Решение по дело №62/2019 на Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№44

гр. Силистра, 15.04.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА

ДОБРИНКА СТОЕВА

 

при секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Стоева в. гр. д. № 62 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №122/04.08.2019г. по гр. д. №299/2018г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан, е отхвърлен като неоснователен искът на Т.И.И., за намаляване на дарение, направено от наследодателката му, до размер, необходим за допълване на запазената му част.

В законоустановения срок ищецът по първоинстанционното производство обжалва постановеното решение. Моли да бъде постановено друго, което признава правото му на запазена част.

Ответната страна по жалбата счита, че същата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалният закон.

Предявен е иск по чл. 30 ЗН.

Видно от Констативен нотариален акт №53/3.10.03г. на Нотариус № 315 ищецът И., майка му Димитра Русинова и сестра му Величка Йорданова са станали собственици на Дворно място с площ 950 кв.м., съставляващо УПИ ХIII-185, в кв. 31 по плана на с. Малък Преславец, общ. Главиница, ведно с построените в него полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 58 кв.м.  и стопански сгради.

Ищецът твърди, че на 7.10.13г., без негово знание, майка му и сестра му са дарили своите идеални части от процесния имот на племенника му С.  Й.. Това се установява и от приложения договор за дарение, обективиран в НА № 71/2003г.

 На 13.09.04г. майката Димитра Русинова е починала, видно от представеното удостоверение за наследници (л. 11).

И. претендира  намаляване на дарението, направено от покойната му майка Димитра, обективирано Нотариален акт № 71/03г.  на Нотариус № 315 до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.

 

Съгласно чл.30, ал.2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. В процесния случай ответникът, макар и попадащ в кръга на възможните наследници по закон, не е бил призован да наследява, поради което упражняването на правото за възстановяване на запазената част от наследството е предпоставено от приемане на наследството по опис (ТР №1/2005г., ОСГК на ВКС, според което терминът „наследници по закон”, употребен в чл.30, ал.2 ЗН, следва да се разбира в смисъл наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл.5-10 ЗН). По делото не са събрани доказателства за подобно приемане, въпреки изричното указание в доклада на първостепенния съд. Според практиката на ВКС чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство. По делото няма данни конкретният случай да е такъв. Процесуалният представител на ищеца е направил твърдение в този смисъл в открито заседание, но тъй като то не е подкрепено от доказателства, не може да бъде кредитирано.

Дори да се приеме, че след като ответникът не е изразил становище по въпроса, изчерпването на имуществото с процесното дарение е безспорен факт и приемане по опис не е необходимо, искът е неоснователен като предявен след изтичане на 5-годишната погасителна давност, в който смисъл има направено възражение от ответната страна. Не може да бъде споделена тезата на въззивника, че узнаването му за направеното дарение е началният момент на давността. Накърнението на запазената част се определя в момента на откриване на наследството, поради което давностният срок започва да тече именно от този момент, който в случая е смъртта на Димитра -  13.09.04г. Искът е предявен през 2018г., т.е след изтичане на 5 – годишният давностен срок.

Като е достигнал до същите крайни изводи и е отхвърлил предявения иск, ТРС е постановил правилно решение, което подлежи на потвърждаване.

Съобразно изхода на процеса пред СОС на ответника следва да се присъдят направените от него разноски пред въззивната инстанция     , възлизащи на 400 лв. – заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №122/04.08.2019г., постановено по гр. д. №299/2018г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан.

 

ОСЪЖДА Т.И. с  да заплати на С.И.Й. сумата от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща направени разноски по производството пред СОС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страната. 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: