Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
20.01.2020г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на двадесети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА Х.
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №16776/19г., намира следното:
Производството е по реда на чл.435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК. Подадена е жалба от адв.Д.М., пълномощник
на И.Х. З.Е.Д.Ш.ЕГН ********** ***, длъжник по изп.дело
№20098510400670 на ЧСИ М.П.рег.№851 с район на действие СГС срещу Разпореждане
№62084 от 14.11.2019г. на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяване
на изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е
неправилно и в нарушение на законовите разпоредби. Иска се неговата отмяна.
Ответникът по жалбата взискателя
В.Г.И.не е взела становище по депозирана жалба.
В свои мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК
ЧСИ М.П.твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че не е
изтекъл предвидения в закона двугодишен срок за прекратяване на изпълнителното
дело, поради което е постановил отказ на молбата на длъжника. Твърди, че взискателят не е изоставил изпълнението, напротив
многократно е депозирал молби за изпълнителни действия с посочване на конкретни
изпълнителни способи.
За да се произнесе съдът установи от
фактическа страна следното:
От приложеното по делото изпълнително дело се
установява, че то е било образувано на 03.06.2009г. по молба на взискателя В.Г.И.ЕГН ********** въз основа на
Изпълнителен лист, издаден на 26.05.2009г. по ч.гр.д.№23786/2009г. по описа на Софийска
районен съд срещу длъжника И.Х. З.Е.Д.ЕГН
********** с адрес ***.
С образуване на делото взискателя
е поискал ЧСИ да изпрати до длъжника покана за доброволно изпълнение, да
извърши цялостно проучване на имущественото му състояние и това на съпруга, да наложи запори върху банковите сметки.
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника
И.Х. З.Е.Д.Ш.е била връчена на 11.08.2009г.
На 05.06.2009г. са били изпратени запорни съобщения до всички търговски банки с цел налагане
на запори на сметки, притежавани от длъжника Ш., като са били наложени запори
върху тях в Общинска банка АД, УникредитБанк АД, ЮроБанк АД ОББ АД, както и до АВп
София запорни съобщения за налагане на запор върху
дружествения дял на длъжника в ТД „К.- И Е И Т.“ ООД и ДИД 2005 ООД.
На 13.07.2009г. е било изпратено съобщение за
налагане на запор на МПС на съпруга на длъжницата И.И.Ш.за
лека автомобил „Порше Кайен
Турбо“ с рег.№*******.
На 04.08.2009г. е била изпратена призовка за
принудително изпълнение до И. Ш..
На 16.07.2010г. били изпратени запорни съобщения до всички банки, като е бил наложен запор
на притежавани от длъжника сметки в Общинска банка и в ОББ АД.
На 14.10.2010г. е било изпратено уведомление
за наложен запор на МПС до СДП – Пътна полиция – лек автомобил марка Мазда 323 с рег.№С3075БГ собственост на Ш., като на
20.10.2010г. е бил наложен запор.
На 27.05.2011г. били изпратени съобщения до
всички банки с цел налагане на запори на сметките, притежавани от длъжника Ш..били
наложени запори на сметки в ОБ АД, ОББ АД, Токуда Банк АД и Уникредит Булбанк“ АД.
На 14.09.2012г. били изпратени запорни съобщения до всички банки за налагане на запор
върху сметките на длъжницата. Съобразно получените отговори, запори били
наложени върху сметките на Ш. в ЦКБ АД, ОББ АД, Токуда
Банк АД и Уникредит Булбанк
АД.
На 30.05.2013г. е постъпила молба от взискателя И.чрез пълномощника й за посочване на
изпълнителни способи по изпълнителното дело – запор на вземанията от
работодател на длъжника Ш., запори и
възбрани на движими и недвижимо имущество. В резултат били извършени
необходимите справки. Но не било открито имущество на длъжницата.
На 05.08.2014г. и на 16.03.2016г. взискателката
чрез пълномощника си е депозирала нова молба с посочване на конкретни
изпълнителни способи.
На 17.03.2016г. било изпратено запорно съобщение до Уникредит
Булбанк АД за налагане на запори на банкови сметки притежавани от И. Ш.. Но бил
получен отговор от Банката, че сметките й са закрити.
На 19.02.2018г. взискателката
чрез адвоката си е депозирала молба с посочване на изпълнителен способ за
налагане запор на вземанията на длъжника в ЦКБ АД и при наличие на движимо и
недвижимо имущество да се пристъпи къч налагане на запор и възбрана.
На 13.11.2019г. длъжника Ш. поискала от
съдебния изпълнител да бъде прекратено изпълнителното дело поради настъпила перемпция.
На 14.11.2019г. бил постановен обжалвания
отказ за прекратяване.
Установява се, че на 25.11.2019г. взискателката чрез адв.М.от САК е
депозирала молба с посочване на изпълнителен способ за удовлетворяване на
вземането си.
Въз основа на така установените факти по
делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
едноседмичен срок от легитимирано да я подаде лице и като такава се явява
допустима.
Преценката по съществото на спора по
настоящото дело изисква да се отговори дали в продължение на две години взискателят е бездействал и е направил възможно прилагане
на разпоредбата по чл.433 ал.1 т.8 ГПК – прекратяване на изпълнителното
производство. Отговорът на този въпрос е отрицателен.
Съгласно чл.433, ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай,
че в продължение на две години взискателят не поиска от съдия-изпълнителя предприемането
на изпълнителни действия. В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва
по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебния-изпълнител.
Съдебният – изпълнител следва само да констатира, че производството е
прекратено по силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне
наложените обезпечения. Предполага се, че при положение, че взискателят
в продължение на две години не е поискал извършването на изпълнителни действия,
спрямо длъжника, същият се е дезинтересирал от хода
на изпълнителното производство.
Предпоставките за прекратяване на
изпълнението по силата на закона са две - непредприемане на изпълнителни
действия по молба на взискателя и изтичане на двегодишен преклузивен
срок. Изпълнителните действия по дадено изпълнително дело се извършват по молба
на взискателя. Той е този, който трябва да
посочи какви изпълнителните способи за
събиране на вземането да приложи съдебния изпълнител. В някои случаи взискателите подават молби до съдебния-изпълнител с искане
за проучване на имущественото състояние на длъжника. Проучването на
имущественото състояние на длъжника обаче не е изпълнително действие. След като
съдия-изпълнителят направи справка за имущественото състояние на длъжника взискателят следва да посочи какви изпълнителни действия
иска да бъдат извършени по отношение на длъжника – например да бъде наложен запор или възбрана
върху имущество на длъжника. Извършването на самите изпълнителни действия
прекъсва двегодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, след което започва да тече
нов срок.
Проучването на имущественото състояние на
длъжника обаче, както и връчването на Покана за доброволно изпълнение по изпълнителното
дело са подготвителни действия във връзка с провеждане на същинското
производство, които не прекъсват двегодишния срок, с изтичането, на който
изпълнителното дело се прекратява по силата на закона.
Съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, за да
е налице прекратяване, взискателят следва да е
изоставил изпълнението. В случая такова изоставяне от страна на В.Г.И.не
е налице. Беше установено, че от образуване на изпълнителното производство и
към настоящия момент непрекъснато се извършват действия по изпълнението по
инициатива на взискателя с искане за прилагане на
определен изпълнителен способ. Били са извършени множество действия по негова
инициатива, които са прекъсвали давността
Следователно разгледана по същество жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №62084 от 14.11.2019г.
на ЧСИ М.П.с рег.№851 с район на действие СГС, с което е отказано
прекратяване на изпълнително дело №20098510400670 на осн.чл.433
ал.1 т.8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.