Р Е Ш Е
Н И Е № 67
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Сливен,
25.03.2021 г.
Административен
съд - Сливен, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 49/2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. От Административно-процесуалния
кодекс, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на „Ауто МК“ ЕООД гр.Сливен срещу Заповед № 20-0804-001150/26.12.2020 г.
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Сливен, с която на основание чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП на
дружеството е наложена ПАМ – „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
190 дни, като са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели ********.
В жалбата са
изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт,
свеждащи се до следното: Обжалваната ПАМ била наложена на търговско дружество,
собственик на МПС след съставяне на АУАН срещу трето лице, с което дружеството
има сключен „Предварителен договор за покупко-продажба на МПС“ и което на
26.12.2020г. е управлявало МПС с неистинско СУМПС, издадено от И.; дружеството нямало
задължение да следи дали купувача на МПС притежава валидно СУМПС; не бил
изложени мотиви относно срока на наложената ПАМ. Иска се да се отмени оспорения
административен акт.
В съдебно
заседание дружеството се представлява от
п. адв. М. С. ***, който поддържа жалбата.
Ответникът – Началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен не изпраща представител. В писмено
становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено
следното:
Жалбата е
подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално
допустима.
При преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената
ЗППАМ № 20-0804-001150/26.12.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Сливен, на основание чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП на дружеството е
наложена ПАМ – „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни, като
са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели
********, за това, че на 26.12.2020 г. Ш. Д. А. с ЕГН **********
управлява МПС, собственост на дружеството, без да притежава СУМПС, за което е
съставен АУАН № 341978/30.12.2020г. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Приет е като
доказателство АУАН №341978/30.12.2020г., съставен срещу Ш. Д. А., за това, че
на 26.12.2020 г., около 21.38 часа, в г.С., на у.“Т. А.“ управлява лек
автомобил "Ауди А8" с рег. № ********,
собственост на „Ауто МК“ ЕООД, без да притежава СУМПС.
По делото е
приложена справка от АИС на КАТ /л.21 от делото/, от която е видно, че лек
автомобил "Ауди А8" с рег. № ********
е собственост на „Ауто МК“ ЕООД. Приобщена е справка за нарушител/водач за Ш.
Д. А. с ЕГН ********** /л.20 от делото/, от която се установява, че на лицето
не е издавано СУМПС в РБългария. Съгласно справка с рег.№
328600-10927/05.03.2021г., изготвена от ГД „Национална полиция“ /л.52/ на Ш. Д.
А., р. на ***г. не е издавано СУМПС от държавите членки на ЕС.
По делото е разпитан като свидетел Г.Ц.Г.,
който в показанията си потвърждава обстоятелствата описани в АУАН №341978/30.12.2020г.,
съставен срещу Ш. Д. А., като сочи, че до съставяне на акта се е стигнало, след
като е била извършена справка от Началник сектор „Пътна полиция“ относно
издадените СУМПС и след като е установено, че Ш. А. не притежава СУМПС издадено
на територията на ЕС.
При така
установената фактическа обстановка АС Сливен приема, че жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповедта е издадена от
компетентен орган – Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен, с
делегирани правомощия съгласно Заповед № 343з - 86/ 20.01.2017 г. на директора
на ОДМВР – Сливен, издадена на основание Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на
министъра на вътрешните работи.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от
вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се
обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори
от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните
състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача
или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма
административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП ( в последната редакция от ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила
от 3.01.2018 г.) се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно
средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
В случая ПАМ,
съгласно описаното в заповедта, е наложена за 190 дни, защото е установено, че
МПС, собственост на жалбоподателя, е било управлявано от водач, който не
притежава свидетелство за управление на МПС.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки, включително и такива от вида на процесната, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Оспорената ЗППАМ
№20-0804-001150/26.12.2020 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен
е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие
с материалноправните норми и целта на ЗДвП, както и при липсата на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
В хода на
настоящото съдебно производство е установено, че собственият на жалбоподателя „Ауто
МК“ ЕООД лек автомобил, е бил управляван от Ш. Д. А., който не притежава СУМПС.
Релевантните факти за налагането на ПАМ – собственост на автомобила и
управление на МПС от лице без СУМПС, в настоящия случай са несъмнено доказани
от приобщения към административната преписка АУАН, ползващ се с формална
доказателствена сила, свидетелските показания на а. Г., които съдът кредитира и
от справка с рег.№ 328600-10927/05.03.2021г., изготвена от ГД „Национална
полиция“, съгласно която водачът Ш. Д. А. не притежава СУМПС, издадено на
територията на ЕС. Относно собствеността на автомобила няма спор между
страните.
Относимата
разпоредба за налагане на тази ПАМ не включва в хипотезиса си изискването
собственикът на МПС да е допуснал или предоставил управлението на МПС на друго
лице, в какъвто смисъл са доводите в жалбата, както е при нормата на чл. 171, т.2 б.
"м" от ЗДвП. Следователно, за да се наложи ПАМ на основание чл. 171, т. 2а, б.
"а", изр. последно от ЗДвП, е достатъчно да се установи, че
водачът на МПС управлява същото, без да е правоспособен, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. От приложените писмени
доказателства към административната преписка се установява, че описаната в
заповедта фактическа обстановка е правилно установена, на която съответства
посочената правна норма на чл. 171, т. 2а, б.
"а", изр. последно от ЗДвП.
Неоснователен е
и доводът на дружеството, че заповедта за налагане на ПАМ е немотивирана. Действително липсата на мотиви относно
срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява
нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но мотиви относно срока не са
задължителни, когато с ПАМ е определен минимално предвидения законов срок,
какъвто е процесния случай.
От изложеното се
налага извод, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
От ответника не
е направено искане за разноски, поради което съдът не следва да се произнася по
присъждането им.
Ето защо и на
основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Ауто МК“ ЕООД гр.Сливен ЕИК *********, представлявано от К.Д.А. срещу
Заповед № 20-0804-001150/26.12.2020 г. за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на
основание чл.172 ал.5 изр.2 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните.
Съдия: