Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 28.05.2018 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4635 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Б.Ф.Х., Ф.Х.Х., Г.М.А. и А. О. А., с която са предявени искове срещу З. „Б.И.“ АД, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за сумата от по 150000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди и по 1650 лв. обезщетение за имуществени вреди за първия и четвъртия ищец от произшествие, осъществено на 14.07.2015 г., при което починА. Ф.Б. Ф. и А.А. О. (Ф.) – деца на ищците. Претендират законната лихва от деликта и направените по делото разноски.

            Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се на 14.07.2015 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника, са починА. децата им, което им е причинило значителни болки и страдания и имуществени вреди, свързани с погребението.

            Ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер, позовава се на съпричиняване.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда от 08.11.2016 г. на Окръжен съд - Разград по НОХД №411/2015 г. Ф. О.ов Ф.е признат за виновен в това, че на 14.07.2016 г. при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******е нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 21, ал. 1 ЗдвП/ чл. 73, ал. 1 ППЗДвП/ и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице -  на Ф.Б. Ф. и А.А. О.. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дА. е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което за механизма на настъпване на увреждането, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния съд.

От Удостоверение наследници на Ф.Б. Ф. се установява, че починА.ят е син на Б.Ф.Х. и Ф.Х.Х..

От Удостоверение за наследници на А.А. О., се установява, че починалата е дъщеря на  Г.М.А., А. О. А..

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живели на съпружески начала лица. Ищците Б.Ф.Х. и Ф.Х.Х. са родители на починА.я Ф.Б.Ф., а ищците Г.М.А. и А. О. А. са родители на починалата А.А. О., поради което имат право на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди. По делото се установи противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на децата на ищците. Родството между починА.те и ищците установява правото им на обезвреда на неимуществените и имуществените вреди в следствие на загубата на близък.

Безспорно е между страните, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било нА.це вА.дно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близки хора, както и имуществените вреди, представляващи разходи за надгробни паметници, изградени за починА.те.

От показанията на свидетелите А.А.и М. А. се установява, че ищците А.и Ф. са сключили граждански брак дни преди катастрофата. Били са изключително близки с родителите си. Живеели трайно в Обединеното кралство и като се прибирА. в България отсядА. заедно или при родителите на единия, или при родителите на другия. Ищците изключително тежко понесли загубата на децата си, които били на възраст 20 г. и 22 г. към момента на произшествието. След смъртта им родителите имА. здравословни проблеми, животът им се сринал, били неутешими и все още се нса се възстановили от загубата.

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадА.те Ф. (22 г.) и А.(20 г.), конкретните обстоятелства около произшествието, близките семейни връзки между ищците и пострадА.те, топлите им отношения на обич и взаимна грижа, внезапната им смърт 9 дни след сватбеното им тържество и изживените психически страдания при загубата на дете. Следва да се вземе предвид, че ищците са загубили децата се в момент, в който са предстояли най-хубавите години пред младите хора – да създадат заедно семейство и да се реА.зират професионално, изгубили са безвъзвратно и грижата, която щяха да получават от децата си в момент, в който ще се оттеглят от активен начин на живот. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди общо е в размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размера на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реА.зиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата общо от по 150 000 за всеки от родителите, в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.

Основателна е и претенцията за имуществени вреди. От представените писмени доказателства се установява, че Б.Ф.Х. и А. О. А. са направили разходи в размер на 1650,00 лв. всеки от тях за надгробен паметник на починА.те Ф. и А.ме. Законната лихва върху имуществените вреди следва да се присъди от момента на извършване на разхода – 29.05.2016 г.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. От комплексната медицинска и автотехническа експертиза се установява, че А.О. е пътувала с поставен предпазен колан, а Ф.Ф. – без колан. Същевременно съгласно експертизата, с оглед механизма, по който се е осъществило произшествието, могат да настъпят тежки смъртоносни травми, независимо от това дА. пострадА.те са били с предпазни колани. Поради това съдът приема възражението за неоснователно.

Предявените искове следва да се уважат в пълните предявени размери.

 

По разноските:

       На ищците следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение – в размер на 4550 лв. за Б. Х. и А.А. и по 4530 лв. за Ф.Х. и Г.А..

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса  в размер на 24132 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК:********, да заплати на Б.Ф.Х., ЕГН:**********, както следва:

на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от смъртта на Ф.Б. Ф. при произшествие, осъществено на 14.07.2015 г., заедно със законната лихва от 14.07.2015 г. до окончателното плащане,

на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 1650,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва от 29.05.2016 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4550 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК:********, да заплати на Ф.Х.Х., ЕГН **********, както следва:

на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от смъртта на Ф.Б. Ф. при произшествие, осъществено на 14.07.2015 г., заедно със законната лихва от 14.07.2015 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4530 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК:********, да заплати на Г.М.А., ЕГН **********, както следва:

на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от смъртта на А.А. О. при произшествие, осъществено на 14.07.2015 г., заедно със законната лихва от 14.07.2015 г. до окончателното плащане;

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4530 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК:********, да заплати на А. О. А., ЕГН **********, както следва:

на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от смъртта на А.А. О. при произшествие, осъществено на 14.07.2015 г., заедно със законната лихва от 14.07.2015 г. до окончателното плащане,

на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 1650,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва от 29.05.2016 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4550 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 24132 лв., представляваща дължима държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: