Р Е Ш
Е Н И Е № 122
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.Добрич
04.10.2019 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря …Н. БЪЧВАРОВА……………………............. и в присъствието на прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.......Т.д.№27
от 2019г.по описа на съда и за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от П.Х.П. ЕГН **********
*** и Х.П.И. ЕГН **********,*** ,чрез Адвокатско дружество“Я. И СЪДРУЖНИЦИ“,със
седалище и адрес на управление-гр.Добрич,бул.“***“№52,ет.2,офис
10-11,представлявано от адв.М.Я. срещу ГРАНЦИОНЕН ФОНД,със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“***“№2,ет.4 с цена на иска 116 000 лв. и правно
основание чл.558 ал.1 ,т.2,б.“а“ във вр.с чл.558 ал.5 от КЗ и чл.409 от КЗ.
Исковата молба е допустима и редовна,родово и
местно подсъдна на Добрички окръжен съд.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства:
При ПТП,настъпило на
01.05.2016г. на път ІІІ-7106 на около 1 км. след с.Карапелит,обл.Добричка е
причинена смъртта на ***-съпруга и майка на
ищците.
На 01.05.2016г.около 17.00 ч. по път
ІІІ-7106,в посока гр.Добрич-гр.Тервел се е движел л.а. марка „БМВ 530Д“с рег.№***,управляван
от ***.Пътната настилка е била асфалтова,суха,запазена ,в много добро
състояние,без неравности и повреди по нея.По същото време л.а. „Опел Астра“,с
рег.№***,управляван от Б. И. О. също се е движел по посочения път,в същата
посока ,като на 1 км.от с.Карапелит настига л.а. „БМВ 530Д“с рег.№*** и
предприема маневра за изпреварване,като напуска пътната лента,в която се движи
,навлиза в съседната пътна лента изцяло,преминава покрай движещия се в същата
посока лек автомобил и се връща в напуснатата лента,но не спазва
необходимата дистанция и пресича пътя на
изпреварвания лек автомобил „БМВ 530Д“с
рег.№***,в следствие на което водачът на изпреварвания лек автомобил губи
управление над него,напуска пътното платно и се удря в крайпътно дърво.Водачът
на л.а. „Опел Астра“,с рег.№***напуска местопроизшествието.
Веднага след ПТП,в резултат на
предприети оперативно –издирвателни действия е открит водача на лекия автомобил.Образувано е
ДП№170/01.05.2016г.по описа на Второ РУ на МВР –гр.Добрич.Посоченото досъдебно
производство е приключило с внасяне на обвинителен акт срещу Б. *** О. и е
образувано НОХД №405/2017г.на Окръжен съд гр.Добрич.Първоинстаннционното
производство е приключило с Присъда№3 от 15.02.2018г.,с която подсъдимият О. е
признат за виновен в това,че на
01.05.2016г. ,при управление на МПС,без необходимата правоспособност е нарушил
правилата за движение по пътищата,а именно чл.42,ал.1 н.2 от ЗДвП ,при което по
непредпазливост е причинил смъртта на *** и средна телесна повреда на ***,изразяваща
се в счупване на дясната бедрена кост,довело до затруднение на движението на
десен долен крайник за преиод от около 5-6 месеца,след което е избягал от
местопроизшествието .
Така постановената присъда е
обжалвана и е образувано ВНОХД№111/2018г.на Апелативен съд гр.Варна,като с
Решение от 07.06.2018г. първоинстанционната присъда е изменена,като е увеличено
наложеното наказание на подсъдимия на пет години и четири месеца лишаване от
свобода.С Решение №767/2018г.-ВКС І НО е потвърдило решението на ВнАС.
От изложеното е видно,че причината
за настъпване на ПТП се корени в субективните действия на водача на л.а.“ Опел
Астра“,с рег.№***Б.О.,който допуска нарушение на правилата за движение по
пътищата-чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП ,в резултат на което е причинил телесни
увреждания на ***.Непосредствено след произшествието същата е откарана в
„Спешно отделение „ при МБАЛ гр.Добрич,където след медицински преглед е установено,че е получила счупване на
VІІ,VІІІ и ІХ ребра вдясно,счупване на VІІ и VІІІ ребро в ляво,счупване на
горния край на дясна тибия закрит.Предприети са гипсова имобилизация на десния
долен крайник,на 04.05.2016г. е извършена оперативна интервенция на десния
долен крайник.На 05.05.2016г.настъпва рязко влошаване на състоянието на
пострадалата и въпреки лекарската намеса и оказаната медицинска помощ ***е
починала.Причината за смъртта,установена чрез аутопсия е коремна травма-кръвоизлив
под капсулата на слезката,с последващо разкъсване на капсулата и вътрекоремен
кръвоизлив,довел до остра кръвозагуба.
Вследствие на смъртта на ***
ищците търпят силни и нестихващи болки и страдания.
Пострадалата е била всеотдайна и
грижовна майка,изключително привързана към семейството си.По необратим начин е
прекъсната дълбоката и силна връзка между майка и дете.Дъщерята П.П. е била
дълбоко привързана към майка си,която я е отгледала с безкрайна любов и
всеотдайност.П. е съсипана духовно и психически след загубата на своята майка и не знае как да продължи
живота си след загубата на най-скъпия за нея човек.Ищцата е била в автомобила
,с който настъпва процесното ПТП.В
резултат на уплахата и стреса от
преживяната катастрофа,на 03.05.2016г. тя е приета в „Отделение за гранични
състояния“ към Центъра за психично здраве“Д-р Петър Станчев-Добрич“ЕООД,с
диагноза смесено дисоциативно разстройство. Изписана е по нейно желание на
11.05.2016г.,но в епикризата е записано,че П.П. остава напрегната,преработваща
внезапно сполетялата я психотравма –смъртта на майка си след ПТП.
Ищецът Х.П. и загиналата са
семейство от 28 години.Заедно се борили с трудностите и лишенията и с любов и
всеотдайност отгледали детето си.Х.И. много обичал съпругата си и разчитал на
нейната подкрепа.След смъртта й Х. е напълно съсипан.При внезапни и трагични
обстоятелства е прекратена връзката между двамата.Х. постоянно плаче и не може
да намери утеха за своята болка.Изпитва тъга,безпокойство и чувство на празнота
и безпомощност.
Лекият автомобил “ Опел
Астра“,с рег.№***,чието управление и причина за настъпване на въпросното ПТП не
е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Налице е хипотезата на чл.557 ал.1
т.2 ,б.“б“ от КЗ,поради което към ответното дружество е отправена претенция за
изплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди,вследствие
на смъртта на тяхната майка и съпруга.След представяне на всички документи на П.П.
е определено обезщетение в размер на 120 000 лв.,а на Х.П.И.-обезщетение в
размер на 110 000 лв.Гаранционен фонд е счел,че е налице 20 %
съпричиняване от страна на загиналата,поради непоставен предпазен колан.Вследствие
на това изплатеното обезщетение на П.П.
е в размер на 96 000 лв.,а на Х.И. в размер на 88 000 лв.
Така определеното обезщетение
ищците считат за несправедливо,поради което предявяват иск за разликата между
претендираното с претенцията застрахователно обезщетение и изплатеното такова от Гаранционен фонд.
Претендира се заплащане на
допълнително обезщетение на дъщерята на починалата в размер на 54 000 лв.,ведно със законна
лихва,считано от датата 16.03.2017г.-датата
на която изтича срокът за произнасяне по претенцията до окончателното изплащане
на обезщетението и заплащане на сумата от 62 000 лв.-на съпруга на
починалата , считано от датата 16.03.2017г.-датата на която изтича срокът за
произнасяне по претенцията до окончателното изплащане на обезщетението.
В срок от ответната по делото
страна е постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността и размера
на ищцовата претенция.
Претендираното над вече
заплатеното от дружеството обезщетение в размер на 120 000 лв.-за П.П. и в
размер на 110 000 лв.-за Х.И. е счетено за необосновано завишено,с
оглед принципа на справедливостта и
съдебната практика за 2016г.Не е отчетено и съпричиняването на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат-същата е пътувала на задната седалка без поставен предпазен
колан-нарушение на чл.137а от ЗДвП.Прави
се възражение за съпричиняване на резултата от деянието и се настоява за
допускане на съдебно медицинска и
техническа експертиза със задачи,поставени в отговора.Искането е относимо към
предмета на правния спор и следва да бъде уважено.
Оспорва се претенцията за
мораторна лихва със съображения,подробно изложени в отговора.
Постъпила е допълнителна искова
молба от ищците по делото,в която се излага следното:
Оспорва се тезата на
ответника по делото,че претенцията е в
завишен спрямо практиката и понятието за справедливост размер.
Възразява се и срещу твърдяното от
ответника по делото съпричиняване.
В допълнителен отговор ответникът
поддържа тезата си,изразена в първоначалния отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищците
поддържат становището си,изразено в исковата молба и допълнителната искова
молба,а ответниците поддържат отговора и допълнителния отговор на исковата
молба.
Третото лице помагач счита,че
сумата е справедливо поискана.
Окръжният съд ,като се запозна с
писмените доказателства по делото и тези по НОХД№405/2017г.по описа на
ДОС,както и със заключението на допуснатата комплексна медицинска и автотехническа
експертиза и свидетелските показания по делото,прие за установено следното:
Претенцията е допустима.Спазена е
процедурата по чл.380 ал.1 от КЗ.Подадена е претенция до Гаранционен фонд АД
от 16.12.2016г.,което е предпоставка за
предявяване на настоящия иск.
Видно от представения КП за ПТП с
пострадали лица №24001633 от 01.05.2016г. на път ІІІ-7106 на около един
километър след с.Карапелит,обл.Добрич в посока гр.Тервел е настъпило
пътно-транспортно произшествие между “ Опел Астра“,с рег.№СС 2660 АМ,с водач Б.И.О.
и л.а. „БМВ 530Д“с рег.№*** ,с водач ***.Между пострадалите от катастрофата
лица е ***,която съгласно представеното
удостоверение за наследници е майка на първата ищца и съпруга на втория ищец.,която
е приета в болницата „Многопрофилна болница за активно лечение -Добрич“АД със счупване на VІІ,VІІІ и ІХ
ребра в дясно и на VІІ и VІІІ ребро в
ляво,със закрито счупване на горния край на дясна тибия.На 04.05.2016г.на
пациентката е направено оперативно наместване на фрактура с вътрешна
фиксация,тибия и фибула-епикриза от Ортопедично отделение при МБАЛ Добрич АД ,
приложените към историята на заболяването
медицински документи,както и съдебно-медицинска експертиза на живо лице
№30/2016г.На 05.05.2016г. пострадалата е починала,вследствие на коремна травма
–субкапсуларен хематом на слезката с начална организация,наличие на кръв в
коремната кухина,-вътрекоремен кръвоизлив ,довел до остра кръвозагуба-така
Съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на труп №48/2016г.Установените
увреждания са следствие на удар със или
върху твърди тъпи предмети и биха могли
да се получат вследствие на претърпяната катастрофа.
С присъда №3 от 15.02.2018г.по
НОХД №405/2017г.на ДОС третото лице
помагач в настоящия процес Б.И.О. е признат за виновен в това,че на 01.05.2016г.,по път ІІІ-7106,на около един
километър след с.Карапелит,общ.Добричка при управление на МПС-“ Опел Астра“,с
рег.№***и без да има необходимата правоспособност,нарушил правилата за движение
по пътищата –чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на **,като избягал от местопроизшествието и
без правоспособност,поради което на основание чл.343 ал.4 НК във вр.с чл.343
ал.3 б.“б“във вр.с ал.1 от НКвъв вр.с чл.342 ал.1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест години.Присъдата е изменена с Решение
№104/07.06.2018г.на Апелативен съд гр.Варна по ВНОХД№111/2018г.по описа на съда,в
частта относно наложеното наказание,а решението е потвърдено от ВКС на РБ с
Решение от 21.11.2018г.по нак.дело№767/2019г.на ВКС.
