№ 524
гр. Благоевград, 13.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20241200500244 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от адв. П. Смукова, АК Благоевград, като особен
представител на Р. С. Ч.- ответник по гр.д. № 1964/2022г. по описа на РС Благоевград,
срещу Решение № 831 от 29.11.2023г., постановено по гр.д. № 1964/2022г. по описа на РС
Благоевград, с което е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, че Р. С. Ч. дължи
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД ЕИК *********, следните суми,
които са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
02.06.2021г., издадена по ч. гр. д. № 1354/2021г. по описа на РС Благоевград и произтичащи
от Договор за кредит „А1 карта" с № 596871 от 11 септември 2019 г. сключен между Р. С. Ч.
и „Аксес Файнанс" ООД прехвърлени от „Аксес Файнанс" ООД в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016г., Приложение № 1 към него от 27 юли 2020г., както
следва: сумата от 1951,76 лева /хиляда деветстотин петдесет и един лева и седемдесет и
шест стотинки/- главница, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /31.05.2021 г./ до окончателното изплащане на
дължимата сума; 0,94 лева /деветдесет и четири стотинки/- договорна лихва за периода от 16
септември 2019г. /датата на първата транзакция по картата/ до 06 декември 2019г., с което е
осъдена ответницата Р. Ч. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК *********, сумата от 81,90 лв. /осемдесет и един лева и деветдесет стотинки/,
представляваща разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1354/2021г. по описа на
PC-Благоевград и сумата от 1079,41 лв. /хиляда седемдесет и девет лева и четиридесет и
една стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, съобразно уважения
размер от исковете.
1
Навадени са с въззивната жалба оплаквания за за неправилност на обжалвания съдебен акт
поради нарушения на материалния закон, за допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост от събраните пред първоинстанционния
съд доказателства.
Поддържа се че съставът на РС Благоевград неправилно е приел за неоснователно
направеното с отговора на исковата молба възражение за нередовност на уведомяването по
реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД по отношение на ответницата за извършената цесия. Наведени са
доводи че неправилно първостепенният съд е приел, че с назначаването на особен
представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон,
не договорно представително за назначения адвокат и до назначаването му се стига след
като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно, т.е. че връчването на
исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения представител и
последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения представител
не засягат редовността на връчването на ответника. Сочи се с въззивната жалба, че РС
Благоевград е посочил, че съгласно съдебна практика (определение № 987/ 18.07.2011г. на
ВКС по гр.д. № 867/ 2011 на IV г.о.) възражение за липса на надлежно уведомяване от
длъжника може да се направи едновременно с възражение, че е било извършено плащане на
стария кредитор до момента на уведомяването. Б случая такова възражение не се прави от
длъжника, поради което съдът приема, че длъжникът е редовно уведомен за цесията, поради
което ищецът е материално правно легитимирано лице да претендира вземанията по
договора и да предяви заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
Поддържат се с въззивната жалба възраженията направени своевременно в отговора на
исковата молба за липсата на връчено уведомление на длъжника, тъй като по делото няма
данни същите да са достигнали до своя адресат. Самият ищец заявява, не на ответника не е
връчено уведомление за извършената цесия, като с исковата молба прави искане да бъде
връчено такова. Приема се от особения представител на жалбоподателя, че уведомлението за
цесия може да се приеме за редовно връчено и с получаване от длъжника на издадената
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и с получаване от ответника в
исковото производство на преписа от исковата молба, по която е образувано делото.
Възразява се, че в настоящия случай тези хипотези не са налице, за да се приеме редовно
връчване на уведомлението за цесия, тъй като и заповедта за изпълнение и преписа от
исковата молба са връчени на ответника чрез залепване. Не може ла се приеме, че на
страната е редовно връчено увеломлението за цесия с получаване на препис от исковата
молба, тъй като такъв е връчен на назначения в настоящото произволство на ответника
особен прелставител. Изцяло в тази насока е практиката на на ВКС /напр. решение
№148/02.12.2016г., постановено по т.д.№ 2072/2015г. на ВКС/.
Отделно поддържа се с въззивната жалба, че процесният договор за заем е сключен между
цедента и длъжника, а цесионерът се явява трето лице по отношение на постигнатото
съглашение. При тези данни по делото не може да се направи обоснован извод, че
ответницата Ч. следва да изпълнява задълженията си по договора за заем спрямо цесионера,
2
а не спрямо цедента, тъй като липсва валидно уведомяване на същата за сключения между
последните двама договор за цесия.
Иска се с въззивната жалба от състава на ОС Благоевград да съобрази, че съгласно
цитираната практика на ВКС е даден следният отговор: „Начинът на удостоверяване на
връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита
вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от
избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния иск,
предявен по реда на чл.422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа,
преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените
конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи.“ Видно от чл. 21 ал.1 изр.
последно във връзка с чл. 27 от представения по делото Договор за кредит „А1 карта“ от
11.09.2019г следва единствения извод, че възражението ни за нередовност на уведомяването
по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД по отношение на ответницата за извършената цесия е изцяло
основателно.
Навадени са от особения представител на жалбоподателката адв. Смукова доводи, че
неправилно РС Благовевград, като е оставил без уважение възраженията на ответницата не е
взел предвид и чл. 21 ал. 2 от Догвора от 11.09.2021г според , който при настъпване на
предсрочна изискуемост, договорната лихва по чл. 4 ал. 1 т. 2 спира да се начислява.
Поддържа се с въззивната жалба, че неправилно съставът на РС Благоевград е приел, че
неоснователно е наведеното в отговора възражение, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
От въззивната страна се излагат съображения, че липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по см. на чл. 11 т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно
- посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от
своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати
потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение № 1510/13.12.2019г. по
в.гр.д № 2373/2019г. на ПОС/.
Във връзка с направеното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение,
наведени са доводи с въззивната жалба, че в обжалваното съдебно решение липсват каквито
и да са мотиви досежно направеното своевременно при условията на алтернативност
възражения, че сключения между страните договор е нищожен в следните хипотези:
1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение
№ 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г.
по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г.
3
на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя — Решение № 23 от 07.07.2016 г. по
т. д. 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017г. по т. д. № 2613/2016 г. на
ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т.д. № 1739/2017г. на ВКС, II т.о.;
3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не
се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017
г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о;
Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Предвид изложените съображения, иска се от състава на ОС Благоевград да уважи
въззивната жалба и постанови съдебен акт, с който да отмените първостепенното решение в
обжалваната му част.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна- „Агенцията за събиране на вземанията”
ЕАД, чрез пълномощника юрк Н. Т., с която се оспорва въззивната жалба като
неоснователна, недоказана и се поддържа че първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение.
Поддържат се с отговора на въззивната жалба доводите на първоинстанционния съд, въз
основа на които е приел че уведомяването за извършената цесия от стария кредитор има за
цел единствено да защити длъжника от ненадлежно изпълнение на същия, като липсата на
уведомяване, не прави цесията недействителна, а не поражда действие спрямо длъжника, за
който все още съществува възможността да изпълни на стария кредитор и при научаването
за прехвърленото му задължение, да отправи своите възражения за погасяване на същото,
какъвто не е настоящия случай, тъй като в първоинстанционното производство, се установи
както наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договора за
заем, така и липсата на изпълнение на поетите задължения от страна на заемателя, в
настоящия случай въззивник.
Навадени са доводи от въззиваемата страна, че предишният кредитор има право да
упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията като негов пълномощник
съгласно утвърдената практика на ВКС /Решение №156/30.11.2015г., т.д. 2639/2014г. на 2-ро
Т.О., Решение № 137 от 02.06.2015г. на ВКС по г.д. 5759/2014г. на 3-то Г.О.). В случая
длъжникът е бил уведомен, като по делото е приложено Уведомително писмо изходящо от
„Аксес Файнанс" ООД, чрез Агенция за контрол на просрочени задължения АД, което е
адресирано до ответника.
Сочи се с писмения отговор на жалбата, че съгласно разпоредбата на чл. 47 ал. 6 от ГПК
„когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи
към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.“ Особеният
представител осъществява процесуално представителство и защитава правата на
представлявания, като това представлява една своеобразна гаранция, предоставена от
4
закона, за защитата на правата на гражданите и участието им в процеса. В тази връзка е и
разпоредбата на чл. 45 изр. 2 ГПК, съгласно която връчването на представител се смята за
лично връчване, като законодателят не е направил разграничение между договорен и особен
представител, както и Решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018г.. I т. о.,
ТК, в което ВКС е възприел, че ..връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с Факта на връчване правни последици.“
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че в производството по предявен иск по чл.
422 ГПК, длъжникът по развилото се преди това заповедно производство може да бъде
уведомен, за настъпилото правоприемство по отношение на задължението му, в случаите
когато цесионера е упълномощен от цедента уведомителното писмо по чл. 99 от ЗЗД, да
бъде връчено от него. Предвид настъпилото правоприемство и изричното упълномощаване
на цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на дълга, ведно с исковата молба по чл.
422 ГПК, на длъжника е връчено и писмо по чл. 99 от ЗЗД за цедирането на задължението
му, същото безспорно е достигнало до неговото знание, като той не противопоставя
твърдения за погасяване на дълга. В този смисъл поддържа се, че цесионерът ищец се е
легитимирал като кредитор на ответника, тъй като уведомлението за цесията, приложено
към исковата молба на цесионера е достигнало до длъжника и съставлява надлежно
съобщаване за цесията /чл.99 ал. 3 ЗЗД/, с което прехвърлянето на вземането е породило
действие за длъжника от този момент, което уведомяване представлява релевантен за спора
факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл. 235 ал. 3 ГПК следва да бъде
съобразен от съда.
В тази насока изложени са от въззиваемата страна съображения, че приложение по настоящо
казус намират- Решение 123 от 24.06.2009г. по т.д. 12/2009г. на ВКС, Решение № 3 от
16.04.2014г. по т.д. 1711/2013г. на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. 2352/2013г. на
ВКС и ответникът следва да се счита уведомен за цесията с връчването на уведомлението в
настоящото производство, доколкото в ЗЗД няма изискване кога и по какъв начин
длъжникът да бъде уведомен за цесията. Отделно от това съгласно Решение №
137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС не е налице пречка на общо основание
цедента да упълномощи цесионера, който да извърши конкретно действие - в случая
уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането.
Излагат се доводи от пълномощника на „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД, че съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК „когато установи редовността на
връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен
представител на разноски на ищеца.“ Особеният представител осъществява процесуално
представителство и защитава правата на представлявания, като това представлява една
своеобразна гаранция, предоставена от закона, за защитата на правата на гражданите и
участието им в процеса. В настоящия случай, длъжникът, респ. ответникът не изпълнил
поетите задължения в сключения договор за заем да уведоми кредитора си при промяна на
обстоятелствата относно адреса си за кореспонденция. Същият не е изпълнил и
5
задължението, предвидено в чл. 99, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, а именно
„всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Поддържа се
от въззиваемата страна, че не следва изправният кредитор да носи негативните последици от
обстоятелството, че длъжникът, респ. ответникът не е изпълнил законовите и договорните
си задължения да декларира настоящия си адрес и да уведоми кредитора си за промяна на
обстоятелствата в тази връзка.
Излагат се правни съображения, че не би следвало да има значение обстоятелството, че
ответната страна се представлява от особен представител по чл. 47 ал. 6 ГПК, защото
връчването на представител се смята за лично връчване, съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, която
разпоредба не прави разлика между договорен (доброволен) и особен представител.
Акцентира се с отговора на въззивната жалба, че ответникът се явява недобросъвестна
страна по договора, след като не изпълнява задълженията си по него. Същият е обогатил
патримониума си след като е усвоил отпуснатия заем и в последствие съвсем съзнателно е
преустановил плащания, с ясната представа, че нарушава процесния договор. Дори същият
да е изпаднал в неплатежоспособност и да не е могъл да изпълнява задължението си по
погасителен план, то в последващ момент, макар и да не е знаел за факта, че задължението
му е изкупено и дължи сумите на нов Кредитор, не е започнал да го изпълнява и на своя
първоначален Кредитор, с което бездействие същият по ясен и категоричен начин показва,
че няма намерение да заплати дължимото си задължение и се домогва да черпи права от
противоправното си поведение. Отделно от това не следва да се изключва хипотетичната
възможност ответникът да се укрива от правосъдие като шиканира процеса с цел личностно
обогатяване за сметка на Кредитора.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че съобщаването на цесията няма
конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване и то само ако твърди, че е изпълнил на стария
кредитор до момента на уведомяването. Нещо повече, в ТР № 198 от 18.01,2019г. по т. д.
№ 193/2018г. на ВКС. изрично е посочено, че: ,На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния
се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. “
Иска се от въззивния съд да остави без уважение наведените с жалбата твърдения от
въззивника, че не са спазени редица разпоредби на ЗПК, поради което се поддържа от
въззивната страна, че процесния договор е недействителен. Пълномощникът на
въззиваемото дружество моли съда да остави тези възражения на въззивника като
необосновани и недоказани.
Поддържа се от пълномощникът на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,
че първоинстанционният съд правилно е заключил, че не са налице основания за
недействителност на договора за заем, нито нарушение на която и да е от разпоредбите,
визирана в чл. 11 ЗПК, като същият е валидно сключен. Процесният договорът за заем е
6
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия
шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания, право да
се откаже от договора. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника е поставянето на
подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от ответника.
Отделно се излагат правни доводи с отговора на въззивната жалба, че в чл. 143 ЗЗП, в който
е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993г., конкретно чл. 3, е уредена т. нар.
генерална клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за
потребителския кредит. Неравноправна клауза в договор, сключен е потребител,
представлява 1) всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която 2) не
отговаря на изискването за добросъвестност и 3) води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно тази легална
дефиниция тези положителни материални предпоставки трябва да са проявени кумулативно.
В чл. 145 от ЗЗП, който отразява заложеното в чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993г.,
изрично е посочено, че „1) Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се
преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. “
Оспорват се от въззиваемата страна и наведените с въззивна жалба основания за нищожност
на договора, поради неспазване на разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като в тази
насока се излагат следните съображения:
По смисъла на § 1 т. 5 от ДР на ЗПК фиксиран лихвен процент по кредита е лихвеният
процент, предвиден в клауза на договор за кредит, по силата на която кредиторът и
потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора, а
съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗПК лихвения процент по кредита е лихвения процент, изразен
като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата
на усвоения кредит. В сключения договор е посочен фиксиран ГЛП, а при положение, че
лихвения процент е точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то не може да се
приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК /Решение № 1285 от 27.10.2017г. на
ОС Пловдив по в.гр.д. № 1764/2017г./. При фиксирана лихва липсва задължение в договора
да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Сочи се, че в настоящия казус ГПР е посочен ясно в сключения договор за заем и е в размер
7
на 18.95 %. Същият не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България - основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година, плюс 10 процентни пункта /Постановление
№ 426 от 18 декември 2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения/. ГПР представлява „печалбата“ на кредитора, под формата на
„договорна лихва“ и „другите разходи“, пряко свързани с договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Механизмът за пресмятане на ГПР е по формула,
съдържаща се в Приложение № 1 към ЗПК, като няма законово изискване механизмът да
бъде посочен и в договора за паричен заем. Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, гласи
че при посочване на годишния процент на разходите /ГПР/ следва да се посочат допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин, следва да се
тълкува в смисъл посочване на онези допускания, които биха довели до промяна в ГПР, а не
простото повтаряне на всички изброени в т. 3, б. б. „а“ - „м“ от приложение № 1 на ЗПК
допускания. В конкретния случай договорът за кредит не съдържа възможности за промяна
в ГПР като резултат от липса на конкретни уговорки или предвидени различни варианти за
определяне на лихвата в различни периоди от действие на договора, ГПР е изчислен на база
първоначално уговорения размер на лихвата. Т. е. в договора не е уговорена възможност за
промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени допълнителни допускания.
Излагат се правни аргументи от въззиваемата страна, чрез юрк Н. Т., че съгласно приетото
по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, по безспорен начин е
установено усвояването и размера на дълга, поради което несъмнено е установена
дължимостта на предявената искова претенция.
Оспорват се доводите наведени с въззивната жалба за нищожност на сключения между
страните договор за заем на основание противоречие с добрите нрави, като се иска от
въззивния съд да приемете това оплакване за необосновано.
Излагат се доводи от пълномощникът на въззиваемото дружество, че
възнаградителната/договорна/лихва представлява договореното и съответно дължимо
възнаграждение на кредитора за ползването на отпуснатата от него в заем сума.
Задължението на длъжника включва както връщане на дължимата главница, така и плащане
на договорената цена - възнаградителната лихва, установена за първоначално договорения
срок за връщане на заема. Още повече, че след изпадането си в забава, кредитополучателят
продължава да държи /ползва/ заетата сума, като в противоречие с принципа за
недопустимост на неоснователното обогатяване е изводът, че за него отпада задължението
да заплаща възнаграждението /цената/ за ползването на заетата сума. Възприемането на този
извод означава да се възложи неблагоприятна правна последица от неизпълнението на
кредитополучателя не върху него, като неизправна страна, а на страната на кредитодателя,
което е в противоречие с основния правен принцип, че всяка страна по договора отговаря за
8
собственото си виновно неизпълнение и вредите от него, причинени на насрещната страна.
Основното правило, установено с нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, дава право на изправната
страна - кредитор по договора, да иска изпълнение от длъжника, /като в конкретния случай
това изпълнение включва връщане на заетата сума - главница и плащането на договорената
цена за ползването/, заедно с обезщетението за вредите.
Относно лихвения процент по процесния договор, акцентира се с отговора на въззивната
жалба, че уговореният лихвен процент не представлява и не се свежда единствено до
възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, а е цена на услугата по
предоставяне на паричния заем. Заемът е предоставен от финансова институция по чл. 3, ал.
2 от Закона за кредитните институции, която отпуска заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, т. е.
възможностите й в тази насока са по-ограничени в сравнение с банките. Достъпът на
ответника до паричния ресурс-предмет на договора е бърз, лесен и необезпечен.
Обективните ползи за заемателя от този начин на предоставяне на кредит имат своята цена в
гражданския оборот, която е фиксирана в договора и длъжника се е съгласила да я заплати
при сключването му. Поради това тази цена не може да бъде приравнена на възнаградителна
лихва и не следва да бъде обсъждано съответствието на размера й с добрите нрави. Към
момента на сключване на договора за кредит в действащото законодателство е нямало
ограничение на максималния размер на цената на услугата - предоставяне за ползване на
паричен заем. От друга страна, законната лихва за забава, по никакъв начин не ограничава
правото на страните да уговорят цена на услуга (ползване на паричен заем) в различен
размер.
Излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че задължението по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД не
е наречено от законодателя с термина „лихва", а е определено като обезщетение за вреди от
неточното /забавено/ изпълнение или от пълното неизпълнение на главното задължение. За
разлика от лихвата, това вземане няма възнаградителен характер и не се дължи на
договорно, а на законно основание. Поради това следва да се приеме, че няма пречка
страните да уговарят договорна лихва над размера на законната такава - свободата на
договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Размерът на договорната
лихва се определя по взаимно съгласие на страните като част от договорната свобода, с
която същите разполагат. В случая страните свободно са уговорили съдържанието на
договора за кредит, включително и размера на лихвите. Законната лихва има за цел да
регулира лихвата при забава за изпълнение на едно задължение. Тя не е цена за услуга, а
санкция за неизпълнение. Поради тази причина законната лихва и нейния държавно
определен размер не е показател, на база на който може да се определи дали една цена за
услуга -предоставяне на заем - отговаря на „добрите нрави". Договорната лихва по своята
същност представлява „цена" за ползване на парични средства за определен период от
време. Тази „цена" се формира от няколко фактора - разходи на търговеца за предоставяне
на услугата заем, конкуренция на пазара, ниво на обслужване, риск от неизпълнение от
страна на Кредитополучателя. „Добрите нрави“ не регулират цените на стоките и услугите.
9
Нарушение на добрите нрави би имало при заблуждение относно цената на определена
стока, но когато една цена е ясно и коректно посочена, когато една услуга не е задължителна
за ползване и потребителят сам при свободно формирана воля решава дали иска да я ползва
или не при посочената цена, тогава противоречие с „добрите нрави” не може да има. На
пазара на малките, необезпечени заеми, какъвто е заемът по настоящото дело, пазарните
нива на лихвата са по - високи от нивата на банковите кредити.
С оглед гореизложеното, поддържа се с отговора на въззивната жалба обжалваното решение
на РС Благоевград като правилно, постановено в съответствие с процесуалния и
материалния закон, поради което, иска от съсва на ОС Благоеврад, да потвърди изцяло
Решение № 831/29.11.2023г. по гр.д. № 1964/2022г. по описа на РС Благоевград като
правилно и обосновано.
Въззивният съд при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267, във вр. с чл. 262
ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване,
от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията
на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за
който е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
Следва делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседение, за което
страните и техните пълномощници да бъдат редовно призовани.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 06.06.2024г. от 09.00 часа, за която
дата да се призоват страните и техните пълномощници.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10