РЕШЕНИЕ
№ 294/17.12.2013г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди
и тринадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря......... Д.А.
…...……………………………..и в присъствието на
прокурор…………………………………………...................……………………..като разгледа докладваното
от съдия Байнова адм. дело № 745 по описа за 2011 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. § 8
от Кодекса, вр. § 1 ал. 2 б. „а” от ДР на Закона за администрацията /ЗА/.
Образувано е
по жалба, подписана с електронен подпис, от Т.Г.Б. *** против мълчалив отказ на
Председателя на Районен съд – Хасково да издаде свидетелство за съдимост по
подадено от оспорващия в Бюро съдимост при Районен съд - Хасково Заявление от
29.09.2011г.
В жалбата и
уточненията към нея се излага фактическа обстановка, от която става ясно, че на
29.09.2011г. Т.Г.Б. ***, за да подаде документи за издаване на свидетелство за
съдимост. На служителя в Бюро съдимост жалбоподателят представил попълнено и
подписано от него Заявление от 29.09.2011г. за издаване на свидетелство за
съдимост и приложени към него удостоверение за раждане и лична карта на Т.Г.Б.,
както и документ за платена държавна такса – декларация от Б., със залепени
върху нея пет броя държавни таксови марки, всяка от които на стойност от по
един лев. След като служителката приела представените й документи, същата
напуснала стаята, в която се помещавало Бюро съдимост. Около 15-20 минути по-
късно, служителката се върнала, като предала обратно всички представени й
по-рано от оспорващия документи, с изключение на Заявлението за издаване на
свидетелство за съдимост, върху което имало поставена резолюция от
Заместник-председателя на РС – Хасково за заплащане на държавната такса за
предоставяне на услугата по банкова сметка ***. На 30.09.2011г., жалбоподателят
сезирал Председателя на РС – Хасково с жалба срещу отказа да му бъде издадено
свидетелство за съдимост, въпреки която услугата не му била извършена в
законоустановения 14-дневен срок.
Въз основа
на изложените факти, от правна страна се твърди, че оспореният отказ, причинен
от избрания от оспорващия начин на заплащане на дължимата държавна такса за
издаване на исканото свидетелство за съдимост, бил незаконосъобразен. В тази
насока се обосновава, че съгласно чл. 2
ал. 1 от Закона за държавните такси, плащането на същите чрез таксови марки
било изрично предвидено, респ. не можело да послужи за отказ от извършване на
заявената от Б. административна услуга.
Моли се за
отмяна на обжалвания мълчалив отказ и постановяването на решение, с което
Районен съд – Хасково да бъде осъден да издаде исканото от жалбоподателя със
Заявление от 29.09.2011г. свидетелство за съдимост.
Ответната
страна – Районен съд – Хасково, представляван от Председателя на съда, не
ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със
Заявление от 29.09.2011г. Т.Г.Б. е сезирал Председателя на Районен съд –
Хасково с искане за издаване на свидетелство за съдимост на лицето. Между
страните не е спорен фактът, че към Заявлението, оспорващият е приложил
удостоверение за раждане и лична карта – за справка и документ за заплатена
държавна такса по т. 19 б. „а” от Тарифа № 1 към Закона за държавните
такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
МП, съставляващ саморъчна декларация от Б., със залепени върху нея пет броя
държавни таксови марки, всяка от които на стойност от един лев.
Въз основа
на Резолюция от 29.09.2011г. на Заместник – председателя на РС – Хасково Д. Н.,
процесното Заявление за издаване на свидетелство за съдимост е оставено без
уважение, като е посочено, че дължимата държавна такса от пет лева следва да
бъде заплатена по банковата сметка на РС – Хасково.
Страните по
делото не спорят и относно факта, че след първоначалното приемане на
декларацията от Т.Г.Б. със залепени в горния десен край на лицето на листа пет
броя таксови марки, всяка от които на стойност от по един лев, същата е била
върната за заявителя.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Жалбата
следва да бъде зачетена за процесуално допустима. Макар същата да е насочена
срещу мълчалив отказ на Председателя на РС – Хасково да издаде свидетелство за
съдимост на оспорващия по подадено от него заявление от 29.09.2011г., какъвто
отказ в случая не е обективиран с оглед изричното произнасяне с резолюция от
29.09.2011г. на Заместник – председателя на РС – Хасково, то по отношение на
изричния отказ е спазен срокът за обжалване, като оспорването изхожда от лице,
за което актът е неблагоприятен, т.е. при наличието на правен интерес от
оспорването.
Разгледана
по същество, жалбата се явява и основателна.
Поисканото
от жалбоподателя със Заявление от 29.09.2011г. издаване на свидетелство за
съдимост съставлява искане за извършване на административна услуга по см.
§ 1 т. 2 б. „а” от ДР на ЗА. Самото свидетелство за съдимост от своя
страна съставлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21 ал. 3 от АПК, доколкото въпросният документ удостоверява факти с правно значение –
наличието или липсата на осъждане на заявителя. В този смисъл и по арг. на чл.
21 ал. 3 от АПК, изричният отказ за издаване на свидетелство за съдимост също
съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Процедурата
по издаване на свидетелството за съдимост е уредена в Наредба № 8 от
26.02.2008г. за функциите и организацията на бюрата съдимост, издадена от
министъра на правосъдието. Съгласно чл. 33 ал. 1 от сочената Наредба, бюрата
съдимост / съгласно чл. 17 ал. 3 от ПАРОАВАС, същите принадлежат към
специализираната администрация на районните съдилища/ издават свидетелства за съдимост и справки за
съдимост. Алинея ІІ- ра на същата норма гласи, че свидетелство за съдимост се
издава въз основа на подадено от
правоимащото лице заявление, съдържащо реквизитите по чл. 35 ал. 1 от
Наредба № 8/26.02.2008г. на министъра на правосъдието, като видно от чл.
35 ал. 5 от същият нормативен акт, към заявлението се представя в оригинал
лична карта, препис от акта за раждане или удостоверение за раждане или други
документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ данни за родителите на
лицето, което иска свидетелството за съдимост. На основание т. 19 б. „а” от
Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и МП, за да бъде издадено
свидетелство за съдимост, следва да е налице и доказателство за заплатена
проста държавна такса в размер на 5 лева. При наличието на изброените дотук
документи и тяхната редовност, компетентните органи по чл. 40 ал. 2 и чл. 41
ал. 2 Наредба № 8/26.02.2008г. на министъра на правосъдието, действайки
при обвързана компетентност са длъжни да издадат исканият индивидуален
административен акт.
Описаната
по-горе процедура по издаване на свидетелство за съдимост от бюрата по съдимост
към районните съдилища, съотнесена към установените по настоящото дело
конкретни факти, на първо място сочи, че оспореният отказ от 29.09.2011г. на
Заместник-председателя на РС – Хасково се явява валиден, доколкото изхожда от
правоимащо лице по чл. 40 ал. 2 от Наредба № 8/26.02.2008г. на МП. Също
така в случая не се установяват допуснати нарушения относно формата на акта,
неговото съдържание и спазването на процесуалните правила в процедурата по
издаването.
При
извършената преценка относно съответствието на оспорения административен акт с
материалния закон, съдът счита, че същият е незаконосъобразен.
Видно от
обективиращата отказа резолюция на Заместник – председателя на РС – Хасково,
същият е основан с оглед това, че заявителят на производството не е превел
дължимата държавна такса по т. 19 б. „а” от Тарифа № 1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и МП, а е депозирал декларация със залепени върху нея пет
броя държавни такси марки, всяка от които на стойност от по един лев. Съгласно
действалия към датата на постановяването на процесния административен акт текст
на чл. 2 ал. 1 изр. І- во и ІІ- ро от ЗДТ /преди изменението с ДВ, бр. 99 от
2011г., в сила от 01.01.2012г./, държавните такси са прости и пропорционални,
като същите се заплащат с държавна таксова марка или в брой. В случая и отчитайки
практиката на ВАС по допустимостта на заплащането на държавни такси чрез
таксови марки на основание чл. 2 ал. 1 от ЗДТ / в редакцията преди изм. ДВ, бр.
99 от 2011г., в сила от 01.01.2012г./, изразена и в Определение №
2255/15.02.2012г. по адм. д. № 446/2012г., настоящият съдебен състав следва да
приеме, че Т.Г.Б. е представил надлежно доказателства за заплатена държавна
такса в размер на 5 лева, за издаване на исканото удостоверение за съдимост.
Поради това и неправилно съдържащата таксовите марки декларация е била върната
на заявителя, а Заявлението от 29.09.2011г. оставено без уважение, поради
невнасянето на таксата по банковата сметка на РС – Хасково. Ето защо, след като
Т.Г.Б. е представил пред Бюро съдимост при РС – Хасково всички описани по-горе
документи, при наличието на които следва да му бъде издадено исканото
свидетелство, то контролираният отказ се явява незаконосъобразен.
Поради
всичко дотук изложено, проверяваният административен акт като незаконосъобразен
следва да бъде отменен. Ответната страна следва да бъде задължена, след
представяне от страна на жалбоподателя за справка на документите по чл. 35 ал.
5 от Наредба № 8/26.02.2008г. на МП, в срока по чл. 38 ал. 1 от същата
Наредба да издаде исканото от Т.Г.Б. свидетелство за съдимост. След влизане в
сила на настоящото решение, на ответната страна да се изпрати в оригинал
депозираната по делото декларация от 29.09.2011г. от Т.Г.Б., съдържаща залепени
пет броя държавни таксови марки, всяка на стойност от по един лев, с оглед
характера на таксовите марки на ценни книжа, които могат да бъдат отчетени
единствено при фактическото им притежание.
Доколкото
никоя от страните по делото не е направила искане за присъждане на деловодни
разноски, съдът не дължи произнасяне по сторените такива.
Водим от
горното и на основание чл. 174, вр. чл. 173 ал. 3, вр. 172 ал. 2 предл. ІІ-ро
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ
от 29.09.2011г. на Заместник – председателя на Районен съд – Хасково,
обективиран под формата на резолюция от 29.09.2011г. върху подаденото от Т.Г.Б.
Заявление от същата дата за издаване на свидетелство за съдимост.
ЗАДЪЛЖАВА
Районен съд - Хасково да издаде исканото от Т.Г.Б. свидетелство за съдимост по
Заявление от 29.09.2011г., в срока по чл. 38 ал. 1 Наредба
№ 8/26.02.2008г. на МП, след представянето от страна на Т.Г.Б. за справка
на документите по чл. 35 ал. 5 от същата Наредба.
След влизане
в сила на настоящото решение, на Районен съд – Хасково да се изпрати в оригинал
депозираната по делото декларация от 29.09.2011г. от Т.Г.Б., съдържаща залепени
пет броя държавни таксови марки, всяка на стойност от по един лев, с оглед
характера на таксовите марки на ценни книжа, които могат да бъдат отчетени
единствено при фактическото им притежание.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: