№ 10967
гр. С, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110104482 по описа за 2022 година
Предявени са главен и насрещен искове с правна квалификация чл. 109 ЗС.
Производството е образувано по предявен от Ю. К. П. с ЕГН ********** срещу
„ф-ма“ ООД, с ЕИК ***** иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника
да прекрати действията си, посредством които не допуска ищеца до общото стълбище
в частта от площадката на втория етаж до подпокривното пространство и на самото
подпокривно пространство на двуетажната жилищна сграда в С, находяща се на ул.
„Ил. Др.“ № 32 / сграда с идентификатор 68134.702.1567.1 с предназначение жилищна
сграда многофамилна, разположена в имот с идентификатор 68134.702.1567 на
посочения адрес/ като за собствена сметка премахне преградната стена и вратата на
стьлбищната площадка при втория етаж на описаната сграда.
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че Ю. К. П., като
наследник на майка си С С П.а, починала на 21.09.2014г., е собственик на 1/2 идеална
част от дворно място в гр. С, на ул. „Ил. Др.“ № 32 съставляващо по тогава действащия
план ПОЗЕМЛЕН ИМОТ планоснимачен № 576 /петстотин седемдесет и шест/ от
кв. 222 /двеста двадесет и две/ по плана на С, местност „П-Р“, цялото с площ от 388
/триста осемдесет и осем/ кв.м. при съседи: ул .“Ил. Др.“, Г П, Е Л, В Л и Т П, който
съгласно КККР, одобрени със заповед РД -18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на
АГКК представлява поземлен имот с идентификатор 68134.702.1567, гр. С, община
Ст, област С, с адрес гр. С район „Сл.“, ул. „Ил. Др.“ № 32 с площ от 398 кв.м. с трайно
предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско
застрояване до 10 м. с номер по предходен план 576, квартал 222, парцел XV при
1
съседи: 68134.702.1577; 68334.702.1713, 68134.702.575, 68134.702.571 заедно с
ПЪРВИЯ ЕТАЖ ОТ ДВУЕТАЖНАТА ЖИЛИЩА СГРАДА находяща се в този
имот и заедно с двете западни мазета в съществуващата сграда и 1/2 идеална част от
подпокривното пространство и от общите части на сградата, който съгласно КККР,
одобрени със заповед РД -18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.702.1567.1.1., гр. С, община
Ст, област С, с адрес гр. С район „Сл.“, ул. „Ил. Др.“ № 32, ет. 1, aп. 1, който имот се
намира в сграда с идентификатор 68134.702.1567.1 с предназначение жилищна сграда
многофамилна, разположена в имот с идентификатор 68134.702.1567 с предназначение
на самостоятелния обект- жилище, апартамент на едно ниво с площ от 50 кв.м. и с
прилежащи 1/2 ид.ч. от общите части и ½ ид.ч. от подпокривното пространство при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта
68134.702.1567.1.2
Сочи се, че ответникът „ф-ма“ ООД е собственик на втори етаж от двуетажната
жилища сграда, заедно с източното мазе и 1/2 идеална част от подпокривното
пространство и половината от дворното място.
Твърди се, че подпокривното пространство на двуетажната сграда на ул. „Ил.
Др.“ № 32 е обща част съгласно чл. 38 ЗС, поради това, че не е обособено като
самостоятелен тавански етаж, тъй като не отговаря на техническите изисквания за
самостоятелен обект. Посочва, че до тази обща част единственият достъп е през общо
стълбище, което започва от входа на жилищната сграда и завършва на таванската
плоча. Твърди, че понастоящем стълбищната клетка на втория етаж е преградена със
стена и масивна врата, която е заключена и с ключ от нея разполага само ответникът.
Поради това за ищеца било невъзможно да премине през общото стълбище, за да
ползва общото подпокривно пространство.
В условията на евентуалност се предявява иск с правно основание чл.108 ЗС да
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху общото стълбище в
частта от стълбищната площадка на втория етаж до подпокривното пространство и на
самото подпокривно пространство на двуетажната жилищна сграда в С, на ул. „Ил.
Др.“ № 32 / сграда с идентификатор 68134.702.1567.1 с предназначение жилищна
сграда многофамилна, разположена в имот с идентификатор 68134.702.1567/.
В срок по чл.131 ГПК от ответника- „ф-ма“ ООД, е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват. Посочва се, че втория етаж в
двуетажната жилищна сграда, заедно с ½ ид.ч. от общите части и ½ид.ч. от
подпокривното пространство е придобит от дружеството с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 69 от 10.06.2014 г., том II, peг. № 2835, дело № 253 от
2014 г., на нотариус Д Н - Нотариус, вписан в Регистъра на Нотариалната камара под
peг. № 609, с район на действия, района на Районен съд - гр. С, вписан в Служба по
2
вписванията - гр. С с Акт № 27, том LXLI, дело № 21021/2014 г., вх. per. № 27780 от
2014 г. Сочи се, че на стълбищната клетка на втория етаж съществува стена с врата,
която вече е съществувала и е била изградена към момента на закупуване на имота от
страна на дружеството на 10.06.2014 г., т.е. имотът е закупен в посоченото от Ищеца
заварено състояние и от страна на ответника не били изграждани или премахвани
обекти. Твърди се, че именно, с оглед осигуряването на безпрепятствен достъп до
общото подпокривно пространство, с Приемо-предавателен протокол от 07.2014 г.,
подписан между Ищеца и Управителя на ответното търговско дружество
непосредствено след закупуване на имота, на Ищеца надлежно бил предоставен ключ
от стълбищната врата на втория жилищен етаж на ул. „Ил. Др.“ № 32, с което самият
Ищец е декларирал че му е осигурен достъп до тавана в подпокривното пространство
от представител на фирма „ф-ма“ ООД - Д П Р. Заявяват, че от момента на подписване
на посочения приемо-предавателен протокол до настоящия момент, на Ищеца винаги
бил осигурен достъп до подпокривното пространство и същият никога не е бил
възпрепятстван от страна на „ф-ма“ ООД. Посочва се, че били предприети редица
действия за разпределяне ползването на съсобствения недвижим имот, но те не били
приети от ищеца.
В допълнение на гореизложеното, считат че предложеният от ищеца начин на
достъп чрез премахване/разрушаване на съществуващата преградната стена и вратата
на стълбищната площадка на втория етаж е изцяло неподходящ и несъразмерен и бил
могъл да компрометира по недопустим начин конструкцията на стълбището, както и на
самата сграда.
Подадена е и насрещна искова молба по реда на чл.211 ГПК, с която се
предявява иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на Ю. К. П. да прекрати
действията си по недопускане на „ф-ма“ ООД до мазетата и да осигури постоянен,
неограничен, независим и необезпокояван достъп до общата врата към мазетата в
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.702.1567.1, находяща се в гр. С,
район „Сл.“, ул. „Ил. Дрaгостинов“ № 32 /с предназначение жилищна сграда
многофамилна, разположена в имот с идентификатор 68134.702.1567 на посочения
адрес/, както и достъп до западните мазета с цел реализиране на право на
преминаване през западните мазета, с оглед осъществяване на достъп до
притежаваното от Дружеството източно мазе в посочената жилищна сграда, като
предостави на „ф-ма“ ООД ключ, чип или друго средство за осъществяване на
независим и необезпокояван достъп до посочените обекти.
В насрещната искова молба се посочва, че „ф-ма“ ООД е собственик на 1/2
идеална част от Дворно място, съставляващо УПИ XV-576 от квартал 222 по плана на
гр. С, местност „П-Р“, с административен адрес: гр. С, „Ст община, район „Сл.“, ул.
„Ил. Др.“ № 32, цялото с площ от 383 (триста осемдесет и три) кв.м., който имот
3
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. диркетор на
АГКК съставлява поземлен имот с идентификатор 68134.702.1567, с адрес: гр. С, район
„Сл.“, ул. „Ил. Др.“ № 32, цялото с площ от 398 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., с
номер на предходен план 576, квартал 222, парцел XV, заедно с Втори етаж от
изградената в посочения имот двуетажна жилищна сграда (сграда с идентификатор
68134.702.1567.1 с предназначение жилищна сграда многофамилна), застроен на 50
(петдесет) квадратни метра, заедно с източното мазе, находящо се в сградата с право
на преминаване през западните мазета, заедно с 1/2 идеална част от общите части на
сградата, включително подпокривното пространство. Сочи се, че Ю. К. П. освен
собственик на ½ идеална част от дворното място, на първия етаж от двуетажната
жилищна сграда, на ½ ид.ч. от общите части и ½ ид.ч. от подпокривното пространство
е собственик и на двете западни мазета в съществуващата сграда. Сочи се, че
мазетата в сградата са изградени по такъв начин, че единственият възможен достъп до
притежаваното от дружеството източно мазе се осъществява през една обща врата и
чрез преминаване през притежаваните от Ю. К. П. западни мазета. Твърди се, че
въпреки съществуващото право на преминаване в полза на „ф-ма“ ООД и въпреки
многократните устни покани и разговори, проведени с Ответника по насрещния иск,
възможност за преминаване и реализиране на право на преминаване през западните
мазета, с цел достъп до източното мазе не съществува, тъй като Ответникът по
насрещния иск възпрепятства достъпа и не осигурява необезпокоявано право на
преминаване през западните мазета, доколкото единствено той разполага с ключ от
общата врата, която е заключена.
В срока по чл.131 ГПК Ю. К. П. е подал отговор на насрещния иск, като счита,
че насрещната искова молба не отговаря на изискването за наличие на фактическите
състави на чл.211, ал.1 ГПК, а именно връзка с първоначалния иск или извършване на
прихващане с него. Оспорва претенцията досежно нейната основателност. Твърди, че
дружеството ищец по насрещния иск притежава ключ за процесните мазета и не му е
отказан достъп или право на преминаване през западните мазета, за да достигне до
собственото си източно мазе.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото, че Ю. К. П. като наследник на майка си С С П.а, починала
на 21.09.2014г., видно от удостоверение за наследници на стр.10 от делото, е
собственик на 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в гр. С, на ул. „Ил. Др.“
№ 32, ведно с първия етаж от двуетажната жилища сграда находяща се в този имот и
заедно с двете западни мазета в съществуващата двуетажна сграда и 1/2 идеална част
от подпокривното пространство и от общите части на сградата, като С С П.а е
4
придобила собствеността на основание съдебна делба от 1988г. /Протокол на стр.11 от
делото/.
Не се спори, а се установява и от представения от ищеца Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 69 от 10.06.2014 г., том II, peг. № 2835, дело №
253 от 2014 г., че ответника „ф-ма“ ООД е собственик на втория етаж в двуетажната
жилищна сграда, заедно с източното мазе, находящо се в сградата с право на
преминаване през западните мазета, заедно с 1/2 идеална част от общите части на
сградата, включително подпокривното пространство.
От страна на „ф-ма“ ООД е представен Приемо предавателен протокол от
м.07.2014г., с който Ю. К. П. е заявил, че е получил ключ от стълбищната врата на
втория жилищен етаж на ул. „Ил. Др.“ № 32, с което му е осигурен достъп до тавана, в
подпокривното пространство, от представител на „ф-ма“ ООД – Д П Р.
По делото са депозирани свидетелски показания от Й Ст. Л, по-голямата част от
които обаче не представляват преки наблюдения на свидетеля. Св.Лазарова посочва, че
семейството й е приятелско такова на семейството на Ю. П. и често си гостували в
процесния имот. Съпругът се занимавал със строителни работи и правил ремонти по
къщата на семейство П.и. Описва къщата - двата жилищни етажа имат общо вътрешно
стълбище, като за втория етаж се минава покрай входната врата на първия етаж.
Посочва, че на втория етаж имало стълбищна площадка, която помнела от
времето, когато чичото на Ю. П. живеел там. От площадката се отивало на тавана. От
там съпругът й и Ю. П. слагали стълба и са се качвали на тавана, за да оправят
керемидите на покрива. Заявява, че по времето, когато на втория етаж живеели майката
и чичото на Ю. П. на площадката имало дървена врата, която била поставена известно
време след построяване на къщата, за да не е студено на живеещите. Посочва, че
дървената врата е била поставена между съществуващи стени, без изграждане на нови
и никога не е заключвана. След смъртта на Сп. П.а през 2014г., етажа бил продаден и
дървената врата била сменена с желязна, боядисана със сребърна боя-феролит, която е
по-голяма от предишната, защото имало стабилно изградена стена и до вратата имало
прозорче. През прозорчето се виждало, че в площадката е направено антре, след което е
вратата за жилището. Свидетелката не е сигурна за това кога е поставена желязната
врата, но посочва, че е станало преди пандемията от Ковид-19 – около 2019г.
Посочва, че миналата година съпругът й и Ю. П. искали да се качат, за да
изчистят комина на покрива, но не могли, защото било заключено, но не е била пряк
очевидец.
Катя Г. П.а – съпруга на ищеца също е депозирала свидетелски показания.
Описва мазетата и достъпа до тях - в етажа на мазетата има входна врата, влиза
се в помещението-стая, което се води мазе, то продължава, има отвор като
врата, но няма врата, следва следваща стая, като така описаните две стаи са
5
собственост на Ю. П. и в дъното на втората стая, в ляво, има метална врата, която води
до стая, където е мазето на „ф-ма“ ООД. Заявява, че първата врата се заключва, но
съсобствениците им, имали ключ от тази врата. Посочва, че не може да каже кога
точно е предаден ключа, но след като дружеството станало собственик на втория етаж,
настанило в имота две момчета – Любо и Св., като ключ бил предаден на втория. Тези
две момчета държали в мазето дърва и ги качвали, за да си палят
камината на етажа. Посочва, че в последствие се сменили много наематели, които си
предавали ключа. Твърди се, че многократно са молели наемателите, да предадат на П
Р да дойде, за да види какво става в мазето. Описва потенциално опасно поведение на
ползващите мазето – захвърлени фасове и оставено включено осветлението в
помещенията с дни. Но твърди, че нито П Р, нито сина му Д Р да са идвали в имота, а
още по-малко да са искали достъп до мазетата, който да им е отказан.
Посочва, че Ю. П. е предоставял достъп на всички наематели до мазетата. Не е
видяла как Ю. П. предава ключа на първите наематели, но е виждала двете момчета да
слизат сами в мазето, поради което счита, че са имали ключ.
С оглед показанията на свидетелката П.а, са ангажирани гласни доказателства
от ответника чрез показанията на С Т К, служител на „ф-ма“ ООД, който посочва, че
когато постъпил във фирмата живял за известно време в имота на ул. „Ил. Др.“ № 32 –
по спомен от 2015г. до 2016г. Описва, че след влизане през общата входна врата, се
изкачвали по стълбите, до входна врата на втория етаж, от която се влизало в
коридорче, като антре и след това през друга врата се влизало в жилището. Заявява, че
отношенията им със семейство П.и били нормални, чисто съседски. Когато имали
нужда за вкарване на дървесен материал, защото били на твърдо гориво и имали нужда
да го складират в мазето, търсели съдействие от Ю. П. който им осигурявал достъп. Не
може да си спомни на него лично да му е предаван ключ, не знае и дали „ф-ма“ ООД е
имало ключ, но никога не е търсил съдействие от фирмата за осигуряване на достъп.
Посочва, че винаги им е осигуряван достъп от Ю. П. и той самия е присъствал.
Заварвал е другото момче, с което е живеел да вади сам дърва от мазето, но не знае как
му е осигурен достъп. В мазето освен дърва съхранявали летни и зимни дрехи и
някакви материали свързани с ежедневието. Заявява, че Ю. П. няколко пъти е искал
достъп до капандурата и свидетеля му осигурил.
Показания са депозирани от наемателя на втория етаж към момента на
провеждане на съдебното дирене А П Н. Посочва, че не ползва мазето, Ю. П. му го е
показал веднъж, но е казал, че няма да му даде ключ. Не е търсил съдействие от „ф-ма“
ООД, който е наемодателя му. Заявява, че още първата седмица след като се нанесъл,
Ю. П. и жена му дошли, помолили го да видят капандурата, той им отворил, видяли
капандурата, но не пожелали да влязат в апартамента и никога повече не са го търсили
за това и не са искали да влязат, нито да погледнат. Посочва, че вратата на етажа,
6
водеща до антрето винаги се заключва. Заключва се и вратата на жилището.
Показания е предоставил и Й Вл. Ч, служител на „ф-ма“ ООД от 2007г., който
посочва, че когато той и други служители на дружеството са правили опити да влизат в
мазето им е казвано, че може да влязат само в присъствието на Ю. П.. Той им е отварял
и не им е оставял свободен достъп. Изрично заявява, че свободен достъп не им е
осигуряван, а винаги е бил в присъствието на Ю. П.. Стигало се до словесни
пререкания, като Ю. П. заявявал, че свидетеля няма работа в имота му. Никога обаче не
е искал от управителя на дружеството да му предостави ключ, за да влезе. Посочва, че
е ходил с Д Р в имота, но никога не се е опитвал да влезе в мазето лично с него.
Заявява, че ръководството на „ф-ма“ ООД е уведомено за затрудненията при ползване
на мазето.
По делото е изслушано и прието заключение на СТЕ. От извършения оглед на
място вещото лице е установила следното: сградата е двуетажна, ситуирана в
северната част на имота - УПИ ХУ-576, на ок. 1,5м от регулационната линия с УПИ
XIV- 575, входът е от изток, през двора. На всеки от етажите има по едно жилище.
Вертикалната комуникация се осъществява посредством стълбище, разположено в
североизточния ъгъл на сградата. Стълбището е открито (без стени), стоманобетонно, с
колони и греди и е в обема на сградата, покрито от общия покрив. От север на
стълбището свързващо двата етажа, непосредствено до оградата е разположено друго
стълбище, водещо към сутерена, където са мазетата. Входът към мазетата е от север на
сградата. В сутерена на сградата има три мазета, които са разположени, така че се
влиза от едно в друго. Самостоятелен е достъпът само до първото - северозападно
мазе, от него се влиза в мазето разположено в западната част на сградата, а от него в
мазето, в източната част на сградата. Мазетата са с тухлени стени, изпълнени от
единични тухли. Отворите за врати са оформени с бетонни пояси. Таванът на мазетата
и под на първия етаж е изпълнен от дървен гредоред. През мазетата преминават всички
комуникации на сградата - електричество, водопровод и канализация.
Зидовете на сутеренните стени на сградата са изпълнени от плътна единична
тухла и са носещи за сградата стени. Направата на нови отвори в тях може да се
осъществи след становище на проектант и конструктивен проект със съответните
предписания за укрепване.
Няма техническа възможност за осъществяване на самостоятелен достъп до
източното мазе, която да не изисква конструктивна намеса в сградата.
Входът за жилището, разположено на първия етаж на сградата е от стълбищната
площадка, разположена на пет стъпала от нивото на терена. Входът за жилището на
втория етаж е видимо преместен, като е разположен на последното стъпало на
стълбищното рамо, (няма площадка пред входа). Монтирана е входна врата, затваряща
стълбищната площадка на етажа, която е обособена като входно антре за жилището.
Вътрешната врата, която е на стената, продължаваща линията на стената с входната
7
врата от долния етаж, е интериорна.
Сградата има едно стълбище, през което се осъществява достъпа до двата
жилищни етажа и самостоятелна стълба, разположена в северната част на сградата, под
пристроените санитарни помещения, през която се осъществява достъп до
северозападното мазе.
Стълбището се намира в североизточния ъгъл на сградата. На втория жилищен
етаж, липсва етажна стълбищна площадка. Съобразявайки наличието на такава на
първия етаж, тази на втория етаж е заградена със стени, измазани с мазилка. На
източната стена са монтирани входна врата и еднокрил прозорец. Стената и вратата са
на ръба на последното стъпало. Няма възможност за страничен достъп, заобикаляне и
др.
Вещото лице посочва, че стълбището, осигурява достъп до жилищата и на двата
етажа и е обща част за сградата, както е описано и в документите за собственост,
приложени по делото.
На място достъпа до неизползваемото подпокривно пространство се
осъществява през отвор в таванската конструкция в зоната на втората стълбищна
площадка, която към момента на огледа е коридор към жилището на втория етаж.
Осъществява се посредством отвор в таванската конструкция, затворен с капак и
преместваема стълба.
В жилището на втория етаж е изпълнен окачен таван от гипсокартон, над който
е монтирана топлоизолационна минерална вата.
Видимо сградата е пристроявана, като допълнително са изпълнени санитарни
помещения от северната страна на сградата в рамките и на двата етажа. От запад е
изпълнена едноетажна пристройка, достъпна от жилището на първия етаж.
При направени справки от вещото лице за наличие на инвестиционни проекти в
архивите на Ст община, не е установено наличие на такива. По време на огледа, от
ищеца по делото е представен на вещото лице проект по част архитектура към
позволителен билет №734/1933г. По време на огледа вещото лице е установила, че
изпълненото на място не отговаря напълно на проекта.
По главен иск с правно основание чл.109 ЗС:
Искът по чл.109 от ЗС или така нареченият негаторен иск дава правна защита
срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на титуляра на едно
вещно право (пълно или ограничено) да осъществява правомощията, които съставляват
неговото съдържание. Уважаването на исковата претенция с правна квалификация чл.
109 от ЗС е обусловено от положителното установяване от ищеца, че е титуляр на
претендираното от него вещно право, както и че е налице неоснователно
противоправно поведение от страна на ответника или поддържано от него състояние в
8
този имот, с което му пречи да го упражнява в пълен обем.
Видно от документите за собственост на страните, както ищеца, така и
дружеството ответник са собственици на по ½ ид.ч. от общите части на сградата.
Правният режим на общите части се извежда от чл.38, ал.1 ЗС – При сгради, в
които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на
всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите,
външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните
носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките,
покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните
собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи
тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и
централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и
всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
От дадената дефиниция се установява, че общи по естеството си части са строителните
елементи на сградата, посочени в ал.1 на чл.38 ЗС, а останалите, които служат за общо
ползване, са общи по предназначение, включително и теренът извън площта върху
която е сградата и тази за достъп и обслужване. Общите части могат да бъдат и
самостоятелни обекти на вещни права щом същите са предназначени за задоволяване
на общи нужди на етажните собственици с оглед строителните книжа или след
извършено преустройство от собственика /съсобствениците/ преди възникване на
етажната собственост /решение № 40/25.03.2016 г. по гр.д. №4994/2015 г., II г.о./.
От заключението на вещото лице е видно, че стълбището, осигурява достъп до
жилищата и на двата етажа и е обща част за сградата. Обща част за сградата е и
подпокривното пространство и покрива на сградата. Доколкото по отношение на тези
обекти е на лице съсобственост и същите са общи части за сградата всеки от
собствениците следва да има свободен достъп до стълбището на сградата и до
подпокривното пространство. Безспорно част от стълбището са стълбищните
площадки, като в сградата би следвало да има такава на първия етаж и друга на втория.
От СТЕ е видно, че стълбищната площадка на втория етаж е заградена със стени,
измазани с мазилка. На източната стена са монтирани входна врата и еднокрил
прозорец. Стената и вратата са на ръба на последното стъпало. Няма възможност за
страничен достъп, заобикаляне и др. Видно е, че е оформено преддверие на жилището
на втория етаж, като площ, която представлява обща част е присъединена към площта
на самостоятелен обект. От показанията на свидетеля С Т К се установява, че когато
той е започнал да живее в жилището на втория етаж през 2015г. това преграждане е
било изпълнено, т.е. имало е обособено антре в стълбищната площадка. Не следва да
се приема, че всъщност една съществувала дървена врата е подменена с метална
такава, както твърди процесуалния представител на ответника. Видно от СТЕ
9
металната врата е монтирана на допълнително изградена стена, на която е поставен и
еднокрил прозорец, като входът за жилището на втория етаж е видимо преместен, като
е разположен на последното стъпало на стълбищното рамо, (няма площадка пред
входа). Т.е. на лице е изграждане на стена, поставяне на прозорци монтиране на
метална входна врата, което не може да се приравни на смяна на съществуваща врата.
От показанията на св.Лазарова е видно, че съществувалата преди дървена врата никога
не е била заключвана, докато от показанията на свидетелите К и Н, който живее в
имота към периода на съдебното дирене, е видно, че металната врата задължително се
заключва.
Следователно са на лице действия на един от собствениците в сградата чрез
които обща част е приобщена към индивидуалния обект и по този начин е лишен
собственика на ½ ид.ч. от тези общи части от възможност да ги ползва.
Всеки собственик следва да може да осъществява свободен достъп до
притежаваните общи части, като този достъп не следва да зависи от възможността на
друго лице да го предоставя. Достъп до общите части следва да е осигурен за
конкретен собственик. Поради изложеното не може да се приеме, че Приемо-
предавателен протокол на стр.25 от делото установява осигуряване на достъп на Ю. П.,
като собственик, поради това, че към момента на подписване на протокола същия не е
собственик на имота /такава е неговата майка/. Отделно от това осигуряването на
достъп следва да се установява към момента на подаване на исковата молба, за да се
освободи ответника от последиците на предявяването на негаторния иск. В случая по
делото безспорно се установява, че Ю. П. няма достъп до стълбищната площадка и
подпокривното пространство, като това е видно от показанията на свидетелите С К и
Ал. Н. Последните свидетелстват, че са осигурявали достъп на Ю. П. до капандурата,
която се намира в преддверието. Не е логично и житейски достоверно ако Ю. П. е имал
ключ от вратата, водеща към стълбищната клетка да търси съдействие за достъп до
капандурата от лицата наематели на жилището на втория етаж.
Задължение за съсобственика, извършил преустройство в общи части е да
осигури свободен достъп на другия съсобственик до притежаваните от него общи
части. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство е в тежест на
извършилия преустройството. От „ф-ма“ ООД не се представят доказателства, че в
полза на Ю. П., след като е придобил собствеността по отношение на имота е осигурен
свободен достъп до стълбищната площадка и капандурата за подпокривното
пространство, както и че този достъп съществува и може свободно да се упражни и към
момента на подаване на исковата молба.
Поради изложеното предявения иск за осъждане на ответника да прекрати
действията си, посредством които не допуска ищеца до общото стълбище в частта от
площадката на втория етаж до подпокривното пространство и на самото подпокривно
10
пространство на двуетажната жилищна сграда в С, находяща се на ул. „Ил. Др.“ № 32,
следва да се уважи.
Когато обаче осигуряването на достъп може да се извърши по няколко начина,
то следва да се предпочита този, който не изисква разрушаване на построеното. Когато
достъп може да се осигури чрез простото предаване на ключ от вече поставена врата,
не е нужно да бъде постановявано нейното премахване. Още повече, че видно от
показанията на св.Лазарова, на тази стълбищна площадка е имало врата и преди
жилището да се придобие от „ф-ма“ ООД. Съдът при определяне на начина по който да
бъде отстранена пречката за ползването на имота в пълния обем на притежаваните
права, може да излезе извън поисканото от ищеца и няма да е на лице свръх петитум.
Искът по чл.109 ЗС се изразява в осигуряване на защита, но способа за това се
определя от решаващия съд при съобразяване на най-щадящия начин за отстраняване
на пречките за упражняване на правата в съответния обем. Поради изложеното
настоящия състав намира, че не е нужно да се премахва преградната стена и вратата на
стьлбищната площадка при втория етаж доколкото достъп може да се осигури и чрез
предаване на ключ от тази врата.
По отношение на насрещния иск с правно основание чл.109 ЗС:
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 69 от 10.06.2014 г., том II, peг. № 2835, дело № 253 от 2014 г., се установява, че
ответника „ф-ма“ ООД е собственик на втория етаж в двуетажната жилищна сграда,
заедно с източното мазе, находящо се в сградата с право на преминаване през
западните мазета. От СТЕ се установява, че не може да бъде извършен достъп до това
източно мазе по никакъв друг начин освен чрез преминаване през западните мазета,
собственост на Ю. П.. От показанията на свидетелите Н, Ч и К е видно, че достъп до
това мазе е осигуряван винаги от Ю. П. и в негово присъствие. За това дали един
собственик упражнява правата си свободно е без значение дали е предоставян достъп
при поискване - същия следва да е свободен и да не зависи от волята и възможностите
на другия съсобственик. От страна на Ю. П., чиято е доказателствената тежест, не се
установява предаване на ключ именно на съсобственика - „ф-ма“ ООД, нито
дружеството да разполага с такъв и към момента на подаване на исковата молба по
насрещния иск. Показанията на свидетелката П.а, в частта с която посочва, че от
съпруга си знае, че е предал ключ на Св. – работник в ответното дружество, не
представляват лични впечатления и поради опосредения им характер, не могат да
бъдат приети като доказателство за предаване на ключ, без да бъдат подкрепени с
други доказателства, каквито не са представени.
Поради изложеното предявения насрещен иск следва да се уважи, като Ю. П.
бъде осъден да предаде ключ от вратата към мазетата на представител на „ф-ма“ ООД.
По разноските:
11
При този изход на спора „ф-ма“ ООД дължи заплащане на направените от Ю. П.
разноски във връзка с главния иск, а ищеца дължи в полза на дружеството разноски,
направени по насрещния иск.
От Ю. П. се претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса в
размер на 50лв., 200лв. за депозит за работа на вещо лице и 1300лв. адвокатско
възнаграждение. Настоящия състав намира, че държавната такса и депозита за работа
на вещо лице са разноски, направени изцяло във връзка с главния иск и следва да се
присъдят в пълния им размер. По отношение на заплатеното адвокатско
възнаграждение, настоящия състав намира, че независимо че договора за правна
защита, удостоверяващ заплащане на сума в размер на 1300лв. за адв.възнаграждение
носи дата 28.01.2022г., доколкото е представен едва със списъка по чл.80 ГПК, то
уговореното възнаграждение включва и такова за представителство по насрещния иск.
Доколкото не е посочено каква част от възнаграждението е по главния и каква част по
насрещния иск, то следва да се приеме, че се дължи по равно. Поради това разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на Ю. П. следва да се присъдят в размер на 650лв.
В последно съдебно заседание е указано на Ю. П., че дължи допълнителен депозит за
работа на вещо лице в размер на 77лв., като не са представени доказателства за
плащането му. Поради това сумата следва да бъде заплатена в полза на вещото лице от
бюджета на съда, а Ю. П. да бъде осъден да я възстанови в полза на СРС.
В полза на „ф-ма“ ООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50лв. за
заплатена държавна такса, 277лв. депозит за работа на вещо лице и 720лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл.109 ЗС, „ф-ма“ ООД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.С , ул.“Г М“ №34, представлявано от Д П Р да
прекрати действията си, посредством които не допуска ищеца Ю. К. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр.С, ул. „Ил. Др.“ № 32 до общото стълбище в частта от
площадката на втория етаж до подпокривното пространство и на самото подпокривно
пространство на двуетажната жилищна сграда в гр.С, находяща се на ул. „Ил. Др.“ №
32 /сграда с идентификатор 68134.702.1567.1 с предназначение жилищна сграда
многофамилна, разположена в имот с идентификатор 68134.702.1567 на посочения
адрес/ като представител на дружеството предаде на Ю. К. П. ключ и всякакъв друг
вид заключващо средство, включително средство за управление на алармена система,
ако има такава от входна врата, разположена на ръба на последното стъпало на
стълбище, водещо до стълбищна клетка на втори етаж на двуетажната жилищна сграда
12
в гр.С, находяща се на ул. „Ил. Др.“ № 32 /сграда с идентификатор 68134.702.1567.1 с
предназначение жилищна сграда многофамилна, разположена в имот с идентификатор
68134.702.1567 на посочения адрес/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ю. К. П. с ЕГН **********
прекратяване на действията, посредством които „ф-ма“ ООД, с ЕИК ***** не го
допуска до общото стълбище в частта от площадката на втория етаж до подпокривното
пространство и на самото подпокривно пространство на двуетажната жилищна сграда
в гр.С, находяща се на ул. „Ил. Др.“ № 32, да се извърши чрез премахване за собствена
сметка на преградната стена и вратата на стьлбищната площадка при втория етаж на
описаната сграда.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл.109 ЗС, Ю. К. П., с ЕГН **********, с
адрес: гр.С, ул. „Ил. Др.“ № 32 да прекрати действията си по недопускане на „ф-ма“
ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Г М“ №34,
представлявано от Д П Р до мазетата и да осигури постоянен, неограничен, независим
и необезпокояван достъп до общата врата към мазетата в двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 68134.702.1567.1, находяща се в гр. С, район „Сл.“, ул. „Ил.
Дрйгостинов“ № 32 /с предназначение жилищна сграда многофамилна, разположена в
имот с идентификатор 68134.702.1567 на посочения адрес/, както и достъп до
западните мазета с цел реализиране на право на преминаване през западните мазета, с
оглед осъществяване на достъп до притежаваното от Дружеството източно мазе в
посочената жилищна сграда, като предостави на „ф-ма“ ООД ключ, чип или друго
средство за осъществяване на независим и необезпокояван достъп до посочените
обекти.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.“Г М“ №34, представлявано от Д П Р да заплати на Ю. К. П., с ЕГН **********, с
адрес: гр.С, ул. „Ил. Др.“ № 32 на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски, направени във
връзка с главния иск в размер на 50лв.за заплатена държавна такса, 200лв. депозит за
работа на вещо лице и 650лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю. К. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.С, ул. „Ил. Др.“ № 32 да
заплати в полза на Софийски районен съд, с адрес: гр.С, бул.“Цар Борис III“ №54 сума
в размер на 77лв., представляваща допълнителен депозит за работа на вещо лице по
СТЕ.
ОСЪЖДА Ю. К. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.С, ул. „Ил. Др.“ № 32 да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на „ф-ма“ ООД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Г М“ №34, представлявано от Д П Р,
разноски направени по насрещен иск в размер на 50лв. за заплатена държавна такса,
277лв. депозит за работа на вещо лице и 720лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
13
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14