Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 19.04.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и трети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5554
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Бест Файненс” ООД със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.„Манастирски ливади”, к-с Бокар, бл.35,
партер, представлявано от Пламен Славов Драгнев и Магдалена Панайотова Везирева
– Драгнева, твърди, че ответницата е кандидатствала за получаване
на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес: www.bestcredit.bg. Като е предоставила личните си данни
чрез попълване на регистрационна форма
за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при
спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от
разстояние. Заявката е подадена на 22.10.2018г. в 16:06:19 часа на https://bestcredit.bg от IP:
77.78.33.95, като и е извършена регистрация с e-mail: *******@*****.***. Съгласно Общите условия на
дружеството, след като се попълни заявката за кандидатстване, клиентът получава
ПИН код под формата на кратко електронно съобщение /СМС/ на посочения от него
телефонен номер. Клиентът, кандидатствал да кредита, потвърждава заявката си
като въвежда ПИН кода на заявката, след което следва да натисне бутона
„Потвърди”, с натискането на който бутон заявката се изпраща за разглеждане. В
резултат на получената заявка е изпратено съобщение на посочената електронна
поща за потвърждение на договор, приложен Стандартен европейски формуляр и Общи
условия на 22.10.2018г. в 16:18 часа. За да подпише/сключи договора,
потребителят следва да натисне посочения в електронното съобщение или СМС линк,
като след това въведе избраната от нея парола за достъп, която представлява
електронен подпис за потребителя. С въвеждането на паролата, потребителят
изразява своето съгласие за сключване на договора, при посочените в него
условия. На ответницата е изпратен СМС за потвърждение на посочения от нея
телефон, като същата е потвърдила на 22.10.2018г. в 16:26:09 часа сключване на
договора за кредит в размер на 1 500.00 лева. След обработване на данните и одобрение на
кандидата за финансова услуга, на ответницата е изпратен на посочената от нея
електронна поща, електронен формуляр за договора за кредит от разстояние.
Същата е потвърдила с избиране на изпратения му и от „Бест Файненс” ООД линк за потвърждение,
сключването на договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000902/22.10.2018г., както
и получаване на Общите условия, неразделна част от сключения договор и
Стандартния европейски формуляр и желаната сума й е била предоставена в заем
като на 22.10.2018г. ищецът е изплатил сумата от 1 500.00 лева по банкова
сметка ***, открита при Банка „ДСК” ЕАД, а именно: BG27STSA93000019117043.
Съгласно чл.2 от раздел 2 на договора, кредитополучателят връща кредита на 26
равни двуседмични вноски, а падежните дати на вноските са уговорени в погасителен
план към сключения договор, представляващ неразделна част от него. Съгласно
уговореното между страните, при предоставяне на сума на кредита в размер на
1 500.00 лева, се дължи връщане по кредита общо дължима сума в размер на
1 844.18 лева, формирана от 1 500.00 лева главница и 344.18 лева
възнаградителна лихва. Последната сума е била посочена поради техническа грешка
като лихва за забава в заявлението по чл.410 от ГПК, но се касае за договорната
лихва. Ищецът претендира по-малката сума от 116.87 лева, тъй като съгласно
погасителния план и отчетени частични плащания от длъжника, дължимата сума за
периода 05.11.2018г. – 22.04.2019г. е 248.90 лева, но са отчетени частични
потасявания от длъжника и непратената сума е 116.87 лева, както е посочено в
заявлението. При неизпълнение на задължението по Раздел IV от договора за
кредит от страна на длъжника, а именно: да осигури поръчител, отговарящ на
условията по чл.3 от договора, страните са се съгласили, че това ще причини
вреди на кредитора и ще се дължи неустойка, като в този случай общо дължимата
сума по кредита /главница + договорна лихва + неустойка/, когато не е осигурен
поръчител, възлиза на 4 574.18 лева, т.е. уговорената между страните
неустойка се начислява за всеки конкретен период за срока на договора – по
105.00 лева. Неустойката е в размер на 0.5% дневно върху усвоената сума на
кредита за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на
договора за кредит. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е
бил без обезпечение. В случай, че кредитополучателят представи обезпечение след
изтичането на срока за обезпечение, неустойката се начислява само за срока, в
който кредитът е бил без обезпечение. Страните са се съгласили, че размерът на
неустойката е договорен в индивидуални преговори между тях и същият отразява
напълно постигнатите договорки, както и че договореният размер не е прекомерен.
За периода на договора ответницата не е изпълнила задължението си да осигури
поръчител, поради което е начислена неустойка за периода 15.11.2018г. до
23.04.2018г. в размер на 735.00 лева. Кредитополучателката е просрочила повече
от две вноски, не е погасила дължимите суми и изпаднала в забава, като съгласно
клаузите на договора и чл.10.3 от Общите условия на „Бест Файненс” ООД се дължи
законната лихва за всеки ден забава – ОЛП + 10%, ведно с всички разноски за
извънсъдебното и/или съдебното събиране на вземането. Поради липсата на
плащане, просроченото задължение е възложено на колектор чрез сключен между
страните договор за събиране на просрочени вземания, като лицето е следвало да
посредничи и осъществи комуникация с длъжника по всички позволени от закона
средства, за да стимулира да плаща задължението си. Въпреки многократните
позвънявания по телефона, обаждания до работодателя на длъжника и посоченото
лице за контакт, не е последвало изпълнение на задълженията и ответницата
продължила да трупа дни просрочие, респективно мораторни лихви по своето
задължение. Във връзка с извършените разходи е съставен Протокол за извършени
услуги по извънсъдебно събиране на просрочените вземания от ответницата, а
съгласно чл.8.2.7 от ОУ в случай на забава в плащането на дължима погасителна
вноска от страна на кредитополучателя, както и в случай на частично плащане на
погасителна вноска, да предприеме всякакви необходими действия за извънсъдебно
събиране на вземанията си, като разноските за това ще бъдат за сметка на
кредитополучателя. В конкретния случай сторените разходи са в размер на 587.59
лева – разходи за събиране, видно от раздел 3, чл.6 от сключения договор с
колектора, а законната лихва за забава върху просрочените суми за периода от
05.11.2018г. до 22.04.2019г. възлиза на 6.04 лева – наказателна лихва. Ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите му се парични суми по
договор за потребителски кредит „BestCredit
на вноски” № 3000902/22.10.2018г.,
въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 3792/2019г. по описа на РРС,
но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение длъжникът подал
възражение за недължимост на сумите. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му
дължи сумите от: 116.87 лева – договорна лихва за периода 05.11.2018г. –
22.04.2019г.; 735.00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за
осигуряване на поръчител; 6.04 лева – наказателна лихва за периода от 05.11.2018г. до
22.04.2019г.; 587.59 лева – разходи за събиране на задълженията по договора и
10.90 лева – разходи за изпращане на документи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане
и сумите от 53.04 лева – направени по заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и 322.82 лева – направени по заповедното производство
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3792/2019г. по
описа на РРС. Претендира и направените по настоящото дело разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответницата Г.В.Т. оспорва изцяло предявения иск,
като твърди, че с влязло в сила съдебно решение № 857/03.07.2020г. по гр.дело №
2303/2019г. по описа на РРС е бил прогласен за нищожен процесният договор за
потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000149/28.05.2018г., поради
противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 във
вр.с чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, поради което и не дължи на ищцовото дружество
претендираните парични суми.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2018г. между страните бил
сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние - договор за
потребителски кредит „BestCredit
на вноски” № 3000902, по
силата, на който ищецът отпуснал кредит в размер на 1 500.00 лева, преведени на
същата дата – 22.10.2018г.
по банкова сметка *** Г.В.Т., открита при Банка „ДСК” ЕАД, а именно:
BG27STSA93000019117043.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за дължими му се парични суми по договор за
потребителски кредит „BestCredit
на вноски” № 3000902/22.10.2018г. – договорна лихва, неустойка за неизпълнение на задължение за
осигуряване на поръчител, наказателна лихва, разходи за събиране на задълженията по договора и
разходи за изпращане на документи,
въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 3792/2019г. по описа на РРС,
но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение длъжникът подал
възражение за недължимост на сумите и указано на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, което той е и направил по настоящото дело.
Безспорен на основание чл.297 и чл.298
от ГПК е факта, че с
влязло в сила съдебно решение № 857/03.07.2020г. по гр.дело № 2303/2019г. по
описа на РРС е бил прогласен за нищожен процесният договор за потребителски
кредит „BestCredit на вноски” № 3000149/28.05.2018г., поради противоречие с
добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр.с чл.11,
т.9 и т.10 от ЗПК.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Страните са били обвързани от
облигационно правоотношение по силата на сключен договор за предоставяне на
кредит от разстояние - договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000902 от 22.10.2018г., съгласно който
ищецът отпуснал на ответницата кредит в размер на 1 500.00 лева, преведени на
същата дата – 22.10.2018г.
по банкова сметка *** Г.В.Т., открита при Банка „ДСК” ЕАД, а именно: BG27STSA93000019117043.
С влязло в сила съдебно решение №
857/03.07.2020г. по гр.дело № 2303/2019г. по описа на РРС е бил прогласен за
нищожен процесният договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” №
3000149/28.05.2018г., поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр.с чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, „когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и други разходи по кредита“. Съобразявайки тази разпоредба и обявяването
на процесния договор за
потребителски кредит „BestCredit
на вноски” № 3000902 от
22.10.2018г. за недействителен, то Г.Т. не дължи на ищеца претендираните с
настоящия иск парични суми от 116.87 лева – договорна лихва за периода
05.11.2018г. – 22.04.2019г.; 735.00 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение за осигуряване на поръчител; 6.04 лева – наказателна лихва за периода от 05.11.2018г. до
22.04.2019г.; 587.59 лева – разходи за събиране на задълженията по договора и
10.90 лева – разходи за изпращане на документи.
Поради гореизложеното предявеният
положителен установителен иск се явява изцяло неоснователен и като такъв същият
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.38, ал.2
от ЗА и предвид отхвърлянето на предявения иск, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Д.Л.Ф. ***, с адрес за упражняване на дейността: гр.София,
ул.”Петър Парчевич” № 1, ет.5, ап.14, адвокатско възнаграждение за оказаната от
нея безплатна правна помощ на ответницата в размер на 331.95 лева, определено
съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. на минималните размери на
адвокатските възнаграждения и цената на иска.
Мотивиран
така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Бест
Файненс” ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Манастирски
ливади”, к-с Бокар, бл.35, партер, ЕИК *********,
представлявано от Пламен Славов Драгнев и Магдалена Панайотова Везирева – Драгнева, против Г.В.Т. ***, с ЕГН: **********,
положителен установителен иск, с който се иска да се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумите от 116.87 лева /сто и шестнадесет лева и
осемдесет и седем стотинки/ – договорна лихва за периода 05.11.2018г. –
22.04.2019г.; 735.00 /седемстотин тридесет и пет/ лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител; 6.04 лева /шест лева и
четири стотинки/ – наказателна лихва
за периода от 05.11.2018г. до 22.04.2019г.; 587.59 лева /петстотин осемдесет и
седем лева и петдесет и девет стотинки/ – разходи за събиране на задълженията
по договора и 10.90 лева /десет лева и деветдесет стотинки/ – разходи за
изпращане на документи, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “Бест
Файненс” ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Манастирски
ливади”, к-с Бокар, бл.35, партер, ЕИК *********,
представлявано от Пламен Славов Драгнев и Магдалена Панайотова Везирева – Драгнева, да заплати на основание чл.38, ал.2 от
ЗА, на адвокат
Д.Л.Ф. ***, с адрес за упражняване на дейността: гр.София, ул.”Петър Парчевич”
№ 1, ет.5, ап.14, адвокатско възнаграждение в размер на 331.95 лева /триста
тридесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: