Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№     …………..…/………………..…   , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2201 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д.Н.К. ЕГН ********** ***/08.04.2019год. на началника на група в сектор ПП при ОД МВР Варна, с което са му били наложени следните административни наказания: глоба в размер на 50лв. на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДП; глоба в размер на 200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 103 от ЗДП; глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП и глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП  за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено е при допуснати нарушения на материалния и процес. закон и моли съда да го отмени. Същият оспорва изобщо да му е бил подаден сигнал за спиране от полицейски служител, както и да е бил преследван от полицейските служители.

В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа жалбата. Същият оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП, а във фазата по същество моли последното да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на с.з., представител не се явява.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

На 03.12.2018год. свидетелите М. и И., и двамата служители на Сектор ПП при ОД на МВР Варна, изпълнявали служебните си задължения като се били позиционирали със служебен автомобил на ул.“Девня в гр.Варна, в посока изхода на града, на около 20м. след кръстовището с бул. „Република“. Около 15:15ч. по същият път, управлявайки МПС – товарен автомобил „Пиаджо Портер“ с ДК№ СА7963РВ, се движел въззивника. При приближаване към полицейските служители св. М. видял, че въззивникът не е поставил предпазния си колан и му подал сигнал за спиране със стоп палка по образец като въззивникът не спрял на сигнала, а продължил движението си напред. Свидетелите М. и И. се качили в служебния автомобил и тръгнали след въззивника. Настигнали след около 300м. когато въззивникът спрял пред административна сграда, слязъл от автомобила и с бърз ход се насочил към офисите в сградата. Св.М. обаче го спрял преди да влезе в сградата, представил му се, поискал документите му (неговите и на автомобила). Въззивникът не представил СУМПС и КТ към него. Св.М. му разпоредил да кара след тях до мястото където му бил подаден сигнала за спиране. Въззивникът го сторил. На това място св. М. попитал въззивника защо не е спрял той му отвърнал, че не го е видял. Направена била справка чрез ОДЧ и било установено, че въззивника притежава СУМПС, както и КТ.

Срещу същият св. М. съставил АУАН бл. № 878039/03.12.2018год., в който било посочено, че на същата дата около 15:15ч. по ул. „Девня“ в гр.Варна, в посока изхода на града на около 20м. след кръстовището с бул. „Република“ управлявал МПС **** с рег.№ *** като бил без поставен обезопасителен колан, с който бил оборудвано МПС-то, не спрял на подаден сигнал по образец със стоп палка от контролен орган и не носил СУМПС и КТ към него, с което били нарушени нормите на чл. 137а, ал.1, чл. 103, ал.1, т.1 чл. 100, ал.1, т.1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки в него, че възразява че не е спрял на стоп палка, както и че бил карал без колан защото не бил спрян в движение а полицаите отишли на работното му място.

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивника подал и писмено възражение срещу акта.

Назначена била комисия която провела допълнително разследване по случая и излязла със становище, че възражението е неоснователно.

На 08.04.2019год. въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивника е нарушил разпоредбите посочени в АУАН и му наложил съответните адм. наказания.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал актосъставителя Л.М., който в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка на въззивника и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал и Г.И. вписан като свидетел в АУАН. Същият заявява че името на въззивника нищо не му говори и разказва за случай при който била извършена проверка на водач на л.а. „Део“, който не спрял на подаден сигнал със стоп палка и бил настигнат в последствие.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св. М., и приложените към АНП книжа в това число АУАН, докладни записки и др.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът не кредитира единствено показанията на св.Г.И. доколкото същият очевидно възпроизвежда възприятия от друг случай на проверка, показанията му са в противоречие досежно основни факти с тези на св.М., както и с данните на съставената от И. писмена докладна записка за конкретния случай приложена към АНП.

Съдът в изпълнение на задълженията си  за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията за които е привлечен към отговорност въззивника, както от обективна, така и от субективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира.

 След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

По т.1 и 2 от НП.

С тези части на НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП, както и тази на чл. 103 от ЗДП. Съгласно първата цитирана разпоредба водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, са длъжни да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

На свой ред нормата на чл. 103 от ЗДП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

По делото няма спор, че на датата посочена в акта въззивникът е управлявал автомобила описан в него по посочен път от територията на гр. Варна. В горната насока са както показанията на св.М. и приложените към АНП два броя докладни записки изготвени от св.М. и св. И.. Този факт е описан и от въззивника в жалбата му до съда.

Спорен е въпроса дали въззивникът е извършил нарушенията за които е санкциониран с тези части на НП. В жалбата си въззивника твърди, че нарушения нямало защото изобщо не му бил подаден сигнал за спиране, а в последствие полицейските служители дошли на работното му място, когато вече бил извън автомобила.

Безспорно от показанията на св. М. и приложените към АНП два броя докладни записки по случая се установява, че полицейските служители са разговаряли с въззивника след като той вече е бил спрял пред адм. сграда, на около 300м. от мястото където е бил разположен патрула. Този безспорен факт обаче по никакъв начин не сочи на липса на извършени нарушения. И това е така защото в показанията си пред съда св.М. е категоричен, че лично е възприел че въззивника не поставил предпазния си колан и именно това е бил повода да му подаде сигнал за спиране със стоп палка по образец, който сигнал въззивника не изпълнил и продължил движението си напред. Това е била и причината полицейските служители да тръгнат след него и да го установят спрял малко по-нагоре пред адм. сграда. Дали полицаите са тръгнали с пуснати сирени или не е без всякакво значение за съставомерността на нарушенията. А това че въззивника е възприел сигнала явства както от показанията на св. М. – пред съда същия заявява, че въззивника е бил сам на пътя и направо е щял да мине отгоре му демонстративно обръщайки главата си на другата страна. Това, че въззивника е възприел полицейските служители на пътя явства и от съдържанието на въззивната жалба. В случая съдът намира за нужно да отбележи и това, че дори и въззивника да си е обърнал главата в другата посока, както заявява св. М.  (очевидно считайки че по този начин може да елиминира подадения му сигнал позовавайки се на „не съм видял“) по никакъв начин не влече липса на виновно поведение защото той е бил длъжен и могъл да предвиди че сигнал може да му бъде подаден и и е имал обективна възможност да възприеме сигнала, който му се подава от униформен полицейски служител при положение, че сам сочи в жалбата си че е възприел преди това както полицейския автомобил така и униформените служители.

С оглед на горното съдът счете, че нарушенията по т.1 и 2 от НП са извършени от въззивника и това е доказано по безспорен и категоричен начин.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършените нарушения и е наложил на въззивника следващите му се за тях адм. наказания, които определил за първото нарушение във фиксирания в санкционната норма размер – глоба в размер на 50лв., а за второто глоба в максимален размер – 200лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3м. – среден размер на наказанието.

Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размерите на наказанията наложени за второто нарушение (нарушението по т.2 от НП), както и това, че до момента въззивника не е бил наказван за подобно нарушение, съдът счете, че така наложените му наказания за това деяние са завишени. Счете, че в случая дори наказания наложени в размер на минималния, в своята съвкупност ще постигнат целите предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП в частта на т.2  като намали размера на наложените наказания глоба от 200лв. на 50лв. и лишаване от правоуправление на МПС от три месеца на един месец. Досежно наказанието по т.1 от НП, доколкото същото е наложено във фиксирания в закона размер НП не се нуждае от корекция и следва да бъде потвърдено в тази част.

По т. 3 и 4 от НП.

С тези части от НП на въззивника са наложени две наказания за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДНП за това, че не е носил СУМПС и КТ към него.

В случая и тези нарушения съдът счете за безспорно доказани. Безспорно в показанията си пред съда не сочи факти за такива нарушения, но заявява, че ако е имало и други нарушения те са описани в акта. Липсата на спомен обаче за подобни деяния които са обичайни за св.М. с оглед професията му, е обяснимо с оглед множеството проверки които той ежедневно извършва. Посоченият свидетел обаче пред съда заявява, че ако са били констатирани и други нарушения те трябва да са описани в акта. И доколкото такива нарушения са описани в процесния АУАН и доколкото този акт се ползва с доказателствена съобразно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДП, а по делото липсват данни, още по-малко пък доказателства които да оборват законовата презумпция уредена в цитираната по-горе норма то съдът прие нарушенията за безспорно доказани.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършените деяния и законосъобразно е наложил на въззивника следващите му се тях адм. нарушения които определил във фиксираните в закона размери – две глоби в размер на по 10лв. за неносенето както на СУМПС, така и на КТ.

 

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено в частта на т.1, 4 и 5 и следва да бъде изменено в частта на т.2 като бъде намален размера на наложените наказания.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0819-008263 от 08.04.2019год. на началника на група в сектор ПП при ОД МВР Варна, в частта с която на Д.Н.К. ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП.

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0819-008263 от 08.04.2019год. на началника на група в сектор ПП при ОД МВР Варна, с в частта с която на Д.Н.К. ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и адм. наказание лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца за нарушаване нормата на чл. 103 от ЗДП като намалява размера на наказанието глоба на 50лв. и размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС на 1 месец.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0819-008263 от 08.04.2019год. на началника на група в сектор ПП при ОД МВР Варна, в частта с която на Д.Н.К. ЕГН **********, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 10лв. за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0819-008263 от 08.04.2019год. на началника на група в сектор ПП при ОД МВР Варна, в частта с която на Д.Н.К. ЕГН **********, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 10лв. за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

                         

                 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: