№ 3899
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20231110119565 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. С. С., ЕГН **********, с адрес в
..., чрез пълномощника й адвокат Д. И., АК – София, с която е предявен отрицателни
установителни искове за недължимост на сумата от 549,78 лв., представляваща
претендирана от ответника стойност на потребени ВиК услуги по фактура № ********** от
19.07.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че вземането по посочената фактура е погасено по
давност, тъй като е изтекъл срока по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. В тази връзка ищцата е
депозирала искане пред ответното дружество за отписване на задължението, но ответникът е
отказал да отпише паричното задължение в счетоводството си.
С тези факти и доводи ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на
отрицателен установитилен иск за недължимостта на сумата по фактура № ********** от
19.07.2019 г., поради изтекла погасителна давност.
С исковата молба ищцата представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приобщени към доказателствата по делото.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител поддържа
предявения иск и направените доказателствени искания. Представя допълнително писмени
доказателства. Поддържа искането си за осъждане на ответното дружество да заплати
сторените от ищцата разноски и излага подробни съображения за основателността на
искането си.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който
признава предявения иск по основание и размер. Моли да бъде постановено решение при
условията на чл. 237 от ГПК и да не бъде уважавано ищцовото искане за присъждане на
разноски.
С отговора ответникът не прави доказателствени искания. Не изразява становище по
приемането на писмените доказателства, представени от ответника.
В откритото съдебно заседание ответното дружество не изплаща законен или
договорен представител.
В откритото съдебно заседание, проведено на 05.12.2023 г., процесуалният
1
представител на ищцата прави искане да бъде приключено съдебното дирене и делото да се
разглежда при условията на чл. 237 ал. 1 от ГПК, с оглед депозирания от ответника отговор
на исковата молба, с който признава предявения иск.
Въз основа на направеното признание и след искане от пълномощника на ищцата, с
протоколно определение от 05.12.2023 г., на основание чл. 237 ал.1 от ГПК е прекратено
съдебното дирене. Събирането на доказателства не е и необходимо, тъй като признанието на
иска е изявлението на ответника, че не оспорва както правото, чието съдебно установяване
се иска, така и фактите, които пораждат това право.
Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от
задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано,
че решението се основава на признанието на иска.
Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната
предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на признатото право със закона
или добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма -
способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.
Правото, чието съдебно отричане се иска в настоящето производство е правото на ... –
София да получи от ищцата сумата от 549,78 лв., представляваща претендирана от
ответника стойност на потребени ВиК услуги по фактура № ********** от 19.07.2019 г.
Същото не противоречи на императивни норми на закона, нито пък на добрите нрави.
От друга страна, процесуалният представител на ответното дружество, депозирал
отговора на исковата молба, в който е направено признанието на иска, притежава надлежна
разпоредителна власт. Съгласно клаузите на пълномощното (л. 23 от делото), юр. Е. П.а,
упълномощена от законния представител на ответното дружество, може да извършва всички
процесуални действия, с изключение на отказ от иска, т.е. има правомощия да признава
искове. В този смисъл, пълномощникът на ..., е лицето, което може да признае, че
процесните суми не са дължими на ответника, като погасени по давност. Доколкото
признанието на иска изхожда именно от надлежно упълномощен процесуален представител,
съдът приема, че не е налице отрицателната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.
237 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът
счита, че искът, предявен от М. С., следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения
отрицателен установителен иск в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени
направените от ищцата разноски за заплащане на държавна такса в размер на 50 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Според съда, в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда
кумулативното наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът да не е дал повод за предявяване
на иска и да го е признал. В случая е налице само второто изискване – признание на иска от
ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от
предявяването на иска, инициирал настоящето производство. Смисълът на разпоредбата е,
че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият демонстрира
претенция по отношение на погасените по давност задължения, начислявайки същите като
дължими и отказът да отпише задълженията след изрично направено писмено искане от
страна на ищцата. Възражението за изтекла в полза на длъжника погасителна давност
представлява субективно потестативно право, което може да се упражни само по съдебен
ред, поради което именно предявяването на отрицателен установителен иск е способ
2
длъжникът да защити правото си да осуети възможността на кредитора да претендира по
съдебен ред погасени по давност вземания. Правният интерес в случая се извежда от
установяване със сила на пресъдено нещо между страните кои вземания, за кой период и в
какъв размер са погасени по давност. Ответникът не следва да се натоварва с разноски,
когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно да се
освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на
чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение № 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. №
11105/2017 г.).
Съдът намира за основателно възражението на ответното дружество за прекомерност
на заплатения от ищцата адвокатски хонорар. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, които не се отличават с такава над обичайната за подобен вид делата, както и с оглед
на правеното признание на иска, съдът счита, че адвокатския хонорар следва да бъде
намален нормативно установения минимум от 400 лв., предвиден в разпоредбата на чл. 7 ал.
2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от М. С. С., ЕГН **********, с адрес в ..., против ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от В.Т. - изпълнителен директор,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
549,78 лв. (петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща претендирана от ответника стойност на потребени ВиК услуги по фактура
№ ********** от 19.07.2019 г.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от В.Т. -
изпълнителен директор да заплати на М. С. С., ЕГН **********, с адрес в ..., сумата от 450
лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща направени от ищцата разноски за
заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар за един адвокат в първоинстанционното
производство, като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3