МОТИВИ: Срещу подсъдимия М.А.Я. *** е предявено обвинение по чл. 325, ал. 5
във връзка с ал. 1 от НК.
Предаден е на съд за това, че на 09.02.2017 година около 10:00 часа в с. ***,
община Севлиево, при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ от НК, в класна стая на 8 – ми клас, намираща се на втори етаж на ОУ „***“
с. ***, община Севлиево, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – влязъл в час по
немски език на осми клас и пред учениците от класа и учителя, провеждащ учебни
занимания, демонстрирал агресивно поведение спрямо детето С.Н.С., извършвайки
действия по опит да му нанесе удари и използвайки ***и викайки пред учителката
на класа и учениците, му отправил думите: „***! ***! ***! ***! ***!“.
Прокурорът поддържа предявеното обвинение.
От
обясненията на подс. Я., показанията на разпитаните свидетели и останалите
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и по време на
съдебното следствие се установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.А.Я. ***.
Децата му – свидетелите Р.Я. и Ф.Я. учели в ОУ „***“ в село ***, община
Севлиево, като били в 8 – ми клас, в която паралелка учел и свидетеля С.Н.С..
На 09.02.2017 година, в междучасието между първия и втория час, в класната стая
на 8 – ми клас, между Р.Я. и С.С. възникнал конфликт, при който двете деца се
сбили. Конфликтът продължил в коридора на училището пред директорския кабинет и
станал достояние както на повечето от учениците в училището, така и на
свидетелките М.Ц. – класен ръководител на 8 - ми клас и на Р.Б. – Й. – директор
на училището. Същите успели да преустановят боя между Р. и С., след което двете
деца влезли в директорската стая. От там свидетелят Р.Я. се обадил на баща си –
подсъдимия М.Я., и го помолил да го прибере от училище, тъй като бил набит от
свид. С.С.. Р.Я. останал в директорския кабинет, а свид. С.С. се върнал заедно
със свидетелката Ц. в класната стая на 8 – ми клас, където трябвало да се
проведе час по немски език.
След като провел
разговора със сина си и научил за възникналия конфликт между него и С.,
подсъдимият Я. потеглил с автомобила си от село Сенник за село ***. Около 10:00
часа същият пристигнал в училището, където учели децата му, и бил пресрещнат от
дъщеря си Ф., която стояла отвън и плачела. Подсъдимият Я. се качил на втория
етаж на училището, където се намирала класната стая на 8 – ми клас, влязъл в
нея и попитал: „Кой е С.?“. След като разбрал, че С. е детето, което било
застанало право до парното и катедрата, Я. се отправил заплашително към него и
започнал да вика срещу него: „***! ***! ***! ***! ***!“. В това време
свидетелката М.Ц. застанала между С.С. и подсъдимия и помолила последния да
напусне класната стая, като същевременно с това му казала, че Р. е в
директорския кабинет. Междувременно в класната стая влязла свидетелката Ф.Я.,
която дръпнала баща си, за да излезе навън. След това подсъдимият отишъл в
директорския кабинет и след като разговарял с директорката на училището, от
която разбрал за конфликта между двете деца, взел сина си Р. *** на преглед при
лекар, тъй като имал наранявания по лицето. Видно от приложеното по делото
Медицинско свидетелство /стр. 36 от ДП/ в следствие на нанесения му побой от
свид. С.С., Р.Я. имал следните наранявания: подкожни кръвонасядания; отоци и
повърхностни охлузвания в лявата лицева половина на главата и подкожно
кръвонасядане в лявата орбитална област, съпроводени със силна палпаторна
болезненост.
Подсъдимият М.А.Я.
даде обяснения по повдигнатото му обвинение след разпита на свидетелите. Същият
обясни, че на 09.02.2017 година сутринта по телефона му се е обадил сина му Р.,
който му казал да отиде да го прибере от училище, тъй като С.С. първо набил Ф.,
а след това, когато се опитал да й помогне, набил жестоко и него. Я. каза, че
тръгнал веднага с колата за село ***, и че когато отишъл пред училището, Ф.
била отпред и плачела. Същата му казала, че С. пребил жестоко Р., като го удрял
по главата, както и че на нея бил ударил два шамара. Ф. му казала, че брат й е
горе. Тогава Я. се качил на втория етаж на училището и отишъл в класната стая
на децата си. След като почукал и влязъл вътре, попитал кое е детето С., след
което се отправил към него, попитал го защо е бил Р. и му казал, че вечерта ще
се разправя с баща му. Тогава класната ръководителка, която била между
подсъдимия и С.С., казала на Я., че Р. е в директорския кабинет, и подсъдимият
излязъл от класната стая. Отишъл при директора на училището, където видял
разплакан сина си с насинено око, който му разказал, че когато видял, че С.
удря сестра му, той отишъл при него и го попитал защо прави така, при което С.
се „нахвърлил“ и на него. След разговора със сина си и директора на училището Я.
и двете му деца си тръгнали, но понеже Р. се оплаквал от силни болки в окото и
главата, двамата отишли в МЦ „Здраве“ в гр. Севлиево, където бил извършен
преглед на детето.
По делото бяха
разпитани много свидетели. Преки очевидци на деянието, предмет на обвинението,
са свидетелите М.Ц.; А.С.; Н.Й.; С.С.; Ж.М.; Ц.Р.; М.Д. и М. М.. Свидетелката М.Ц.
обясни пред съда, че в междучасието между първия и втория час, пред
директорския кабинет в училището, видяла как Р. и С. се бият, като след
намесата на няколко учители двете деца били отведени в кабинета на директора.
От там Р. се обадил на баща си да отиде да го прибере и останал в директорския
кабинет, а С. се върнал заедно с нея в класната стая, където започнал часа по
немски език. Ц. обясни, че 15 – 20 минути след началото на часа, в класната
стая влязъл подсъдимият Я., който попитал кой е С.. След това започнал да го
обижда, като го псувал: „Ти ли С., ще ти еба майката и на тебе, и на баща ти…“,
като продължил и със споменаването на останалите членове от семейството на С..
Свидетелката Ц. каза, че се притеснила и поради това застанала между С. и
подсъдимия. Помолила го да се успокои и му казала, че синът му е в директорския
кабинет, след което той и дъщеря му Ф. излезли от класната стая. Ц. заяви пред
съда, че подсъдимият Я. не се е опитвал да удря С.С. и че според нея, децата,
присъстващи на инцидента, не били шокирани от поведението на подсъдимия, тъй
като в тази общност това се приемало за нормално. Тя определи поведението на
подсъдимия като на един „разтревожен и ядосан баща“, но не и като брутално.
Свидетелката А.С.
разказа пред съда, че след боя между С. и Р., в часа по немски език влязъл
подсъдимият, който бил много ядосан. След като влязъл в класната стая, А.С.
каза, че Я. бил ядосан и „почнал да вика на Славито“ и да върви към него. В
същото време свидетелката Ц. застанала между С. и подсъдимия и спирала с ръце
последния, за да не върви към С.. От показанията на С. стана ясно, че Я. не е
правил опити да удря свидетеля С., а само крещял срещу него: „*** и теб и
детето ти…***“ и други подобни. С. каза още, че се е уплашила от поведението на
подсъдимия и че според нея и С. се бил уплашил.
Свидетелката Ж.М.
също е очевидец на инцидента, като обясни, че след като влязъл в класната стая
подсъдимият Я. тръгнал към С. псувайки го и заплашвайки го, че ще изнасили него
и децата му. М. каза и че се е била уплашила малко от поведението на
подсъдимия.
Свидетелката Ц.Р.
обясни, че в момента, в който подсъдимият Я. влязъл в класната стая, тя излязла
навън, тъй като баща й й се бил обадил по телефона. На практика тази
свидетелка, както и свидетелите Д., Н.Й. и М., които са станали свидетели на
случилото се в класната стая, не внесоха яснота във фактическата обстановка със
своите показания, тъй като и четиримата заявиха, че помнят само, че подсъдимият
влязъл в класната стая и се „развикал“ на С..
По искане на
защитата на подсъдимия съдът допусна до разпит в качеството на свидетели Р.Я. и
Ф.Я.. Те обясниха пред съда каква е причината за възникналия в междучасието
конфликт между Р. и С., като заявиха, че С. ударил шамар на Ф., която се била
скарала преди това с малкия брат на С., при което Р. отишъл при С. и го попитал
защо бие сестра му. Тогава С. започнал да го „налага с тупаници и юмруци“ в
главата, след което Р. хукнал да бяга към директорския кабинет, а С. го
настигнал и продължил да го бие там. Р. каза, че след като ги разтървали, той
се обадил на баща си да отиде да го вземе от училище, като му обяснил, че С. го
бил набил. Когато Я. влязъл в директорския кабинет бил малко „нервен“, но
разговарял с директорката и тя му казала, че трябва да обърне внимание на
децата си, за да не се карат с другите деца. След това тримата си тръгнали от
училище.
Р.Я. обясни пред
съда, че преди време двамата със С. са влезли в конфликт по повод на мобилен
телефон на С., който бил изчезнал и С. обвинявал Р., че го е откраднал.
Ф.Я. обясни пред
съда, че в междучасието между първия и втория учебен час в класната стая влезли
няколко момчета, сред които по – малкия брат на С.С., който я обидил, при което
тя му казала да не се занимава с нея. В това време С.С. скочил и отишъл при тях
и започнал да се „драчи“ с нея, като й ударил и два шамара. След като видял
това Р. отишъл при С. и го попитал защо я бие, при което С. започнал да го „бие
душмански“. Брат й побягнал към директорския кабинет, но С. го настигнал,
бягайки по коридора, и продължил да го бие. Децата били разтървани от
директорката и няколко учители, след което влезли в директорския кабинет, а тя
излязла пред училището. Когато дошъл баща й, я заварил плачеща и трепереща, при
което двамата се качили нагоре и баща й влязъл в класната стая. След като
направил това, той казал на С., че довечера ще се разправя с баща му, след
което двамата отишли в директорския кабинет и след разговор с директорката си
тръгнали.
Свидетелят С.С.
обясни, че на 09.02.2017 година сутринта свидетелката Ф.Я. и по – малкия му
брат, който бил в пети клас, се скарали, при което той направил забележка на Ф.
да спре, но тя го обидила и той ударил силно чина. Тогава се намесил Р.Я.,
когото С. попитал дали ще го бие, но след като Р. нищо не му отговорил, той се
обърнал с гръб към него. В този момент Р. му дръпнал потника и го скъсал, след
което го ударил в гърба. Това вбесило С. и той започнал да удря с юмруци Р..
След това Р. тръгнал да бяга към дирекцията, но С. го настигнал и пред
директорския кабинет двамата били разтървани. След това и С., и Р. влезли при
директорката, която ги накарала да седнат отдалечени един от друг и да се
обадят на родителите си. Според показанията на С.С., Р. останал в директорския
кабинет, а той се върнал заедно със свидетелката Ц. в класната стая. По време
на часа подсъдимият влязъл в стаята, насочил се към него „явно с цел да го
удари“, след което дъщеря му започнала да го дърпа навън. При излизането си Я.
казал на С.С., че ще го изнасили, че щял да ебе детето му, че щял да го убие и
че вечерта щял да отиде у тях да ги запали. След това подсъдимият излязъл от
класната стая заедно с дъщеря си и класната ръководителка, а С. се обадил на
баща си да дойде в училище да го прибере. С.С. каза пред съда, че от думите на
подсъдимия се бил „уплашил за живота си“.
С.С. не отрече пред
съда факта, че е нанесъл 10 – 15 удара с юмрук в гърдите и главата на Р.Я.,
както и че в следствие на това последният е бил подут от едната страна на
лицето и окото.
Бащата на С.С. –
свид. Н.С. каза пред съда, че на инкриминираната дата му се обадил подсъдимият
по телефона и му казал, че двамата им синове се сбили. Според показанията на С.М.Я.
бил много ядосан, псувал и заплашвал, че ще убие и изнасили С.. С. му
отговорил, че ще разбере какво се е случило и че ако синът му е виновен, ще си
понесе последствията. След това се обадил в полицията и отишъл в училището,
където от директорката разбрал, че Р. и С. се сбили. От сина си С. разбрал, че
след сбиването подсъдимият М.Я. влязъл в класната стая, опитал се да хване С.,
за да го набие, но свидетелката М.Ц. застанала пред него и не допуснала това да
се случи. С. обясни пред съда, че след този случай С. бил травмиран и се
наложило в продължение на един месец той да ходи с колата да го прибира от
училище, както и да посещава психолог.
По искане на
прокурора съдът допусна до разпит в качеството на свидетел В.Г., която живее на
семейни начала със свид. Н.С.. Тя каза пред съда, че след като се прибрал от
училище, С. казал на баща си, че бил много уплашен, защото М.Я. отишъл в
училище и го заплашвал, като използвал вулгарни думи по отношение на него,
семейството му и най – малката му сестра, която тогава била на 8 месеца. Съдът
не кредитира с доверието си тази част на свидетелските показания на свид. Г.,
тъй като те не кореспондират по никакъв начин с показанията на С.С. и Н.С. в
тази насока. И двамата свидетели обясниха, че бащата на С. разбрал още в
училището какво се е случило между подсъдимия и С.С., поради което не може да
се приемат за достоверни показанията на Г., че Н.С. разбрал за случилото от
разказа на сина си си и то едва след като същият се е прибрал от училище. По –
нататък в показанията ни Г. обясни, че след инцидента не могла да спи един
месец, тъй като се била уплашила от заплахите, които С. бил казал че е отправил
Я. към по – малката му сестричка. Освен
това Г. каза, че е била свидетел на телефонен разговор между Н. и М., при който
подсъдимият псувал и го заплашвал.
С оглед събиране на
характеристични данни за подсъдимия съдът призова в качеството на свидетел
кмета на село Сенник, община Севлиево Ц.Ц.. Същият каза, че подсъдимият никога
не е създавал конфликти в селото и че няма данни да е извършвал някакви
противообществени прояви. Ц. обясни, че не е търсил подсъдимия да се включва в
мероприятия в полза на обществото, поради което не може да каже дали същият е
отзивчив и обществено ангажиран. От показанията на свид. Ц. стана ясно, че
срещу подсъдимия не са постъпвали жалби и сигнали от други жители на селото.
След
преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи: по делото безспорно се установи, че на 09.02.2017 година
сутринта подсъдимият М.Я. е влязъл в класната стая на 8 – ми клас в основното
училище в село ***, община Севлиево и използвайки ***отправил към свид. С.С. думите: „***! ***! ***! ***! ***!“. От събрания по делото
доказателствен материал не се установи по един безспорен и несъмнен начин
твърдяното в обвинителния акт, че на инкриминираната дата подсъдимият М.Я. е
демонстрирал агресивно поведение спрямо детето С.Н.С., извършвайки действия по
опит да му нанесе удари. В подкрепа на това твърдение са единствено показанията
на С.С., които обаче са изолирани от всички останали показания на свидетелите –
очевидци в тази насока. Освен това показанията на С. съдържат в себе си едно
предположение, а не действителна констатация, тъй като пред съда С. каза, че
подсъдимият, след като отворил вратата, тръгнал към него „с цел явно да го
удари“ с думите „Къде е С.?“. С. не каза пред съда, че подсъдимият е посегнал
към него с шамари или юмруци, за да го удари, поради което съдът не може да
приеме за безспорно установено наличието на агресивно поведение у подсъдимия
спрямо С.С., изразяващо се в опит да му нанесе удари. В тази връзка следва да
се отбележи, че нито класната ръководителка М.Ц., нито някои от съучениците на С.С.,
които са били свидетели на инцидента, заявиха недвусмислено пред съда, че
подсъдимият е правил опити да удря С.С.. Именно поради това съдът намира
обвинението в тази му част за недоказано.
В обвинителния акт се
твърди още, че деянието, предмет на обвинението, е извършено от подсъдимия Я.
при условията на опасния рецидив. Съдът категорично не споделя това становище
на прокурора, тъй като видно от приложената по делото Справка за съдимост на
подсъдимия, не се установява наличието на опасен рецидив, както по смисъла на
чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК така и на този по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
Прокурорът твърди в обвинителния акт, че наличието на опасен рецидив се
установява от последните две осъждания на Я., които са съответно по НОХД №
596/2006 година по описа на Севлиевски районен съд и по НОХД № 104/2013 година
по описа на същия съд. С присъдата по първото посочено по – горе дело,
подсъдимият Я. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 131,
ал. 2, т. 3 от НК и чл. 325, ал. 1 от НК, като по правилата на чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо наказание от една година лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален общ режим. Към това наказание е присъединено и
наказанието Обществено порицание, определено за престъплението по чл. 325, ал.
1 от НК, наред с наказанието лишаване от свобода. В приложената справка за
съдимост е отбелязано, че на 01.07.2011 година подсъдимият Я. е изтърпял това
наказание.
Второто осъждане на
Я. е по НОХД № 104/2013 година по описа на Севлиевски районен съд, по което със
споразумение за решаване на делото Я. е бил осъден за извършено престъпление по
чл. 325, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК на три месеца лишаване от свобода,
което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Отново от справката за съдимост е видно,
че Я. е изтърпял наказанието на 10.04.2013 година, когато е бил освободен от
Затвора гр. Ловеч.
При така описаните
фактически обстоятелства съдът приема, че по отношение на първото осъждане са
налице условията на чл. 88а във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК и
подсъдимият е реабилитиран по това си осъждане. За да е налице опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.
„а“ от НК е необходимо подсъдимият да извърши престъплението, за което е
предаден на съд, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК. Видно от първото осъждане, описано по – горе,
подсъдимият Я. е осъден на една година лишаване от свобода, но за престъпления,
които на първо място не са тежки, каквото е изискването на закона, и на второ
място, както бе посочено по – горе, към момента на извършване на настоящото
деяние, същият е бил реабилитиран по това осъждане. С оглед на това следва да
се приеме, че е заличено това осъждане, както и последиците от него.
Съобразявайки този факт съдът приема, че не са налице условията за
квалифициране на настоящото деяние като престъпление, извършено при условията
на опасния рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
За да е налице опасен рецидив по смисъла на
чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК е необходимо подсъдимият да извърши престъплението,
за което е предаден на съд, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. В случая,
както бе по сочено по – горе, по отношение на първото осъждане на подсъдимия Я.
е настъпила реабилитация, поради което не може да се приеме, че е налице
осъждане на подсъдимия два или повече пъти на лишаване от свобода, тъй като
остава само едно осъждане на подсъдимия – това по НОХД №№ 104/2013 година по
описа на Севлиевски районен съд. Ето защо съдът приема, че не са налице и
условията на чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК за квалифициране на процесното деяние
като извършено при условията на опасния рецидив по втората хипотеза на чл. 29,
ал. 1 от НК.
За по – голяма
правна прецизност съдът следва да отбележи, че в случая е налице повторност при
извършване на деянието, предмет на настоящото обвинение, по смисъла на чл. 28,
ал. 1 от НК, тъй като по второ осъждане на Я. му е било наложено наказание за
извършено престъпление по чл. 325, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК, а деянието,
за което същият понастоящем е предаден на съд, е за същото престъпление.
Въпреки това, преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства
дават на съда основание да приеме, че на инкриминираната дата подсъдимият Я. е
извършил действия, които следва да бъдат квалифицирани като дребно хулиганство
по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство /БДХ/, а не
като хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК. Съображенията на съда за
това са следните: Съгласно Постановление № 2/74 г. на
Пленума на ВС обект на престъплението хулиганство са установеният в страната
ред и общественото спокойствие. Основният признак на деянието, чрез което се
осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия".
Престъплението не може да се осъществи чрез бездействие. С непристойните
действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно
неуважение към обществото. Престъплението е налице, когато и двата признака са
осъществени. Хулиганството е умишлено престъпление. То може да се осъществи с
пряк или с евентуален умисъл. Хулиганските действия може да се извършват в
най-разнообразни форми, като публичността не е задължителен елемент от състава
на престъплението. Разграничителните критерии между дребното хулиганство и
престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на
деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл. 325, ал. 1 НК. Дребното
хулиганство е административно нарушение с по-ниска обществена опасност.
Разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко
деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на неговата обществена
опасност. Обвинението срещу Я. е за извършване на престъпление от общ характер
по чл. 325. ал. 1 от НК. От обективна
страна, за да е осъществен състава на това престъпление, следва подсъдимият да
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.
По отношение на основния признак на деянието -
"непристойни действия", които Пленумът на ВС в Постановление № 2/74
г. описва като "ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото", съдът намира следното: установи се по
безспорен начин че на 09.02.2017 година подсъдимият Я. е влязъл в класната стая
на 8 – ми клас, намираща се на втория етаж на ОУ „***“ с. ***, община Севлиево,
и извършил непристойни действия, като отправил към свид. С.С., викайки пред
класната ръководителка и учениците в класа думите: „***! ***! ***! ***! ***!“.
Преценката на показанията на разпитаните
по делото свидетели – ученици, очевидци на деянието, дават на съда основание да
приеме, че думите, които подсъдимият Я. е отправил към С., не са ги
скандализирали, а по – скоро са ги принудили да изпитат известен страх.
Поведението на подсъдимия беше квалифицирано от свид. Ц. като „неприемливо“,
а не като скандално, още повече, че същата
обясни, че в общността на подсъдимия и тази на преобладаващата част на
учениците в училището, действията на подсъдимия се приемат за нормални когато
стане въпрос за защитаване на член от фамилията – в случая сина на подсъдимия -
Р.Я..
За да е осъществен от обективна страна състава на
престъплението "хулиганство" следва да са налице кумулативно прояви
на грубо нарушаване на обществения ред и на явно неуважение към обществото.
Първото се изразява в брутална демонстрация против установения ред и съществено
засягане нормите на нравствеността. Относно поведението на подсъдимия, съдът
приема, че същото може да бъде квалифицирано като "брутално", но по
никакъв начин не може да се приеме, че то е насочено срещу установения ред. Напротив,
то е насочено срещу определено лице – свид. С.С., който малко по – рано през
деня е нанесъл побой на сина на подсъдимия, при който същият е получил редица
наранявания. Вторият елемент от състава на престъплението
"хулиганство" - поведение, изразяващо висока степен на неуважение към
обществото, съдът приема че е налице, доколкото действително с поведението си
подсъдимият е демонстрирал неуважение към личността на лицата, които са
присъствали на инцидента, както към свид. С.С., така и към неговите съученици –
непълнолетни деца и класния им ръководител.
При преценката за наличието на обективните признаци от
състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК съдът взимам предвид и
продължителността на действията, извършени от Я., както и мотивите за извършването им. В тази връзка съдът
приема, че поведението на подсъдимия е провокирано от нанесения побой на сина
му и поради тази причина не може да се приеме, че същото е целяло да
скандализира по един изключително циничен начин обществото. Нито един от
свидетелите-очевидци не определи поведението на подсъдимия като особено нагло и
безсрамно. Освен това действията на Я. са продължили не повече от 2 -3 минути,
поради което не може да се говори за наличието на упоритост при извършването
им, още повече, че той сам ги е прекратил доброволно, след като е разбрал от
класния ръководител – свид. Ц., че синът му е в дирекцията.
На следващо място следва да се отбележи, че Хулиганството
е умишлено престъпление. То може да бъде извършено с пряк или с евентуален
умисъл. При всеки един случай обаче подсъдимият следва да съзнава и предвижда
настъпването на обществено-опасните му последици, в случая, че скандализира
обществеността. Това не се установи според съда предвид мотивите за извършване
на деянието.
Обект на престъплението Хулиганство са редът, установен в
страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на
престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата
обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на
хората в процеса на обществения живот. Според разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК основният признак на
деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са
"непристойни действия". Това показва, че престъплението не може да се
осъществи чрез бездействие. "Непристойни действия" са онези, които са
неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и
други прояви, скандализиращи обществото.
Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът
чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез
тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено
засяга нормите на нравствеността.
Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез
действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При
това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така
и от други лица, на които са станали достояние. Престъплението е налице, когато
и двата признака са осъществени.
Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да
съзнава всички признаци на състава. Престъплението поначало се осъществява при
пряк умисъл. То може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при
нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други
подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и
като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Следователно
субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от
целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл. Затова то може да
се осъществи и при евентуален умисъл. Хулиганските действия може да се
извършват в най-разнообразни форми.
С оглед на мотива за извършване на действието и целите,
които преследва извършителят, може да се посочат примерно няколко групи
хулигански действия.
Хулигански действия на обществени места (на улицата, на
стадиона, в ресторанта и другаде). Те са свързани с посегателство върху
интересите на много хора и могат да доведат до преустановяване на събрание, на
увеселение, на театрални представления или кинопрожекции. Хулигански действия,
свързани с посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна
повреда. Хулигански действия, насочени против морала.
Хулигански действия, свързани с повреда или унищожаване
на държавно, обществено или лично имущество (повреди или унищожаване на
телефонни автомати, счупване на прозорци или витрини, унищожаване на украси по
повод празници, повреда на дървета в паркове и др.). Хулигански действия, които
създават тревожна обстановка в държавни предприятия, учреждения или обществени
организации (лъжлив сигнал за пожар или тежко престъпление), които могат да
създадат смут в обществото и др.
В настоящия казус, с оглед изложената по-горе фактическа
обстановка, съдът намира, че поведението на подсъдимия не осъществява състава
на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, както от обективна,
така и от субективна страна.
Съгласно Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. №
4/74 г. на Пленума на ВС разграничителните критерии между дребното хулиганство
и престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност
на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл. 325, ал. 1 НК. Дребното
хулиганство е административно нарушение с по-ниска обществена опасност.
Разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко
деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на неговата обществена
опасност.
Разграничението се съдържа в обществената опасност на
деянията, както и в посочените в разпоредбите на УБДХ и НК признаци. Според чл. 1, ал. 2 УБДХ дребното хулиганство
е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, ***или други неприлични
изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане
към гражданите, към органите на властта, или на обществеността или в скарване,
сбиване или други подобни действия, с които се нарушават общественият ред и
спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по смисъла на НК. От определението на закона се
вижда, че проявите на дребното хулиганство са конкретизирани, макар и
неизчерпателно, в три групи. Законодателят е подчертал по-ниската обществена
опасност на дребното хулиганство в сравнение с престъплението в някои изрази,
залегнали в текстовете. Така например текстът за дребното хулиганство си служи
с понятието "непристойни прояви", а в чл. 325, ал. 1 НК е употребено
понятието "непристойни действия". В разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК са дадени в обобщен
вид белезите, които характеризират обективния състав на престъплението. Чрез
тях грубо се нарушава установеният ред и се изразява явно неуважението към
обществото. В този смисъл, съдът счита, че извършеното от подс. М.Я. не
представлява деяние с висока обществена опасност. Нормата на чл. 325, ал. 1 НК изисква не само
непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни
прояви, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо
нарушение на обществения ред. Този е основният признак, по който се различава
престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ, санкционирано по административен ред,
където не се изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно
неуважение към обществото.
На последно място, законът изисква чрез действията си
подсъдимият да демонстрира явното си неуважение и пренебрежение към обществото.
Неуважението ще бъде явно, когато открито засяга обществения ред. Затова
неправилно е да се квалифицира като хулиганство това деяние, което е насочено
против личността на определено лице по лични мотиви.
Съдът намира, че деянието, извършено от подс. М.Я.. от
обективна страна представлява дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Същото е
непристойна проява, съгласно посочения нормативен акт, изразяваща се в
отправянето на псувни, описани изчерпателно в обвинителния акт, към свид. С.С.,
в присъствието на учениците и класния ръководител на 8 – ми клас в основното
училище в село ***, община Севлиево. Тази проява показва незачитането от страна
на подсъдимия на установения в страната ред и изразява неговото непочтително отношение към намиращите се в
класната стая лица и преди всичко към личността на свид. С.С..
Съдът приема, че с тези си действия подсъдимият несъмнено
е нарушил установените в страната обществен ред и спокойствие. Поради ниската
степен на обществена опасност на деянието обаче, доколкото то не може да се
приеме за брутална демонстрация против обществения ред и същият не е бил грубо
нарушен, съдът счита, че извършеното не представлява престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, а непристойна
проява. От субективна страна, непристойните действия са извършени виновно при
форма на вината пряк умисъл - подсъдимият Я. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Водим от горното, съдът намира, че по делото се събраха
доказателства за извършено от подс. Я. административно нарушение по Указа за
борба с дребното хулиганство. Налице е непристойна проява, която е следвало да
се санкционира по реда на УБДХ, а не по реда на НПК за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
С измененията в
НПК, в сила от 05.11.2017 година, законодателят задължи съда при решаване на
въпросите при постановяване на присъдата, и по – специално на въпроса по чл.
301, ал. 1, т. 2 от НПК дали деянието съставлява престъпление и каква е
правната му квалификация, да се произнесе и дали извършеното деяние съставлява
административно нарушение. В случая, предвид изложеното по – горе, съдът прие,
че деянието, извършено от подсъдимия Я., съставлява административно нарушение
по чл. 1, ал. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство, поради което и на
основание чл. 305, ал. 6 от НПК призна подсъдимия М.Я. за невинен в това, че на 09.02.2017 година около 10:00 часа в с. ***, община Севлиево, при
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, в класна
стая на 8 – ми клас, намираща се на втори етаж на ОУ „***“ с. ***, община
Севлиево, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – влязъл в час по немски език на осми
клас и пред учениците от класа и учителя, провеждащ учебни занимания,
демонстрирал агресивно поведение спрямо детето С.Н.С., извършвайки действия по
опит да му нанесе удари и използвайки ***и викайки пред учителката на класа и
учениците, му отправил думите: „***! ***! ***! ***! ***!“, и го оправда по така
предявеното му обвинение по чл. 325, ал. 5 във връзка с ал. 1 от НК, като на
основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство му наложи
административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 500,00 лева.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид съдействието на подсъдимия
за разкриване на обективната истина в пълнота, неговото критично отношение към
деянието и имотното му състояние. Освен това, за да определи в максимален
размер глобата, която законодателят е предвидил в чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ
/от 100,00 до 500,00 лева/да се определя при извършване на деянието по чл. 1,
ал. 2 от УБДХ, съдът взима предвид обстоятелството, че на подсъдимия Я. до сега
са били налагани две наказания за извършени престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК, въпреки че по отношение на първото осъждане на Я. за това престъпление,
както бе посочено по – горе, е настъпила реабилитация.
Разноски по делото не са правени.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: