.ведно с футболно игрище,съблекалня към него със
застроена площ от 248кв.м.,масивна едноетажна сграда-съблекалня,абонатна
станция с площ от 101 кв.м.,съблекалня-едноетажна сграда с площ от
75кв.м.,едноетажна сграда-помпена станция с площ от 44кв.м., баскетболно
игрище, игрище за тенис на корт и терен с площ от 39 198кв.м.,ведно със
стадион и прилежащите към него сгради и съоръжения,паркинг и игрища,попадащи в
югоизточната част от описаната част от терена”,както и на ред 27 се чете вместо
„…площ от 82280кв.м….”,”…представляващ терен с площ от 21 242 кв.м.ведно с
футболно игрище,съблекалня към него със застроена площ от 248кв.м., масивна
едноетажна сграда-съблекалня,абонатна станция с площ от 101
кв.м.,съблекалня-едноетажна сграда с площ от 75кв.м., едноетажна сграда-помпена
станция с площ от 44кв.м., баскетболно игрище, игрище за тенис на корт и терен
с площ от 39 198кв.м.,ведно със стадион и прилежащите към него сгради и
съоръжения,паркинг и игрища,попадащи в югоизточната част от описаната част от
терена”.
Със същото решение
е обезсилен и изпълнителния
лист, по който е образувано
настоящото изпълнително
производство.
Слежбно известно е на настоящия
съд, че и двете съдебни решения по горното дело
на ПОС са предмет на касационно обжалване и са в процес на администриране, като и двете не са влезли в законна
сила.
При това положение жалбата срещу постановлението
за разноските е основателна.
На основание чл.404 т.1 от ГПК на принудително
изпълнение подлежат осъдителните
решения на въззивния съд,
без значение дали са влезли в сила или не. Такъв е и настоящия казус изпълнява се невлязло в сила решение на ОС Пловдив. Спецификата обаче е че първоначално издадения изпълнителен лист, по който е започнало изпълнението не отрязява действителната воля на съда, защото се оказва, че предмет на осъдителното
въззивно решение не е целия
поземлен имот с идентификатор
56784.530.9709 по КККР на гр.Пловдив, а реално обособена част от него и част от
постройките в имота. С допълнителното съдебно решение от 31.01.2017г. е
уточнена действителната воля на въззивния съд и вече предмет на принудително
изпълнение е само част от имота с обща квадратура от 21 242 кв.м. и 39 198кв.м., ведно с
прилежащите към него сгради и съоръжения. Доколкото по силата на чл.404 т.1 от ГПК подлежи на изпълнение
невлязлото в сила съдебно
решение, то е без правно значение, че и последващото допълнително съдебно решение е невлязло в
сила. Същото подлежи на изпълнение,
а не първоначалното решение по това
дело. В тази насока съдът ясно се е произнесъл и като е отменил издадения изпълнителен лист, по който е започнало изпълнението.
При това положение е основателно възражението на
община Пловдив, че не е ясно на каква база е изчислявана дължимата такса по
т.22 от Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители определена в размер на 42 864,05 лв. Видно
от приложеното писмо на Община Пловдив до РС Пловдив на л.6 от изпълнителното
дело базата за таксата по т.22 от Тарифата е изчислена по данъчна оценка за
земята и определени сгради в целия обем на площта на имота от 82 280 кв.м.
С оглед на допълнителното решение обаче тази база за изчисление е погрешна,
защото съдебното решение е поправено на принудително изпълнение само за част от
имота с обща квадратура от 21 242
кв.м. и 39 198кв.м., ведно с прилежащите към него сгради и съоръжения.
Тоест базата за изчисление на таксата по т.22 е неправила и от там изчислената
такса е погрешна. Липсва актуална и коректна данъчна оценка само за частта от
поземления имот и сградите в него подлежащи на принудително изпълнение, ето
защо към настоящия момент точно изчисляване на тази такса по това изпълнително
дело е невъзможно. В тази част жалбата е основателна.
При това положение с оглед наличната невъзможност
да се определи данъчната оценка на частта от имота подлежаща на принудително
изпълнение, не може да се определи и материалния интерес по това изпълнително
дело, а от там и дължимия минимален адвокатски хонорар за защита по
изпълнителното дело на взискателя с оглед нормите на чл.10 т.2 и чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради което съдът не може да се произнесе по направеното от жалбоподателя искане
за намаляване на присъдения адвокатски хонорар определен за взискателя към
минимума на предвиденото по горната Наредба поради прекомерност. В тази част
жалбата също е основателна.
Възражението срещу определената такса от 945,60 лв.
по т.26 от от Тарифата за таксите
и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители е основателно. Основанието за начисляването е че
ЧСИ събирал 9 600 лв. адвокатски хонорар на взискателя за защита по това
изпълнително дело. Не се дължи никаква пропорционална такса по т.26 от Тарифата
за таксите и разноските към
ЗЧСИ за „събиране“ на разноски по
изпълнително дело за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за
защита по самото изпълнително дело. Тези разноски не са включени в
изпълнителния лист и са последица на самия изпълнителен процес. Тази такса е
незаконно начислена от ЧСИ и подлежи на отмяна.
Възражението срещу определената такса 420 лв. с ДДС
по т.31 от от Тарифата за таксите
и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители е също основателно. Да възможно е да се начисли
такава такса за разход за вещо лице, но допълнителните разноски
са за сметка
на длъжника, когато за тях
е издаден документ по Закона за
счетоводството. Такъв в случая обаче няма издаден. Тази сума е платена не на
вещото лице Н.Г., а на различен правен субект – „Делта консулт“ ООД. Не е
спазена процедурата за плащане на възнаграждения за вещи лица по Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за
вписването, квалификацията
и възнагражденията на вещите лица. Тази такса е незаконно начислена от ЧСИ и
подлежи на отмяна.
Ето защо
обжалваното постановление за разноските
следва да бъде изцяло отменено, като при повторното изчисляване на разноските да се съобразят указанията дадени от съда и да се набави актуална данъчна оценка само за частта от поземления имот и сградите и съоръженията в него съобразно с посоченото в допълнително решение
от 31.01.2017г. по гр.д.№ 2477/16г. на Окръжен съд Пловдив, за които
е извършен реален въвод във владение.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Постановление за разноските от 18.01.2017г., съставено
от ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, район на действие ОС Пловдив за определяне на разноските по изпълнително дело № 20168210406237.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.