Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2281
гр.Пловдив, 12.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на четиринадесети ноември, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 6511 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0435-000084
от 05.04.2019г. на Г.Н.М. на длъжност Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 02
Пловдив упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР с което на Ц.В.П.
с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП,
чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП са наложени
административни наказания както следва: 1. Глоба в размер на 20 лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
В
жалбата се оспорва правилността на издаденото НП и се прави искане за неговата отмяна. Излагат
се доводи по същество на искането.
Жалбоподателят редовно и своевременно призован,
в съдебно се явява и лично участва в настоящето производство. Поддържа жалбата
си. Не ангажира доказателства. В пледоарията си излага доводи в подкрепа на
искането му за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна - редовно и своевременно призована, в съдебно
заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата на Ц.П..
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното НП е издадено въз основа на съставен на 26.03.2019г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № серия АА бланков номер 110294
против жалбоподателя П. от свидетел Ц.Р., на длъжност *** в 02 РУ Пловдив за това, че на 26.03.2019г. около 09,40 часа в
гр.Пловдив, бул.Руски № 32 до № 94 като водач на л.а. Пежо 307, № ****,
собственост на К.С.П. ЕГН ********** извършва следните нарушения: 1. Спира и
паркира автомобила в зоната на знак В-27;
2. Не представя СУМПС и контролен талон за проверка с което виновно е
нарушил чл.6, г.1 и чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, който не го е подписал. Препис от акта не е бил връчен на жалбоподателя след неговото
съставяне. Отказът на жалбоподателя да подпише акта и разписката е удостоверено
с подписа на един свидетел, с посочени три имена.
В законоустановения три дневен
срок пред контролните органи не са били представени от страна на жалбоподателя
на писмени възражения или обяснения относно съставения АУАН, както и относно
посоченото в него нарушение.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е
ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за извършени
нарушения на Закона за движение по пътищата а именно на разпоредбата на чл.6,
т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на
17.09.2019г. Поради не съгласие с наложените административни наказания
издаденото НП е обжалвано в срок пред Районен съд гр.Пловдив.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Ц.Р. потвърди
авторството на съставения от него АУАН, както и установяването на нарушението
по време на изпълнение на служебните му задължения. Свидетелят посочи че
жалбоподателя е отказал да подпише съставения акт и да получи препис от
него.
Показанията на този свидетел съдът кредитира като са обективно
верни, преценявайки ги за правдиво звучащи и логични в изложението, както и че
не съдържат противоречия, кореспондират и с приобщените писмени доказателства
по делото. Не се установиха обстоятелства, сочещи предубедеността им, както и
не се намериха и други основания за
критика на неговите показания.
Горната фактическа обстановка се установи от
гласните доказателства - показанията на
свидетел Р., както и от събраните
писмени доказателства включително НП,
АУАН, справка за нарушител/водач, Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, .
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /
срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява
частично ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото
при производството от
административно - наказателен характер е да се установи спазена ли
е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно
нарушение; съставеният акт съдържа ли
императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е
на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли
извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е
извършено от лицето,
посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено
или непредпазливо); наказателното постановление
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи
служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези
случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84
от ЗАНН настоящият
състав на Пловдивския
районен съд достигна
до следните правни изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по
дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия. По
делото е представена и приета оправомощителна Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи удостоверяваща материалната компетентност на АНО, с правомощия да издава наказателни
постановления по актове за установяване
на нарушения по ЗДвП. Посочената Заповед и разпоредбата на чл.189, ал.1
от ЗДвП определят материалната компетентност на
контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на
нарушения по ЗДвП. В проведеното срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 от ЗАНН. В проведеното против жалбоподателя АНП не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да ограничават или
нарушават до такава степен правото на жалбоподателя да разбере в какво е
обвинен и по този начин да е бил лишен адекватно да организира защитата си.
С издаденото НП предмет на
разглеждане по настоящето дело са вменени на жалбоподателя две отделни
нарушения, за които са му наложени и отделни наказания, поради което следва
съдът служебно да провери законността на
всяко от тях, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В т.1 от НК е посочено за нарушена
материалноправна разпоредба на чл.6, т.1 от ЗДвП,
която гласи, че „ Участниците в движението: съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка;“.
По делото са налице категорични и
безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма както се посочи създава задължение за участниците в
движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По делото
категорично се установява, че жалбоподателят, управлявайки моторното превозно
средство е паркирал в нарушение на пътен знак В - 27, забраняващ престоя и
паркирането в конкретния пътен участък.
За по-голяма прецизност, съдът
отбелязва, че при отразяване на материалната норма на чл.6, т.1 от ЗДвП, както
в съставения АУАН, така и в НП е посочено, че санкционираното лице не е
съобразило поведението си с пътен знак В - 27. Изхождайки от това, че правилно
е посочена датата, мястото, МПС с рег. номер, описанието на нарушението,
материалните и санкционните норми,
неоснователно се явява наведеното от жалбоподателя възражение в посока
неварно посочване часът на установяване на нарушението.
Правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя за така установеното нарушение на
основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от
закона размер – 20 лева, поради което и не подлежи на корекция от съда. Поради
горните съображения наказателното постановление, относно това нарушение, следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Така изложеното относно нарушението
по чл.6, т.1 от ЗДвП обаче не важи за
описанието на нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП а именно че водача е не
представя СУМПС и контролен талон към него. За съставомерността на нарушението по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП следва да се надлежно
установи, че водачът на МПС не носи тези документи със себе си при управлението
на МПС. По отношение на издаденото НП е предявено административно обвинение че
не представя СУМПС и КТ към него, но което като изпълнително действие не е
идентично с носенето на посочените документи както е повелил законодателят. С
тектовата част на АУАН и НП се вменява вина за непредставяне на документи които
водачът на МПС е длъжен да носи, а с
цитираните норми на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП се вменява вина, че не ги е носил. Това са нарушения с коренно различни
изпълнителни деяния, съответно и различни фактически състави. Гореописаното
представлява съществен процесуален порок нарушаващ правото на защита на
жалбоподателя. С това обстоятелство се нарушава правото на защита на
жалбоподателя тъй като в диспозитива на АУАН и НП е констатирано едно нарушение
на ЗДвП, при една фактическа обстановка, а впоследствие АНО издава наказателно
постановление и санкционира водача за друго нарушение на ЗДвП. Поради изложеното съдът счита, че НП следва
да бъде отменено в тази му част като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0435-000084 от 05.04.2019г. на Г.Н.М. на длъжност Началник РУ към ОДМВР
Пловдив, РУ 02 Пловдив упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР В ЧАСТТА с
което на Ц.В.П. с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1
от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 20 лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 19-0435-000084 от
05.04.2019г. на Г.Н.М. на длъжност Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 02 Пловдив
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР В ЧАСТТА с което на Ц.В.П.
с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 10 лева за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния
съд на гр. Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
вярно с
оригинала!
В.И.