Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико
Търново, 20.11.2020 година
Великотърновски районен съд, осми състав, в публично заседание на 15.10.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Радева
при секретаря Д.Бабекова
, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 981 по описа за
Предявен
иск с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ
Ищцата
Е.Е.А. твърди, че с постановление за
привличане като обвиняем и вземане мярка
за неотклонение от 24.02.2020 г. е привлечена като обвиняем по ДП № ЗМ 245/2019
г. по описа на ОД МВР Ловеч за
престъпление по чл. 316, вр. с чл.309,ал.1 от НК. С постановление за
прекратяване на наказателното производство от 9.04.2020 г. , влязло в сила на
21.04.2020 г. прокурорът е прекратил
наказателното производство поради липса на събрани безспорни и категорични
доказателства за авторството на посоченото деяние. Навежда, че е претърпяла душевни страдания и
дискомфорт, описани подробно в исковата молба, с което са и причинени
неимуществени вреди. Изтъква, че е претърпяла и имуществени вреди във връзка
със заплащане на адвокатско възнаграждение и моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да и заплати
сумата от 4000 лева , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата от влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство и сумата от
1050 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в хода на
досъдебното производство и във връзка със изготвено искане за снемане на полицейската
регистрация. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника
си адв. М. от ВТАК поддържа претенцията.
Ответникът Прокуратура на Република България
, представлявана от
прокурор от ВТРП оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.
Твърди , че ищецът не е представил конкретни доказателства за претърпените от
него неимуществени и имуществени вреди, както
и пряката им връзка с посочените незаконосъобразни действия. Освен това
заявява прекомерност на претенцията с оглед продължителността и предприетите
спрямо ищцата процесуални действия. Относно иска за имуществени вреди счита, че
е недоказан. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Излага, че претенцията
за разноски за снемане на полицейската регистрация няма връзка с дейност, за
която е отговорна прокуратурата. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете, като неоснователни.
Съдът, след като
се запозна със становищата на страните и прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна
следното:
От материалите по Досъдебно производство № 245/2019 г. на ОД МВР
Ловеч, прокурорска преписка № 2569/2019 г. на РП Ловеч се установява, че досъдебното
производство е образувано на 17.12.2019 г. за престъпление по чл. 316,вр. с чл.
309,ал.1 от НКза това, че на 7.06.2019 г.
в гр.Ловеч, пред Районен съд Ловеч, девети състав съзнателно се ползвал
от неистински частен документ, като съзнателно го употребил , като го приложил
като доказателство към своя молба до съда по гр.д.№ 516/2019 г. на РС Ловеч ,
неистински частен документ-разписка, с посочена в нея дата 11.12.2018 г.,
съставена от името на Красимир Михайлов Асенов от гр.Угърчин,
ул."Теменуга" № 7, по силата на която е удостоверено, че същият е
получил сумата от 150 евро от Е.Е.А. въз основа на запис на заповед от 11.12.2019
г. и падеж 31.12.2019 г., за да докаже
съществуващо задължение на Асенов за връщане на тази сума, като за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност. С постановление за
привличане от 24.02.2020 г. ищцата е
привлечена като обвиняема за описаното престъпление в присъствие на упълномощен
защитник-адв. Иванов от ЛАК. Проведен е разпит на обвиняемото лице. На 5.03.2020 г. материалите по разследването са и предявени в
присъствие на защитника. По желание на ищцата тя е дала обяснения. Направени са
искания за събиране на доказателства. С
постановление на прокурор от 6.03.2020 г. исканията са уважени. На
17.03.2020 г. разследването е предявено
на А. в присъствието на защитника. На
същата дата е изготвено заключително мнение от разследващия полицай за прекратяване
на основание чл. 243,ал.1, вр. с
чл.24,ал.1,т.1 от НПК. С постановление
от 9.04.2020 г. влязло в сила на 21.04.2020 г. наказателното производство по ДП
№ 245/2019 г. по описа на ОД МВР Ловеч водено срещу Е.Е.А. е прекратено поради
недоказаност. В съдебно заседание ищцата обясни, че работи като пълномощник на
агенция за посредничество при намиране на работа в чужбина, собственост на сина
ѝ. По повод намирането на работа
на хора от Угърчин, на които тя помогнала, през м. февруари
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.2,ал.1,т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. Ищцата
основава претенцията си на постановление от 9.04.2020 г. влязло в сила на
21.04.2020 г. , с което наказателното производство по ДП № 245/2019 г . на ОД
МВР Ловеч, водено срещу Е.Е.А. за престъпление по чл. 316,вр. с чл.309,ал.1 от НК е прекратено поради недоказаност.
Претендира се обезщетение в размер на
4000 лева, представляващо компенсация за претърпени неимуществени вреди, последица
от незаконосъобразни действия на прокуратурата по повдигане на обвинение, както
и имуществени вреди в размер на 1000 лева представляващи заплатен адвокатски
хонорар по досъдебното производство и 50 лева адвокатско възнаграждение за
изготвено искане за снемане на полицейска регистрация, ведно със законна лихва върху сумите от
влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП, до окончателното
изплащане. В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди причинени
на граждани е предвидено в чл.2, ал.1,
т.3 държавата да отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда в
определени хипотези. Конкретно за казуса, когато образуваното наказателно
производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. От
приобщените доказателства по делото се констатира, че Прокуратурата на Република България , чрез Районна прокуратура Ловеч е възбудила наказателно производство срещу ищцата
, на която е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 316, вр. с
чл. 309,ал.1 от НК, което впоследствие е прекратено на основание чл. 243,
ал.1,т.2 от НПК поради недоказаност. С
оглед тези неоспорими факти съдът
приема, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране
на отговорността на Прокуратура на РБ да репарира претърпените от ищцата вреди.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че иска е
доказан по своето основание. Налице са предпоставките на чл. 2,ал.1,т.3,
пр.първо от ЗОДОВ държавата да компенсира на ищцата вредите, причинени и от воденото
срещу нея досъдебно производство, което е прекратено без да и е повдигнато
обвинение пред съда. Съдът счита, че във
връзка с това наказателно производство безспорно ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални последствия от преживяния стрес. По нейни обяснения и
показания на разпитаната свидетелка тя се е чувствала унижена от факта, че са я
третирали като престъпник, не е можела да спи добре, имала е главоболие, притеснявала
се за мнението на хората, с които работи. За репариране на причинените психически
страдания на ищцата безспорно следва да се присъди обезщетение, което е дължимо
при осъществяване на предвидените в цитираната законова норма предпоставки.
Относно претендирания размер, съдът счита същия за прекалено завишен. Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът следва да съобрази
критериите, въз основа на които да определи справедлив размер на обезщетението,
изразяващ паричен еквивалент на болките и страданията, претърпени от увреденото
лице и нанесените поражения върху неговото
физическо и психическо здраве. Обезщетението се дължи, за да се
компенсира лицето за нанесените вреди в резултат на действия, или бездействия
на правозащитните органи. В конкретния случай следва да се съобрази
продължителността на наказателното производство водено срещу ищцата от момента на привличането ѝ като
обвиняем, до момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство; наличие или липса на взета мярка за неотклонение
спрямо лицето; причинната връзка между воденото досъдебно производство и реално
настъпилите вредни последици за лицето. Срещу
ищцата е повдигнато обвинение за престъпление, което не се квалифицира като
тежко по смисъла на НК на 24.02.2020 година. На 5.03.2020 г. е предявено
разследването и по повод нейни искания са събрани нови доказателства, като
разследването отново е предявено на 17.03.2020 година , на която дата разследващият
е подписал и заключителното си мнение за прекратяване на наказателното
производство. Наблюдаващият прокурор е прекратил воденото наказателно
производство по образуваното ДП срещу ищцата с постановление от 9.04.2020 г.,
което не е обжалвано и е влязло в сила на 21.04.2020 година. Тоест от момента ,
в който ищцата е придобила качеството на обвиняемо лице до момента на
прекратяване на воденото срещу нея ДП са изминали два месеца. През това време
по разследването се е работило регулярно, извършвани са съответните процесуални
десйтвия, вкл. поискани от обвиняемото лице. За този период разследващият е
изискал присъствие на обвиняемата за
повдигането на обвинението и два пъти при предяваване на разследването. Видно от материалите по ДП на ищцата не е вземана
мярка за неотклонение, дори най-леката такава предвидена от закона. Относно твърдените настъпили вредни последици
не се доказа за повдигнатото обвинение да е разбрал някой друг извън
св.Георгиева, приятелка на ищцата, на която самата ищца е решила да сподели за
проблема. Не се твърди дори воденото срещу нея разследване да е станало
известно в публичното пространство още повече, че същото е било водено в друг
съдебен район. Няма данни това да е повлияло по някакъв начин на семейството ѝ,
тъй като ищцата заяви, че не е съобщила нито на мъжа, с когото е живяла на семейни начала, нито на сина си.
Няма доказателства образуваното производство да е повлияло на професионалния ѝ
живот , тъй като ищцата обясни, че не е ходила на работа ден-два след повдигане
на обвинението, а изложеното, че е злепоставена пред хора, с които работи в
гр.Угърчин останаха неподкрепени с доказателства. Относно изпитания стрес,
психически дискомфорт, притеснения и безсъние, за което свидетелства
приятелката на ищцата съдът счита, че следва да кредитира показанията в тази им
част, тъй като те са житейски логични. Нормално е при чистото съдебно минало,
което има ищцата и липсата на други
срещи с разследващи органи по повод нейни простъпки / каквито няма / тя да
преживее страх, притеснения от неизвестността и душевен дискомфорт, включително
при направата на изискваната задължително полицейска регистрация след повдигане
на обвинението. Същата видно от
приложената заповед № 3286у-2624/28.07.2020 г. е снета на основание чл. 68,ал.6
от ЗМВР от ГД "НП". Определяйки размера на дължимото обезщетение
следва да се прецени съвкупността от изложените по- горе факти и обстоятелства
, стандарта на живот, покупателната
способност и икономическия растеж на страната към датата на увреждането.
Изхождайки от принципа, че обезщетението
не бива да има характер на източник за неоснователно обогатяване на пострадалото
лице , а следва да служи като справедлива репарация на вредите, които са
претърпени съдът счита, че справедливият размер на обезщетението, което следва
да се присъди на ищцата е в размер на 700 лева. До този размер иска е
основателен и доказан и следва да
се уважи. За разликата до пълния пертендиран размер от 4000 лева, именно за 3300
лева иска следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Следва да се присъди законна
лихва върху главницата от деня на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство- 21.04.2020 година, съгласно
задължителното разрешение, дадено в т.4 от ТР № 3/2005 г. по т.д.№ 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС. По отношение претенцията за имуществени вреди в размер на 1050
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство: видно от приложения договор за правна защита и съдействие ищцата
е заплатила на адв.Иванов, представлявал я по ДП възнаграждение в размер на
1000 лева. За изготвяне на искане за снемане на полицейската регистрация според
приложения договор за правна защита и съдействие на адв.М. ищцата е заплатила
50 лева. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
от прокуратурата, която счита също, че сумата от 50 лева не се дължи, тъй като
не е във връзка с дейността на прокуратурата. Това съждение е неправилно,
доколкото изготвената полицейска регистрация на лицето е именно по повод
повдигнатото обвинение и обратното действие
по снемането ѝ е в пряка връзка с
дейността на разследващите органи. По
размера: според тълкувателното решение по т.д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС при иск по чл.
2 ,ал.1 от ЗОДОВ съдът може да определи имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение в наказателното производство в размер по-малък от
заплатения при наличие на определени предпоставки. В случая ищцата е заплатила възнаграждение в
минималния размер предвиден по Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в чл. 13,ал.1,т.2 , вр. с чл. 12 от
Наредбата / 600 лева за защита в ДП и по 100 лева за извършване на процесуални
действия в различни дни/. Минимално
възнаграждение е заплатено и при изготвянето на искането за снемане на
полицеска регистрация.В този ред на мисли възражението за прекомерност е
неоснователно и не следва да се уважава, а иска за присъждане на имуществени
вреди от 1050 лева следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото на
основание чл. 10,ал.3 от ЗОДОВ на ищеца
се дължат направените разноски в производството съобразно уважената част от предявените
искове. Внесена е ДТ от 10 лева, а видно от договора за правна защита и
съдействие на адв.М. е уговорено възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1,т.2 от
ЗА. Съдът на основание чл. 38,ал.2 от ЗА, вр. с чл. 36 от ЗА, вр с чл.
7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения
определя възнаграждение на адвоката в размер на 600 лева. По правилото на чл. 78,ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски съобразно уважената част от исковете, като ответникът следва да му
заплати сумата от 3,46 лева за внесената ДТ. Ответникът следва да заплати на
адв.И.М. сумата от 207,92 лева адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от претенциите.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да
заплати на Е.Е.А. с ЕГН ********** *** сумата от 700 / седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на водено
срещу нея ДП № 245/2019 г. по описа на
ОД на МВР Ловеч , пр. преписка № 2569/2019 г. на РП Ловеч , което е прекратено
поради недоказаност , ведно със законната
лихва върху главницата от 21.04.2020 г.
до окончателното изплащане, като за
разликата от 3300 /три хиляди и триста /
лева до пълния предявен размер от 4000 /четири хиляди/ лева, отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на Е.Е.А. с ЕГН ********** *** сумата от 1050 /хиляда и петдесет /
лева обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващи разноски за заплатено адв.възнаграждение за
защита по ДП № 245/2019 г. на ОД на МВР
Ловеч и изготвяне на искане за снемане на полицейска регистрация, ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от 21.04.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България, да заплати на Е.Е.А. с ЕГН **********
*** сумата
от 3,46 /три лева и 46 ст. / , представляваща разноски по делото съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България на основание чл.38,ал.2 от ЗА да
заплати на адвокат И.Т.М. от ВТАК сумата от 207,92 /двеста и седем лева и 92
ст./ адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: