Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 18.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 957 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение №
211550/09.09.2019 г. по гр. д. № 4025/2018 г. на Софийския районен съд, 118
състав, е признато за установено по предявените от "Т.С. " ЕАД против
О.М.В. положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл.
422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, че ответникът дължи на "Т.С. " ЕАД
сумата от 1 561,99 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ в гр. *********, аб. № 215116 за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2017 г. до
окончателното погасяване, като е отхвърлен иска
с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 520,74 лв. – лихва за периода от
15.09.2014 г. до 06.04.2017 г.
Решението
в уважените части е обжалвано от ответника О.М.В. с основни
доводи, че решението е неправилно, постановено е в противоречие със събраните
по делото доказателства, в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди, че бил възразил срещу техническата годност на измервателните уреди на
"Т.С." ЕАД, а съдът неправилно
ги бил приел за неоснователни. Излагат се доводи, че липсата на технически годно измервателно средство
опорочава достоверността на измерванията и така по делото липсват годни
доказателства за действителното потребление на топлинна енергия в процесния
имот за процесния период. Сочи се, че не били установени първоначална и
последваща проверки на средството за техническо измерване на топлинна енергия в
абонатната станция. Поради това следвало и съдът да достигне до извод, че не е
установена консумация на топлинна енергия. Излагат се доводи, че Наредба №
16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването предвижда тези разходи да се определят не
на база реален отчет, а на база реално потребление. Излагат се доводи, че
нормативно определената формула не отчита върната в системата на отопление на
етажната собственост енергия за рециркулация, която намалявала разхода на
енергия. Освен това се излагат доводи, че методиката за изчисляване на
енергията за отопление на сградната инсталация не вземала предвид реално
инсталираната мощност на абонатната станция в сграда, а само проектната такава.
Излагат се подробни доводи, че нормативно установените формули не вземали
предвид топлинните загуби в инсталацията, като натоварвали потребителите със
заплащането им. Сочи се още, че не било установено
публикуване на общите условия на въззиваемото дружество – "Т.С. " ЕАД, в ежедневни вестници, което обуславяло и
това, че същите не действали.
Въззиваемата
страна не подава отговор на въззивната жалба.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 118-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявени са
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост и за обезщетение за забава
на плащане на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда
на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване
на предявените искове и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това
число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната
стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответника да
е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесната
главница, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна
природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ
(чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора
за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл.
29 - чл. 36 Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването)
със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената ? на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с
Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС.
По делото се
установява от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66 от 13.11.1985 г.,
том ХVI, нот. дело № 3066/85 г., че ответникът е
признат за собственик върху процесното жилище, дадено му като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство. В разглеждания случай по делото
се установява, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. От изложеното е видно, че потребители на
топлинна енергия са ответниците по силата право на собственост. По силата на
закона (чл. 150 ЗЕ) между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са
задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има
сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.
Нормата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от. преносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник "Дневник" от 14.01.2008 г. и Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
"19 минути" и вестник "24 часа" от 10.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите/клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия
клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза
ответницата не твърди и не установява да е упражнила това нейно право срещу
Общите условия на "Т.С. " ЕАД за 2008 г. и 2014 г., поради което
настоящият съдебен състав намира, че същата ги е приела. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата на закона – чл. 150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика,
обективирана в реше-ние № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3 184/2013 г. на ВКС,
ІІІ ГО, постановеното по реда на чл. 290 ГПК. Изложените обстоятелства в своята
съвкупност обосновават заключението, че за исковия период от време между главните
страни в производството е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
По делото е
приета СТЕ, от която е видно, че вещото лице за изготвяне на заключението се е
запознало с приложените материали по делото, индивидуални справки за отчетни
периоди от 01.05.2012 г. - 30.04.2016 г., съобщения
към фактури за абонатен номер 215116 за процесния период – предоставени от
"Т.С." ЕАД. За процесния период от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. до
имота е осигуряван достъп за отчет на УДР. В имота не е имало радиатори
свързани към ВОИ, само в банята е имало щранг-лира, за която е начислена ТЕ.
Начислена е и ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем
на жилището, както и за БГВ на база брой ползватели – 2 лица. Вещото лице дава
заключение, че ФДР е извършила дяловото разпределение за имота за процесния
период в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът е
преминавал предвидените периодични метрологични проверки. Сумите начислени от "Т.С. " ЕАД
били съгласно действащите към периода нормативни документи: Общи условия за
продажба на ТЕ от "Т.С." ЕАД, ЗЕ, Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. На следващо място експертизата е
установила, че съгласно изследваните документи ставало ясно, че общият топломер
е преминавал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно
изискванията на Закона за измерванията.
Жалбоподателката-ответник
не твърди и не установява да се е възползвал от предвиденото рекламационно
производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки в установените срокове съгласно чл. 33, ал. 3 от Общите условия от 2008
г. и чл. 33, ал. 3 от Общите условия от 2014 г., имащи силата на закон за
страните – в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за
рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 73, ал. 6 от
Наредбата за топлоснабдяването, поради което съдебният състав намира, че
разпределението е извършено по описания и отразен от експерта в съдебно-техническата
експертиза начин в съответствие с нормативната уредба.
Настоящата
инстанция намира за необосновани оплакванията, наведени във въззивната жалба,
че количеството на доставената топлинна енергия за процесния имот не се доказва
от ангажираните доказателства. Съдебно-техническата експертиза е допусната в
съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост на
специални знания в съответните области на науката, в т. ч. и относно
изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени технически
показатели, като тази експертиза е изготвена не по документи, едностранно
издадени от ищеца, а въз основа на документите за отчет за индивидуалното разпределение,
установяващи действителното количество потребена енергия, съгласно снетите
показания по уредите за разпределение в жилището на ответницата за процесния
период, както и тези от общия топломер в абонатната станция. Доказателства за
погрешно отчетена енергия за отдадена от отоплително тяло, която е следвало да
се отчете като топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, в
производството не са налице.
Правилно
районният съд е приел, съответно кредитирал заключението на ССчЕ, от което се
установява, че за отоплителен сезон 01.05.2014г. – 30.04.2015г. начислената
сума по фактури е 1205,43 лева, като от изравнителната сметка има 40,35 лева за
възстановяване на абоната или реално дължимата сума за този период е 1165,08
лева (1205,43 - 40,35). За отоплителен сезон 01.05.2015г. – 30.04.2016г.
начислената сума по фактури е 966,19 лева, като от изравнителната сметка има
307,73 лева за възстановяване на абоната или реално дължимата сума за този
период е 658,46 лева (966,19 – 307,73). Така за процесния период от
01.05.2014г. до 30.04.2016г., ответникът дължи сумата 1823,54 лева (1165,08 +
658,46), в която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени
задължения от предходни периоди и представлява реалното количеството потребена
ТЕ в имота, която потребителят следва да заплати. Неоснователно се явява
наведено в жалбата, че районният съд се е позовал на чл. 162 ГПК, напротив
последният е постановил решение изцяло въз основа на приетото в двете
експертизи, които съгласно законовите норми, посочени по-горе са спазили
изискванията за измерване.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на въззивника.
Въззиваемият
не е претендирал разноски и такива не му се следват.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 211550/09.09.2019 г. по гр. д. №
4025/2018 г. на Софийския районен съд, 118 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца: "Н.И. ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3,
пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.