Автомобилът ,с който е причинена
смъртта на ** няма сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“-факт,признат за безспорно установен по делото,поради което
пасивно легитимиран по иска е ответника Гаранционен фонд АД,на основание чл.557
ал.1,т.2 б.“а“ от КЗ.-вреда причинена от МПС,което обичайно се намира на
територията на РБ и за което няма сключена задължителна застраховка „ГО“на
автомобилистите.
Не се спори по механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие.
По предявената претенция за
обезщетяване на ищците ответното дружество заплатило на П.Х.П. сумата от
96 000 лв.,а на Х.П.И. сумата от 88 000лв.Определени са обезщетения
от 120 000 лв. за дъщерята на починалата и от 110 000 лв.-за съпруга
на починалата,които са намалени с 20% прието съпричиняване от страна на
пострадалата на увреждането.
По делото е допусната и изслушана
комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза,която дава следното
заключение:
Причината за смъртта на
пострадалата *** е коремна травма-кръвоизлив под капсулата на слезката,с
последващо разкъсване на капсувата и вътрекоремен кръвоизлив,давел до остра
кръвозагуба.Уврежданията са получени в резултат на силен удар с или върху
твърд,тъп предмет в областта на гръдния кош,корема и десен долен крайник и
отговарят да са получени по механизма от травма в купето на автомобила.Налице е
причинно- следствена връзка между претърпените увреждания и настъпилата смърт
на починалата.
Л.а. „БМВ 530Д“с рег.№*** е
оборудван с предпазни колани за
водача,пътника до него на предната дясна седалка и за тримата пътници пътуващи
на задната седалка.Тези предпазни колани
имат за задача,при катастрофа да фиксират тялото на пътниците в техните
седалки,за да бъдат по възможност равномерно спрени заедно с кабината и да не
са изложени на високи инерционни сили.При катастрофата експертизата категорично
заключава ,че пострадалата е била без поставен предпазен колан,тъй като за да
се получат тези увреждания е имало свободно придвижване на тялото в посока
напред и последващ удар в облегалките на предните седалки.На въпроса на
пълномощника на ищците налице ли са следи от коланни травми,отговорът е
отрицателен.
От разпита на св.Мукадер
Мустафа,без родство и св.Димитринка Т. се установява,че пострадалата е била много добър човек,грижовна
майка и съпруга,постоянно се грижела за мъжа си и дъщеря си.Семейството било
задружно.Дъщерята преживяла тежко травмата от смъртта на майка си.Наложило се
да постъпи в психиатрия.Била много зле-едва стояла на краката си.Била
разстроена-плачела.И до момента не е превъзмогнала загубата на майка си.Ходи
редовно на гробищата и плаче.Същото показва и свидетелката Т..Що се отнася до
съпруга на починалата-той се променил.Започнал постоянно да се разболява от
сърце.Били задружно семейство със съпруга си.И до момента ищецът е в стресово състояние.
Видно от представената по делото
епикриза на „Център за психично здраве
д-р П.Станчев-Добрич“ЕООД,Отделение за гранични състояния на 03.05.2016г. П.Х.П.
е приета в болницата,като преди това е имала две хоспитализации в отделението.Състоянието
и при хоспитализацията се определя като напрегнато.Тя е мрачна и подтисната.Емоционално-преобладават
дистимия и тревожност,мисли за психотравмено събитие,наситени с негативни
емоции,повтарящи се спомени и съновидения,свързани със събитието.Изписана е по
нейно настояване.Липсват данни за последващи хиспитализации.
При така установеното,съдът намира
за доказани фактите,че ПТП е настъпило по описания в исковата молба
механизъм,неоспорен от ответника по делото.
Съобразно разпоредбата на чл.300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд,който разглежда гражданско –правните последици от деянието,относно
това ,дали то е извършено ,неговата противоправност и виновността на дееца.
Доказани са причинно следствената
връзка между настъпилите увреждания,довели до смъртта на пострадалата и
процесното пътно-транспортно произшествие.
Съдът намира също ,че е доказан и
факта на съпричиняване на вредоносния резултат,изразяващ се в противоправното
поведение на пострадалата,а именно същата се е возила в автомобила ,без
предпазен колан.Това съпричиняване следва да се определи в размер на 20 %
,както е подходил ответникът по делото,определяйки размера на изплатеното
обезщетение.
Според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,въз
основа на конкретните доказателства по делото за интензитета на връзката между
пострадалия и ищците по делото и съобразно икономическата конюнктура към
момента на настъпване на застрахователното събитие.
Доказа се ,че между майка и дъщеря
е имало силна привързаност,както и че загубата от смъртта на майката
предизвикала психически болки и страдания,както към момента на кончината на
пострадалата и до настоящия момент.Доказа се също,че съпругът на починалата е
преживял тежко смъртта й.Получил сърдечно заболяване.Съпрузите имали спокоен и
задружен ,дългогодишен съвместен живот.
Следва да се отчете и факта,че
към момента на настъпване на смъртта на майка й дъщерята е била вече
пълнолетна,имала е приятел и свой личен живот.Няма данни тя да е разчитала на
грижите и издръжката на своята майка.Вярно е ,че стресът от загубата на майка е
един от най-силните стресове в човешкия живот,но това обстоятелство не може да
бъде изцяло компенсирано с присъждане на по-високо от вече полученото
обезщетение.
По отношение на съпруга на
починалата липсват категорични доказателства,че сърдечното заболяване,от което
е започнал да страда е в пряка причинна връзка със смъртта на съпругата му.
В конкретния случай съдът счита,че
определеното застрахователно обезщетение от 120 000 лв. за дъщерята на починалата и
от 110 000 лв.-за съпруга на починалата справедливо възмездява
претърпените от тях неимуществени вреди.След преглед на съдебната практика за
2016-2017г. на съдилищата в страната се установява,че обезщетенията за
причинени от смърт на майка,респективно съпруга неимуществени вреди,варират от
порядъка на 70 000лв.до 120 000 лв.,в зависимост от конкретните
обстоятелства-възраст на детето,помощта на която то е разчитало от страна на
родителя си,наличие на друг родител,който да полага грижи,интензитет на емоционалната
връзка между майка и дъщеря,респективно съпруг и съпруга и пр.
Обезщетенията за неимуществени
вреди имат за цел справедливо да компенсират,доколкото
това е възможно загубата на родител ,респективно на съпруг,но не следва да се
превръщат в средство за неоснователно обогатяване.
С тези мотиви съдът намира,че
определеното и заплатено от ответното дружество обезщетение за неимуществени
вреди справедливо компенсира страданията,причинени на ищците по делото от
смъртта на тяхната майка и съпруга.
Искът се явява неоснователен,а
претенцията прекомерно завишена спрямо реалните претърпени от ищците вреди и
константната съдебна практика,поради което и не подлежи на уважаване.
На ответното дружество следва да
се присъдят сторените по делото съдебно деловодни разноски,а именно 200
лв.-внесен депозит за вещи лица и 3 850 лв.-адвокатско възнаграждение по минимума на Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид отхвърлянето на предявения
иск,по който ищците са освободени от държавна такса и разноски и на основание
чл.78 ал.6 от ГПК ответникът не следва да бъде осъден да заплати държавна
такса.
Водим от горното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Х.П. ЕГН ********** *** и Х.П.И. ЕГН **********,***
,чрез Адвокатско дружество“Я. И СЪДРУЖНИЦИ“,със седалище и адрес на
управление-гр.Добрич,бул.“***“№52,ет.2,офис 10-11,представлявано от адв.М.Я.
иск срещу ГРАНЦИОНЕН ФОНД,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“***“№2,ет.4,за
сумата от 116 000 лв./сто и шестнадесет хиляди лева/,представляващи
обезщетение за неимуществени вреди ,причинени на ищците вследствие на смъртта
на тяхната майка и съпруга *** ЕГН ********** при ПТП ,настъпило на
01.05.2016г.
ОСЪЖДА П.Х.П. ЕГН ********** *** и
Х.П.И. ЕГН **********,*** да заплатят на ГРАНЦИОНЕН ФОНД,със седалище и адрес
на управление гр.София,ул.“***“№2,ет.4 сумата от 3850лв./три хиляди осемстотин
и петдесет лева/-адвокатско възнаграждение и 200лв.-внесен по делото депозит за
вещи лица.
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач Б.И.О. ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: