Р Е Ш Е Н И Е
Номер
456 17.01.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански
състав
На двадесети декември две
хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател:
Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от
съдия Новаков
търговско дело номер 68 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от Закона за задълженията
и договорите.
Ищецът “Салкъм” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Манолич 8453, община Сунгурларе, ул. „Георги Димитров“ № 3, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 3, ет. 1, офис № 3 – адв. Любомир
Цветков е предявил иск против ответника
Община Сунгурларе, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Св. Климент Охридски“ №
1, ет. 2 - адв. Росен Диев за заплащане на сумата от 103153,36 лева,
представляваща обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договор за
покупко-продажба на дървесина от 29.05.2015г., изразяващи се в равностойността
на платени от ищеца на 30.11.2016 г. и на 23.11.2017 г. в полза на трето лице -
“Салкъм Орман Урунглу Сан Ве Тидж” ООД със седалище и адрес на управление
Република Турция, гр. Демиркиси, ул. „Игнеада Юлу“ № 2 две мораторни неустойки
(всяка от по 26370,74 евро) във връзка с неосъществени втора и трета доставки,
дължими по сключен с третото лице договор за продажба на дървесина от
20.05.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от завеждането на делото на 01.02.2018 г. до окончателно
изплащане.
Претенцията е описана съгласно уточнението й с молби от 06.03.2018 г. и
17.09.2018 г. и съгласно изявленията на процесуалния представител на ищеца в
първото по делото заседание.
Съдът намира за неоснователни възраженията за липса на представителна
власт на ищеца. Той е надлежно представляван от адвокат, овластен от
пълномощник съгласно чл. 32 от ГПК.
Претенцията се основава на следните релевантни
обстоятелства:
С договор от 29.05.2015 г. ответникът Община
Сунгурларе е следвало да прехвърли в собственост на ищеца “Салкъм” ООД 4858
куб.м. подлежаща на сеч горска дървесина. Ответникът обаче, не само че не издал
всички необходими разрешения, а и спрял по административен дърводобива. С това причинил вреди на ищеца,
който не успял да изпълни задълженията си по три доставки на дървен материал съгласно
договор от 20.05.2015 г., сключен с трето лице, и заплатил мораторни неустойки.
По приложеното търговско дело № 19/2016 г. на ОС – Бургас ответникът
бил осъден да заплати на ищеца
компенсация за вреди на стойност 26370,74 евро, равняващи се първата платена на
третото лице мораторна неустойка.
Предмет на настоящото дело са претърпени последващи вреди във връзка с
платените втори и трета неустойки за забава.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че контрагентът, на
когото ищецът заплатил неустойките, бил свързано с него лице. Документът,
материализиращ договора, бил неавтентичен респ. симулативно съставен. Освен
това този договор предхождал възникването на процесните облигационни отношения между
страните, което изключвало каузалния принос на ответника.
И двете страни претендират съдебноделоводни разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По силата на договор от 29.05.2015 г. (л. 5 - 9 от приложеното
търговско дело № 19/2016 г.) ответникът Община Сунгурларе се задължил да
продаде на ищеца “Салкъм” ООД срещу цената от 134576 лева (без ДДС) 4858 куб.м.
горска дървесина - бук и габър (прогнозни количества), която ищецът трябвало да
изсече до 20.12.2015г. и превози до 30.12.2015г. Цената била заплатена в уговорения седемдневен
срок (видно от платежното нареждане на л. 12 от приложеното т.д. № 19/2016 г.).
Ответникът е трябвало да издаде разрешения за сеч в 10-дневен срок от подписването на договора,
които е следвало да бъдат получени на място от представител на ищеца – чл.
4.1.3 и чл. 4.2.8 от договора. Този срок не е бил спазен - издадени били пет
позволителни по чл. 108 от ЗГ- четири от 27.07.2015 г. за 2473 куб. м. и едно от 19.08.2015 г. за 1277 куб. м. – т.е. общо за 3750 куб. м. Позволителните
били подписани от инж. Николай Делев – общински служител, който е разпитан като
свидетел по делото. От показанията му става ясно, че документите били съставяни
след явяването на представител на ищеца, който трябвало да подпише и изготвен
за целта технологичен план.
Закъснението мотивирало страните да подпишат анекс от 07.09.2015 г.
(л.10 от приложеното дело), с който срокът за сечта е бил продължен до края на декември 2015 г. Добавено
е било и ново място (подотдел) за дърводобив, което обаче е станало в нарушение
на предхождащата договора конкурсна процедура по чл. 53 от Наредбата за
условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии -
държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни
горски продукти (НУРВИДГТДОСПДНГП). Анексът не е предвидил издаването на нови
разрешения за сеч.
Със Заповед № 644 от 06.11.2015 г. (л. 83) Кметът на
Община Сунгурларе наредил незабавно спиране на дърводобива, без да излага
мотиви. Заповедта е била отменена от същия орган 17 дни по-късно - със Заповед
№ 686 от 23.11.2015 г. (л. 84). Ищецът е атакувал и двата акта по
административен и съдебен ред, но жалбите му са оставени без разглеждане –
видно от Заповед № РД-09-3 от 20.01.2016 г. на Областен управител – Бургас (л.
96) и определенията по адм. дела № 99/2016 г. и 100/2016 г. на Административен
съд – Бургас (л. 123 и 124).
Със заявление от 18.12.2015 г. (л. 21) ищецът поискал от
ответника продължаването на сроковете за сеч и извозване на дървесина, но без
резултат.
С протоколи от 26.01.2016 г. (л. 86, 88, 90, 92 и 94)
било констатирано, че от разрешени за добив общо 3750 куб. м. били усвоени едва
301,36 куб. м. дървесина.
Съдът намира, че допуснатата забава при издаването на позволителните за
сеч е съобразена от страните, които са променили условията по първоначалния
договор с коментирания по-горе анекс от 07.09.2015 г. Вярно е, че
позволителните не покриват всички количества по договора, но те, според изрично
уговореното, са прогнозни, а не гарантирани. С необоснованото спиране на сечта за
17 дни ответникът действително е нарушил договора. За целия му срок обаче
ищецът не е усвоил дори и 8 % от разрешеното му за добив количество, което не
може да бъде изцяло вменено във вина на ответната страна.
В подкрепа на твърденията си за
претърпени вреди ищецът е представил препис от договор от 20.05.2015 г. за
доставка на дървесина с с трето лице – “Салкъм Орман Урунглу Сан Ве Тидж” ООД,
регистрирано в Турция (л. 14 и 15). Документът е изключен от
доказателствения материал, тъй като
оригиналът му не е бил представен по реда на чл. 183 от ГПК. Ищецът е предявил
по делото друг екземпляр от договора,
който не следва да бъде ценен, с оглед настъпила процесуална преклузия. Независимо
от това съдът отбелязва следното: Има съществени разминавания между посочените
в договора данни за чуждестранното дружество и тези по приложеното по делото удостоверение
за актуално състояние (л. 135 и сл.) относно
идентификационния номер, седалището и адреса на управление. Дори да се
допусне, че дружеството на турския контрагент съществува, то (видно от
персоналните му данни) има за управител
същото лице, което е и законен представител на ищцовото дружество - Осман
Шансал.
Договор, сключен между свързани лица, и то преди да възникнат
процесните облигационни отношения между страните, мъчно може да бъде противопоставен
на ответника, който съгл. чл. 82 от ЗЗД отговоря само за предвидимите вреди от
неизпълнението. Съдът намира за нереалистични предвидените в чл. 6.4 от
договора твърди мораторни неустойки в размер на 30% от авансово платената цена
от 172113,04 лева, санкциониращи еднакво забавата по всяка от трите доставки,
независимо от предмета й и продължителността й. Тъй като настоящият спор не е между
страните по този договор, евентуални претърпени вреди от турския контрагент би
трябвало да бъдат доказани на общо основание. Това обаче не е сторено.
Действително други изводи са изложени от въззивния съд при
разрешаването на спора между същите страни по приложеното търговско дело №
19/2016 г. за вреди от договорното неизпълнение на ответника, съизмерени с
платената от ищеца мораторна неустойка за неосъществена първа доставка към
турския контрагент (при предявяването на иска по това дело падежите по втората
и третата доставки още не са били настъпили). Доколкото настоящият спор има за
предмет други вземания, съдът не е ограничен от силата на пресъдено нещо на предходното
решение, с което впрочем е била санкционирана ненавременната процесуална защита
на ответника.
Изложеното обосновава отхвърлянето на предявения иск по чл. 79, ал. 1
вр. чл. 82 от ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът присъжда в полза на ответника
съдебноделоводни разноски (платен адвокатски хонорар) в размер на 5230 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Салкъм” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Манолич 8453, община Сунгурларе, ул. „Георги Димитров“ № 3, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 3, ет. 1, офис № 3 – адв.
Любомир Цветков против ответника Община Сунгурларе, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Св. Климент Охридски“ № 1, ет. 2 - адв. Росен Диев за заплащане на
сумата от 103153,36 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от
неизпълнение на договор за покупко-продажба на дървесина от 29.05.2015г., изразяващи
се в равностойността на платени от ищеца на 30.11.2016 г. и на 23.11.2017 г. в
полза на трето лице - “Салкъм Орман Урунглу Сан Ве Тидж” ООД със седалище и
адрес на управление Република Турция, гр. Демиркиси, ул. „Игнеада Юлу“ № 2 две мораторни
неустойки (всяка от по 26370,74 евро) във връзка с неосъществени втора и трета
доставки, дължими по сключен с третото лице договор за продажба на дървесина от
20.05.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от завеждането на делото на 01.02.2018 г. до окончателно
изплащане.
ОСЪЖДА “Салкъм” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Манолич 8453, община Сунгурларе, ул. „Георги Димитров“ № 3, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 3, ет. 1, офис № 3 – адв. Любомир
Цветков против ответника Община Сунгурларе, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Св. Климент Охридски“ № 1, ет. 2 - адв. Росен Диев съдебноделоводни разноски в
размер на 5230 (пет хиляди и двеста и тридесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: