Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
гр.Русе,28.VІ. 2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 19 юни през две хиляди и деветнадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
При секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Георгиева гр.д.№ 301 по описа за 2018 год.,за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.423 КЗ.
Ищецът твърди,че на 31.ІІІ.2017
год.,управлявайки мотопед по бул.“България“ в посока Дунав мост,в дясната лента
за движение,бил блъснат от л.а.П.***с рег.№ Р ****ВТ,управляван от с.х.с..От
удара бил изхвърлен на пътното платно и паднал под спрял край пътя ТИР.Веднага
след инцидента бил откаран в болница,където установили,че има голяма разкъсно-охлузна рана на главата и шията,множество кървящи
рани по главата,охлузвания и болки по цялото тяло,съобщил за дезориентация,силно
главоболие,гадене и световъртеж.Установило се наличие на чуждо тяло в меките
тъкани,което наложило оперативно отстраняване.След 5 дни болничен престой
лечението продължил в домашни условия.В резултат на получените травми изпитвал
болки и редица неудобства-ограничена и болезнена подвижност на целия гръбначен
стълб и крайниците,множество дълбоки цикатрикси по
лицето,невъзможност да запази равновесие, дезориентация, главоболие, които се
отразили и на психическото му състояние-чувствал се
несигурен,безполезен,изпитвал страх от шофиране.Водачът на лекия автомобил
,причинил ПТП бил признат за виновен за шофиране в нетрезво състояние по НОХД №
1481/2017 год.на РРС,приключило с одобрено от съда споразумение.Автомобилът бил
застрахован при ответното дружество,към което ищецът отправил покана за плащане
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди и имуществени
такива,изразяващи се в разходи за лечението.След разменена кореспонденция между
страните ответникът предложил обезщетение от 2000 лева,което ищецът счита
занижено и несъответно на действително претърпените вреди.За това иска от съда
да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30000 лева и 348,58 лв.за имуществени вреди,ведно със законната лихва върху тях
от предявяване на иска.
В писмен отговор,постъпил в срока по
чл.131 ГПК,ответното дружество оспорва иска по основание и размер.Твърди,че произшествието
е настъпило по изключителна вина на ищеца,който в нарушение на правилата за
движение по пътищата се движил с превишена скорост и предприел маневра за
навлизане в средата на пътното платно,без да подаде светлинен сигнал и така
пресякъл пътя на правомерно движещия се лек автомобил ,или че рязко и
безпричинно намалил скоростта на движение,което поставило в невъзможност
водачът на лекия автомобил да предотврати катастрофата.Твърди също,че вина за
ПТП има и трето лице-водачът на товарен автомобил-влекач с прикачено полуремарке с рег.№
СА ****КТ,който в нарушение на чл.94,ал.3 ЗДвП паркирал на тротоара на
бул.“България“,което било в причинна връзка както с настъпилото ПТП,така и с
претърпените от ищеца травми,доколкото са получени при падане на ищеца под
ремаркето.Въз основа на това твърди,че е налице независимо съизвършителство от
двама водачи.
В отговора са наведени възражения и
срещу размера на иска,който бил прекомерно завишен и не отговарял на
действително претърпените вреди.Прави и възражение за съпричиняване от страна
на пострадалия,чието движение в нарушение на правилата за движение-превишена
скорост,предприета маневра без подаване на светлинен сигнал,внезапно и рязко
намаляване на скоростта,липса на предпазна каска и обезопасителен
костюм са в причинна връзка с настъпилото увреждане. Въз основа на подробно обосновани възражения
иска от съда отхвърляне на иска или уважаването му в значително по-нисък от
претендирания размер.
По делото по искане на ответника е
конституирано трето лице-помагач ЗАД“ОЗК-Застраховане“,което в писмен отговор и
подробно изложени съображения поддържа становище за неоснователност на иска.
Окръжният съд,като взе предвид
твърденията и възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.ІІІ.2017 год.около обяд ищецът
се движил по южното платно на бул.“България“/по посока Дунав мост/с мотопед „С.“
рег.№ Р ****М,в дясната половина на дясната лента.В същата лента и посока зад
ищеца се движил лек автомобил „П.***“ с рег.№ *****ВТ,управляван от С.С-,който
с влязло в сила споразумение одобрено от съда по НОХД № 1481/17 год.на РРС е
признат за виновен в престъпление по чл.343б,ал.1 НК-че по същото време и място
е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта 2,17 на хиляда.Лекият автомобил настигнал и блъснал движещия се пред
него мотопед,като ударът е бил в дясната половина на дясната лента на платното.Ищецът
паднал на платното ,от инерцията тялото му продължило да се плъзга по платното
и спряло в задната част на полуремарке с рег.№ С ****ЕК.Последното
било част от подвижен състав,състоящ се от седлови
влекач ДАФ с рег.№ СА ****КТ и полуремарке,който бил спрян на тротоара,вдясно на платното за
движение,пред входа на фирма ЕТП Екзодус.
Работещи в намиращите се в района
автосервиз,бензиностанция и др.обекти ,чули шум от удара и задействани спирачки,
се притекли на помощ.Свидетелят М.П. твърди,че ищецът бил с лице към
асфалта,подпрян на лакти,неориентиран и неадекватен.Двамата
се познавали преди инцидента ,но поради получените по лицето рани и потекла
кръв свидетелят не могъл да го разпознае и едва дни по-късно от снимки в
социалните мрежи разбрал кой е пострадалият .
Произшествието е станало в светлата част на
деня,при ясно,слънчево време,нормална видимост и суха пътна настилка.
Веднага след инцидента ищецът бил
откаран в УМБАЛ Русе ,където се установило че е получил следните увреждания:счупване
на предната стена на десен максирален синус и
счупване на страничната стена на дясната орбита;мозъчно сътресение без наличие
на отпадна неврологична симптоматика;охлузвания и повърхностни рани по
лицето,охлузвания и колекция от кръв под дясната очна ябълка;оток и кръвонасядане на десния горен клепач;охлузвания по корема,лактите,двете предмишници и
коленете.По време на болничния престой- до 5.ІV. са обработени повърхностните
наранявания по лицето и тялото,извършени са диагностични образни изследвания
със скенер.Назначено е медикаментозно лечение за церебропротективно
лечение,привогърчови препарати, антибиотици и
обезболяващи.
Свидетелката
Й.С.,съпруга на ищеца,чиито показания съдът цени съобразно изискванията на
чл.172 ГПК,посетила ищеца непосредствено след инцидента,когато бил настанен в
отделението по Неврохирургия.Твърди,че имал рани , охлузвания и подутини по
цялото тяло,бил в шок и не помнел
случилото се.В първия месец след злополуката ищецът продължавал да изпитва
силни болки по цялото тяло,оплаквал се от виене на свят при ставане от леглото
и при движение.Състоянието му постепенно се подобрявало,но ищецът изпитвал
чувство на несигурност и страх да излезе навън,да шофира,а също и неудобство от
белезите по лицето.Около два месеца след инцидента се върнал на работа,но на
два пъти излизал в болничен отпуск поради силно главоболие,за което му бил
препоръчан режим на почивка в домашни условия и болкоуспокояващи.Свидетелката
твърди,че и до настоящия момент ищецът често страда от главоболие,има проблеми с концентрацията и по
нейна преценка не е същият човек,какъвто е бил преди катастрофата.
По делото не се спори,че лекият
автомобил „П.***“ с рег.№ Р ****ВТ е бил застрахован при ответното дружество за
застраховка „Гражданска отговорност“към момента на произшествието.
Според приетото по делото заключение
на автотехническа експертиза,което съдът възприема изцяло като компетентно и
пълно,причина за възникване на произшествието от технически характер е
закъснението на водача на лекия автомобил да намали скоростта или да
спре,когато е доближавал движещия се пред него в същата лента мотопед.Водачът е
можел да избегне катастрофата ако навреме е намалил скоростта или спрял лекия
автомобил.Няма обективни данни за препятствия или други участници в
движението,ограничаващи видимостта на шофьора.
По делото е прието заключение на
съдебно-медицинска експертиза на специалист-невролог относно вида и характера
на получените от ищеца травми,механизма на увреждането,проведеното лечение,претърпените
болки в периода на възстановяване и неговата продължителност.Съдът възприема
изцяло заключението като компетентно и пълно,даващо обоснован отговор на поставените
въпроси.При извършения преглед на ищеца на 15.ХІ.2018 год.вещото лице не е
установило отклонения от нормалния неврологичен статус.Като се основава на
оплакванията на ищеца за продължаващи често главоболие,виене на свят,бърза уморяемост и дезориентация,вещото лице заключава че не е
налице пълно възстановяване,а описаните симптоми влошават качеството на живот
на ищеца.
Изложените фактически обстоятелства
съдът приема за установени след обсъждане на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и експертните заключения.Те обосновават от правна страна
следното:
При задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите пораждането на процесуалното право
на иск при действащия КЗ е предпоставено от настъпването
на уредената в чл.498,ал.3 КЗ абсолютна процесуална предпоставка,а именно
предявяване на писмена застрахователна претенция пред застрахователя по реда на
чл.380 КЗ и неизплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в
срока по чл.496 КЗ,респ.отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение или
несъгласие на увреденото лице с размера на определеното или изплатено
обезщетение.В случая,видно от данните по делото,тази процедура е спазена.Ищецът
като увредено лице е предявил на основание чл.380 КЗ писмена застрахователна претенция пред
застрахователя/по делото не е спорно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност към момента на
увреждането/,на която ответното дружество е отговорило с предложение за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 2000 лева,с което ищецът не
се е съгласил.Следователно,предявеният иск е допустим и са налице
предпоставките за разглеждането му по същество.
Искът по чл.423 КЗ е основан на
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице за нанесени от
застрахования вреди.Нормата предвижда,че увреденият,спрямо когото
застрахованият е отговорен,има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя .Ищецът следва да установи,че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
с договор за застраховка „Гражданска отговорност“лек автомобил,че това деяние е
причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното
деяние.Наличието на изброените предпоставки е установено в процеса.Произшествието
на 31.ІІІ.2017 год.е резултат от поведението на водача на лекия автомобил „П.***“
с.х.с.,който виновно нарушил правилата за движение по пътищата като управлявал
МПС в пияно състояние,с концентрация на алкохол над 2,17 промила,установен по
надлежния ред,с несъобразена за конкретните условия скорост,която да му позволи
да намали скоростта или да спре при възникване на опасност за движението и без
спазване на необходимата дистанция.В резултат на това блъснал движещия се пред
него мотопед „С.“,управляван от ищеца.Без доказателствена подкрепа и поради
това неоснователни са възраженията на ответното дружество за изключителна вина
на ищеца за настъпване на процесното ПТП.Липсват данни ищецът да е карал с
превишена скорост и да е започнал маневра за навлизане в средата на пътното
платно,без да подаде сигнал или рязко и безпричинно да е намалил скоростта на
движение,което да е поставило в невъзможност водачът на лекия автомобил да
намали или спре ,за да избегне произшествие.От събраните по делото
доказателства, се установи,че пострадалият се е движил със скорост около 46
км/ч непосредствено преди
произшествието,докато скоростта на лекия автомобил била 82,8 км/ч/при
ограничение на скоростта в този участък на пътя 80 км/ч/.Ударът е настъпил
между предната дясна част на лекия автомобил и задната част на мотопеда в
дясната лента на южното платно на бул.“България“.Тези обстоятелства дават
основание на съда да заключи,че ищецът се е движил правомерно,с разрешена
скорост и не е нарушил правилата за движение по пътищата по твърдяния
от ответното дружество начин чрез предприемане на внезапна маневра без подаване
на светлинен сигнал,което да е лишило водачът на лекия автомобил да реагира
своевременно чрез намаляване на скоростта или спиране на превозното средство.
Съдът не приема за доказано и
възражението на ответника за виновно поведение на водача на друго превозно средство-седлови влекач ДАФ с прикачено полуремарке,което
да е в причинна връзка с настъпилото ПТП.Установено е ,че този състав от
превозни средства е бил паркиран на тротоара,вдясно до платното на булеварда за
движение в посока към Дунав мост.Т.е.седловият влекач
и прикаченото към него ремарке не са паркирани на платното ,поради което от
страна на водача не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.94,ал.3 ЗДвП,според
която за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението Дори
да се приеме,че с паркирането на тротоара водачът е нарушил разпоредбата в предл.2 на чл.94,ал.3,то това нарушение не е в причинна
връзка с настъпилото произшествие.Превозното средство не е ограничило
видимостта на пътя,нито е представлявало някакво препятствие за водача на лекия
автомобил „П.***“ и изобщо по никакъв начин не е участвал в механизма на
катастрофата,обстоятелствата за която са изложени подробно по-горе.Затова не е
налице хипотезата по чл.499,ал.7 КЗ.
Установено е,че в резултат на
произшествието ищецът получил телесни увреждания,изразяващи се в:счупване на
предната стена на десен максирален синус и счупване
на страничната стена на дясната орбита;мозъчно сътресение без наличие на
отпадна неврологична симптоматика;охлузвания и повърхностни рани по
лицето,охлузвания и колекция от кръв под дясната очна ябълка;оток и кръвонасядане на десния горен клепач;охлузвания по корема,лактите,двете предмишници и
коленете.По време на болничния престой- до 5.ІV. са обработени повърхностните
наранявания по лицето и тялото,извършени са диагностични образни изследвания
със скенер.Назначени са медикаменти за церебропротективно
лечение,привогърчови препарати, антибиотици и
обезболяващи.Категорично може да се заключи въз основа на събраните по делото
доказателства,че тези увреждания са в причинна връзка с ПТП,причинено виновно
от водача на лекия автомобил „П.***“,тъй като са получени при падането на ищеца
на пътното платно,с дясната половина на главата и тялото.От удара предпазната
каска ,който е носил,се е счупила и тогава е получил описаните фрактури на
синуса и дясната орбита.Възстановяването му в домашни условия е продължило
около 2 месеца.Болките са били с най-голям интензитет в началния период,ищецът
е имал затруднения при придвижване,дезориентация и световъртеж при промяна на
тялото от легнало в изправено положение,което наред с чисто физическото
неразположение създало и чувство на несигурност и безпомощност,защото се
налагало да му бъде оказвана помощ от близките му/основно съпругата му/при
придвижване,поддържане на личната хигиена и др.п.Пристъпите на главоболие и
световъртеж и към настоящия момент не са отзвучали и макар вещото лице да не
намира отклонения от нормалния неврологичен статус,то счита че подобни
оплаквания са обичайни и съпътстват такъв тип черепно мозъчни травми.Вещото
лице дава прогноза за окончателно възстановяване на ищеца след около 5-6 месеца
при продължаващо лечение.Като трайни белези ще останат цикатриксите
от раните по лицето. Като съобразява изложеното,съдът определя размера на
обезщетението за неимуществени вреди на 15000 лева.Този размер съответства на реално претърпените от
получените увреждания болки и страдания,и се явява справедлив по смисъла на
чл.52 ЗЗД.До този размер искът за неимуществени вреди се явява основателен и
доказан.
Съдът намира за неоснователно
възражението за съпричиняване,поддържано от ответното дружество.По-горе са
изложени съображения за липса на виновно поведение на ищеца ,стоящо в причинна
връзка с настъпилото ПТП,но доколкото те се навеждат не само като единствена
причина за катастрофата,но в условията на евентуалност и като допринесли за
настъпването й,следва да се посочи ,че липсват данни ищецът да е нарушил
правилата за движение-да е управлявал мотопеда с несъобразена скорост,да е
предприел внезапна маневра за преминаване в средната част на платното,или да е
намалил скоростта,т.е.да е поставил водачът на лекия автомобил в невъзможност
да предотврати произшествието .Ищецът е управлявал мотопеда с предпазна каска и
шлем,което по всяка вероятност го е предпазило от получаване на по-тежки
контузии.
Основателен до претендирания
размер от 348,58 лева е искът за имуществени вреди.Ищецът е заплатил такса за
болничен престой от 29 лева,за съдебномедицинско освидетелстване от 30
лева.Представени са фактури за закупени медикаменти общо за сумата 289,58 лева,основно
за препарати за заличаване на белези,които вещото лице определя като част от
необходимото лечение с оглед на получените увреждания.
При този изход на спора ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от иска,или от направени общо
разноски в размер на 1600 лева му се следва сумата 809,20 лева.Ответникът също
има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.При направени общо
разноски в размер на 1449 лева му се дължат 716,17 лева.По компенсация
ответното дружество следва да заплати на ищеца 93,03 лева разноски .
Мотивиран така окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО Далл Богг:Живот и
Здраве“ АД със седалище и адрес на управление гр.София,район Изгрев,жк Дианабад,бул.“Г.М.Димитров“№ 1,ЕИК ********* да заплати
на Г.П.С. ЕГН ********** *** сумата 15 000 /петнадесет хиляди/лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 31.ІІІ.2017
год.,причинено виновно от водача на лек автомобил „П.***“ с рег.№ Р ****ВТ с.х.с.
, сумата 348,58 лева,обезщетение за имуществени вреди,ведно със законната лихва
върху двете главници,считано от 4.V.2018 год.до окончателното им
изплащане,както и 93,03 лева разноски по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди над 15000 до
30000 лева.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Света София“№ 7,ЕИК *********.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: