О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 168
Хасково, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският Окръжен
съд……………………………..……..…………колегия в закрито заседание на двадесет и четвърти
април…………………………………………………….
През две хиляди и
деветнадесета………………………………………….година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милена Петева
ЧЛЕНОВЕ:Филип Филипов
Ирена Аврамова
при секретаря ……………………………………………………..и в присъствието на
прокурора………………………………..………..………..като
разгледа докладваното
от
……председателя……………………….………… ВЧНД№ 225………..…по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по чл.243ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на
К.Т.Т. против Определение № 58/14.03.2019 г.., постановено по НЧД № 194/2019
година по описа на Районен съд-Хасково, с което е потвърдено Постановление от
21.12.2018 година на прокурора от Районна прокуратура-Хасково за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 9/2017 година по описа на РУ-Хасково,
пр.пр. № 1588/2016 година.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност на атакувания акт, като се твърди непълнота на
доказателствения материал, неизясненост на съществените за предмета на
доказване факти, както и неправилно оценка на
установените такива. Конкретно се поддържа непълноценност и липса на
всестранност в разследването и неизползване на „целия инструментариум от
процесуално-следствени действия“, насочени към установяване на обективната
истина, без обаче да се посочва кои обстоятелства са останали неизяснени и кои
доказателства е следвало да бъдат събрани. Повтаряйки съображенията, изложени и
пред първоинстанционния съд, въззивникът акцентира върху неправилността на
фактическия извод, че именно бездействието на собствениците на възстановените
гори, нерегистрирани по надлежния ред пред държавното лесничейство, е довело до
третирането на тези имоти като общинска собственост, а от там и до издаването
на позволително за тяхното изсичане. Набляга се върху съдържанието на
приложените към жалбата извлечения от партидите на двата имота в Общинска
служба „Земеделие“, съгласно които същите партиди били открити на 24.09.2002
година, от който момент следвало да се счита, че собствеността е била
оповестена като частна, както и че това е следвало да бъде взето предвид при
изработването на лесоустройствените планове и при издаването на разрешителното
за сечта. На следващо място се навеждат и доводи за необоснованост на
прокурорския акт, като се заявява, че в него отсъства коментар на гласните
доказателствени източници, както и конкретика в правните изводи, които били
обобщени и неотговарящи на законовия норматив. Искането е за отмяна на атакуваното
определение, както и на потвърденото с него постановление, с което
наказателното производство е било прекратено.
Писмени възражения против
жалбата не са постъпили.
Съдът като се запозна с доказателствата, събрани по ДП № 9/2017 г. по
описа на РУ-Хасково и изложените в атакуваното постановление съображения, както
и във връзка с доводите в жалбата, намира за установено следното:
Постановеното от Районен съд-Хасково Определение №
58/14.03.2019 година по НЧД № 194/2019 година е било съобщено на пострадалия
К.Т. на 21.03.2019 година, а жалбата против него е депозирана на същата дата,
поради което се явява допустима – подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна.
Както вече се посочи по-горе,
доводите, които жалбоподателят излага пред настоящия съд са напълно идентични с
тези, които са били представени и пред първоинстанционния съд. Последният е
обсъдил същите детайлно и е дал отговор на всички формулирани в сезиращия го
документ въпроси, а след последователен анализ на прокурорския акт и на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, е направил
обосновани фактически и правни заключения, базирани на действителното
съдържание на доказателствените източници, които установяват следното: С
решение № **** г. на Поземлената комисия-Хасково било признато правото на
възстановяване на собствеността в нови реални граници на наследниците на
Т.П.С., *****, върху 2,9 дка широколистна гора, намираща се в м.“С.“ в
землището на с.****, а с Решение от същата дата и с идентичен номер правото на
възстановяване на собствеността върху широколистна гора с площ от 3,8 дка в
м.“С.“ било признато на наследниците на Т.П.Т., *****. Възстановяването на
собствеността в нови реални граници довело до идентифициране на имотите в
картата на възстановената собственост, в която те били записани съответно с №№
083001 и 083002. Жалбоподателят Т. е наследник както на Т.С./което удостоверява
представеното по делото удостоверение за наследници/, така и на Т.Т., макар
документ за наследниците на последната да не е бил приложен по делото, но
фактът на наследяването да е установен чрез приложения Договор за доброволна
делба от 22.04.2002 година, по силата на
който жалбоподателят е станал изключителен собственик на имот с № 083002 и площ
от 3,8 дка. Двете горецитирани решения на поземлената комисия били връчени
лично на К.Т. от ****, който го уведомил, че границите на възстановените имоти
ще бъдат маркирани, както и че собствениците могат да присъстват при
извършването на тази дейност. Така през 2000 година и непосредствено след като
получил решенията Т. посетил двата имота, които били съседни и се уверил, че
външните им граници били очертани чрез положена върху дърветата маркировъчна
боя.
През 2004 година бил
изработен Лесоустройствен проект, съгласно който имотите с №№ 083001 и 083002 в
м.“С.“ в землището на *** попадали в отдел 491, подотдел „л“, посочен като
територия, собственост на Община Хасково. Съгласно таксационното описание
/формуляр, неразделна част към проекта/ в посочения подотдел следвало да се
извърши „гола сеч, за издънково възобновяване, изсичане на подлеса“, планирано
за 10-годишен период. Изготвен бил и одобрен карнет-опис на маркираните за сеч
дървета, сортиментни ведомости и констативен протокол за извършване на
маркирането. Въз основа на така извършеното проучване на горските територии и
издадените документи, свидетелят Д. П., *********
***************** ********** ******-Хасково към онзи момент, издал
Позволително за сеч серия А № 279/19.09.2008 година, а въз основа на него
свидетелката Т. Д.,
заемала длъжността „************ *********“ на ОП
„************ *********“-Хасково издала
Позволително за сеч серия А № 26317/03.10.2008 година на ******** *********, отговарящ за горския масив на с.**. Междувременно на
16.09.2008 година свидетелката Т. Г., ******, сключила договор за сеч и извоз до временен
склад с управляваното от свидетеля В. Б. ****. Дейността по изсичането на
дърветата от горските територии, за които позволителното било издадено и в
които попадали притежаваните от свидетеля Т. имоти, приключила на 21.10.20008
година, на която дата бил съставен констативен протокол за приемането на
добитата дървесина на временен склад. След приключването на сечта бил съставен
протокол за освидетелстването на сечището от 07.11.2008 година, а складираната
дървеси, равняваща се на 126 пл.куб.м., била описана, а по-късно използвана за
битови нужди на населението.
През 2016 година свидетелят К.Т.
посетил с.П и след като се запознал със поставено в кметството съобщение за
извършване на сеч на гори, попадащи в землището на населеното място, решил да
се информира за състоянието на реституираните му два горски имота, подозирайки,
че е възможно да бъдат засегнати от планираното изсичане. Установил, че
дърветата в двата имота са изсечени, а на мястото имало само млади филизи и
издънки. Срещнал се с ****, а по-късно и със заемащия длъжността ******** на *****, които му съобщили за извършената през 2008
година сеч. Свидетелят Т. бил уведомен, че имотите не са били отбелязани в
поддържания от РДГ-Кърджали картен материал като частна собственост, което била
и причината те да бъдат третирани като общински към момента на изготвянето на
лесоустройствения план, а по-късно и към момента на издаване на позволителното
за сеч.
Така изложената фактическа
обстановка е идентична с тази, която е възприел
първоинстанционния съд, а и прокурорът и тази идентичност е напълно
разбираема, защото събраните по делото писмени и гласни доказателства са
напълно еднопосочни, непротиворечиви, а обективността им не е била поставена
под основателно съмнение, макар доводи за последното да се навеждат във
въззивната жалба, но без те да се подкрепят с конкретни твърдения, които биха
могли да бъдат предмет на обсъждане чрез отнасянето им към доказателствената
стойност на някой от източниците на информация. Същата изолираност от
доказателствената картина бележат и доводите за неизясненост на фактите по
делото, доколкото възраженията за липса на всестранност и неоползотворяване на
процесуалния инструментариум очевидно са в противоречие както с непосочването
на неизяснените обстоятелства и несъбрани доказателства, така и с липсата на
каквито и да е доказателствени искания при извършеното на 11.12.2018 година
предявяване на разследването, при което пострадалият изрично е заявил, че не
прави искания и бележки по обхвата на
разследването. Извършената от първоинстанционния, а и от настоящия съд,
проверка на доказателствения обем също не открива декларативно заявените в
жалбата доказателствени пропуски. Напротив, по делото са били изследвани
всички относими към предмета факти, като са проучени както първоначално
съобщените в сигнала на Т. оплаквания, а впоследствие е проследена формалната и
фактическа хронология на извършената през 2008 година сеч, довела да
отстраняването от горския масив на горепосочените дървета и превръщането им в
материал за огрев. Описаните от прокурора и от съда събития в контекста на
представените по делото писмени доказателствени средства и заключенията на
назначената експертиза правилно са довели до извода, че не се открива
неправомерност в дейността на длъжностите лица, натоварени с вземане на
решението за извършване на сечта, издаването на позволително за нея,
определянето на границите на сечището /в това число неговото обхождане,
клопиране и маркиране на дърветата/ и самото извършване на сечта от изпълнителя
по сключения договор. В тази връзка напълно съответно на събрание по делото
писмен материал е заключението, че издаденото от свидетеля Д. П.
позволително е било базирано на сведенията в Лесоустройствения проект от 2004
година и прилежащите му таксационни данни и карта на горския фонд за видовете
собственост, в които процесните два имота са били отразени като общински. И тук с основание е бил поставен въпроса –
каква е била причината за безспорно неправилните записвания на собствеността в
тези документи. В тази насока на първо място следва да се посочи, че напълно
неоснователно е твърдението в жалбата, че при отговора на този въпрос
прокурорът не е имал предвид извлеченията от партидите на имотите, издадени от
ОбС“Земеделие“, които жалбоподателят е приложил към жалбата си срещу
прокурорския акт и които според него установявали, че тези партиди са открити
още през 2002 година, от който момент двата имота били включени в „регистъра на
земеделски земи, гори и земи от горския фонд“ в землището на с.П. Напротив,
съдържанието на тези документи е изцяло идентично с това на партидните
извлечения, поставени на л.120 и 121 на т.1 от досъдебното дело и очевидно
прокурорът е имал предвид сведенията в тях при мотивировката на своя акт,
поради което и твърдението, че приложенията към жалбата са нови доказателства,
налагащи отмяна на постановлението само на това основание, е явно
несъстоятелно. Поддържайки становището, че същите писмени доказателства са
особено значими за предмета на делото, жалбоподателят очевидно не държи сметка,
че представените от него партидни извлечения са базирани на съставената
съгласно чл.18-18а от ППЗВСГЗГФ карта на землищата с възстановена собственост в
стари реални граници, която се изготвя единствено за нуждите на реституционното
производство и затова отразява резултатите от него, като съгласно чл.17 от
същия правилник съществуващите лесоустройствени проекти се използват в същото
производство само за нанасяне на териториите, неподлежащи на възстановяване
съгласно чл.14 и чл.7 от закона. В този смисъл правилно е било отчетено от
прокурора, че задължението за регистрация по чл.18 от ЗВСГЗГФ в съответното
държавно горско стопанство е свързано с необходимостта от нанасянето на
собствеността в устройствените планове, проекти и програми, чрез които съгласно
чл.25 от Закона за горите /отм./ в редакцията му от ДВ бр.125/1997 г. е била
поддържана информацията за собствеността на горите и земите от горския фонд.
Следва да се има предвид и това, че според действащата към 2000 година редакция
на чл.25 ал.5 от отменения Закон за горите, маркирането на реституираните площи
е следвало да се извърши при въвода във владение, какъвто в случая не се
установява /доколкото липсва документално удостоверяване, а в приложенията към
жалбата отбелязването е в обратен смисъл/, както не се установява и изпълнение
на задължението за регистрация в държавното лесничейство, изрично указано в
издаденото от поземлената комисия решение за възстановяването на собствеността.
Твърденията на жалбоподателя, че това задължение е било изпълнено от него не
кореспондират с поставеното на л.114 т.1 от досъдебното дело уведомление, според
което имотите с №№ 083001 и 083002 за землището на с.П. не са били регистрирани
по реда на чл.18 от ЗВСГЗГФ. Тук следва да се има предвид и това, че
регламентираното в чл.25 ал.9 от Закона за горите /отм/ изискване
администриращите горския фонд органи да съвместяват специализираната
кадастрална карта /включваща картата на горите и лесоустройствените проекти/ с
картата на възстановената собственост върху е възприето едва с изменението на
закона в ДВ бр.43/2008 година и следователно до този момент нанасянето на
промяната в собствеността в първата група картни материали е следвало да бъде
извършено единствено по предвидения в чл.18 от ЗВСГЗГФ ред, т.е. чрез
инициирана от притежателя на правото регистрация в съответното горско
стопанство. В този смисъл правилно както съдът, така и прокурорът, са приели,
че към момента на изработването на Лесоустройствения проект през 2004 година и
издадените въз основа на данните в него позволителни за сеч съответните
длъжностите лица не са имали основание за третират въпросните горски имоти като
частна собственост при установеното отсъствие на надлежна регистрация по
предвидения в закона ред. Действията на тези служители законосъобразно са били
окачествени като извършени при условията на извинителна грешка по смисъла на
чл.14 ал.1 от НК, т.е. при незнание на принадлежащите към състава на
престъплението фактически обстоятелства.
Изводът, който се налага е, че
в хода на досъдебното производство не са били събрани доказателства за
противоправно деяние, което може да бъде квалифицирано като престъпно, поради
което прокурорският акт се явява законосъобразен, а определението, с което той
е бил потвърден – правилно.
Така мотивиран, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
58/14.03.2019 година, постановено по НЧД № 194/2019 година по описа на Районен
съд-Хасково, с което е потвърдено Постановление от 21.12.2018 година за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 9/2017 година по описа на
РУ-Хасково към ОД на МВР-Хасково, пр.пр.1588/2016 година на Районна
прокуратура-Хасково.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове:1. 2.