Решение по дело №82/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20232230200820 по описа на Районен съд - Сливен за 2023 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 429/28.12.2023 г., постановено по АНД № 20232230200820/2023 г. на Районен съд - Сливен е потвърдено Наказателно постановление № 23-0804-002292/18.05.2023 г. на Началник сектор в РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен, в частта, с която на С. И. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]за нарушения по ЧЛ. 137а ал. 1 и на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател С. И. Т., който чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат твърдения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че във време на проверката жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан, а заявеното от свидетеля – актосъставител, че е видял в по-ранен момент, че водачът не е поставил колан, не можело при движещ се автомобил да се установи лесно. При положение, че служителите на реда разполагат с технически средства за установяване на нарушението, преценката „на око“ на проверяващия не следва да предизвиква последици за водача и да му се вменява вина за извършено административно нарушение. От показанията на полицейските служители се установявало, че по време на проверката са имали поставени боди камери, но въпреки искането за предоставяне пред съда на записите от същите, заявили, че вече не се съхраняват. Установило се, че записаният в АУАН час на извършеното нарушение не отговаря на посочения в НП такъв, явяващо се нарушение на процесуалните правила по АПК и НПК. В цитираните нормативни актове нямало т.нар. „явна техническа грешка“. В този смисъл издаденото наказателно постановление се явявало незаконосъобразно. Моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд – Сливен и потвърденото с него наказателно постановление в частта, с която е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен адв. Д. Б. от АК – С., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи по изложените в същата съображения. Претендира адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено становище оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли, като остави в сила обжалваното първоинстанционно съдебно решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за основателност на жалбата и неправилност на първоинстанционното решение, доколкото с него съществено нарушение на процесуалните правила е било третирано като технически пропуск. В АУАН като час на извършеното нарушение бил посочен 14.35 ч., а в НП – 19.35 ч., водещо до обективен извод, че с НП е наложено наказание, което практически не е извършено. Обективно не можело да се установи, че в 19.35 ч. такова нарушение е било осъществено или пък въобще, че касаторът е предприел управлението на МПС имено в този час.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, допустима е и по същество - основателна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

Видно от установената с гласни и писмени доказателства по делото фактическа обстановка, на 21.04.2023 г. полицейски служители от ОД на МВР – Сливен изпълнявали патрулно – постова дейност в кв. „Даме Груев“ и кв. „Ст. Заимов“, като около 14 часа забелязали водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ да управлява без обезопасителен колан. Последвали автомобила и го спрели за проверка до танкова бригада в кв. „Ст. Заимов“, като водачът бил с поставен колан. Съставили АУАН № 2292/21.04.2023 г., в който приели, че С. И. Т., като водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] в 14.35 часа управлява посоченото превозно средство, като по време на движение не е поставил обезопасителен колан, при проверката не представя СРМПС. Въз основа на съставения акт, на 18.05.2023 г. Началник сектор в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен издал Наказателно постановление № 23-0804-002292, с което за описаните в акта нарушения наложил на С. И. Т. административни наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и 10 лв. В НП от фактическа страна е вписано, че нарушението е извършено на 21.04.2023 г. в 19.35 часа.

За да потвърди наказателното постановление, Районният съд изложил следните мотиви:

Съдът е кредитирал изцяло свидетелските показания на длъжностните лица, извършили проверката, както и е приел, че нарушението е установено и доказано по безспорен начин. Разминаването в часа на извършеното нарушение в АУАН и НП съдът приел за технически пропуск, който не влияе върху законосъобразността на санкционния акт.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно, при следните съображения:

Приложимият Закон за административните нарушения и наказания регламентира общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. По съществото си този нормативен акт с процесуален характер регулира властническата дейност на държавата, чрез нейните органи при реализация на мерки за принуда, предвид което с цел гаранция защитата на правата и законните интереси на гражданите и организациите законодателят е въвел императивни разпоредби, нормиращи задължителните реквизити на съдържанието както на АУАН, така и на наказателното постановление. Така в чл. 42 ал. 1 т. 4 от ЗАНН е въведено задължение в акта да се впише описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а съобразно чл. 57 ал. 1 т. 5 от с.з. задължителен реквизит на наказателното постановление са следните фактически данни: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В процесния случай датата на нарушението е коректно посочена в акта и възпроизведена в НП, но вписаният час в санкционния акт е различен от установения такъв в АУАН. Както правилно застъпва в заключението си представителят на Окръжна прокуратура, голямото разминаване (14.35 ч. в АУАН и 19.35 ч. в НП) обосновава извод, че с постановлението е наложено наказание, което практически не е било извършено. В тази връзка обективно не може да се установи, че в 19.35 ч. такова нарушение е било извършено, т.е. че към посочения час касационният жалбоподател е управлявал МПС. Предвид санкционния и финализиращ процеса по ангажиране на административнонаказателната отговорност характер на наказателното постановление, същото следва да отговаря на всички нормативни императивни изисквания, като условие за неговата законосъобразност е описанието на нарушението с необходимата коректност и прецизност. Касае се за властнически акт, чрез който се обективира проявлението на държавната принуда по отношение на установено противоправно деяние, поради което процесуалните норми на специалния ЗАНН поставят императивни изисквания към неговото съдържание. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института "техническа грешка" и не е предвидил възможност за поправка на такава. Безспорно в случая наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, като при описанието на нарушението е посочил час, значително разминаващ се с този, посочен в акта, респ. с реалния час на извършване на деянието. По делото липсват данни на 21.04.2023 г. в 19.35 часа Т. да е управлявал въобще превозно средство, при което да е извършил административно нарушение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, а гласните доказателства и АУАН опровергават в тази част възприетата от наказващия орган фактическа обстановка. Посоченото нарушение е в драстично противоречие с принципа за законоустановеност на наказанията и по своето естество съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. От друга страна е недопустимо съдът в хода на процеса да подмени волята на административнонаказавщият орган като приеме, че се касае за "техническа грешка". Последната не може да се санира в настоящото производство, вкл. и доколкото описанието на нарушението е съществен елемент от наказателното постановление и следва да е коректно и прецизно възпроизведено в наказателното постановление. В тази насока е и константната съдебна практика, съгласно която поправката на техническа грешка в административнонаказателното производство е недопустима. По изложените съображения, съдът приема, че издаденото от наказващия орган НП в обжалваната му част – досежно наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон.

Като не е съобразил гореизложеното и е потвърдил наказателното постановление в посочената му част, Районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На отмяна като незаконосъобразно подлежи и Наказателно постановление № 23-0804-002292/18.05.2023 г. на Началник Сектор в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен в частта, с която на С. И. Т. за нарушение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв.

В производството пред първоинстанционния районен съд, както и в настоящото касационно производство жалбоподателят, чрез своя процесуален представител формулира претенция за присъждане на разноски. С оглед това искане и предвид изхода на спора, касационната инстанция следва да уважи същото на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 ал. 1 от АПК. Видно от доказателствата, пред първата съдебна инстанция жалбоподателят е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, заплатени в брой, съобразно представен договор за правна защита и съдействие. В настоящата касационна инстанция, пак по силата на такъв договор е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. В представеното по делото писмено становище от процесуален представител на ответника е заявено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което касационната инстанция намира за основателно. Съгласно чл. 63д ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Правната уредба на адвокатските възнаграждения е в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в чийто чл. 18 са регламентирани тези размери. Според чл. 18 ал. 2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В процесния случай наложената глоба е в размер на 50 лв., т.е. приложима при определяне минималния размер на адвокатското възнаграждение е нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата, според която този размер е определен на 400 лева. Тук обаче следва да се отчете, че съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. не са задължителни, в случая делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, от страната и пред двете съдебни инстанции не е ангажиран доказателствен материал, участието на процесуалния представител е ограничено до изготвяне на две жалби и явяване в две открити съдебни заседания съответно в първата и в касационната инстанции. Предвид това настоящият съдебен състав намира, че в съответствие с цитираното решение на СЕС по дело С-438/2022 г. досежно договорения общ размер за двете инстанции от 1 000,00 лева горните норми на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да бъдат прилагани. Съобразявайки обстоятелство, че за решаване на делото е проведено по едно съдебно заседание в Районен съд и Административен съд и отчитайки съществено ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът намира за съответен на извършената от адвоката като обем процесуална защита хонорар в общ размер от 600,00 лв. за двете съдебни инстанции, който във вид на разноски следва да се присъди на касационния жалбоподател. Така определените от касационната инстанция разноски за двете съдебни инстанции следва да се възложат в тежест на ответната страна.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Сливен

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 429/28.12.2023 г. на Районен съд - Сливен, постановено по АНД № 20232230200820/2023 г. по описа на същия съд.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-002292/18.05.2023 г. на Началник Сектор в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен в частта, с която на С. И. Т. с [ЕГН] за нарушение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – Сливен да заплати на С. И. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Сливен, [улица]разноски за двете съдебни инстанции в размер на 600,00 (шестстотин) лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.