Решение по дело №5564/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1788
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20215330205564
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1788
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330205564 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №584892-
F593954/29.06.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на
НАП, с което на „Тони-К“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл.185, ал.2
вр. с ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.27, ал.1,т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.В съдебно заседание за
жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява адв.П., който
моли НП да се отмени и да се присъдят разноски на доверителя му.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт С., която счита наказателното постановление за
правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди, като претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
1
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
При извършена служебна проверка от служители на НАП на
11.02.2021г. в 11.40ч. в търговски комплекс „Сила“-каса фитнес, находящ се в
гр.Пловдив и стопанисван от дружеството-жалбоподател се констатирало, че
дружеството в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18 на МФ е
допуснало нарушение като не е регистрирало всяка продажба на услуги по
данъчна група според вида на продажбите.С контролен бон номер 054469 на
стойност 25лв. в 12.12ч. на 11.02.2021г. продажбата била регистрирана в
данъчна група „Б“, където на продажбите се начислява с 20% ДДС, вместо в
данъчна група „Г“, където на продажбите се начислява 9% ДДС.Това
отчитане в грешна данъчна група не водело до неотразяване на приходи, но
било нарушение на чл.27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.За така
констатираното нарушение бил съставен АУАН F593954/24.02.2021г. където
нарушението било квалифицирано по чл.27, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.Впоследствие било
издадено процесното НП където нарушението било квалифицирано по чл.27,
ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка, по която не се спори, съдът прие за
установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал-
АУАН, оправомощителна заповед, удостоверение за връчено съобщение по
електронен път, пълномощно, регистри, както и от показанията на св.А.,
които изцяло кредитира.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед се
установява компетентността на административно наказващия орган и на
2
актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази посочена
в НП, но в АУАН нарушения нормативен акт не е изписан
изцяло.Нарушението по чл.27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ не е
изписано като се отбележи коя от точките всъщност е нарушена.Отделно от
това в АУАН се твърди да е нарушена наредбата във вр. с чл.118, ал.4, т.4 от
ЗДДС , докато в НП да е нарушен чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.Тази разлика в
описанието на нарушените закони се явява съществена тъй като се изписани
по различен начин както разпоредбите на наредбата, така и на ЗДДС и
различно изписване на разпоредби и по двата трудно би могло до се счита, че
може да коригира по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и според съда НП се явява
незаконосъобразно.
Дори и да не се приеме тази теза и горните нарушения да могат да се
санират по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН то според съда в случая е изцяло
приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието
"маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва
да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в
нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди,
така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
3
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало
или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да
обуславят маловажност са налице са следните. На първо място изрично в НП
е посочено, че нарушението не води до отразяване на приходи.Дори и да се
приеме, че е строго формално то в случая дружеството е отнесло продажбата
към по високо начисляемо ДДС и фактически това води до неговото
ощетяване.Ето защо според съда е налице чл.28 от ЗАНН и дори да нямаше
процесуални нарушения описани по-горе то на това основание НП следва да
бъде отменено.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по
реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. за процесуанло представителство по делото.Поради правния
интерес от 500лв. според съда заплатеното възнаграждение се явява на
минимума в наредбата и следва да бъде присъдени изцяло
Поради горното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №584892-
F593954/29.06.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на
НАП, с което на „Тони-К“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл.185, ал.2
вр. с ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.27, ал.1,т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Тони-
4
К“ ЕООД с ЕИК ********* разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 300/триста / лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5