О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер деветнадесети април Година
2019 гр. София
С. О. СЪД, Наказателно
отделение, Втори въззивен състав
На
деветнадесети април Година 2019
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.
ЧЛЕНОВЕ:
Я. Б.
Д. Ц.
Като
разгледа докладваното от съдията Н. в.ч.н. дело номер 221 по описа на С. о. съд
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
По реда на чл. 243, ал. 7 НПК е постъпила жалба от
пострадалия Н.Л.Н. *** срещу определение от 21.02.2019 г., постановено в
производството по реда на чл. 243, ал. 5 НПК по ч.н.д. № 55/19 г. по описа на
районен съд – гр. К., с което е потвърдено постановлението на прокурор при
районна прокуратура гр. К. от 08.02.2019 г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 98/2018 г. по описа на ОСлО при СОП – гр. С. /пр.пр. № 752/16
г. по описа на РП гр. К./.
Посочения съдебен акт се обжалва с доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на изводите на районния съд, че реализираното ПТП е било
непредотвратимо за водача на автомобила и че в резултат на ПТП на жалбоподателя
са причинени единствено леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 , ал. 1 НК, обосновали
по същество решаващия извод за потвърждаване на постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство - тъй като деянието е несъставомерно
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Твърди се, че изводът
на прокурора по въпроса за вида и характера на причинените на пострадалия
телесни повреди почива на данни от СМЕ, в която не е участвало вещо лице
неврохирург, като по същество се оспорва компетентността на експертизата и
обосноваността на извода на прокурора, че мозъчното сътресение при пострадалия
е протекло без пълна загуба на съзнание, като в тази насока обстоятелствата не
са били изяснени пълно и всестранно. Сочи се още, че прокурорът и
първоинстанционният съд са игнорирали напълно данните за причинено на
пострадалия счупване на челюст, което е самостоятелна телесна повреда и е
установено от СМЕ. Твърди се, че не е изследван въпроса дали увреждането на
лявото бедро на пострадалия и последвалата операция е довело до трайно
затрудняване на движението на крайника /за период по-дълъг от тридесет дни/.
Предявява се искане за отмяна на атакуваното
определение и постановяване на ново, с което да се отмени постановлението на прокурора
за прекратяване на наказателното производство.
С. о. съд, след като обсъди доводите, изложени в
жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено
следното:
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 243, ал.
7 НПК и от лице, легитимирано, съгласно същата разпоредба, да обжалва посочения
съдебен акт, в качеството му на пострадал от престъплението, за което е
образувано наказателното производство.
Производството пред районния съд е образувано по реда
на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 НПК по жалба от пострадалия Н.Л.Н., жалбоподател и
по настоящето дело, срещу постановлението на прокурор при районна прокуратура
гр. К. от 08.02.2019 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 98/2018 г. по
описа на ОСлО при СОП – гр. С. /заб.:
в обжалваното постановление досъдебното производство е посочено с номера, под
който е било образувано и водено в РУ МВР – К., преди разследването да бъде
възложено на ОСлО при СОП – гр. С. с постановление на окръжния прокурор при СОП
от 16.08.2018 г. – л. 1 - 2, том 3 от ДП/, пр.пр.
№ 752/16 г. по описа на РП гр. К., образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК – затова че на 19.08.2016 г., около 17,40 ч., в гр. К., обл. С., в района на
кръгово кръстовище на ул. „Л. ш.“ и бул. „Й. Й.“, при управляване на моторно
превозно средство – л.а. „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СА . МХ – е нарушил
правилата за движение по пътищата и с това по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на велосипедиста Н.Л.Н. с ЕГН: **********.
От фактическа страна прокурорът е приел, че свид. Г. А.
С. като водач на л.а. „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СА . МХ е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 5, ал. 1, т. 23 ЗДвП и по непредпазливост е причинил
на пострадалия Н.Л.Н. телесни повреди: множество контузии и кръвонасядания по
главата и лицето; мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание; счупване
на горната челюст вляво; кръвонасядане и травматичен джоб /деколман/ в областта
на лявото седалище и горната външна част на лявото бедро, за които увреждания е
приел, че всяко от тях поотделно е причинило на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което осъществяват
медико-биологичните критерии на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК. Прокурорът
е приел от фактическа страна, че процесното ПТП е било непредотвратимо за
водача на автомобила. Тук следва да се подчертае, че фактическото изложение в
обжалваното постановление на механизма на произшествието е непълно – не съдържа
твърдения за факти, които са от съществено значение за правилното изясняване на
този въпрос, за които се съдържат достатъчно данни в извършените три
автотехнически експертизи, вкл. и две комплексни автотехнически и медицински
експертизи, което допълнително внася неяснота във волята на прокурора по
въпроса дали водачът на автомобила е извършил нарушение на правилата за
движение, което да е в причинна връзка с причиняването на телесните увреждания
на пострадалия. По нататък, позовавайки
се на несъставомерността на причинените от пътнотранспортното произшествие
телесни увреждания на пострадалия, прокурорът е приел, че деянието не
съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК
и е прекратил наказателното производство на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Първоинстанционният съд с много лаконични мотиви е
потвърдил обжалваното прокурорско постановление, приемайки от фактическа
страна, че реализираното ПТП е било непредотвратимо за водача на автомобила, а
от друга – че в резултат на реализираното ПТП на пострадалия Н. са били
причинени травматични увреждания, съставляващи леки телесни повреди по смисъла
на чл. 130, ал. 1 НК, поради което от правна страна деянието се явява
несъставомерно.
Събраните в хода на разследването доказателства
установяват следната фактическа обстановка:
На 19.08.2016 г., около 17,40 ч. в гр. К., обл. С.
свид. Г. С. управлявал л.а. „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СА . МХ в района на
кръгово кръстовище на ул. „Л. ш.“ и ул. „Й. Й.“, като се движил по ул. „Й. Й.“
с посока на движение от ул. „Л. ш.“ към ул. „С.“. В района на пешеходната
пътека след кръстовището с ул. „Л. ш.“ автомобилът се движил със скорост от
около 30 км/ч.
Кръстовището било регулирано с пътни знаци, като по
отношение движението на лекия автомобил е въведено ограничение на скоростта до
40 км/ч. с пътен знак /В-26/.
Пътната настилка била асфалтова, суха, добра видимост
на дневна светлина.
Свид. Г. С.
управлявал автомобила в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0,6
на хиляда /химическа експертиза - л. 28, том 1 от ДП/.
В същото време по платното за насрещно движение на ул.
„Й. Й.“ се придвижвал пострадалия Н.Н., на 69 години, управлявайки велосипед.
На багажника на велосипеда пострадалият превозвал газова бутилка с тегло 10 кг.
Пострадалият управлявал велосипеда със скорост от 10 км/ч.
Велосипедистът предприел пресичане на платното за
движение на ул. „Й. Й.“ по пешеходна пътека, отляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила, управляван от свид. С.. Пострадалият предприел
пресичането на платното за движение без да слиза от велосипеда.
В момента, в който пострадалият предприел пресичането
на платното за движение – навлизайки в платното за насрещно движение на ул. „Й.
Й.“ /спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от свид. С./,
автомобилът бил на отстояние около 30 м от мястото на последвалия удар.
В момента, когато велосипедистът навлязъл в платното
за движение на автомобила, за да го прекоси, автомобилът се намирал на около
7,5 м от мястото на удара.
Траекториите на движение на велосипедиста и автомобила
се пресекли на пешеходната пътека в платното за движение на автомобила, при
което велосипедистът се ударил с предната си част в предната част на левия
калник на автомобила. От удара велосипедистът бил отхвърлен към автомобила,
достигнал предното стъкло и го счупил, след което тялото на велосипедиста било отхвърлено
обратно на първоначалната посока на движението му, на мястото, където
впоследствие при огледа е установено петно от кръв, а велосипедът паднал на
пътното платно, като след произшествието е бил изместен.
След удара свид. С. предприел спиране, като задействал
спирачната система на автомобила, който спрял на мястото, фиксирано при
извършения оглед.
В резултат на пътнотранспортното произшествие на
пострадалия Н.Н. са били причинени следните телесни увреждания:
-
Множествени
контузии и кръвонасядания на главата и лицето, причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
-
Мозъчно
сътресение, протекло без пълна загуба на съзнание, причинило на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
-
Счупване на
горната челюст вляво;
-
Кръвонасядане и
травматичен джоб /деколман/ в областта на лявото седалище и горната външна част
на лявото бедро, които не са довели до затруднение на походката. Тези
увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
По делото са извършени три автотехнически експертизи –
двойна АТЕ /л.л. 86 – 96, том 2 от ДП/; тройна комплексна медико-автотехническа
експертиза /л.л. 133 и сл., том 2 от ДП/ и повторна тройна КМАТЕ /л. л. 15 –
33, том 3 от ДП/. Трите експертизи сочат скорост на движение на лекия автомобил
при настъпване на удара в диапазона от 20 до 30 км/ч., като във всички случаи и
трите експертизи дават заключение, че ударът е бил непредотвратим за водача на
лекия автомобил от момента, когато велосипедистът е навлязъл, за да пресече платното
за движение на автомобила. И трите експертизи са достигнали до извода, че в
този момент автомобилът е бил на отстояние от мястото на удара, по-малко от
опасната му зона за спиране и поради това обективно не е могъл да спре преди
мястото на удара и да го предотврати. Във всички случаи скоростта на движение
на автомобила в района на кръговото кръстовище и непосредствено преди удара не
е превишавала допустимата максимална скорост от 40 км/ч., въведена с пътен знак
В-26.
В изложението по-горе относно скоростта на движение на
лекия автомобил и велосипедиста съдът е възприел заключението на повторната
тройна КМАТЕ /л. л. 15 – 33, том 3 от ДП/, тъй като отчита всички възможни
обективни фактори и обстоятелства, установени по делото и релевантни за
правилното решаване на този въпрос, като изводите на експертите са убедително
доказателствено и научно аргументирани и изложени. Следва да се отбележи, че този
вариант се явява и най-неблагоприятният за водача на лекия автомобил.
Според заключението на посочената експертиза скоростта
на движение на автомобила непосредствено преди удара е била 30 км/ч., дължината
на опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост е около 15 м, а
скоростта на движение на велосипедиста е 10 км/ч., а опасната зона за спиране
на велосипеда – около 4,00 метра. При така установените данни за скоростта на
движение на двете превозни средства, експертите са стигнали до фактическия
извод, че в момента, в който велосипедистът е предприел движението си по
пешеходната пътека от насрещната част на пътното платно /на ул. „Й. Й.“/,
лекият автомобил се е намирал на около 30 метра от мястото на удара, като в
този случай ударът за водача на лекия автомобил е бил предотвратим чрез
аварийно спиране /при опасна зона за спиране с дължина 15 метра/. При същите данни
за скоростта на движение на двете превозни средства, участвали в
произшествието, според посочената експертиза, в момента, в който велосипедистът
е навлязъл по пешеходната пътека от лявата страна на пътното платно, по което
се е движил лекият автомобил, последният се е намирал на около 7,5 метра от
мястото на удара и в този случай, предвид дължината на опасната зона за спиране
на автомобила – 15 метра – ударът за водача на лекия автомобил е бил непредотвратим
чрез аварийно спиране.
От фактическа страна в случая следва да се приеме, че
е доказана втората версия, при която е основателно да се приеме, че опасността
за движението по отношение на водача на лекия автомобил е възникнала от
момента, когато велосипедистът е предприел пресичането на пътното платно, по
което се движил лекия автомобил. Именно в този момент за водача на лекия
автомобил възниква и задължението да съобрази движението си с възникналата
опасност – да намали или да спре автомобила, съгласно нормативното предписание
на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изреч. 2-ро ЗДвП. Тази опасност следва да е
била предвидима за водача на автомобила и в настоящия случай такава опасност за
движението, предвидима за водача на автомобила, е възникнала именно в момента,
когато велосипедистът, без да слиза от велосипеда, е предприел пресичането на
пътното платно, по което се е движил автомобила, като в този момент автомобилът
се е намирал на 7,5 метра от мястото на удара и не е могъл да спре преди удара
чрез аварийно спиране, т.е. ударът е попаднал в опасната зона за спиране на
автомобила.
От фактическа страна се налага изводът, че при
конкретната пътна обстановка и интензивност на движението в района на кръговото
кръстовище, именно в този момент водачът на автомобила обективно
безпрепятствено е могъл да възприеме движението на велосипедистът върху
платното за движение.
Изясняването на фактическия въпрос относно момента на
възникването на опасността за движението в конкретния случай е от съществено
значение и се налага най-вече от развитите две хипотези за предотвратимостта на
удара от водача на автомобила,
предложени в коментираната повторна КМАТЕ /л. л. 15 – 33, том 3 от ДП/.
В първият случай, както са отбелязали и експертите,
видимостта на водача на автомобила към навлизащия в насрещното пътно платно
велосипедист е могло обективно да бъде възпрепятствана най-напред от наличието
на други преминаващи през кръстовището превозни средства. В случая по делото са
събрани точно такива данни, съдържащи се в показанията на свид. С., а именно,
че движението е било натоварено, имало е много автомобили, движещи се по пътя
от и за гр. С., при което видимостта на водача на автомобила към велосипедиста
в момента, когато велосипедистът е предприел пресичането на насрещното платно
за движение, практически е била ограничена от движението на други пътни
превозни средства, поради което в този момент водачът на автомобила обективно
не е могъл да възприеме движението на велосипедиста по насрещното платно за
движение.
Предприемайки пресичането на двете платна за движение,
отделени с т. нар. „разделителен остров“
при ограничена видимост към платното за движение, по което се е движил
автомобила, независимо от наличието на пешеходна пътека, велосипедистът е
нарушил забраната, въведена с разпоредбата на чл. 114, т. 2 ЗДвП, според която
на пешеходците е забранено да пресичат платното за движение при ограничена
видимост. В случая пострадалият Н. Н. е участник в движението именно като
пешеходец, тъй като е задължен да пресича платното за движение, бутайки
велосипеда – чл. 107, т. 2 ЗДвП и при пресичане на платното за движение той е
следвало да се съобразява с правилата за движение на пешеходците, предписани в
ЗДвП /чл. 107 – чл. 115/.
И на следващо място следва да се отчете наличието на
т.нар. „разделителен остров“ между двете платна за движение на ул. „Й. Й.“,
където велосипедистът е могъл да спре, преди да предприеме пресичането на
платното за движение, по което се е движил автомобила и да го пропусне /в този
момент автомобилът е бил на разстояние от 7,5 м от мястото на удара – от
пешеходната пътека/, както го задължава разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Вместо това велосипедистът, несъобразявайки се с приближаващия се
автомобил, е предприел пресичане на платното за движение и то без да слиза от
велосипеда. Не може да бъде вменено задължение за водачът на автомобила да
предвиди неправомерното поведение на велосипедиста, т.е. да предвиди, че
велосипедистът няма да спре на разделителния остров и няма да пропусне
приближаващия пешеходната пътека автомобил в нарушение на разпоредбата на чл.
113, ал. 1, т. 1, вр. чл. 107, т. 2 ЗДвП.
При отчитане на горните обстоятелства от фактическа страна се налага изводът, че за водача на автомобила опасността за движението, с която е следвало да се съобрази и в случая да спре, е възникнала от момента, в който велосипедистът е навлязъл по пешеходната пътека от лявата страна на пътното платно, по което се е движил лекият автомобил, когато той обективно е могъл да възприеме движението на велосипедиста /в този смисъл е Решение № 353 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1252/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията К. Х.: „
Началният
момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за
безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме
опасността за движение.“/. Тази опасност е
възникнала в опасната зона за спиране на автомобила и е създадена от неправомерното
поведение на пострадалия велосипедист.
Същевременно не се установява водачът на автомобила –
свид. С. – да е нарушил правилата за движение относно избиране на скоростта,
тъй като непосредствено преди удара той е управлявал автомобила със скорост от
30 км/ч., която не превишава максимално разрешената за конкретния пътен участък
– 40 км/ч.
Не намира правна подкрепа и доводът на прокурора,
макар и твърде неясно формулиран, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП от водача на автомобила – свид. Г. С.. Очевидно в постановлението
прокурорът е допуснал техническа грешка, изписвайки разпоредбата на „ал. 1, т.
23“, тъй като ал. 1 на чл. 5 ЗДвП не съдържа така номерирана разпоредба.
Текстовото изложение на „нарушението“, свеждащо се до възпроизвеждане на
законовия текст, навежда на извода, че прокурорът е имал предвид разпоредбата
на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Тази разпоредба не съдържа конкретно нормативно
предписание към участниците в движението, чието неспазване да е законово санкционирано.
Тя съдържа общо предписание към водачите на пътни превозни средства да са
внимателни към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства. Поради липсата на конкретно
нормативно предписание към водачите на пътни превозни средства, респ. чието
неспазване да стои в причинна връзка с причиняването на съставомерните общественоопасни
последици, нарушаването й в конкретния случай не може да бъде основание за
ангажиране на наказателната отговорност на водача на лекия автомобил.
В обобщение не се установява водачът на лекия
автомобил в конкретната пътна ситуация да е допуснал нарушения на правилата за
движение и конкретно не е нарушил правилата за движение при избиране на
скоростта на движението си. Установи се, че в опасната зона за спиране на
автомобила е бил увреден велосипедистът, който е създал опасността за
движението със своето неправомерно поведение, поради което е налице случайно
деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Пияното състояние на водача на лекия автомобил е ирелевантно
за ангажиране на неговата наказателна отговорност при липса на допуснати от него
нарушения на правилата за движението по пътищата, които да са в причинна връзка
с причиняването на престъпния резултат – телесните увреждания на пострадалия
велосипедист. По начало за съставомерността на
деянието не е необходимо наличие на причинна връзка между пияното състояние
на дееца и допуснатите нарушения на правилата за движение /Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. №
8/82 г., Пленум на ВС/.
Разследването е изчерпило
възможните доказателствени средства и способи за събиране на правнозначими по
случая доказателства. Фактическата обстановка е изяснена всестранно, пълно и
обективно, като значимите за разкриването на обективната истина обстоятелства,
касаещи най-напред механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие,
са установени с достатъчно убедителни доказателствени източници и с възможните
и изчерпани способи за доказване /автотехнически експертизи/.
Предвид изложеното следва да бъде потвърден крайният
извод на прокурора, споделен и от първоинстанционният съд, че деянието не
съставлява престъпление, поради което правилно е установено и основанието по
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК за прекратяване на
наказателното производство.
При липса на виновно поведение на водача на автомобила
– свид. Г. С., - което да е в причинна връзка с причиняването на телесните
увреждания на пострадалия велосипедист – свид. Н. Н., – остава безпредметно и
обсъждането на възраженията в жалбата, свързани с вида и характера на телесните
увреждания, причинени на пострадалия при пътнотранспортното произшествие.
Предвид
изложеното атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
На
основание чл. 243, ал. 8 НПК С. о. съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.02.2019 г., постановено
по ч.н.д. № 55/19 г. по описа на районен съд – гр. К., с което е потвърдено
постановлението на прокурор при районна прокуратура гр. К. от 08.02.2019 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 98/2018 г. по описа на ОСлО
при СОП – гр. С. /пр.пр. № 752/16 г. по описа на РП гр. К./.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.