№ 2514
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100505267 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5267/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Е. Г. Ф. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20018437 от 04.03.2022 г на СРС, 32 състав по
гр.дело №16277/2021 г по описа на СРС ; в частта , с която признато за установено по искове
с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ТЗ и чл.79 ЗЗД , че въззивникът дължи на
„Т.Б. ” АД ЕИК **** гр.София сумата от 2309 лева главница по договор за кредит
овърдрафт от 03.07.2014 г , ведно със със законната лихва от 21.09.2017 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 90 лева разноски за нотариална такса във връзка с
връчване на нотариална покана ; за които суми е издадена /частично/ заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК от 29.09.2017 г по ч.гр.д.№66774/2017 г на СРС , 32 състав ;
както и Ф. е осъден да заплати сумата от 653,68 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Договорът за заем е
реален , а ищецът не е доказал , че сумата по договора за заем е предадена на ответника .
Въззиваемата страна в писмен отговор счита въззивната жалба за неоснователна. Налице е
договор за кредит , който не е реален , а е консенсуален и формален . Според приетата от
СРС съдебно-графическа експертиза ответникът е подписал договора за кредит . Сума по
кредита е предоставена от банката чрез „Изипей“ .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 14.03.2022 г ,
поради което въззивната жалба от 25.03.2022 г е депозирана в срок и е допустима. Налице е
1
правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че задълженията на ответника са доказани с договор за
кредит овърдрафт от 03.07.2014 г и ССЕ . Според ССЕ има счетоводни данни за усвояване и
обслужване на кредита на ответника .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Действително , по делото не са представени от „Изипей“ два броя разписки подписани от
ответника , с които на 03.07.2014 г той е усвоил кредита . Причина за това е изтичането на
срока са съхранение на счетоводните документи по ЗСчет . От друга страна , според СГЕ
договорът за кредит е подписан от ответника . Налице са счетоводни данни у ищеца за
усвояване на кредита в деня на договора . Предвид способът за предоставяне на кредита /на
каса на „Изипей“/ самото наличие на договора е индиция , че сумата по кредита е била
предоставена . ССЕ установява счетоводни данни у ищеца за плащания от страна на
ответника , но тези плащания отдавна са преустановени . Законосъобразно
първоинстанционният съд е уважил исковете в посочената част , въззивната жалба е
неоснователна .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК – поради наличие на материален интерес под 5000 лева по
всеки от предявените искове – настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20018437 от 04.03.2022 г на СРС, 32 състав по гр.дело
№16277/2021 г по описа на СРС ; в частта , с която признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ТЗ и чл.79 ЗЗД , че Е. Г. Ф. ЕГН ********** от
гр.София дължи на „Т.Б. ” АД ЕИК **** гр.София сумата от 2309 лева главница по договор
за кредит овърдрафт от 03.07.2014 г , ведно със със законната лихва от 21.09.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 90 лева разноски за нотариална такса във
връзка с връчване на нотариална покана ; за които суми е издадена /частично/ заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 29.09.2017 г по ч.гр.д.№66774/2017 г на СРС , 32
състав ; както и Ф. е осъден да заплати на „Т.Б. ” АД сумата от 653,68 лева разноски пред
2
СРС.
ОСЪЖДА Е. Г. Ф. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Т.Б. ” АД ЕИК ****
гр.София сумата от 463,14 лева разноски пред СГС /депозит за особен представител /.
ОСЪЖДА Е. Г. Ф. ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на СГС сумата от
71,18 лева държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3