Р
Е Ш Е Н И Е
№
260238 / 2.10.2020г.
гр. Перник, 02.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на трети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 08217 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
положителни установителни искове от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, срещу Н.К.В., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от
941,40 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/25.11.2017г.,
фактура №**********/01.12.2017г., фактура № **********/25.12.2017г., фактура №
**********/01.01.2018г., фактура № **********/25.01.2018г., фактура №
**********/01.02.2018г., фактура № **********/25.02.2018г., фактура №
**********/25.03.2018г. и фактура № **********/01.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 05227/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. Претендират се
направени по делото разноски.
В предоставения
от разпоредбата на чл. 131 ГПК срок, ответникът Н.К.В., не е депозирал писмен отговор на
исковата молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. Предявени са от страна на ищеца положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 342 ал. 1 ТЗ за процесните суми, за които е издадена
Заповед № 3577/10.09.2019г. по ч. г. д. № 05227/2019г. на ПРС. Същата е
връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите
установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи
произнасяне по тях.
По основателността:
Съдът намира, че
са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото заседание
по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен
това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове за
предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като на
основание чл. 239 ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производства.
С
оглед изхода на делото, право на разноски има само ищецът. С оглед това обстоятелство
и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 770,00 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в исковото и заповедно производства.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, срещу Н.К.В., с адрес: ***, че Н.К.В. ДЪЛЖИ
на ищцовото дружество сумата от 941,40
лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/25.11.2017г., фактура №**********/01.12.2017г., фактура №
**********/25.12.2017г., фактура № **********/01.01.2018г., фактура №
**********/25.01.2018г., фактура № **********/01.02.2018г., фактура №
**********/25.02.2018г., фактура № **********/25.03.2018г. и фактура №
**********/01.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.09.2019г. до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 05227/2019г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.В., с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ
на „Теленор България“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 770.00лв., представляваща направените по делото и по частно гражданско
дело № 05227/2019г. по описа на ПРС, разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при условията
на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи
на обжалване в тази му част.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. г. д. № 05227/2019г.
по описа на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав на ПРС, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните
по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: