Присъда по дело №4305/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 182
Дата: 9 ноември 2023 г. (в сила от 25 ноември 2023 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20232120204305
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 182
гр. Бургас, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
СъдебниГ* Т. П*

заседатели:Р* Д. Б*
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
и прокурора А. В. В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20232120204305 по описа за 2023 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия П. Р. Б. с ЕГН: **********, *, за ВИНОВЕН в това,
че:
В периода от 19.04.2023 г. до 24.05.2023 г., включително, в гр. Бургас, ж.к.
„Меден Рудник“, в условията на повторност при немаловажност случая и при
условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи, на обща
стойност 660,00 лв., собственост и от владението на различни лица, без тяхно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- На 19.04.2023 г. , в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, от товарен автомобил,
паркиран пред бл. 132, отнел от владението и без съгласието на собственика П. Д. П. от
гр. Бургас 1 /един/ брой мобилен телефон марка „Huawei“, модел ,,Mate-20pro“ с IMEI
1: 861 669 041 7**4 и IMEI 2: 861 669 04*** 978, на стойност 510,00 лв.; 1 /един/ брой
велурен гръб за мобилен телефон, с релефно изобразена писта за автомобилни
състезания с надпис „nurburgring”, черен на цвят, на стойност 5,00 лв.; 1 /един/ брой
протектор за екран на мобилен телефон, на стойност 5,00 лв.; сумата от 40,00
/четиридесет/ лева - всичко на обща стойност 560,00 лв., с намерение противозаконно
да ги присвои;
1
- На 24.05.2023 г., в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, от лек автомобил, паркиран
пред бл. 139, отнел от владението и без съгласието на собственика Д. П. Д. от гр.
Бургас сумата от 100,00 лв., с намерение противозаконно да я присвои, поради което и
на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, вр. с чл. 58а НК, му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
/ЕДНА/ ГОДИНА и 4 /ЧЕТИРИ/ месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален „ОБЩ“
режим за изтърпяване на така определеното наказание „Лишаване от свобода“.
ПРИСПАДА на основание чл. 59 НК от този срок времето, през което Б. е бил
задържан по ЗМВР и НПК, и е изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ във връзка с престъплението, предмет на настоящата присъда.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК П. Р. Б. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на ОДМВР-Бургас сумата от 186,70 лева /сто осемдесет и шест лева
и седемдесет стотинки/, представляваща сторени в досъдебното производство
разноски.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – два броя компактдискове,
приложени по ДП, да останат приложени по делото в срока на неговото съхранение в
архив, след което да се унищожат заедно с делото по предвидения в ПАС ред.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 182/09.11.2023 г. по НОХД 4305/2023 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу П. Р. Б. с ЕГН: ********** , с който той е обвинен в това, че в периода от
19.04.2023 г. до 24.05.2023 г., включително, в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, в условията
на повторност при немаловажност случая и при условията на продължавано престъпление,
отнел чужди движими вещи, на обща стойност 660,00 лв., собственост и от владението на
различни лица, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- На 19.04.2023 г. , в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, от товарен автомобил, паркиран
пред бл. 132, отнел от владението и без съгласието на собственика П. Д. П. от гр. Бургас 1
/един/ брой мобилен телефон марка „Huawei“, модел ,,Mate-20pro“ с IMEI 1: 861 669 041 795
** и IMEI 2: 861 669 041 **978, на стойност 510,00 лв.; 1 /един/ брой велурен гръб за
мобилен телефон, с релефно изобразена писта за автомобилни състезания с надпис
„nurburgring”, черен на цвят, на стойност 5,00 лв.; 1 /един/ брой протектор за екран на
мобилен телефон, на стойност 5,00 лв.; сумата от 40,00 /четиридесет/ лева - всичко на обща
стойност 560,00 лв., с намерение противозаконно да ги присвои;
- На 24.05.2023 г., в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, от лек автомобил, паркиран
пред бл. 139, отнел от владението и без съгласието на собственика Д. П. Д. от гр. Бургас
сумата от 100,00 лв., с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият Б. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че с оглед обремененото съдебно минало на подсъдимия следва да
му се определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, което да се изтърпи
ефективно.
Служебния защитник на подсъдимия - адв. З. Ж. – БАК заявява, че направеното от
неговия подзащитен признание се подкрепя от събраните по делото доказателства, но
спирайки се на смекчаващите отговорността обстоятелства, включително и подбудите за
извършването му, счита че на Б. следва да се определи минимално наказание „Лишаване от
свобода“, което да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим.
Подсъдимият П. Б. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник и
съжалява за постъпката си, а в предоставената от съда възможност за последна дума заявява,
че няма какво да добави.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият П. Р. Б. с ЕГН: **************************
1
Подсъдимият Б. е бил осъждан преди инкриминираните деяния общо 7 пъти, все за
кражби, както следва:
С влязло в законна сила на 30.3.2022 г. Определение № 592/30.3.2022 г. по НОХД №
5266/2021 г. на PC гр. Бургас бил осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.
2 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
като му било наложено наказание „Пробация“;
С влязла в законна сила на 21.6.2022 г. Присъда № 84/03.6.2022 г. по НОХД №
695/2022 г. на PC гр. Бургас бил осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.
3 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като му било наложено
наказание „Пробация“;
С влязла в законна сила на 29.6.2022 г. Присъда № 90/13.6.2022 г. по НОХД №
854/2022 г. на PC гр. Бургас бил осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.
4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като
му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от НК било отложено за срок от 3
години;
С влязло в законна сила на 03.8.2022 г. Определение № 343/03.8.2022 г. по НОХД №
2707/2022 г. на PC гр. Бургас бил осъден за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1
от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца,
чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от 3 години;
С влязла в законна сила на 13.9.2022 г. Присъда № 125/26.8.2022 г. по НОХД №
2931/2022 г. на PC гр. Бургас бил осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.
7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 58а, ал.1 от
НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца,
което да се изтърпи ефективно, при първоначален „Общ“ режим;
С влязла в законна сила на 15.11.2022 г. Присъда № 153/28.10.2022 г. по НОХД №
3386/2022 г. на PC гр. Бургас бил осъден за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1,
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като му било наложено наказание „Пробация“;
С влязла в законна сила на 03.03.2023 г. Присъда № 28/15.2.2023 г. по НОХД №
40/2023 г. на PC гр. Бургас бил осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т. 7,
във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като му е
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да се
изтърпи ефективно, при първоначален „Общ“ режим;
- С Определение № 709/06.4.2023 г., влязло в законна сила на 22.4.2023 г. е
определено общо най-тежко наказание измежду наложените по: НОХД № 695/2022, НОХД
№ 854/2022, НОХД № 2707/2022, НОХД № 2931/2022, НОХД № 3386/2022 и НОХД №
40/2023, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да се изтърпи
ефективно, при първоначален „Общ“ режим. Наказанието „Пробация“, по НОХД №
5266/2022 г. на PC гр. Бургас било постановено да се търпи отделно.
Свидетелят П. П. живеел в *********************** и работил в търговско
дружество „*“ ЕАД на длъжност „**************“, като му бил предоставен за ползване
служебен автомобил марка „Рено“, модел „Мастърс“ с peг. № СВ * МК и СИМ карта на
мобилен оператор „А1“, с телефонен номер - *.
На 19.04.2023 г. около 18.00 часа св. П. се прибрал от работа с посочения автомобил.
Паркирал го в ж.к. „************** след което се прибрал в дома си.
На същата дата подсъдимият П. Б., в интервала от около 22.00 часа - 23.00 часа, се
намирал в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“. Преминавайки покрай блок № ********* той
възприел горепосочения служебен автомобил и взел решение да провери дали някоя от
2
вратите е оставена отключена. Пробвайки предната дясна (пасажерска) врата, същата се
отворила, след което подс. Б. влязъл в превозното средство и видял, че в ниша, намираща се
над жабката и под таблото, се намира мобилен телефон „Huawei“, който взел. След това
огледал и за други вещи, при което от пепелника на колата взел паричната сума в размер на
40 лева, на монети, след което си тръгнал.
На 20.04.2023 г. сутринта подс. Б. отишъл до дома на св. * и му предложил да му
продаде мобилния телефон, който отнел предния ден. Свидетелят * попитал подсъдимият от
къде е взел телефона, като Б. му заявил с категоричност, че го е намерил. Тогава св. *
предложил да го закупи за сумата от 40 лева, на което Б. се съгласил, взел парите и
предоставил мобилното устройство.
На 20.04.2023 г., около 7.30 часа св. П. П. тръгнал за работа. Отключил с
дистанционно служебния автомобил, качил се вътре, след като поставил ключа за запалване
на боша и когато запалил стартера, на таблото изписало, че дясна - пасажерска врата е
отключена. Слязъл, за да затвори вратата и отново се качил в колата, при което потърсил
мобилния си телефон, който бил с поставена в него служебна СИМ карта, но не го открил,
след което се огледал и за други липси и установил, че ги няма монетите от пепелника,
който използвал за касичка, на стойност 40 лева. Мобилният телефон бил негова
собственост, марката била „Huawei“, модел „Mate 20 Pro“ с IMEI 1: 861 669 041 795**и IMEI
2: 861 669 041 815 **като бил поставен в черен на цвят калъф, на който релефно била
изобразена писта за автомобилни състезания с надпис „nurburgring“ и протектор за екран.
Свидетелката Д. Д. живеела в -********************притежавала лек автомобил
марка „БМВ“, модел „318 I“, с peг. № С*. На 24.05.2023 г. около 03.30 часа сутринта тя се
прибрала и паркирала колата си на паркинга пред блок № 139, заключила с дистанционното
вратите и се прибрала в дома си, но лявата шофьорска врата останала незаключена, което не
било забелязано от св. Д..
Подсъдимият Б. около 04.00 часа, на същата дата, се намирал в ж.к. „Меден Рудник“,
до блок №***, където проверявал дали някоя кола не е оставена отключена. Стигайки до
автомобила на св. Д., дръпнал дръжката на предна лява (шофьорска) врата и тя се отворила.
Влязъл вътре и започнал да търси ценни вещи, който да вземе. Отваряйки подлакътника
намерил банкноти с номинал от 5, 10 и 20 лева, както и метални монети с номинал 1, 2 лева
и по 50 стотинки. Взел паричните средства и излязъл от колата, за да си тръгне. В този
момент св. * се намирал до входната врата на бл.** и видял как подс. Б. излиза от лек
автомобил марка „БМВ“. Същото лице възприел в по-ранен момент да се опитва да отваря
вратите на автомобилите в района. Свидетелят * извикал: „Ей, какво правиш?“, при което
подсъдимият затворил вратата на колата и с бърза крачна изчезнал. Свидетелят * се обадил
на ЕЕН 112, за да подаде сигнал. На място пристигнали полицейски служители и
установили свидетелят Д*, който им казал, че знае на кого е автомобилът, от който е излязло
лицето, за което е подал сигнал. Служителите се свързали със св. Д. и я помолили да слезе
до автомобила си. След като отишла до колата й казали да провери за липсващи вещи.
Свидетелката първоначално проверила за документите, но не установила липси, след което
отворила подлакътника и видяла, че паричните средства, който преброила предния ден
липсвали. Същите били в размер на 100 лева, монети и банкноти.
За двата случая било образувано досъдебно производство, като в хода на разследвано
били назначени оценъчни експертизи, от заключението на които, се установило, че общата
стойността на отнетите вещи (ведно с паричните суми) възлиза на 660.00 лв. С протокол за
доброволно предаване св. * предоставил на полицейски служител при 04 РУ гр. Бургас
мобилния телефон, предмет на престъплението, който бил върнат на собственика.
Подс. Б. бил привлечен като обвиняем, като в последвалия разпит той признал вината
си и изразил съжаление за случилото се.
3

По доказателствата:


Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия Б. самопризнание, което се подкрепя от събраните по производството
доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателства: обясненията на подсъдимия П. Б. (л. 122 от ДП) и
показанията на свидетелите: П. П. (л. 30 и л. 36 от ДП); * (л. 31 от ДП); Е* * (л. 32 от ДП); *
(л. 33 от ДП); Г* (л. 34 от ДП); * (л. 38 и л. 43 от ДП); Д. Д. (л. 41 и л. 133 от ДП) и Г* (л. 44
от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 26-29 от съдебното
производство); протоколи за доброволно предаване (л. 85 и л. 89 от ДП); разписки (л. 98-99
и л. 140-141 от ДП); документи по задържане на лице по ЗМВР (л. 27-28 от ДП) и писмо от
ЕНН 112, ведно с диск (л. 164-165 от ДП)
От писмените доказателствени средства: протокол за разпознаване на лица, ведно с
фотоалбум (л. 45-46 от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с
фотоалбум (л. 86-88 от ДП) и протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с
фотоалбум (л. 137-138 от ДП)
От експертизите: съдебно-оценителна експертиза (л. 47-49 от ДП) и съдено
техническа-експертиза (л. 59-64 от ДП).
От веществените доказателствени средства: диск със записи от камери (л. 65 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия Б. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в
лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 195,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение.
Предвид сходството в деянията от обективна и субективна страна, съдът счита, че
няма пречка да изложи в обобщен вид мотивите си, които са приложими и към двете деяния,
включени в продължаваното престъпление, вменено на подсъдимия Б..
4
На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителните
деяния и на двете деяния, посредством активни действия, като във всеки един от случаите е
взел чуждите вещи от местата където са били поставени и се е отдалечил. По този начин Б. е
прекъснал фактическата власт на собствениците и владелци на вещите, като същевременно е
установил своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че всички описани по-горе
вещи са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и че към датата на
инкриминираното деяние те са били „чужди” за подсъдимия, доколкото той не е носител на
правото на собственост върху тях.
На следващо място настоящият състав намира, че при нито едно от двете деяния
владелците и собственици на вещите не са давали съгласие на подсъдимия Б. да взима
вещите им или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото
лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в
неговата воля. В случая поставянето на вещите в автомобили, също категорично изключва
наличие на дадено съгласие.
Конкретните деяния не носят признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9
НК, тъй като не разкриват липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният
извод на съда се извежда най-вече от стойността на отнетите вещи, личната обществена
опасност на извършителя и броя на отделните деяния.
На последно място двете деяния, за които подсъдимия беше признат за виновен,
правилно са били квалифицирани като едно единствено „продължавано престъпление” по
смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Това е така, защото са извършени през непродължителен период
от време – в рамките на около месец, и осъществяват състава на едно и също престъпление,
а именно кражба. Извършени са при една и съща форма на вината - умисъл. Обстановката,
при която са извършени и двете деяния също е сходна. Второто деяние се явява от
субективна и обективна страна продължение на предходното. След като видял колко лесно
може да се набавят парични средства от отнемане на чужди вещи от незаключени
автомобили Б. не се поколебал да продължи с престъпната си дейност.
Налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал.1, т.7 НК, като деянието е
извършено „повторно”. Това е така, доколкото подсъдимият Б. е извършил настоящото
престъпление след като е бил осъждан за друга немаловажна кражба - по НОХД № 40/2023
г. на PC гр. Бургас в законна сила на 03.03.2023 г., за извършено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като не е
бил изтекъл предвиденият петгодишен срок по чл. 30, ал. 1 от НК, считано от изтърпяване
на наказанието, което обуславя престъплението като извършено именно при условията на
„повторност”.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на
вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като Б. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението -
съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва
фактическата власт на досегашните владелци и установява своя трайна такава, както и че
липсва съгласие на правоимащите лица за това. От волева страна подсъдимият е искал
настъпването на общественоопасните последици изразяващо се в прекъсване на чуждата
фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред
с това подсъдимият Б. е действал и с намерени противозаконно да присвои вещите – т.е. да
се разпореди фактически или юридически с тях, като със свои, което се доказва от факта, че
е продал част от вещите, а други /парична сума/ е използвал за задоволяване на лични
нужди. На последно място умисълът на подсъдимия включва и съзнаване на това, че
извършва деянията след като е осъждан с горепосочените присъди за други немаловажни
кражби и не е изтекъл срокът по чл. 30, ал.1 НК.
5

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 до 10 години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчита факта, че се касае за две
деяния, както и че подсъдимият ги е извършил съвсем скоро след налагане на предходни
наказания, отново за извършени кражби. Съдът отчита в негативен план и обремененото
съдебно минало на Б., извън осъждането отчетено при квалифицирането на престъплението,
като извършено в „Повторност“.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете оказаното съдействие на
органите на предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност
за разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК, както и изразеното съжаление за
стореното. Наред с това съдът отчете и факта, че част от отнетите вещи са върнати на
собственика им, както и че подсъдимият е бил в сравнително млада възраст към извършване
на деянието и стойността на отнетото, макар и да не е пренебрежително ниска, все пак и не
е значителна.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието в размер малко над
минималния, а именно - две години „Лишаване от свобода“ (24 месеца) и съобразно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което
наложи на подсъдимия наказание в размер на една година и четири месеца (16 месеца)
„Лишаване от свобода“.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на Б. и наред с това ще въздейства върху него предупредително и
възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали
и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
На основание чл. 59 НК от този срок следва да се приспадне времето, през което Б. е
бил задържан по ЗМВР и НПК, и е изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ във връзка с престъплението, предмет на настоящата присъда.

По режима:

Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, за което не е бил
реабилитиран, поради което и неприложим се явява институтът на условното осъждане.
Същевременно с оглед младата му възраст и факта, че досега е изтърпявал само едно
наказание „Лишаване от свобода“ ефективно, съдът счита, че Б. не е с толкова висока степен
на лична обществена опасност, която да налага изтърпяване на наказанието при
първоначален „Строг“ режим. С оглед горното и на основание чл. 57, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3
ЗИНЗ следва да се определи първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на наказанието.

6
По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 186,70 лева, поради което и подсъдимият
следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.

По веществените доказателства:

По делото има приложени веществени доказателства – два броя компактдискове,
които предвид характеристиките си, следва да останат приложени по делото в срока на
неговото съхранение в архив, след което да се унищожат заедно с делото по предвидения в
ПАС ред.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни