Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 18.04.2017
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1736 по описа за 2015 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от И.М.И., С.М.К. и П.З.К., с която са предявени
срещу ЗАД ОЗК – З. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
сумата от по 200000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 03.12.2014 г., вследствие на което на 12.12.2014
г. е починала Й.П.И. - съпруга на първия ищец и дъщеря на другите двама ищци. Претендират
законната лихва от 03.12.2014 г. и направените по делото разноски.
Ищците
твърдят, че при произшествието, осъществило се на 03.12.2014 г. по вина на
лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, е настъпила
смъртта на пешеходката Й.П.И., съпруга на И.М.И. и дъщеря на С.М.К. и П.З.К..
От загубата на своята близка са понесли неимуществени вреди – болки и
страдания.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача,
пряката причинна връзка на вредите с произшествието и противоправното поведение
на водача. Позовава се на съпричиняване. Твърди липса на вреди за ищеца И.И.,
защото с починалата били във фактическа раздяла.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С влязла в
сила на 12.04.2016 г. присъда от 24.11.2015 г. на ОС – Велико Търново по НОХД №
420/2015 г. Й.П.Й. е признат за виновен в това, че на 03.12.2014 г., около
11:00 ч., в гр.Горна Оряховица, на ул.Ц.О., при управление на лек автомобил
„Ауди А3“, с рег. № *******, е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 ЗДвП
– поради неосъществен непрекъснат контрол върху автомобила, е допуснал ПТП с
движещия се в траекторията му на движение пешеходец – Й.П.И., при което по
непредпазливост е причинил смъртта й, настъпила на 12.12.2014 г.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от присъдата на наказателния съд.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС
и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца,
родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и
родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено
дете или живелите на съпружески начала лица. Същевременно, съгласно ПП №4/1961
г. на ВС, нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на
починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични
отношения - родители, изоставили децата си, и обратно, съпрузи, живеещи в дълга
фактическа раздяла – за тях се приема, че не понасят никакви неимуществени
вреди.
Видно от
представеното удостоверение за раждане на Й.П.З. (л.73), като нейни родители са
посочени С.М.К. и П.З.К.. Представено е удостоверение от 17.09.2000 г. (л.72) за
сключен граждански брак между Й.П.З. и И.М.И.. Посочените обстоятелства се
потвърждават и от представеното удостоверение за наследници от 17.12.2014 г.
(л.71).
От
показанията на свидетелите М.П. З., брат на починалата, и М. А. З. – негова
съпруга се установява, че пострадалата е живеела с родителите си и изцяло е
поемала грижите за тях поради влошеното им здравословно състояние. Ищците Й.П.З.
и И.М.И. понесли изключително тежко смъртта на дъщеря си и останали сами. В
тази част съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са житейски
достоверни и не противоречат на останалия събран доказателствен материал. Съдът
не кредитира показанията на свидетелите относно отношенията между починалата и
ищеца И.И. – неин съпруг. Пред съда свидетелите сочат, че ищецът И. и починалата живеели заедно в
разбирателство, имали топли съпружески отношения. По реда на чл.176 ГПК ищецът И.
прави признание за неизгодния за себе си факт, че считано от две години преди
произшествието той е напуснал общия им дом и се е пренесъл да живее при своите
родители. В обясненията си пред съда И. сочи, че причина за това не била
раздяла, а необходимост да се грижи за своите родители. В същото време
признава, че след произшествието не е посетил нито веднъж съпругата си в
болницата и не той е организирал погребението й. От приетите писмени
доказателства, съставени в хода на образуваното досъдебно производство №
693/2014 г. по описа на РУ МВР – гр.Горна Оряховица, и по-специално протоколът
за разпит на ищеца И.И. като свидетел се установява, че последният е заявил
пред разследващия полицай, че от около 2 г. със съпругата си са били във фактическа
раздяла, не са живеели заедно, не са поддържали връзка след раздялата.
Документът е подписан от ищеца и представлява изходящ от него свидетелстващ
документ, установяващ неизгодни за автора си обстоятелства. При анализа на така
събраните доказателства съдът приема, че с категоричност се установява липсата
на съвместно съжителство между ищеца И. и починалата. Този факт се признава от
самия ищец в обясненията му по чл.176 ГПК и е отразен в подписаните от него
свидетелски показания по досъдебното производство. Относно причината за липсата
на съвместно съжителство съдът не кредитира обясненията по чл.176 ГПК, тъй като
същите са житейски нелогични. Ако само нуждата от грижа за близките на ищеца е
причина за отделното живеене, е не влошени брачни отношения, необяснимо е
поведението му след произшествието – липсата на посещения от негова страна в
болницата, липсата на участие при организиране на погребението. Съдът кредитира
писменото доказателство, представляващо протокол за разпит, подписан от ищеца,
удостоверяващо наличие на раздяла на съпрузите, която е довела до отделното им
живеене. Поради това съдът приема, че макар и в брак, непрекратен с развод,
отношенията между ищеца И. и починалата са били влошени, което е довело до
раздялата им. По въпроса дали раздялата е била достатъчно дълга, за да обоснове
липса на неимуществени вреди съдът съобрази следното: Ищецът И. и починалата са
съжителствали заедно 10 години, раздялата им е започнала 2 години преди
произшествието, в този период не са поддържали връзка. Поради това следва да се
приеме, че съотнесена към периода на брачно съжителство, фактическата им раздяла
е достатъчно дълга, за да обоснове такова прекъсване на отношенията между
съпрузите, водещо до извод за липса на вреди от загуба на близък човек. По
изложените съображения съдът намира, че ищецът И.М.И. не е материално
легитимиран да претендира обезщетение за вреди от смъртта на съпругата си и
искът му следва да бъде отхвърлен.
По отношение
на останалите ищци са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по
чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка
между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява
противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и причинната връзка между ПТП и
смъртта на дъщерята на ищците. Родствените отношения между починалия и ищците –
С.К. и П.К., обуславят правото им на
обезвреда на неимуществените вреди вследствие на загубата на близък.
Безспорно е
между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на автомобил „Ауди А3“, с рег. № *******, валидна към 03.12.2014
г. Поради това съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
При така
установените факти съдът приема, че в полза на ищците С.К. и П.К. е възникнало
вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди,
представляващи страдания от загубата на близък човек.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалата (42 г.),
възрастта на ищците (71 г. и 77 г.), обстоятелството, че са живеели заедно с
нея, че са изгубили емоционална опора, същността на връзката родител-дете, невъзвратимостта
на загубата. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на по 100000 лв. за всеки от ищците. Съдът споделя
виждането, че неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари –
какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира
вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито
оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче
следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящия състав приема, че сумата от 100000 лв. за родителите в пълна степен
отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените
неимуществени вреди. Върху така определеното обезщетение се дължи законна
лихва, но не от датата на ПТП – 03.12.2014 г., а от датата на настъпване на
смъртта – 12.12.2014 г.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. Гражданският съд е обвързан от
механизма, възприет от наказателния съд в присъдата, а именно – движение на
делинквента със скорост над 80 км/ч в пределите на населено място и липса на
ограничения във видимостта му, които да го препятстват да възприеме движещата
се в платното на движение, в близост до тротоара пешеходка. В мотивите към присъдата
се приема, че подсъдимият се е движел със скорост от 85,7 км/ч., като не
успявал да контролира автомобила, криволичил е по пътното платно и на моменти е
навлизал в лентата за насрещно движение. Пешеходката от своя страна се намирала
в южната пътна лента, до тротоара и вървяла със спокоен ход. При достигане до
нея водачът я е възприел, но не предприел спиране или заобикаляне, а е сторил
това със закъснение. При така установените факти съдът приема, че не е налице
поведение на пострадалата, с което да е допринесла за настъпване на
произшествието. Независимо, че пешеходката е нарушила изискванията на чл.108,
ал.1 ЗДвП да се движи по тротоара или банкета на пътното платно, поведението й
не е допринесло за настъпване на произшествието, тъй като съгласно АТЕ водачът
е имал възможност да забележи пешеходката от достатъчно разстояние, за да
намали скоростта или да спре преди мястото на удара, поради което причината за
ПТП е несвоевременното задействане на спирачната система на автомобила. Поради
това не са налице предпоставките за намаляване на дължимото обезщетение поради
съпричиняване.
По
изложените съображения съдът намира, че исковете на С.М.К. и П.З.К. следва да
се уважат до сумата от 100000 лв. и да се отхвърлят за разликата до предявения
размер, а искът на И.М.И. следва да се отхвърли изцяло.
По
разноските:
На ищците С.М.К. и П.З.К. следва да
се присъдят разноски съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 175 лв. – по 87.50 лв. на
всеки от ищците.
На процесуалния представител на
ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 6530 лв.
На ответника следва да се присъдят
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 466.67 лв., в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение (в размер по Наредба за правната
помощ).
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК
съответно дължимата държавна такса от 8000 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК:*******, адрес: гр. С., ж.к. В.,
ул. ******* да заплати на С.М.К.,
ЕГН:********** и на П.З.К., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
сумата от по 100000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от смъртта на Й.П.И. при
произшествие, осъществено на 03.12.2014 г., заедно със законната лихва от 12.12.2014 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от по 87.50 лв. съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от по
200000 лв. за всеки ищец.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.М.И. ЕГН:**********, срещу ОЗК – З. АД, ЕИК:*******, адрес: гр. С.,
ж.к. В., ул. ******* иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от
200000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за вреди от смъртта на Й.П.И. при произшествие, осъществено
на 03.12.2014 г.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК:*******, адрес: гр. С., ж.к. В.,
ул. ******* да заплати на адв. Н.А.М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата
от 6530 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН:**********, П.З.К., ЕГН:**********, и И.М.И. ЕГН:**********, да заплатят на ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК:*******, адрес: гр. С., ж.к. В., ул. *******
на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата от 466.67 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК:*******, адрес: гр. С., ж.к. В.,
ул. ******* да заплати по сметка на Софийския градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса от 8000 лв.
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника Й.П.Й.,
ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: