Присъда по дело №243/2016 на Районен съд - Карнобат

М О Т И В И към присъда по НОХД № 243/2016 г.

 

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Карнобат против Т.И. ***,  с обвинение по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, буква „а“ и „б“  от НК.

                   В съдебно заседание представителят на Карнобатската районна прокуратура поддържа обвинението и пледира за наказание в размер на две години лишаване от свобода с приложение на чл.58а, ал.1 от НК.

Защитата на подсъдимият Г. в съдебно заседание пледира за налагане на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Подсъдимият признава вината си, съжалява за извършеното престъпление и моли съда за минимално наказание.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия Г. направи искане за разглеждане на делото по правилата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК. Искането бе уважено от съда и съдебното следствие се проведе съгласно разпоредбите на глава ХХVІІ от НПК.

Съдът след като се съобрази с направеното пълно самопризнание от подсъдимия и събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителният акт.

 

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

         Св.П. и съпругата му са от гр.Карнобат, където живеят. В с.Черково, св.П. има имот, а също така е собственик на търговски обект за хранителни стоки и кафе-аперитив в центъра на селото. Св.П. работи на кафе-аперитива, а съпругата му в търговския обект.

         На 30.06.2016 година подс. Г. работел на полето в землището на с. Черково общ.Карнобат. Около обяд напуснал работа и тръгнал за с. Екзарх Антимово. Вървейки към с. Екзарх Антимово минал през с. Черково, общ.Карнобат. Отбил се в кафето на св.П. и си купил безалкохолно и продължил да върви към с.Екзарх Антимово. В края на селото подс. Г. видял къщата на свид. П.. Подс.Г. решил да влезе в двора да огледа и да вземе нещо, без ясната представа какво ще взема. Прескочил оградата на имота и влязъл в двора. След като влязъл в двора, подс.Г. забелязал, че един от прозорците на къщата е отворен. На прозореца била поставена противокомарна мрежа. Подсъдимият отворил комарника и през прозореца проникнал в стаята. В стаята имало секция, на която подсъдимият забелязал прозрачна пластмасова касичка с форма на мече с монети. Подс.Г. взел касичката и напуснал къщата отново през прозореца, прескочил оградата на двора и се продължил пътя си към с. Екзарх Антимово. Когато прескачал оградата, за да излезе от имота, подс.Г. бил забелязан от свид. Насков, който го разпознал по физиономия, тъй като по –рано същият ден, го видял в кафето на свид. П..

         Около 13.00 часа свид. П. и съпругата му се прибрали в дома си и забелязали, че комарникът на прозореца е отворен. В стаята с отворения прозорец св.П. установил, че чашите в секцията са разместени и липсва касичката, в която имало 90 лв. в монети от 1 и 2 лева.

         Същият ден, около 17.20 часа в кафето на св. П. отишъл свид. Насков и казал, че по обяд видял едно лице да прескача оградата на двора му. Св.Насков посочил, че това лице същият ден е било в заведението на св.П.. Свид. П. разбрал, че лицето влязло в дома му се казва Т.Г. и е от с. Екзарх Антимово. За случая св.П. подал сигнал до полицията.

         Подс. Г., след като взел касичката с парите се прибрал в дома си в с. Екзарх Антимово. Същата вечер излязъл в центъра на селото и се срещнал със свид. А.С.. Св.Симеонов казал на подсъдимия, че продава мобилен телефон „Самсунг Галакси“. Подсъдимият разгледал телефона и решил да го купи. За телефона Симеонов поискал сумата от 70 лв. Подс. Г. купил от св.Стоянов телефона, като платил с монети от 1 и 2 лева, които взел от  касичката.

         В хода на досъдебното производство с протокол за доброволно предаване от 01.07.2016 година подс. Г. предал 1 бр. пластмасова касичка-празна, която с разписка е върната на собственика.

         От извършената в хода на разследването експертиза се установява, че стойността на предмета на престъплението възлиза на  91.80 лв., от която стойност 1,80лв. е стойността на касичката и 90лв. е сумата, намираща се в нея.

Описаната фактическа обстановка съдът приема въз основа на показанията на св.П., показанията на св. Насков и св.Стоянов, обясненията на подс.Г., протокола за доброволно предаване и заключението на съдебно-оценителната експертиза, приобщени чрез прочитането им на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК.

В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия или непълноти, които да водят до извод различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.

Направеното самопризнание от подсъдимия, подкрепено от фактите, установени чрез изброените доказателствени средства водят до категоричния и безспорен извод, че автор на престъплението е Т.И.Г..

 

 

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

                  Подс.Г. е многократно осъждан, като от значение за настоящата му престъпна дейност са следните осъждания:

                   Със споразумение по НОХД №150/2013г. на РС Карнобат, в сила от 28.03.2013г. подсъдимият Г. е осъден за извършено в периода 22.02.2013г. до 28.02.2013г. престъпление по чл.195, ал.1,т.3, предл.първо във вр.чл.194, ал.1, вр.чл.55, ал.1,т.1 от НК.

                   Наложено му е наказание три месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 за срок от три години.

         С присъда по НОХД № 147 от 2013г. на Районен съд Карнобат в сила от 25.04.2013г. подсъдимият Г. е осъден за извършено на 01.02.2013г. престъпление по чл. чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1 от НК, вр.  с чл. 58а, ал.1 и чл. 54 от НК.

         Наложено му е наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението, на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено със  срок за изпитване от три години.

                   С присъда по НОХД № 143 от 2013г. на Районен съд Карнобат, в сила от 10.05.2013г. подс.Г. е осъден за извършено на 19.02.2013г. престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.54 НК, вр.чл.58, ал.1 от НК, като му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 НК със срок за изпитване от три години.

                   Със споразумение по НОХД № 282 от 2013г. на Районен съд Карнобат, в сила от 17.07.2013г., подсъдимият Г. е осъден за извършено на 08/09.02.2013г. престъпление по чл.197, т.3, вр. 195, ал.1, т.3, т.4, предложение второ, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.

                   Наложено му е наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години.

                   С присъда по НОХД № 285 от 2013г. на Районен съд Карнобат, в сила от 15.08.2013г. подсъдимият Г. е осъден за извършено на 04/05.05.2013г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК.

                   Наложено му е наказание една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.

                   С присъда по НОХД № 302 от 2013г. на Районен съд Карнобат, в сила от 03.10.2013г. за престъпление извършено на неустановена дата през периода 01.04.2013г. до 15.05.2013г. подсъдимият Г. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.58а НК.

                   Наложено му е наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

                   С определение № 235 от 21.11.2013г. по ЧНД № 394 от 2013г. на Районен съд Карнобат, потвърдено с решение № 7/30.01.2014г. по ВЧНД № 1106/2013г. на БОС, в сила от 30.01.2014г., на подсъдимият Г., на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23 ал.1 НК, е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду наказанията, наложени по НОХД № 150 от 2013г., НОХД №147 от 2013г., НОХД №143 от 2013г. и НОХД №282 от 2013г. – всички по описа на Районен съд Карнобат, а именно една година лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор. Това наказание подсъдимият Г. е изтърпял в периода от 27.08.2013г. до 27.08.2014г.

Със същото определение на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23 ал.1 НК е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду наказанията наложени му по НОХД № 285 от 2013г. и НОХД № 302 от 2013г. – двете по описа на КРС, а именно две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Така определеното общо, най –тежко наказание, подс.Г. е изтърпял от 27.08.2014г. до 04.05.2016г.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че с действията си подсъдимият Т.И.Г. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на вмененото с обвинителния акт престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, буква „а“ и „б“ от НК. Налице са безспорни доказателства относно всички квалифициращи белези на така посоченото престъпление, тъй като на  30.06.2016 година от частен дом в с. Черково общ.Карнобат, Бургаска област, при условията на опасен рецидив, подсъдимият Г. отнел чужди движими вещи-1 бр. пластмасова касичка на стойност 1.80 лв. и парична сума в размер на 90 лв., в монети от един и два лева, всичко на обща стойност 91.80 лв. от владението на собственика П.П.П. от гр.Карнобат, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Видно от гореизложеното деянието, предмет на настоящото дело, е извършено от подс.Г. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй предходните осъждания на подсъдимия са за деяния, които са тежки умишлени престъпления, изпълнението на наложените наказания не е отложено и не са изминали повече от 5 години от изтърпяването им. 

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина “пряк” умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, като след деянието е желаел да се разпорежда и се е разпоредил с тях в свой интерес.       

Съдът счита, че следва да изложи мотиви относно липсата на основания за прилагането на чл.9, ал.2 от НК предвид факта, че предметът на престъплението е 91,80лв., т.е. под размера на минималната работна заплата.

Настоящият съдебен състав счита, че обществената опасност на деянието не е малозначителна, нито че самото то е малозначително, поради което не следва да се приложи чл. 9, ал.2 от НК. Това е така, тъй като деецът се откроява с висока степен на обществена опасност. Същият е съден многократно, при това за престъпления против собствеността, при което може да се изведе обоснован извод, че извършването на престъпление, не е изолирано явление в живота му, а точно обратно- налице са изградени трайни престъпни навици, изградено е поведение за задоволяване на имуществени потребности по престъпен начин. Обремененото съдебно минало на подсъдимия следва да се постави на обсъждане и с оглед упражнената върху него наказателна репресия от страна на държавата. Спрямо същия е въздействано чрез най-тежката мярка- принудително ограничаване на неговата свобода чрез изолирането му в местата за това, при това два пъти. Последното наказание, наложено на подс. Г., е изтърпяно на 04.05.2016г. Т.е. настоящото деяние е извършено само след около два месеца по-късно. Налага се изводът, че наложените и изтърпените до този момент наказания не са изиграли предупредителна и възпираща роля върху него, след като подс.Г. е взел решението си да извърши кражбата и пристъпва към изпълнението ѝ в рамките на по-малко от няколко минути, на улицата минавайки покрай дома на св.П.. Настоящият състав на съда счита, че е недопустимо да се приеме, че деянието попада в приложното поле на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като това би изпратило погрешен сигнал към обществото и подсъдимия в частност, че държавата ще остави ненаказани престъпни деяния, само и единствено поради ниската стойност на отнетото, без оглед личността на извършителите. Това би довело до увеличаване на дребните, битови кражби, които са изключително често явление в малките населени места, в които процентът на бедност на извършителите, а и на потърпевшите, е висок. Ниската стойност на предмета на деянието би могло да има значение при индивидуализацията на наказанието, но сама по себе си не е достатъчно основание да мотивира приложението на чл. 9, ал.2 от  НК, още по-малко при наличие на повдигнато обвинение по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и „б” НК.

Съдът намери, че в случая не са налице основания за приложението на чл. 218б, тъй като тази разпоредба е неприложима в случаите, в които срещу подсъдимия е повдигнато обвинение по чл. 196, ал.1,т.1 НК, както е в процесния случай.

 

 

                   ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

За престъплението чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, букви “а” и “б”от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до десет години. Съобразявайки казаното до този момент съдът намери, че са налице изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства- ниска стойност на отнетото имущество, както и сравнително млада възраст на подсъдимия. При определяне на наказанието, следва да се вземе предвид, че подс.Г. е имал реална възможност да вземе от дома на постр.П., много повече вещи, тъй като в къщата  е бил съвсем сам и необезпокояван, поради което индивидуализацията на наказанието следва да се извърши по правилата на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Тъй като делото беше разгледано по реда на глава ХХVII, съдът на основание чл.58а ал.4 във вр. чл. 55, ал.1 т.1 от НК осъди Т.И.Г.  на „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което наказание, на основание чл.58а, ал. 1 от НК, намали с една трета, като подсъдимият следва да изтърпи наказание ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“. Така наложеното наказание, подсъдимият Т.И.Г. следва да изтърпи в затвор, при първоначален „строг” режим. Съдът намира, че така наложеното наказание е от естество да осъществи в пълнота генералната и специалната превенция – да отдели за срока на присъдата подсъдимия от средата му, играеща негативна роля спрямо него, и същевременно за същия срок да го лиши от възможността да върши други престъпления, като му даде възможност да преосмисли и коригира поведението си, съзнавайки, че всяка следващо негово деяние, ако такова бъде извършено, ще има тежки последици.

 

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: