Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София , 01.02.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в
публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №9555 по описа на
СГС за 2018 г , за да се произнесе, взе предвид следното :
Я.Г.Г. ЕГН ********** от гр.Шумен иска
да се осъди ЗД „Б.И.“ АД ЕИК********от гр.София да му заплати на онование
чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ :
-
сумата от 40 000
лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ от ПТП на 16.12.2016 г , около 18,22 ч в гр.Шумен на ул.Тракия по
вина на Ф.Д. управлявал л.а.Пежо 206 с рег.№********; при което ПТП Г. е
получила закрито счупване на горния край на раменната кост /хумерос/ , фрактура
на шийката на хумероса с дислокация и фрагмент в областта на туберкула на
главата ; кръвонасядания и постоперативен цикатрикс в областта на дясна раменна
става и мононевропатии на крайниците ; ведно със законната лихва от 16.12.2016
г до окончателното заплащане на обезщетението
;
-
и сумата от общо 2541,06
лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди от посоченото ПТП /
разходи за лекарства и лечение поради уврежданията/ ; ведно със законната лихва
от 13.07.2018 г до окончателното заплащане на обезщетението .
Ищцата твърди , че от ПТП получила посочените
увреждания и значителни болки и страдания . Извършени й били операции ,
наложили се рехабилитации и до настоящия момент не е напълно възстановена .
Заплатила значителни суми за лечение и медикаменти .
Ответникът оспорва иска по основание и размер
. Твърди , че ПТП е по вина на ищцата респ.прави възражение за съпричиняване от страна
на ищцата , тъй като същата нарушила правилата за движение и могла да избегне
удара , но не е съобразила разстоянието , посоката и скоростта на
приближаващото МПС.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищцата представя констативен протокол за
ПТП от 16.12.2016 г и протокол за оглед на ПТП с албум .
Ищцата представя епикриза на МБАЛ-Шумен
, според която е постъпила на 16.12.2016 г и е изписана на 24.12.2016 г Лекувана от счупване на горния край на раменна
кост /хумерос/. Извършени са две операции – закрито наместване и открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация.
Ищцата представя амбулаторни листове от
23.01.2017 г и 14.02.2017 г за счупване на ниво раменен пояс и мишница ,
счупване на горния край на раменна кост /хумерос/ .
Ищцата представя епикриза от
„Специализирана болница за рехабилитация Варна „ АД , според която е постъпила
на 29.04.2017 г и е изписана на 06.05.2017 г . Извършени са й рехабилитационни
процедури поради болки и изтръпвания на ръката .
Ищцата представя амбулаторни листове от
20.11.2017 г , 27.11.2017 г и 15.12.2017 г за „други мононевропатии на горен
крайник“ .
Ищцата представя решение на ТЕЛК-Шумен
от 09.01.2018 г , с което са й определени 60 % ТНР поради счупването на хумероса
, хипертония и бронхиална астма .
Ищцата представя болнични листове за
периода 16.12.2016 г – 10.11.2017 г поради процесното счупване .
Ищцата представя фактури и касови
бележки за 2084 лева за метална фиксация от МБАЛ-Шумен , 38 лева за стабилизатор на горен крайник ,
101,66 лева за медикаменти , 46,40 лева за медицински услуги , 56 лева за
рехабилитация и 215 лева за рехабилитация .
Според справка от ИЦ на ГФ ответникът е
застраховател по „ГО“ на Ф.Д. управлявал л.а.Пежо 206 с рег.№********като
полицата е от 2015 г .
Според изслушаната по делото СМЕ на
вещото лице д-р П.П. /неврохирург/ от ПТП ищцата е получила счупване на шийката
на дясната раменна кост с дислокация на фрагмент в областта на туберкула на
главата . На 21.12.2016 г е направено закрито наместване без вътрешна фиксация
под анестезия с поставяне на гипсова шина . Поради недостатъчен ефект е
извършена нова операция - открито
наместване с вътрешна фиксация с плака и винтове . Ищцата е следвало да
носи ортеза 30 дни . На 27.11.2017 г е установено екстрапирамидално и
двигателно нарушение /неуточнено / . Причината за двигателното нарушение са
дегенеративни промени в шийния сегмент на гръбначния стълб , като не се
установява това да е усложнение от процесното ПТП . Липсват данни за усложнения
от счупването . В протокол на ТЕЛК се констатират ограничени и болезнени
движения на дясна раменна става . Ограниченото
движение на дясна раменна става ще остане за постоянно . Разходите на ищцата за медикаменти и лечение
са относими към счупването .
Според изслушаната по делото САТЕ на
вещото лице инж.Ж.Е. по обективни находки скоростта на движение на лекия
автомобил е била около 32 км/ч . Ако пешеходката се е движела с бавен ход или с бърз ход ударът е бил предотвратим за
водача на МПС . Ако ищцата се е движела „със спокойно бягане“ ударът е
непредотвратим . Ищцата е имала видимост и е могла да спре и да пропусне МПС ,
още повече че ПТП е настъпило в тъмната
част на денонощието .
Според разпитания като свидетел водач на
МПС Ф.Д. ПТП станало по тъмно . Д. карал на къси светлини , а ищцата излязла
тичешком зад спрели коли . Свидетелят не е сигурен дали наистина е имало спрели
коли и счита , че се е движел с 25 км/ч. След ПТП ищцата му казала , че не се е
огледала към неговата страна .
Според разпитания пред съда свидетел Д.К./дъщеря
на ищцата/ , след ПТП ръката на ищцата била счупена и имала синини по тялото .
Докторите се чудели каква операция да извършат , като след 3 дни се извършила
операция и се поставили метални импланти . 2-3 месеца ръката на ищцата останала
обездвижена , имала силни болки , хранела се с лява ръка . Месец май 2017 г
ищцата ходила на санаториум , защото не можела да си служи добре с ръката .
Вече не може да работи като шивачка , защото движенията на ръката са й са ограничени .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са преки искове по чл.226 КЗ
/отм./ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател
по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираните обезщетения произтичат от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания ; както и
имуществени вреди /разходи за лечение ,
лекарства и консумативи /.
Видно от приложената справка от ИЦ на ГФ
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на Ф.Д. управлявал
л.а.Пежо 206 с рег.№********. Застрахователната полица е от 2015 г и е
приложим КЗ /отм/ съгласно § 22 от КЗ.
Съдът счита , че е налице противоправно
поведение на водача Ф.Д. . Съгласно чл.20 ал.2 ЗДвП водачът на МПС е длъжен да
се съобразява с пътните условия и характера и интензивността на движението и да
избира съобразена скорост . Трайна е практиката на ВКС , която вменява на
водачите на ПТП значително повече отговорности да пазят живота и здравето на
пешеходците / чл.116 ЗДвП / . Според САТЕ
при движение на бърз ход на ищцата-пешеходец или при по-ниска скорост от
избраната скорост Д. е можел да предотврати удара на пешеходеца.
Съдът не кредитира изцяло показанията на водача Д. , че скоростта му е
била много ниска /25 км/ч/ , както и че ищцата тичала между автомобилите .
Очевидно става въпрос за защитна теза , която се базира на частично верни факти
, но ги преувеличава в собствен интерес
. Самият свидетел посочи , че не си спомня много добре дали на място е имало
паркирали автомобили , твърди непотвърдена от САТЕ много ниска скорост на
движение , както и „тичане“ от страна на ищцата , която е в напреднала възраст
, за да има възможност да „тича“ в нормалния смисъл на думата . Д. е следвало
да съобрази , че шофира в жилищна зона и до голям търговски обект , поради
което е възможно наличие на пешеходци , включително уязвими такива като
възрастни хора , деца и пр.
Като кредитира САТЕ съдът приема , че е
налице движение на МПС със скорост от 35 км/ч , както и че ищцата се е движела на бърз ход и без да се огледа достатъчно
и да се съобрази със скоростта на движение на МПС . Като се вземе предвид , че
произшествието е настъпило в тъмната
част на денонощието съдът приема , че вината на водача на МПС е 60 % ,
докато вината на пешеходеца за нарушаване на чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП и чл.114 т.1 ЗДвП е 40 % .
При доказан ФС на деликта съдът следва
да определи справедлив размер на обезщетението . При преценка по чл.52 ЗЗД
съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в
резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана
мяра за справедливост / решение №
99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012
г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО /, при определяне на паричният еквивалент на вредите.
Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да
бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г.
по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№
157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението
надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая са налице обстоятелства обосноваващи висок размер на обезщетението за подобно
счупване . Ищцата е получила счупване на хумерос , претърпяла е операция по
открито наместване и поставяне на остеосинтеза , възстановявала се е поне 2-3
месеца и не е могла да се храни и да си служи с дясна ръка ; както и да се
движи пълноценно . Според решението на ТЕЛК и заключението на СМЕ ищцата има трайно ограничени движения в рамото
, което не подлежи на възстановяване .
Като съобразява така събраните
доказателства съдът приема , че претендираният размер от 40 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди принципно е доказан . Тази сума адекватно
отстранява всички настоящи и бъдещи болки и страдания според категоричните
негативни прогнози за състоянието на ищцата . След прилагане на приетият
процент на съпричиняване на ищцата трябва да се присъди сумата от 24 000
лева .
По отношение на иска за имуществени
вреди – същият е доказан с представените по делото фактури и касови бележки
, както и от заключението на вещото лице П. . След прилагане на приетия процент
на съпричиняване на ищцата следва да се присъди сумата от 1524,64 лева .
Върху обезщетенията се дължат и лихви
за забава от претендираните дати съобразно уредбата по КЗ /отм./.
Ищцата дължи на ответника сумата от 984
лева част от адвокатско възнаграждение и разноски за експертиза и свидетел
, съобразно отхвърлената част от исковете . Адвокатското възнаграждение на
ответника не е прекомерно , а е под минимума .
Ответникът дължи сумата от 1083,74
лева адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвоката на ищцата
, съобразно уважената част от исковете .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 1291 лева част от депозити за
експертизи и държавна такса .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД ЕИК********от гр.София да заплати на основание
чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ на Я.Г.Г. ЕГН ********** от гр.Шумен сумата
от 24 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/ от ПТП на 16.12.2016 г , около 18,22 ч в гр.Шумен на
ул.Тракия по вина на Ф.Д. управлявал л.а.Пежо 206 с рег.№********; ведно със
законната лихва от 16.12.2016 г до окончателното заплащане на
обезщетението ; и сумата от 1524,64
лева – застрахователно обезщетение за
имуществени вреди от посоченото ПТП / разходи за лекарства и лечение поради
уврежданията/ ; ведно със законната лихва от 13.07.2018 г до окончателното
заплащане на обезщетението .
ОСЪЖДА Я.Г.Г. ЕГН ********** от гр.Шумен да заплати на „Б.И.“
АД ЕИК********от гр.София сумата от 984 лева деловодни разноски .
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД ЕИК********от гр.София да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., на адвокатД.Й.Н.
от САК сумата от 1083,74 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б.И.“
АД ЕИК********от гр.София да заплати
по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 1291 лева такси и разноски в производството .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :