РЕШЕНИЕ
№ 1326
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100514764 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20181180 от 07.09.2021 г. на СРС, 25 с - в, по гр. д. № 62386/2020 г.
„Д.З." АД, с ЕИК ******* е осъдено да заплати на „ДЗИ-О.З." ЕАД, с ЕИК *******, на
основание чл. 411, изр. второ КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 609, 60 лв., представляваща
останало непогасено от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност",
изплатено от застрахователя по застраховка „Автокаско", обезщетение за вредите по
лек автомобил „Тойота Корола“, с peг. № ********от застрахователно събитие - ПТП,
настъпило на 14.12.2018 г., в гр. Пловдив, ведно със законна лихва от 11.12.2020 г.
(подаване на исковото молба) до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 50 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за
вещо лице и 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Д.З.“ АД, чрез
представителя му с доводи, че е постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон. Поддържа, че съдът е преценил неправилно събраните пред него
доказателства и е достигнал до погрешен извод за основателност на иска. Според
приетата пред СРС САТЕ, по средно пазарни цени към датата на ПТП, размерът на
вредите е 9 655, 92 лв., а съдът в решението не е кредитирал заключението, а се е
позовал на фактурата за отстраняване на повредите по МПС от официалния сервиз,
според която вредите са в размер на 11 683, 58 лв. Сочи, че отговорността на
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ се ограничава до
действителната пазарна стойност на вредите към датата на ПТП, като се позовава на
практика по този въпрос. Поддържа, че задължението да се ремонтира МПС в
1
официалния сервиз на марката е само за застрахователя по „каско“ и не обвързва
отговорността на застрахователя по „гражданска отговорност“, респективно
отговорността на виновния за ПТП водач. Излага доводи, че в производството не са
представени доказателства, че увреденото МПС е в гаранция. Поддържа, че фактът
дали МПС е в гаранционни условия или не е ирелевантен за отговорността на
застрахователя по „гражданска отговорност“. Счита, че не се дължи обезщетение по
най - високите цени на марката в оторизиран сервиз, тъй като присъждането на такова
би довело до нарушаване на принципа на добросъвестност и съставлява луксозен
разход. Моли да се отмени решението и да се отхвърли изцяло иска. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна - ищецът „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, чрез представителя си, оспорва
въззивната жалба в отговор по реда на чл. 263 ГПК, като излага доводи за нейната
неоснователност. Поддържа, че решението на СРС е обосновано и постановено в
съответствие с всички събрани в хода на производството доказателства в съвкупност.
Сочи, че от писмо от официалния сервиз на марката „Тойота“ за България се
установява, че към момента на настъпване на ПТП увреденият автомобил е бил в
гаранция. Същият е следвало да се ремонтира в официалния сервиз на марката, при
спазване на техническите изисквания на производителя и с влагане на одобрени от
него части, тъй като в противен случай би изгубил гаранционните условия и
обслужване. Поддържа доводи, че след като МПС е било в гаранция е необходимо
повредите да се отстранят в оторизиран сервиз, за което се позовава на практика на
ВКС по въпроса. Приетата пред СРС САТЕ е посочила две цени - по средни пазарни
стойности на ремонта и по пазарни цени, съгласно фактурата от сервиза. Вещото лице
е заявило в съдебна заседание, че ако автомобилът е бил в гаранция, то е следвало де се
ремонтира в оторизирания сервиз на марката „Тойота“. Поддържа, че възражението на
ответника срещу обстоятелството, че автомобилът е бил в гаранция е преклудирано,
тъй като писмото на „ТМ А.“ ЕООД не е било оспорено пред СРС при представянето
му. Основателно и в съответствие с материалния закон СРС е възприел фактурната
стойност за възстановяване на МПС, потвърдена и от САТЕ. Моли да се потвърди
решението изцяло. Претендира разноски в производството. Прави възражение за
прекомерност на разноските на ответника.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Оспореното решение е валидно и допустимо постановено, поради което съдът
ще обсъди доводите, касаещи неговата законосъобразност. СРС е обсъдил подробно
доказателствата по спора, както и установената пред него фактическа обстановка,
поради което настоящият състав не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща
към нея, на основание чл. 272 ГПК.
Искът, по който се е произнесъл СРС, е с правно основание чл. 411 КЗ -
действащ към момента на настъпване на ПТП – 14.12.2018 г.
Съгласно чл. 411 КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
2
определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви
вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Регламентираното с тази норма право е регресно и суброгационно право по своя
характер.
С определението от 09.04.2021 г., с доклада по делото по чл. 146 ГПК, са приети
за безспорни между страните обстоятелствата, че на 14.12.2018 г. е настъпило ПТП
между автомобил „Тойота Корола", с peг. № ********, застрахован по „каско“ при
ищеца към тази дата и л. а. „Фиат Пунто“, с рег. № ********, че в полза на собственика
на л. а. „Тойота Корола" е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 11 683,
58 лв., както и че ответникът „Д.З." АД е изплатило на „ДЗИ - О.З." ЕАД сума в размер
на 11 088, 98 лв. по регресната претенция.
Следователно е обоснован извода на СРС, че ПТП е настъпило в срока на
действие на договора „каско“, за което застрахователят - ищец е изплатил обезщетение
за ремонтиране на причинените от ПТП на застрахованото имущество щети, след което
е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото
самият увреден има такива права.
Механизмът на ПТП и причинно - следствената връзка с причинените вреди се
установява от доказателствата пред СРС, в това число от заключението на
неоспорената съдебно - автотехническата експертиза.
Единственият спорен въпрос по делото, пренесен във въззивното производство,
касае размерът на дължимото застрахователно обезщетение от ответника. По този
въпрос въззивният състав се солидаризира с изводите на СРС и в допълнение приема
следното :
Съгласно чл. 386 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, без прилагане на обезценка (в този смисъл решение № 209/30.01.2012 г. по т. д.
№ 1069/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и др.). Според решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №
156/2009 г. на ВКС, І ТО, при изчисляване размера на обезщетението по чл. 213 КЗ
(отм.), сега чл. 411 КЗ не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
С оглед цитираната разпоредба и практиката на ВКС в подобни случаи, съдът
намира за меродавна посочената от експерта цена на ремонта извършен в официален
сервиз, като съобразява и представената в производството фактура за извършен ремонт
на увредения лек автомобил „Тойота Корола“ в такъв сервиз.
Обстоятелството, че увреденият автомобил е бил в гаранционен срок към датата
на ПТП се установява от приетото и неоспорено от ответника писмо от „ТМ А.“ ЕООД
– вносител на марката „Тойота“ в България от 01.12.2020 г. (л. 44 от делото на СРС).
Според него увреденият автомобил „Тойота Корола" е бил в таранция към датата на
ПТП на 14.12.2018 г. Според писмото, гаранцията му е до 30.10.2019 г., като тя се
3
признава само в оторизираните сервизи на марката. Вещото лице също е установило,
че автомобилът е бил в експлоатация 4 години, считано от датата на първоначална
регистрация и същия е следвало да бъде отремонтиран в официален сервиз с оглед на
гаранционната отговорност.
Обстоятелството, че автомобилът е в гаранция, е от значение за определяне
размера на обезщетението, като съдът приема, че то следва да се определи по цените за
ремонт на официалния сервиз, тъй като в случай, че ремонтът се извърши в друг
сервиз, собственикът на МПС би загубил правата по гаранцията.
Според неоспореното заключение на САТЕ стойността, необходима за ремонта
на увредения лек автомобил, изчислена по цени на официален сервиз към датата на
ПТП е 11 683, 58 лв. Понеже в производството е безспорно прието, че ответникът
„ДЗИ - О.З." ЕАД е изплатил по регресната претенция сума в размер на 11 088, 98 лв.,
остава дължима сума от общо 609, 60 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разходи,
(след изменение на иска по чл. 214 ГПК в първото съдебно заседание на 07.07.2021 г.),
обосновано СРС направил извод, че искът по чл. 411 КЗ е изцяло основателен за
пълния претендиран размер.
По изложените до момента съображения в съвкупност, обосновано СРС е приел,
че на основание чл. 411 КЗ застрахователят - ищец е встъпил в правата на
застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
причинителя на вредата и има право да търси връщане на изплатеното на пострадалия
обезщетение в пълния претендиран размер. Не са налице основания за промяна
изводите на СРС по този въпрос.
Понеже изводите на въззивния състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението
следва да се потвърди, като постановено при правилно приложение на материалния и
процесуален закон, включително в частта по присъдените разноски, които са
съобразени с доказателствата за реално направени разноски и изхода от спора.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищеца. Съдът намира, че в полза
на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 360 лв. с ДДС, съгласно
доказателствата за заплатени реално разноски : договор за правна защита и съдействие,
фактура и извлечение от банкова сметка, представени към списъка за разноски на
ищеца.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20181180 от 07.09.2021 г. на СРС, 25 с - в,
по гр. д. № 62386/2020 г.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, с ЕИК *******, с адрес : гр. София, бул. „*********** да
заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес по делото : гр. София, ул.
„**********чрез адв. И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, адвокатско възнаграждение
пред СГС в размер на 360 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5