№ 167
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20215300900793 по описа за 2021 година
Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано по жалба на Х.Х.Х. в качеството му на управител и
съдружник на "Дел Мар Трейд" ООД - в ликвидация ЕИК ********* против
отказ № 20211019173846-2/26.10.2021 г. на длъжностно лице по регистрация
при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. №
20211019173846/19.10.2021г. за вписване в търговския регистър по партида на
дружеството на заличаването му като такъв.
Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в
жалбата съображения търси отмяната му. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София,
ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 - по подробно изложени в писмен
отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени материалите по делото и взе предвид
възраженията в жалбата и отговора по нея, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – отказът е от
26.10.2021г, а жалбата е входирана в Агенцията на 02.11.2021г. Доколкото
изхожда от легитимирана страна, надлежно представлявана, е процесуално
допустима, а по същество - неоснователна по следните съображения:
Отказът на длъжностното лице по регистрация да впише прекратяване
на членството е аргументиран преди всичко с липса на решение на общото
събрание на съдружниците за уреждане на имуществените последици от
напускането на съдружника /съдбата на освободените дялове/.
1
Действително, разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че
заявител може да бъде търговец, прокурист, друго лице в предвидените по
закон случаи или адвокат с изрично пълномощно за представителство пред
агенцията, като в случая заявлението е подадено от съдружник чрез
пълномощник. Същевременно разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, уреждаща
прекратяване участието на съдружника с писмено предизвестие, не
предвижда изрично възможността съдружникът да заяви за вписване това
обстоятелство по партидата на дружеството, каквато възможност е
предвидена например за управителя в чл. 141, ал. 5, изр. последно от ТЗ.
В случая обаче, доколкото заявителят е и управител, за когото подобна
възможност е изрично предвидена в закона, не е необходимо разширително
тълкуване чрез прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ,
признаващо правото на напусналия съдружник да заяви за вписване
заличаването си като такъв.
Решаващият мотив на ДЛР за постановяване на отказа не се споделя.
Съгласно чл.125, ал.2 ТЗ съдружникът може да прекрати участието си в
дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди
датата на прекратяването. Фактическият състав на прекратяването на
членственото правоотношение по този ред включва писмено предизвестие на
съдружника за прекратяването, достигане на това изявление до адресата –
дружеството, както и изтичане на тримесечен срок от получаване на
изявлението, освен ако по-дълъг срок не е предвиден в дружествения договор.
С изтичането на срока на предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ членственото
правоотношение се прекратява и това обстоятелство подлежи на вписване.
Уреждането на имуществените отношения между съдружника и дружеството
и съответно решението на общото събрание на съдружниците относно съдбата
на освободените дялове на прекратилия участието си съдружник са
последици от прекратяването на членственото правоотношение, а не част от
фактическия му състав. Ето защо не е необходимо заявлението да бъде
придружавано от такова решение.
Като краен резултат обаче отказът е законосъобразен.
Спецификата на разглеждания казус е, че дружеството – адресат на
уведомлението на управителя и предизвестието на съдружника, с решение на
ПОС от 18.06.2014г е прекратено, обявено е в ликвидация и за негов
ликвидатор е назначен именно управителят му - Х.Х.Х.. Т.е. жалбоподателят е
не само съдружник и управител, но и ликвидатор на дружеството.
Същевременно предизвестието и уведомлението за заличаването му като
съдружник и управител са връчени от нотариус чрез залепване на
уведомление на адреса на управление, тъй като не е открит представител на
адресата. Няма как подобно връчване да се приеме за надлежно достигнало
до знанието на дружеството при положение, че то е с прекратена дейност, не
поддържа офис или канцелария, няма работници и служители. Същевременно
именно напускащият съдружник и управител е лицето, което представлява
2
дружеството и има правата и задълженията на изпълнителния му орган и е
длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец. Той е
този, който приема волеизявленията към дружеството /269, ал. 2 ТЗ/.
Следователно, при тази процесуална ситуация не би могло да се приеме, че
предизвестието на съдружника, респ. уведомлението на управителя, са
надлежно връчени на дружеството и че е налице бездействие в рамките на
предвидения в закона срок, даващо правото на напусналото лице само да
поиска заличаването си по партида на дружеството. Освен това, ако някой
има правомощията да действа, това е именно ликвидаторът съобразно
предоставените му от закона правомощия, които следва да осъществява с
грижата на добър търговец.
Поради това жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение.
При този изход на делото и претенцията за това на агенцията следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.
25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, според който разноски се присъждат на страните по
реда на ГПК. Чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда в полза на юридически лица да се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според последния
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Според правилата на тази наредба – чл. 23, т. 5, за
защита в охранителни производства възнаграждението е от 80 лв. до 120 лв.
за една инстанция, като с оглед депозираното писмено становище съдът го
определя на сумата от 100 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х.Х.Х. в качеството му на
управител и съдружник на "Дел Мар Трейд" ООД - в ликвидация
ЕИК ********* против отказ № 20211019173846-2/26.10.2021 г. на
длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по
заявление вх. № 20211019173846/19.10.2021г. за вписване в търговския
регистър по партида на дружеството на заличаването му като такъв.
ОСЪЖДА Х.Х.Х. ЕГН ********** да заплати на АГЕНЦИЯ ПО
ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 и на
основание чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 7-
дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3
4