РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Варна , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20203110109869 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. *,
срещу „*АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, осъдителен иск за
ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 323 лв. /след увеличение на
иска/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, предна подброня, декоративна лайсна
лява, преден ляв калник, предна лява врата, лайсна на предна лява врата, задна лява врата,
заден ляв калник, задна броня, странично ляво огледало, ухо на преден ляв фар и заден мост
на собствения и лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег.№ *, причинени в резултат на
́
реализирано на 16.06.2020 г. ПТП в гр. Варна по вина на водача на л.а. марка *, модел „**“
с рег. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищцата В. К. Х. твърди, че на 16.06.2020 г. внукът и * е паркирал
́
собствения и автомобил „*“, модел „*“ с рег.№ *в гр. *, като при преминаване на л.а. марка
́
„*“, модел „*“ с рег. № * последният удря нейния и му нанася вреда на лявата му страна.
Сочи, че веднага са уведомени органите на КАТ Варна, които са издали протокол за ПТП,
съгласно който виновен е водачът на автомобилът с марка „*“, на който е издаден АУАН на
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Излага, че виновният водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. Твърди, че на 16.06.2020 г. е регистрирана ликвидационна
преписка при ответника, като л.а. „*“ е представен за оглед и са установени увреждания на
предна броня, предна подброня, декоративна лайсна лява, преден ляв калник, предна лява
врата, лайсна на предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник, задна броня,
странично ляво огледало, ухо на преден ляв фар и заден мост. Сочи, че на 01.07.2020 г. по
банковата сметка на ищцата е преведено застрахователно обезщетение в размер на 428,12
лв., като след негово проучване е установил, че размерът на реално претърпените вреди е 8
1
540 лв. В тази връзка моли за осъждане на застрахователя да заплати сумата от 12 лв., като
част от остатъка от дължимото обезщетение и за присъждане на разноски по делото.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество „* АД, подава отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил
марка и модел „*“, модел *“ с рег. № *, както и че е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 428,12 лв. Оспорва водачът на другия автомобил да е причинил виновно
процесното ПТП, като счита, че то се дължи на случайно деяние. Оспорва механизма на
настъпването на ПТП и изключителната вина на водача *. Оспорва размера обезщетението
за претендираните имуществени вреди. Счита, че не е налице нито един от признаците на
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Оспорва констатациите на контролните органи, отразени
в протокола от ПТП. Релевира възражение за съпричиняване в размер на 50 % от страна на
водача на автомобил „*“, модел „*“ с рег.№ * – *, защото е паркирал неправомерно
автомобила, с което е създал опасност и пречка за движението. Счита, че със заплащането на
сумата от 428,12 лв. е погасил изцяло претърпените от ищцата вреди. Твърди, че
претендираното обезщетение за имуществени вреди не кореспондира със средната пазарна
цена на ремонта на процесното МПС. В тази връзка сочи, че процесният автомобил е стар и
не предполага ремонтирането му да се извършва с оригинални части. Излага още, че с
твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП е невъзможно да се причинят всички
твърдени щети. Сочи, че ищцата е ремонтирала процесния автомобил със сумата
предоставена от застрахователя и към момента го ползва. Твърди, че в случая е налице
тотална щета, поради което следва да се съобразят запазените части на автомобила. Счита,
че действителната стойност на автомобила е 2 666 лв. и в условията на евентуалност при
настъпване на тотална щета би дължал сумата от 1 866,20 лв., която е 70 % от общата
стойност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Между страните няма спор, че е налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег.
№ *, обективирана в полица № * г. със срок на валидност 25.02.2020 г. – 25.02.2021 г. На
01.07.2020 г. в полза на ищцата ответникът е заплатил сумата от 428,12 лв., като
застрахователно обезщетение във връзка с щетите по автомобила.
От представения Протокол за ПТП № *от *г. се установява, че на посочената дата е
настъпило ПТП по описания в протокола начин. От останалите писмени доказателства се
установява, че ищцата е подала претенция за изплащане на обезщетение по претърпените от
нея щети по процесния автомобил „Ауди“, модел „А6“, извършен е оглед и опис на щетите
от застрахователя и е заплатено обезщетение.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно авхо-техническа
и оценителна експертиза се установява, че процесният автомобил „*“, модел „* е произведен
2001 г. и е с 24 % годност предвид овехтяването му, като средната му пазарна стойност към
датата на ПТП е 3 365 лв. Съобразно причинените му щети разходите за ремонта му с
оригинални части възлизат на 9 429,17 лв., което може да се приеме за тотална щета,
предвид пазарната му стойност, като запазите части възлизат на 3 770 лв. и задният мост не
може да се ремонтира. По отношение на механизма на ПТП вещото лице приема, че
пораженията по автомобила отговарят на описания в исковата молба и представения по
делото протокол за ПТП, като вещото лице потвърждава този си извод след изслушването на
свидетеля водач на другия автомобил Елин Златев.
От показанията на разпитания по делото свидетел */водачът на автомобил л.а. марка
2
„*“, модел „*“ с рег. № *, който е извършил произшествието на 16.06.2020 г./ се установява,
че е ударил процесния автомобил „*“, модел „*“ с рег.№ * отзад и после по цялото
протежение на предницата от лявата страна. Полицията е посетила местопроизшествието и е
съставила протокол. Процесният автомобил Ауди е бил паркирал нормално като другите
коли.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
За успешното провеждане на иска ищцата е следвало да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента
на увреждането (не се спори между страните), както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние
(механизма на настъпване на ПТО), виновно причинено от водача на л.а. марка „*“, модел
„*“ с рег. № *, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените
имуществени вреди в правната сфера на ищцата в заявения размер. Ответникът е следвало
да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за репариране на претърпените вреди,
или да докаже релевираните правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу
размера на претендираното обезщетение.
Извършеното от застрахователя частично плащане, предхождащо процеса, съставлява
и признание за наличието на изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя и изплащане на обезщетение.
Не се установява по делото наличието на случайно деяние, което да изключва
отговорността на водача на автомобил „*“, модел „*“, както и съпричиняване от страна на
водача на автомобила на ищцата. От свидетелските показания на * се установява, че
автомобилът е бил паркиран нормално, като няма данни за противоправно поведение, нито
такова е било установено от органите на реда. Неуспешно беше проведено и оспорването от
страна на ответника на констатациите в съставения протокол за ПТП. От свидетелските
показания и заключението на вещото лице се установява, че механизмът е осъществен, така
както е описан. Налице е причинна връзка между извършеното деяние и претърпените
вреди, като са налице и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане.
В този смисъл съдът приема, че основният въпрос по делото е дължи ли се
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата вреди и в какъв размер.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Установява се от заключението на вещото лице, че в случая е налице т.нар. „тотална
щета“, доколкото увреждането на автомобила е такова, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В тази връзка
ремонтът на увредената вещ е икономически необоснован (нецелесъобразен) и дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи по средната пазарна цена на погиналата
вещ. При наличието на тотална щета се изследва въпроса дали са останали годни
3
автодетайли или агрегати (запазени части), които могат да бъдат отделени от автомобила и
да бъдат продадени на вторичния пазар. Като при определяне на размера на дължимото
обезщетение следва стойността на тези части да се приспадне. Ако такива части не са
налице, то тогава се приспада само стойността на погиналия автомобил, продаден на скрап.
В случая от заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на
автомобила към датата на увреждането е 3 365 лв., а стойността на запазените части е 3 770
лв. В тази хипотеза, доколкото е налице тотална щета ремонтът на автомобила на стойност
9 429,17 лв. е необоснован. Дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи
съобразно реално претърпените вреди, а в случая такива не се установяват, доколкото
стойността на запазените части съобразно оценката на вещото лице е по-висока от пазарната
стойност на автомобила. Ищцата би следвало да предаде същия в оторизирано депо където
частите да бъдат отделени, след което продадени на вторичния пазар, където да получи
стойността им, като законовата забрана сама да отдели частите и да ги продаде не води до
извода, че това не може изобщо да бъде сторено. В противен случай, ще е налице
неоснователно обогатяване, доколкото ищцата ще получи едновременно застрахователно
обезщетение и стойността на запазените части. Видно от заключението на вещото лице по т.
4 относно запазените части и съобразявайки самите увредени детайли, то щетите по
автомобила са предимно външни и не са засегнали работещите механизми, с изключение на
задния мост, като са останали голяма част цели запазени части (каквито са например
двигателя, предавателната кутия, радиатори, джанти и много други), които могат да бъдат
продадени на вторичния пазар. Не се касае за такова увреждане на автомобила, което да
води до невъзможност за реализирането на тези части, за да се приеме, че стойността му се
равнява единствено на сумата от 600 лв., която вещото лице установява, че би получила
ищцата от бракуването му.
С оглед на горните мотиви, предявеният иск за изплащане на застрахователно
обезщетение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да
заплати на ответника сторените по делото разноски, които възлизат на 700 лв. депозит за
вещо лице, 20 лв. депозит за призоваване на свидетел и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. *, срещу
„Застрахователно акционерно дружество *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. *, осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 323 лв.
/две хиляди триста двадесет и три лева/, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна
броня, предна подброня, декоративна лайсна лява, преден ляв калник, предна лява врата,
лайсна на предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник, задна броня, странично
ляво огледало, ухо на преден ляв фар и заден мост на собствения и лек автомобил марка „*“,
́
модел „*“ с рег.№ *, причинени в резултат на реализирано на *г. ПТП в гр. Варна по вина
на водача на л.а. марка „*“, модел *“ с рег. № *, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
ОСЪЖДА В. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователно акционерно дружество * АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. * сумата от 820 лв. /осемстотин и двадесет лева/, представляваща сторени
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5