Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.
Ловеч, 28.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, касационен
състав в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствие на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д.№ 292/2019
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от М.П.С. *** чрез
пълномощник против Решение № 111/14.11.2019 г. на Луковитския районен съд,
постановено по АНД №118/2019 г.
Твърди се, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати нарушения на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
се иска отмяната му, както и отмяна на издаденото наказателно постановление (НП)
В съдебно заседание касационният жалбоподател лично
и чрез пълномощник поддържа жалбата.
Ответникът по делото – РУ на МВР Луковит –
редовно призован – не се представлява в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на същата.
Настоящият касационен състав на Административен
съд Ловеч намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е
неоснователна.
С оспореното решение Луковитският районен съд (ЛРС) е
потвърдил НП № 19-0297-000105/25.03.2019
г., на Началника на РУ
Луковит, с което на М.С. на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание глоба в размер на две хиляди лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от
двадесет и четири месеца, и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на десет лева за
извършено нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон.
За да постанови този резултат, Районният съд е
приел за установено по категоричен начин, че
С. е бил обект на извършена проверка за алкохол, в хода на която и
въпреки многократните опити за това, същият не е дал качествена проба за
алкохол посредством апарат Алкотест Дрегер, а впоследствие не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване при издаден талон за такова. Макар, че
се е явил в указаното лечебно заведение, той си е тръгнал веднага, без да
изчака полицейските служители, дори не е показал талона, нито документ за
самоличност, за да бъде вписан в амбулаторния журнал. Прието е, че С. не е
подавал достатъчно въздух, за да бъде отчетен резултат от техническото
средство, въпреки указанията на полицейските служители, което поведение е
приравнено на отказ от извършване на проверка.
Относно нарушението на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, ЛРС е приел, че е безспорно установено от доказателствата, че при
проверката М.С. не е представил СУМПС.
Решението
е правилно.
Районният съд е събрал относимите за правилното решаване на
спора доказателства. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат от
касационният състав. Решението е издадено
в съответствие с приложимите материално
правни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила.
Съгласно чл. 174, ал.3 от ЗДвП, водач на МПС, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписание за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години и глоба две хиляди лева.
Според чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба десет
лева водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното МПС.
Приетата от ЛРС фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото, както и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели Г.В.Й., Т.П.К., И.П.Д.,
К.С.Б., С.Г.Г., С.П.С., които Районният съд е обсъдил и кредитирал с мотиви,
които се споделят от касационната инстанция.
Правилно въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелката Ц.П.В. в
частта им, в която се твърди, че С. вечерта не е употребявал алкохол и в частта
относно ситуацията във ФСМП Луковит, отчитайки нейната заинтересованост с оглед
близките й отношения с нарушителя от една страна, а от друга, че те се
опровергават от показанията на останалите разпитани свидетели по делото.
Настоящият касационният състав намира, че
обжалваното съдебно решение е постановено при правилно прилагане на разпоредбите
на ЗДвП. Административно-наказателното производство е протекло в съответствие с
процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са
установени правилно и в пълнота от ЛРС, като при тяхната съвкупна преценка
мотивирано е изведен правен извод за законосъобразност на издаденото НП.
Фактическите констатации и правните изводи на ЛРС за доказаност на извършените
две административни нарушения, за нарушителя и неговата вина са правилни и
обосновани.
Твърденията и възраженията, направени в
производството пред въззивния съд са обсъдени
в обжалваното решение и правилно са приети за неоснователни.
Възраженията в касационната жалба и тези, изразени
от касационният жалбоподател чрез неговия пълномощник в проведеното публично заседание са
неоснователни, защото не се подкрепят от доказателствата по делото.
Не са налице пороци на съдебния акт,
представляващи касационни отменителни
основания по смисъла на чл. 348 от НПК. Същият
е валиден, допустим и постановен в съответствие с материалния закон, поради
което следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Ловеч,
касационен състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
111/14.11.2019 г. на Луковитския районен съд, постановено по АНД
№118/2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: