Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

Мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр.дело № 916 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 50262/17.10.2018г., постановено по гр.д. № 66480/2017г. по описа на Софийски районен съд, 168ми състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „С.в.“ АД срещу И.М.Г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.198о, ал. 1 от ЗВ за сумата от 3045.99 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от 19.06.2010г. до 16.04.2017г., в обект, находящ се в гр.София, ж.к. „*******с клиентски номер ********** и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 991.10 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от20.07.2010г. до 16.04.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 37501/2017г. на Софийски районен съд, 69ти състав.

На основание чл. 78, л. 3 от ГПК ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответницата сума в размер на 743.21 лева – разноски в производството по делото.

Срещу първоинстанционното решение в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба от ищцовото дружество с твърдения за негова неправилност. В жалбата се поддържа, че от представените по делото доказателства се установява, че между страните съществува облигационно правоотношение, като същото е възникнало по силата на закона, доколкото ответницата е собственик на имота, до който е доставена питейната вода. Предвид това се сочи, че не било необходимо от страна на ищеца да доказва подаването на заявление за откриване на партида от името на Г.. Като неправилен е определен извода на първоинстанционния съд относно необходимостта от ангажиране на доказателства за идентичност между клиентския номер на ответницата и номера на партидата, открита за имота на нейно име. Твърди се, че клиентският номер по партидата на Г. е **********, а посочения в исковата молба номер – ********** е създаден по същата тази партида и представлява договорна сметка, създадена в оперативната система на дружеството във връзка с неплатените просрочени задължения по партидата на ответницата. Поддържа се и че изложените в исковата молба обстоятелства не са били своевременно оспорени от ответницата в срока по чл. 131 от ГПК, поради което следвало да се прием, че тя е загубила това право и не може да оспорва иска в последствие. С оглед изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което исковете на „С.в.“ АД да бъдат уважени. Претендира се присъждането и на сторените по делото разноски, като е направено възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от името на ответницата И.Г. е подаден отговор на въззивната жалба, в която се оспорват доводите на въззивник за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че претенцията на ищеца се основава единствено на счетоводни записвания в счетоводството на „С.в.“ АД, които не се ползват с доказателствена сила и не са годни да установят, че е извършена реална доставка на питейна вода. Подчертава се, че по делото не са ангажирани доказателства, че ответницата е титуляр на партида с клиентски номер **********. Ето защо се моли въззивната жалба да бъде оставен без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от Софийски районен съд, 168ми  състав, решение за валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда, с оглед изложените от въззивниците доводи, в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършва от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

Според разпоредбата на чл. 1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители“ на Ви К услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на Ви К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.

В разглеждания случай от представената по делото справка от Имотния регистър се установява, че ответницата И.Г. през 2001г. е придобила право на собственост върху имот, за който се предоставят ВиК услуги, а именно апартамент № 38, находящ се в гр.София,ж.к. *******, като и към датата на предявяване на исковете продължава да бъде собственик на процесния имот. Предвид това, въззивният състав приема с оглед разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, че от ищцовото дружество е доказано, че през исковия период Г. е била потребител на ВиК услуги и като такъв е била в облигационна връзка с ищцовото дружество при публично известни общи условия. За да възникне облигационно правоотношение между страните с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, не е необходимо подаването на изрично заявление от името на собственика на имота, ползващ ВиК услуги. По делото не се спори, че посочените в исковата молба като публично известни общи условия са влезли в сила, и следователно отношенията между страните във връзка с предоставянето на ВиК услуги се регулират от предвидените в тях права и задължения. Същевременно от ответницата не са наведени твърдения, а и не са ангажирани доказателства, същата да се е възползвала от правото по чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004г. и да е предложила условия, които да уреждат отношенията и с ищеца, различни от тези предвидени във влезлите в сила общи условия на „С.в.“ АД. С оглед изложеното настоящият въззивен състав приема, че по делото е установено от ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване, че Г. е потребител на ВиК услуги за процесния имот. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че в приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е посочило, че за имота на ответницата е открита партида с **********, а соченият от ищеца клиентски номер е **********. В случай от значение е, че ищцовото дружество претендира суми за предоставени ВиК услуги в конкретен апартамент с титуляр на партидата ответницата, а заключението на вещото лице се отнася за същия имот и същия титуляр на партида. В действителност с оглед разпоредбата на действащите към исковия период общи условия на ищеца чл.56 от Общите условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-064/17.07.2006г. и чл. 59 от Общите условия на ищеца, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016г., е възможно за един и същи имот да бъдат открити повече от една партиди с клиентски номера, но тогава партиди биха били с различни титуляри, а не с един и същ както е в настоящия случай.

С оглед изложеното въззивната инстанция приема за основателно възражението на въззивника относно обстоятелството, че по делото е доказано наличието на облигационно отношение между ищеца и ответницата. Въпреки това доводът на „С.в.“ АД, че ответницата не е подала своевременно – в срока по чл. 131 от ГПК отговор и не е оспорила твърденията на ищеца в този срок, поради което тези обстоятелства следвало да се приемат за безспорно, въззивният състав намира за неоснователен.

Още с доклада по делото Софийски районен съд е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване както на наличието на облигационно отношение между страните, така и на това, че през исковия период ищцовото дружество е доставило ВиК услуги в претендираното количество в имота на ответницата. Доказателства за осъществяването на доставка на ВиК услуги обаче от страна на „С.в.“ АД не са ангажирани. Приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза не установява извършването на реална доставка на процесните услуги до имота на ответницата, а единствено посочва какво е било направеното от ищцовото дружество записване в неговите счетоводни книги, съдържащи изгодни за автора факти (за предоставяне на Ви К услуги на определена стойност и възникнали в негова полза парични вземания), които са съставени въз основа на други едностранно съставени от същото дружество документи. При съвкупна преценка на събрания по делото докзателства въззивният състав намира, че вписванията в счетоводните книги на ищцовото дружество не доказват реално предоставяне на претендираната стойност на ВиК услуги. При липсата на пълно и главно доказване от страна на ищеца на твърдения факт, че за исковия период е предоставил ВиК услуги за имота на ответницата на претендирната стойността, следва да се приеме, че не е доказан един от елементите на фактическия състав на вземането му, въпреки указанията на съда, поради което и предявеният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о от ЗВ следва да бъде отхвърлен.

Липсата на подаден отговор или на изрично оспорване на твърдените от ищеца факти не освобождава ищеца от доказателствената тежест за установяване на елементите на фактическия състав на вземането му. За безспорни между страните могат да бъдат отделени само факти, наличието на които насрещната страна изрично е признала, а такива в разгледаната хипотеза няма. Именно поради това първоинстанционният не е посочил в доклада си, че съществуват безспорни между страните факти.

Доколкото ищецът не установи да е легитимиран като кредитор на главни вземания, то за неоснователна следва да се приеме и акцесорната му претенция по предявения иск с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД за дължимост от страна на ответницата на мораторна лихва върху главното вземане.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на императивни норми и предвид липсата на други доводи изложени във въззивната жалба, настоящият състав приема с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, че  решението на Софийски районен съд е правилно и като такова, следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По разноските:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК право на разноски във въззивната инстанция има въззиваемата страна И.Г.. Още в отговора на въззивната жалба от името на същата е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1260 лева. Съобразно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде присъден претендирания от страна адвокатски хонорар, плащането му следва да бъде доказано, като ако същото е станало в брой, то вписването на направеното плащане в договора за правна защита и съдействие е достатъчно и има характер на разписка. В настоящия случай процесуалният представител на Г. е представил договор за правна защита и съдействие, в който е вписано, че е заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 1260 лева в брой. По отношение на релевираното от въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във въззивната жалба, настоящият състав приема същото за основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2,т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 4037.09 лева (3045.99 лева – главница и 991.10 лева – лихва) минималния адвокатски хонорар се равнява на 512.60 лева, до който размер следва да бъде намален претендираното от въззиваемата възнаграждение за един адвокат, предвид обстоятелството, че разглежданият правен спор не се отличава с фактическа или правна сложност. Ето защо в „С.в.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Г. разноски за въззивна инстанция в размер на 512.60 лева.

 С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 50262/17.10.2018г., постановено по гр.д. № 66480/2017г. по описа на Софийски районен съд, 168ми състав.

ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, сграда 2А, да заплати на И.М.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, сума в размер на 512.60 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        2.