Р Е Ш Е Н И Е
№ ...
гр. София, 12.07.2018 г.
В И М Е
ТО Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публично
заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря В. Илиева, като разгледа т.д. № 3118/2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищците Ю.А.Т., И.Л.Т. и М.А.Т., действаща като ЕТ Х.Д.Т. – длъжници по
изп.д. № 20098580400499 - твърдят, че вземанията на ответника О. ООД, за които са
издадени изпълнителни листа от 25.09.2009 г. по гр.д. № 409/2008 г. на САС, 6
състав, и от 07.04.2010 г. по т.д. № 1440/2003 г. на СГС, ТО, 2 състав, и за
събирането на които е образувано горепосоченото изпълнително дело, са погасени
по давност – тъй като считано от извършване на последното валидно изпълнително
действие, а именно опис от 24.10.2012 г., е изтекъл петгодишен срок, в който
течението на давността не е спирано или прекъсвано. Ето защо молят съда да
установи недължимостта на вземанията поради посоченото погасително основание. Претендират
разноски.
Ответникът О.
ООД твърди, че производството по изп.д. № 499/2009 г. е прекратено и по молба
от 19.10.2017 г. е образувано ново изпълнително дело въз основа на
изпълнителния лист от 25.09.2009 г. По това изпълнително дело е поискано да се
пристъпи към извършване на публична продан. Сочи също, че давността е
прекъсната и преди това – с действия по изп.д. № 499/2009 г., а именно - с
подаване на отговор по частна жалба на ищците срещу действия по налагане на
възбрана, опис и оценка на недвижимия имот, а впоследствие – и с молба от 08.01.2015
г., с която е поискано продължаване на изпълнителните действия. Освен това поддържа,
че през септември 2017 г. е извършил извънсъдебно прихващане на вземанията по
изпълнителен лист от 07.04.2010 г. със свое задължение към ищците, произтичащо
от съдебно решение от 31.07.2017 г. на ВКС. Ето защо счита, че вземанията по
изпълнителния лист от 07.04.2010 г. са погасени чрез прихващане, а не по
давност. С оглед на изложеното ответникът моли съда да отхвърли отрицателните
установителни искове и да му присъди разноски.
Съдът намира от фактическа страна следното:
С молба от
19.10.2009 г. ответникът О.-Ф ЕООД е поискал образуване на изпълнително
производство срещу ищците въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2009 г.,
издаден по гр.д. № 409/2008 г. на САС, 6 състав. Образувано е изпълнително дело
№ 499/2009 г. На 23.10.2009 г. е наложена и вписана възбрана върху недвижим
имот. На 17.11.2009 г. съдебният изпълнител е уведомен, че на основание чл.
282, ал. 2 ГПК изпълнението на решението, въз основа на което е издаден
изпълнителният лист от 25.09.2009 г., е спряно. Изпълнителното производство е
възобновено на 16.04.2010 г., като е разпоредено пристъпване към посочените от
взискателя изпълнителни способи.
С молба от
16.04.2010 г. ответникът О.-Ф ЕООД е поискал образуване на изпълнително дело
срещу ищците въз основа на изпълнителен лист от 13.04.2010 г. и изпълнителен
лист от 07.04.2010 г., издадени по т.д. № 1440/2003 г., както и
присъединяването му към вече образуваното при същия съдебен изпълнител изп.д. №
499/2009 г. На 21.04.2010 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение,
както и запорни съобщения, а на 22.04.2010 г. изп.д. № 372/2010 г. е
присъединено към изп.д. № 499/2009 г. На 25.06.2010 г. до длъжниците е
изпратено уведомление за пристъпване към изпълнение чрез опис и оценка на
възбранения недвижим имот. На 30.06.2011 г. от длъжниците е постъпила молба за
замяна на обекта на изпълнението, както и за спиране на изпълнението на
основание чл. 454 ГПК. Молбата за замяна е уважена, като е насрочен опис и
оценка за 05.07.2011 г. на предложените от длъжниците обекти. Молбата за
спиране също е уважена – с постановление от 26.10.2011 г.
С молба от
04.05.2012 г. кредиторът е поискал извършване на опис и оценка на един от
възбранените имоти, тъй като длъжниците не изпълняват задължението си по чл.
454 ГПК. На 18.10.2012 г. до длъжниците е изпратено съобщение за пристъпване
към опис и оценка и на друг от възбранените имоти, като извършването на описа е
насрочено за 24.10.2012 г. Описът е извършен на 24.10.2012 г. След извършването
му са предприети действия по администриране на подадената срещу насрочването на
описа жалба от длъжниците.
На 28.05.2013 г.
и на 30.05.2013 г. съдебният изпълнител е извършвал справки отосно имуществото
на длъжниците в Службата по вписванията.
Производството
по частната жалба е приключило на 08.05.2014 г. С молба от 08.01.2015 г.
взискателят е поискал продължаване на изпълнителните действия във връзка с
публичната продан на един от възбранените имоти. С протокол от 05.11.2015 г. е
насрочена публична продан на имота, която да се извърши в периода 09.11.2015 г.
– 09.12.2015 г. Срещу насрочената продан е подадена жалба от 13.11.2015 г.
С молба от
23.11.2015 г. взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че в негова полза са
налице вземания и по други два изпълнителни листа, които желае да бъдат
събирани в хода на същото изпълнително производство. За тези суми съдебният
изпълнител е изпратил покани за доброволно изпълнение на 24.11.2015 г. С молба
от 04.12.2015 г. длъжниците са възразили срещу извършването на тези действия
при твърдения, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Насрочената
публична продан не се е осъществила поради неявяване на наддавачи и с молба от
15.12.2015 г. взискателят е поискал насрочване на нова продан. Такава е
насрочена с постановление от 07.01.2016 г. Тази продан също е обявена за
нестанала поради липса на наддавателни предложения. С молба от 17.02.2016 г.
взискателят е поискал определяне на нова начална цена на основание чл. 494, ал.
2, изр. 2 ГПК, а с молба от 20.04.2016 г. е поискано налагане на запори върху
вземанията на Ю.Т. и М.Т. по образувани изпълнителни дела. Насрочена е продан с
нова оценка, както и са наложени запори върху вземанията на ищците по
изпълнително дело 083/2016 г. на ЧСИ Петков.
На 24.06.2016 г.
също е поискано извършване на продан и такава е насрочена, а впоследствие са
наложени и нови запори. В началото на 2017 г. са извършени справки относно
притежаваните от длъжниците недвижими имоти, а на 02.06.2017 г. взискателят е
поискал насочване на изпълнението към собствен на И.Т. недвижим имот. С молба
от 15.09.2017 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да установи дали
имотът не е прехвърлен от Т. на Т. и ако да – да пристъпи към изпълнение за
погасяване на неговия дълг. Междувременно на същата дата е поискана нова продан
и на друг от възбранените имоти.
С молба от 18.10.2017 г. взискателят е поискал прекратяване на
изпълнителното дело за вземанията по изпълнителен лист от 25.09.2009 г. и връщане на оригинала на листа. Молбата
е удовлетворена съгласно постановление от същата дата. След това, с
постановление от 25.10.2017 г., е насрочена нова продан по изп.д. № 499/20098
г. (към този момент по изпълнителното дело са събирани суми и по други
изпълнителни листа) и е пристъпено към нейното разгласяване. На 02.11.2017 г.
от длъжниците е постъпило възражение
срещу насрочената продан с аргумент, че тя е четвърта по ред, и с искане за
извършване на нова оценка. С възражение от същата дата длъжниците са поискали
да бъде обявено настъпилото прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Постановление за прекратяване е издадено на
23.11.2017 г.
Междувременно с молба вх. № 59255/2018 г. (с
нечетлива дата на преписа, представен по делото, л. 51) взискателят е поискал образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителен лист от 25.09.2009 г., в която молба е поискал насочване на
изпълнението към вземанията на длъжниците и към притежаван от тях недвижим
имот. На 19.10.2017 г. съдебният изпълнител е дал указания за внасяне на такса
за образуване на изпълнителното дело, като в изпълнение на указанията е
подадена молба от 21.12.2017 г.
В о.с.з. на
23.05.2018 г. е извършена констатация на представените в оригинал при условията
на чл. 183 ГПК молби за образуване на новото изпълнително производство и за
представяне на доказателства за внесена такса. Констатирано е, че върху молба
вх. № 59255 (за образуване на изпълнителното производство) не е налице
зачеркване, заличаване или друго въздействие, което да не е видимо от преписа. Върху
молбата, с която е представено доказателство за внесена държавна такса, е
извършено забелване в номера на делото, изписан върху печата за входящ
документ, като забелените цифри образуват номер на изп.д. № 499. Същата
поправка е извършена и в молбата от 21.12.2017 г., с която взискателят сочи
като изпълнителен способ публична продан.
При тези факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявените
искове са за установяване несъществуването на вземания по два изпълнителни
листа поради погасяването им по давност.
В рамките на диспозитивното начало ищецът е посочил фактите, от които извежда
основанието за отричане на чуждото право, а именно – изтекла погасителна
давност. Ето защо съдът, отново в рамките на диспозитивното начало, следва да
установи, дали това основание за погасяване се е реализирало, и само ако
погасяването е настъпило поради неговото реализиране, да уважи иска.
Относно вземанията
по изпълнителен лист от 25.09.2009 г.:
Съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва
да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от ТР 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС - „При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ …“.
За да прекъсне
давността обаче, действието следва да е „валидно“
извършено, тоест в рамките на надлежно образуван и висящ изпълнителен
процес, както и да е насочено към прилагане
на изпълнителен способ. Ето защо не е от естество да прекъсне давността
нито действие, насочено към прилагане на изпълнителен способ, но извършено
извън рамките на висящ процес, нито действие, което – макар и извършено в
рамките на висящ процес, не съставлява прилагане на изпълнителен способ (напр.
изпращане на покана за изпълнение, проучване на имущественото състояние на
длъжника, извършване на справки и др.).
Висящият
изпълнителен процес може да бъде прекратен на някое от основанията, посочени в
чл. 433, ал. 1 ГПК, включително поради
бездействието на взискателя, изразяващо се в непоискване в продължение на
две години да бъде извършено изпълнително действие (т. 8). При това, както е
посочено в т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването в този случай настъпва с изтичане на срока на
бездействие без да е необходимо постановяване на изричен акт от съдебния
изпълнител.
От установените
в настоящото производство факти е видно, че след извършване на описа на
24.10.2012 г. са осъществени множество
изпълнителни действия, но не всички от тях имат характер на изпълнителни по
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Няма такъв характер извършването на
справки относно имущественото състояние на длъжниците от 28.05.2013 г. и на
30.05.2013 г., както и осъществяването на защитата на взискателя в
производството по частната жалба срещу описа и оценката на един от възбранените
имоти (подаването на отговор по жалбата не е изпълнително действие по смисъла
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК).
Първото
действие, което има характер на изпълнително, е извършено на 08.01.2015 г.,
когато е поискано прилагане на способа „публична продан“. Това действие обаче е извършено след повече от две години от
последното изпълнително действие (опис от 24.10.2012 г.), и поради това се
явява извършено след прекратяване на изпълнителния процес на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Това важи за всички последващи действия, извършени по изп.д. №
499/2009 г.
В този случай –
при прекратяване на изпълнителното производство по право, новата новата давност тече не от прекратяването, а
от предприемането на последното действие. Ето защо следва да се установи,
дали след 24.10.2012 г. е извършено валидно изпълнително действие, довело до
прекъсване на давността. Както беше посочено, нито едно от изпълнителните
действия, извършени по перемираното дело след неговото прекратяване не са
„валидни“ по смисъла на т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и поради това не
са годни да прекъснат давността. Първото действие, извършено от ответника и
годно да прекъсне давността, е действието по подаване на молба за образуване на
ново изпълнително производство, в която
е посочен способ за изпълнение (запор и публична продан) – молба вх. №
59255. Възражението на ищците, че писменото доказателство, което обективира
молбата за образуване на изпълнителното производство, не следва да се кредитира
поради данни за подправяне, е неоснователно – върху молбата няма забелване,
нито зачеркване. Действително, датата на подаването й не е четлива на
представения по делото препис (а при констатацията в о.с.з. съдът поради
пропуск не я е удостоверил), но е видна датата,
на която съдебният изпълнител е дал указания за такса – 19.10.2017 г.
Следователно най-късно към тази дата – 19.10.2017 г. - молбата е била подадена.
Поправка е налице в последващата молба – с вх. № 66550/21.12.2017 г., но от нейното съдържание е очевидно, че тя е
подадена по новообразуваното дело. Именно съдържанието на тази втора молба мотивира
съда да кредитира това писмено доказателство независимо от данните за поправка
в него. Нещо повече – изводът, че е подадена молба за образуване на ново дело,
а впоследствие и молба за отстраняване на нейните нередовности, съответства и
на подадената по-рано молба по изп.д. № 499/2009 г. от 18.10.2017 г., с която е
поискано връщането на оригинала на изпълнителния лист. Възражението на ищците,
че няма данни за образувано изпълнително дело в Регистъра на Камарата на ЧСИ,
не е годно да обоснове обратен извод – тъй като този регистър има само
информативен характер и пълнотата и точността на вписванията в него не са
гарантирани чрез законова регламентация.
Ето защо съдът
приема, че на 19.10.2017 г., т.е. преди
изтичане на пет години от 24.10.2012 г., е подадена молба за образуване на
изпълнително дело, в която е посочен изпълнителен способ. Посочването на способ
е от естество да прекъсне давността, но стига молбата да е редовна. Съгласно т.
10 на ТР 2/2013 г. нередовната молба за образуване на изпълнително
производство, чиито нередовности не са отстранени, подлежи на връщане и не
прекъсва давността. С аргумент от обратното, редовната молба, включително когато нередовностите са
отстранени впоследствие, която съдържа изпълнителен способ, прекъсва
давността, считано от датата на
подаването й на основание чл. 101, ал. 2 ГПК (разпоредба, приложима в
изпълнителното производство, тъй като е в Общите правила на ГПК).
Възражението на
ищците, че е недопустимо образуването на ново изпълнително производство, докато
е висящо предходното, е неотносимо в случая – тъй като изп.д. № 499/2009 г. е
прекратено по право преди подаване на молбата от 19.10.2017 г., а не с акта на
съдебния изпълнител от 23.11.2017 г.
Поради
изложеното съдът приема, че на 19.10.2017 г. ответникът е подал молба с
посочване на изпълнителен способ, която прекъсва течението на давността. Ето
защо исковете за погасяване на вземанията по този изпълнителен лист са
неоснователни.
Относно
вземанията по изпълнителен лист от 07.04.2010 г.:
Видно от
удостоверение за размера на дълга от 04.07.2011 г. (л. 384 и сл., т. ІV),
вземанията по този изпълнителен лист (в общ размер от 7053,99 лв.) са погасени
чрез разпределение, извършено по изп.д. № 372/2010 г. Следователно тези
вземания не могат да бъдат погасени по
давност, тъй като вече са погасени чрез плащане. Както беше посочено,
предмет на настоящото производство е заявеният от ищците факт, довел до
погасяване, а именно – давност. Поради това в рамките на диспозитивното начало
съдът следва да се произнесе само по осъществяването на този факт и в частност
– дали приема за установено, че вземането не съществува поради погасяването му
по давност. Щом съдът не стига до такъв извод, искът подлежи на отхвърляне
(обратното би дало основание на ищците за връщане на даденото, макар то да е
надлежно събрано в погашение на съществуващ дълг).
По разноските:
В полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 4433 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю.А.Т., ЕГН **********, И.Л.Т., ЕГН **********, и М.А.Т.,
ЕГН**********, действаща като ЕТ Х.Д.Т. ЕИК *****, искове с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено спрямо О. ООД, ЕИК *****, че по давност
са погасени следните вземания:
-
по изпълнителен лист от 25.09.2009 г., издаден по гр.д.
№ 409/2008 г. на САС, 6 състав: за сумата от 20 351,33 лв., дължима
солидарно от И.Л.Т. и М.А.Т.; за сумата от 20 351,33 лв., дължима
солидарно от Ю.А.Т. и М.А.Т.; за сумата от 20 351,33 лв., дължима от М.А.Т.,
действаща като ЕТ Х.Д.Т.
-
по
изпълнителен лист от 07.04.2010 г., издаден по т.д. № 1440/2003 г. на СГС, ТО,
2 състав: за сумата от 2351,33 лв., дължима от Ю.А.Т.; за сумата от 2351,33
лв., дължима от И.Л.Т.; за сумата от 2351,33 лв., дължима от М.А.Т., действаща
като ЕТ Х.Д.Т.
ОСЪЖДА Ю.А.Т., ЕГН **********,
И.Л.Т., ЕГН **********, и М.А.Т., ЕГН**********, действаща като ЕТ Х.Д.Т. ЕИК *****,
да заплатят на О. ООД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК солидарно сумата
от 4433 лв. разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: