Решение по дело №620/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260041

 

  Гр. Пловдив, 10. 03. 2021 г.,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ  

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ                                                                              

                                                                                           ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                                                                   

при участието на съдебния секретар Нина Стоянова и на прокурора Николай Божилов, сложи за разглеждане докладваното от съдията - докладчик И. РАНЧЕВ ВНОХД  № 620 по описа за 2020 година.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда от 21.10.2020 г. по НОХД № 643/2019г. на Пазарджишкия окръжен съд подс. Ц.А.Н. *** е признат за виновен в това, че на 19.08.2017 г. в гр. Р., на Т-образно кръстовище между ул. „В.“ и ул. „В.Л.“, при управление на лек автомобил марка „Ф.“ с рег. № *, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро, чл. 25, ал. 1 и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на пешеходеца Е. *** комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с черепно-мозъчна травма /контузионно огнище в дясната малкомозъчна  хемисфера, изразен субарахноидален кръвоизлив, счупване на черепа/, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота; травматичен шок и изпадане в безсъзнателно състояние до степен на кома, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на лявата подбедрица, наложило оперативно лечение и имобилизация, представляващо трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното от него престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, като е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

         На основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г от НК подс. Ц.А.Н. е ЛИШЕН ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 година.

Окръжният съд е осъдил подс. Н. да заплати, направените по делото разноски за експертизи в общ размер от 4 989,30 лева, от които 1 498,60 лева от досъдебната фаза, вносими в полза на държавата по сметка на ОД МВР - П., както и 3 490,70 лева в съдебната фаза по сметка на Окръжен съд - П..

Недоволни от така постановената присъда са останали частните обвинители - А.М., Е.М., Н.М., А.М., Е.М. и А.М., които чрез техния повереник - адв. С. ***, са подали въззивна жалба, тъй като я намират за неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание за явно несправедливо. Отправя се искане при условията на алтернативност, за отмяна на присъдата и признаването на подс. Н. за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК или да се увеличат наложените административни наказания. В допълнението към жалбата се посочва, че неправилно окръжният съд е приел, че липсва нужната причинно-следствена връзка между причинените на пострадалата телесни увреждания и настъпилата впоследствие нейна смърт, като се акцентира на получената черепно-мозъчна травма, поставила живота й в опасност в продължения оздравителен процес. Намират, че пътният инцидент и причинените при него травми на пешеходката са поставили началото на процес, завършил закономерно с нейната смърт. Цитира се и съответната съдебна практика.

Присъдата е обжалвана и от защитниците на подс. Ц.Н. - адв. Т.К. ***. Намират същата за неправилна и постановена при неизяснена в цялост фактическа обстановка, като се иска нейната отмяна и постановяването на нова, с която да се признае подсъдимият за невинен в извършването на престъплението, за което е признат за виновен. Алтернативно, считат присъдата за явно несправедлива по отношение на наложеното наказание глоба по чл.78а от НК и срока на лишаване от правоуправление по чл.343г от НК, като искат изменението на присъдата, с определянето им в минимален размер. В допълненията към въззивната жалба се сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение по повод на това, че подс. Н. е признат за виновен по неповдигнато му по надлежния ред на чл.287 от НПК обвинение при съществено изменение на обстоятелствената част. Отделно, с отказа да се назначи експертиза с лекар – офталмолог, делото е останало неизяснено, дали подсъдимият не е бил заслепен преди произшествието, което сочи на случайно деяние по чл.15 от НК и изисква оправдаването на подзащитния им.  Излагат се съображения и за наличието на условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като се наложи административно наказание „Глоба“ в размер до ½ от минимално предвидения законов размер, както и да се намали наложеното наказание лишаване от правоуправление в рамките на минимума.

Отправените от защитата доказателствени искания за изслушване на автоекспертите, назначаването на допълнителни АТЕ и медицинска експертиза с лекар-офталмолог, които да отговорят на поставените въпроси в допълнението към жалбата бяха преценени за неоснователни. Настоящият състав съобрази, че вещите лица от комплексната медико-автотехническа експертиза са разпитани достатъчно подробно в съдебно заседание, като са отговорили в рамките на поставените им задачи на въпросите, зададени им от страните, включително и за т. нар. „мъртва зона“, пораждаща се от намиращите се в лявата страна на автомобила пред водача огледала и колонка. В заключението им е посочена графично позицията на слънцето на инкриминираната дата и часови пояс, като експертите в съдебно заседание са изяснили евентуалното заслепяване от лъчите на слънцето на водача на процесното МПС и възможните варианти на неговото поведение.

Представителят на АП – Пловдив намира присъдата за правилна и законосъобразна като предлага потвърждаването й, а жалбите на защитата и на повереника на частните обвинители да се оставят без уважение.

От частните обвинители се явяват лично А.М., Н.М. и А.М., като заедно с повереника им – адв. С. заявяват, че поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения за отмяна на присъдата и признаването на подсъдимия за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение като се увеличат размерите на наложените му наказания. Предлагат жалбата на подсъдимия да се остави без уважение.

Подс. Ц.Н. се явява лично и със защитника си - адв. Р.К., като поддържат подадената въззивна жалба по изложените съображения за нарушение на материалния закон по отношение на липсата на съставомерно деяние. Според защитата, водачът Н. се движел правомерно, като в момента на предприетото от пострадалата пресичане на платното за движение, същият е нямал видимост към нея, за да я възприеме обективно като препятствие и да реагира, поради което деянието му е случайно и няма доказателства за виновно поведение. Отделно не са съобразени в нужната степен многобройните, смекчаващи отговорността обстоятелства, което при условията на чл.55 от НК изисква намаляването на наложените наказания на подсъдимия към минимума. 

Апелативният съд, след като се запозна с постъпилите въззивни жалби, изслуша становищата на страните и извърши цялостна проверка за правилността на невлязлата в сила присъда по смисъла на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са неоснователни.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – П. по внесен обвинителен акт срещу подс. Ц.А.Н. за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“,  вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 19.08.2017 година в гр. Р., на Т-образно кръстовище между ул. „В.“ и ул. „В.Л.“, при управление на лек автомобил „Ф.“ с рег. № *, е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр. 2-ро, чл.25, ал.1 и чл.119, ал.4 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Е. ***, настъпила на 28.09.2017 г.

По направено искане от прокурора е допуснато от съда изменение на обстоятелствената част на обвинителния акт, където е посочено, че е засегнат десен крак и дясна подбедрица на пострадалата Е. М., което е прието да се чете като лява подбедрица, съответно ляв долен крайник.

Фактическите положения, включени в предмета на доказване по делото, с които е обоснована от окръжния съд съставомерността на инкриминираното деяние са правилни и законосъобразни.

Прието е от фактическа страна, че подс. Ц.Н. притежава свидетелство за управление на МПС № * от 06.07.2012 г. категория „В”, „М” и „АМ“. Наказван е веднъж през 2016 г. за нарушение по чл.104а от ЗДвП /л.7, т.1 от ДП-Справка за нарушител/водач/.

На 19.08.2017 г. около 19.00 часа подс.Н. управлявал лек автомобил марка „Ф.“ с рег. № * в гр. Р. по ул. „В.“ в посока на кръстовището, образувано между същата улица и ул. „В.Л.“. При това кръстовище, което е „У“-образно, ул. „В.“ се включва в ул. „В.Л.“, без да я пресича. Платното на ул. „В.Л.“ е широко 7,6 м., с тротоари по 3 м., общо затревени, а ул. „В.“ е широка 6.2 м, с тротоарите по 2 м.,  също затревени.

Двете улици имат надлъжен наклон, като ул. „В.Л.“ се изкачва с наклон /на юг-югозапад, от Центъра на гр. Р. към гората/: 4%, а ул. „В.“ се изкачва и включва в първата, под наклон: 14%.

Ул. „В. Л.“ има направление изток-запад, а ул. „В.“ север-юг, като по улиците и около кръстовището няма хоризонтална маркировка, или вертикална сигнализация. Кръстовището е нерегулирано.

Уличните платна са ограничени с бордюри, а тротоарите са затревени, с частични покрития пред входовете към имотите.

Пътното покритие е асфалтово, сухо, с повреди на покривния асфалтов слой /дупки/ с дълбочина около 5 см. и размери от 0,5 до 2 м.

Около 19.00 часа все още било светло, времето било ясно и осигурявало неограничена метеорологична видимост. Пътното платно било сухо.

При навлизане от ул. „В.“ в ул. „В. Л.“ видимостта по нея се ограничава само от оградите на имотите от изток. При движение по траекторията на лекия автомобил, при достигане на линията на източния тротоар се добива неограничена видимост по протежение на самия тротоар и уличното платно - в посоката на завиване на автомобила.

Скоростта на движение на автомобила, управляван от подс.Н., била около 20 км/ч. Докато шофирал нагоре по ул. „В.“, слънцето светело срещу очите на подс. Н.. Подсъдимият възнамерявал на кръстовището да завие на ляво - по улица „В.Л.“.

По времето, когато подс. Ц.Н. ***, по ул. „В.Л.“ по посока кръстовището се придвижвала пострадалата пешеходка Е. М., 78-годишна. В края на ул. „В.“ подс. Н. предприел маневра завиване наляво, за да навлезе в ул. „В.Л.“, като в този момент пострадалата М. вече пресичала кръстовището. Същата се движела по пътното платно на ул. „В.Л.“ посока центъра на гр. Р. и се намирала отляво на автомобила, управляван от подсъдимия. Н. не я видял веднага, а когато я възприел на пътното платно, снижил скоростта на движение на автомобила, но реакцията му не била навременна и макар и с ниска скорост, ударил пешеходката в левия й крак, на ниво лява подбедрица, с предното ляво колело на автомобила, след което затиснал и петата на същия крак. След това автомобилът спрял. В резултат на удара, пострадалата М. загубила равновесие и паднала на асфалта, при което ударила главата си и получила черепно-мозъчна травма. Изпаднала в безсъзнателно състояние, като охкала от болка и не била в състояние да комуникира.

Св. Ю.Г. станал очевидец на удара и отишъл веднага при пострадалата. Подсъдимият също слязъл от автомобила и отишъл при падналата жена, като бил много притеснен. Преди това Н. върнал автомобила назад с 1-2 метра в посока ул. „В.“, за да освободи затиснатия крак на пострадалата. Подсъдимият помолил св.Ю.Г. да позвъни на телефон 112, което последният сторил, за да съобщи за инцидента. Обаждането му е прието в 19:20:40 часа, като на място били изпратени екип на ЦСМП и полицейски автопатрул. Св. Й., работещ по това време като патрулен полицай в РУ-В. и обслужващ Община-Р., след получения сигнал за настъпилото ПТП, отишъл на място заедно с колегата си П.А.. Св. Й. разбрал на място, че пострадалата се е движела по ул. „В.Л.“ в посока центъра на гр.Р., подс. Н. е управлявал автомобила по стръмната улица „В.“, за да завие наляво по ул. „В.Л.“. Спрял, като при потеглянето и завиването си наляво е блъснал пострадалата М.. Св. Й. е видял петно кръв от пострадалата на кръстовището при пристигането му на местопроизшествието. Подс. Н. се намирал там и бил много притеснен, а пострадалата била откарана с линейка до Спешно отделение на МБАЛ „П.“ АД.

След това, на местопроизшествието пристигнал и св. У., който по това време работел като полицай по охрана на обществения ред и патрул постова дейност към РУ-В., като бил наряд след 19,30 часа на процесната вечер. Бил заедно с колегата си М.. Сигналът за настъпилото ПТП получили от дежурния оперативен, като отишли с колегата му, за да тестват водача за алкохол и наркотици. При извършената проба за алкохол на подс. Н. с техническо средство „Дрегер“ установили, че той не е употребил алкохол. Това, което св.У. разбрал на място е, че подс.Н. се е изкачвал с автомобила по много стръмната улица „В.“, за да излезе на ул. „В.Л.“, като „бутнал“ с автомобила възрастната пострадала жена. Св.У. разбрал, че при падането жената си е ударила главата. На земята имало нейна кръв, заснета и на фотоалбума, предявен на св.У. и приет като доказателство по делото. Св.У. установява, че по автомобила, управляван от подс. Н., нямало никакви щети.

Пострадалата М. била приета с опасност за живота за лечение в ОАИЛ в МБАЛ „П.“ в състояние на кома, с фрактура на черепа, както и счупване на лявата подбедрица.

Местопроизшествието било посетено от оперативно-следствена група при РУ-В.. Извършен бил оглед на местопроизшествие, което е документирано в надлежно съставения протокол и фотоалбум със снимки /л.27-28, л.29-38, т.1 от ДП. В огледния протокол е посочено, че кръстовището между ул. „В.Л.“ и ул. „В.“ е Т-образно, като асфалтовата им настилка била износена и разрушена. Ул. „В.Л.“ е широка 7.60 м., с направление изток-запад и по нея липсва хоризонтална и вертикална маркировка. Ул. „В.“ има направление север-юг. На място е бил установен и управлявания от подс.Ц.Н. лек автомобил марка „Ф.“ с рег. № *, без следи от интервенции по бронята, предния капак и предните калници. Установено е и тъмно кафяво петно /кръв/, намиращо се на пътното платно, на разстояние 2.70 м. от предната броня на автомобила. За ориентир по време на огледа е избрана южна колона на входната врата на дом №45 на ул. „В.Л.“, като разстоянието между ориентира и предна лява гума на лек автомобил „Ф.“ е 7.80 м., а това до задна дясна гума – 7.90 м.

В МБАЛ „П.“ АД пострадалата Е. М. постъпила на 20.08.2017 г. в 01:28 часа в ОАИЛ - в състояние на травматичен шок.

По време на лечението в болницата на пострадалата М. имало необходимост от кръводаряване за същата. Подс. Н. се осведомявал постоянно за състоянието й и дали има нужда от помощ от нейния син - св.А.М., който го информирал, че за майка му има нужда от кръв. Тогава подс. Н. организирал брат си - св.К. Н. и двама свои приятели, които дарили кръв на 22.08.2017 г. - за оказване помощ в лечението на пострадалата. По делото е прието Удостоверение от 05.02.2020 г., издадено от Изп. директор на МБАЛ-П. и началник ОТХ, в което са посочени имената на тримата кръводарители, кога са дали кръв и че това е станало за лекуващата се по това време в ОАИЛ Е. М..

След това пострадалата била приведена в ОТО на болницата и е оперирана, като на 05.09.2017 г. е изписана за домашно лечение.

На 28.09.2017 г. пострадалата Е. М. е починала в дома си в гр. Р.. Аутопсия на тялото й не е била извършена. От лекуващия лекар - св. д-р П.С. е издадено съобщение за смърт №7 от 29.09.2017 г., на името на Е. М., починала на 28.09.2017 г., към 19,30 часа, като  е посочено като диагноза: Състояние след травматичен шок. Травма на подбедрица. ИБС. Стенокардия.

По делото е прието заключението на назначената на досъдебното производство СМЕ по писмени данни №-П-22/2018 г., изготвено от вещото лице-съдебен лекар д-р П.. Според него, вследствие настъпилото ПТП Е. М. е пострадала, която непосредствено след нанасянето на травмата е изпаднала в безсъзнателно състояние, видно от свидетелските показания и медицинската документация. Откарана е с линейка до Спешно отделение на МБАЛ „П.“ АД, където е прегледана, изследвана, консултирана, диагностицирана и приета за лечение в ОАИЛ. Поставени са й следните диагнози: Травматичен шок, като тя е постъпила в състояние на кома с ГКС – 4 точки и сърдечна честота – 110/минута и АН 70/40. При КТ изследването на главен мозък на 19.08.2017 година е установено: Контузионно огнище в дясната малкомозъчна хемисфера. Изразен субарахноидален кръвоизлив. Фрактури на черепа.

На 22.08.2017 г. Е. М. е приведена в ОТО на МБАЛ „П.“ АД за лечение на счупването на дистална подбедрица.

На 26.08.2017 г. от 12.00 часа, Е. М. е оперирана, като й е извършено: ОНВФ /открито наместване с вътрешна фиксация/ тибия и фибула, като е имплантирана реконструктивна плака със 7 отвора и комплект винтове, поставена имобилизация.

На 05.09.2017 година Е. М. е изписана за вкъщи, за да продължи лечението си при домашни условия.

В заключението от д-р П. е посочено, че следоперативният период на пострадалата е бил гладък,същата е била афебрилна преди изписването й. Не са настъпили усложнения, оперативната й рана е зараствала добре, нямала е значими субективни оплаквания и е липсвал медицински риск от приключване на болничното й лечение. При изписването на пострадалата са дадени препоръки и назначения, както е дадена и рецепта за антикоагулант. След това обаче сочи, че след изписването на пострадалата М., същата била неадекватна според показанията на сина й-св.А.М., до настъпването на смъртта й на 28.09.2017 г. в 19,30 ч.

Вещото лице е отразило, че от епикризата от ОАИЛ е установена причинена фрактура на лява подбедрица на пострадалата, вследствие настъпилото ПТП /л.44, т.1 от ДП/. Малко след това е посочило, че съгласно епикризата от ОТО е налице фрактура на дясната подбедрица-дистално /л.45, т.1 от ДП/. Затова и впоследствие в заключението е отразено, че счупването е било на дясната подбедрица, която е била оперирана /л.47, т.1 от ДП/.

Д-р П. е достигнал до извода, че описаните травматични увреждания са причинени на М. по механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да се получени при ПТП – автомобилна травма – пострадал пешеходец, блъснат от лек автомобил към момента на инкриминираната дата. В заключението са посочени следните травматични увреждания:

Контузията на главата с черепно-мозъчната травма /контузионно огнище в дясната малкомозъчна хемисфера, изразен субарахноидален кръвоизлив, счупване на черепа/ са причинили на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.

Травматичният шок, констатиран по време на приемането на пострадалата в здравното заведение, й е причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.

Счупването на дясната подбедрица, наложило оперативно лечение и имобилизация, е причинило на пострадалата трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник по смисъла на чл.129 от НК, за около 7 – 8 месеца от датата на травмата.

В края на заключението си, според д-р П. черепно-мозъчната травма е персистирала и след изписването от здравното заведение на пострадалата, след което се е задълбочила и е причинила настъпването на смъртта й в 19,30 часа на 28.09.2017 г.

Според д-р П. е налице е причинно-следствена връзка между травмите, получени от Е. М. на 19.08.2017 година/при процесното ПТП/, и настъпилата впоследствие нейна смърт.

В съдебно заседание вещото лице д-р П. поддържа тази част на заключението си, като сочи, че конкретно черепно-мозъчната травма е довела до настъпване на смъртта на М., за разлика от счупения й крак и травматичния шок. Обяснява, че травматичният шок на пострадалата е бил излекуван още при престоя й в ОАИЛ, след което тя е била изписана.

Същевременно в заключението си д-р П. посочва, че на Е. М. не е извършена аутопсия, която би показала всички усложнения от получените травми от катастрофата.

В съдебно заседание на 24.02.2020 г. при разпита си д-р П. твърди, че според документацията от ОАИЛ и ортопедичното отделение на болницата, на 05.09.2017 г. при М. е имало подобрение - бил е преодолян травматичния шок в рамките на 2 дни, пострадалата е възстановила съзнание и впоследствие е била изписана. Вещото лице сочи, че е нямало неврологична или неврохирургична консултация, за да се каже на какъв етап били стигнали говорните й функции. Същевременно заявява, че не се е запознал с История на заболяването от отделенията, където е била хоспитализирана пострадалата. От друга страна д-р П. се позовава на показанията на сина - св.А.М., за да приеме в това си заключение, че пострадалата е била в съзнание, обаче са настъпили усложнения по отношение на говорната й функция и моторика, които според него се дължали на поразяване на центрове в малкия мозък, вследствие на претърпяната черепно-мозъчна травма.

Относно контузията на главата при пострадалата вещото лице е обяснило в съдебно заседание, че в дясното полукълбо на малкия мозък са концентрирани изключително много и важни функции на мозъка /като дихателния център,центъра на сърдечната дейност/, налице е и счупване на черепа й - с локализация в задната тилна дясна област на главата. Това е травмата, която се е получила от падането на пострадалата - при контакта на главата й с терена. Тя само по себе си не е толкова тежка, но локализацията й е рискова, тъй като там се намира малкият мозък, като при вклиняване му и притискането му, а дори и само от оток на мозъка в тази част, се притискат центровете на дишането и кръвообръщението и това води до смърт. Това състояние като медикобиологичен признак представлява разстройство на здравето,временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.

Вещото лице д-р П. е обяснило, че травматичният шок, в който е приета в ОАИЛ пострадалата, също е медикобиологичен признак, не се припокрива с черепно-мозъчната травма, класифицира се отделно и представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.

Обяснява, че заедно със счупената подбедрица, довела до трайно затрудняване движението на долен крайник, на пострадалата са били причинени общо три средни телесни повреди.

На 24.02.2020 г. д-р П. в съдебно заседание е пояснил, че при изготвянето на заключението си, вкл. и за фрактурата на крака на пострадалата, е ползвал само епикризата, издадена от ортопедичното отделение, без направените образни изследвания – рентгенографии и скенери. Не е проверил и изготвената медицинска документация от ОАИЛ и ОТО в МБАЛ-П. по време на болничния престой на пострадалата, както и съдържащата се такава в том 2 на ДП, тъй като не му е била предоставена от разследващия орган. След предявяване на цялостната, медицинска документация, д-р П. е заявил, че във всички документи е посочено, че фрактурата е на лявата, а не на дясната подбедрица на М., както и е счупена пета, което променя и механизма на причиняване на травмата на пострадалата. Затова е поискал да се даде възможност на вещите лица, предвид на новите за тях данни по делото, да дадат ново становище - от медицинска и от автотехническа гледна точка за механизма на ПТП.

Заключението на изготвената на досъдебното производство АТЕ с вещо лице инж.С.В./л.53 - 57, т.1 от ДП/ е прочетено в съдебно заседание на 15.07.2020 г. и първоначално поддържано от него.

Заключенията на изготвените на досъдебното производство КАТМЕ, две ДКАТМЕ с вещи лица инж.В.М., инж.С.В.и д-р Б. П. /л.96-112, л.127-132 и л.140-145, т.1 от ДП/ са прочетени в съдебно заседание на 15.07.2020 г. Но при изслушването им, вещите лица са заявили, че не поддържат заключенията си, с оглед на възникналите нови обстоятелства и доказателства, като предпочитат да изготвят ново заключение, в което да вземат предвид всички нови данни по делото.

Поради тези причини и окръжният съд е счел, че не могат да се приемат тези заключения, тъй като същите не се базират на всички събрани по делото и релевантни за обвинението доказателства, особено след като и вещите лица са заявили по този повод, че не ги поддържат и е необходимо изготвянето на ново заключение. Затова и не се позовал в мотивите към постановената присъда на съдържанието на тези заключения.

От особено важно значение за изясняване на фактологията на инкриминираните събития се явява, назначената от съда комплексна медико-автотехническа експертиза с вещи лица: инж. В.М., инж. С.В., инж. д-р В.П. - автоексперти, д-р Б. П. – съдебен лекар, д-р Н. А. – кардиолог, д-р А.Б.– неврохирург, д-р И.Т.– ортопед и д-р Н. С. – невролог.

В заключението й е описан подробно механизма на настъпилото ПТП, като е посочено, че произшествието е станало в светлата част на деня, при неограничена метеорологична видимост. Приложени са фотоалбум със снимки от различен ракурс на процесното кръстовище, скица с посока на слънчевите лъчи към датата и часа на произшествието и графика на позицията на слънцето към датата и часа на произшествието.

От тях е изяснено, че слънчевите лъчи са греели срещу подс.Н. при изкачването му на процесната дата около 19 ч. по ул.“В.“ и при завиването му по ул.“В.Л.“. Същевременно с това е установено, че при движение по траекторията на лекия автомобил при достигане на линията на източния тротоар се добива неограничена видимост по протежение на самия тротоар и уличното платно - в посоката на завиване на автомобила.

Проследено е придвижването на пострадалата, като е посочено, че мястото, където е станал удара между автомобила и Е. М., при пресичане на кръстовището е на уличното платно на ул.“В.Л.“, но извън мислената пешеходна пътека. Мястото на конфликта се намира на пътното платно в зона с център, на около 7.8 м. от ОР1 /по траекторията на движение на автомобила/ и на около 1.8 м. преди петното кръв.

Преди произшествието пешеходката се е движела със скорост около 3.2 км/ч.

Непосредствено преди произшествието автомобилът „Г.“, с рег. * се е движел със скорост под 24 км/ч., а към момента на контакта с пострадалата М. скоростта му е била около 3-5 км/ч.

Според експертите, подс. Н. е възприел опасното развитие на пътната ситуация/неблагоприятното приближаване на пешеходката към неговата траектория и предстоящото му завиване/, когато е бил на около 8,5 м. преди мястото на удара, а на пешеходката са оставали около 2 м.

От заключението е видно, че при установените скорости и пътната ситуация пешеходката е била в полезрението на шофьора поне 2 секунди по-рано. 

Според вещите лица, причината за настъпилото процесно ПТП е несвоевременното предприемане на снижение на скоростта от страна на шофьора Ц.Н., с което да позволи на движещата се направо пешеходка да премине през кръстовището, след което да изпълни маневрата завиване на ляво. От техническа гледна точка движението /поведението/ на пешеходката непосредствено преди удара и позицията й към момента на контакта с автомобила я обвързват в причинно - следствена връзка с инцидента.

Предвид и показанията на св. Г. вещите лица сочат, че ако се приеме твърдяното от него движение /напред-назад/ на пешеходката, би следвало да се приеме, че тя би била видимо /предвидимо/ препятствие за подсъдимия.

Видно от заключението, скоростта, с която главата на пешеходката осъществява контакт с пътното платно е около 19 км/ч., при сблъсък с твърда повърхност предизвиква средна телесна повреда.

От заключението са установени видът, характерът и степента на увреждането на пострадалата Е. М. при настъпилото ПТП:

Травматичният шок и коматозното състояние /ГКС — 4т./ са причинили на пострадалата – разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК.

Черепно-мозъчната травма е причинила на пострадалата - разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 oт НК.

Счупването на лявата подбедрица в долната й трета с травматичния деколман на същата са причинили на пострадалата – трайно затрудняване движенията на левия долен крайник по смисъла на чл. 129 от НК .

Разкъсно-контузните рани са причинили на пострадалата - временно разстройство на здравето, неопасно за живота по чл. 130, ал. 1 от НК.

Последователността на нараняванията е следната: първо е нанесена травмата в областта на левия крак, след което е получена черепно-мозъчната травма.

Видно от заключението травматичните увреждания в областта на главата на пострадалата са били опасни за живота й. Очакваната продължителност на възстановяването на пострадалата от всички увреждания е около 7-8 месеца, а за разстройство на здравето е около 1 месец от датата на травмата.

При процесното ПТП са били засегнати жизненоважни органи на пострадалата като главния мозък.

Въпреки горепосочените увреждания, вещите лица в заключението си са посочили, че не може да се твърди категорично и безусловно, че смъртта на пострадалата М. след известен период от време има пряка причинно-следствена връзка с преживяната травма. Смъртта й, според вещите лица, е възможно да е настъпила от най-различни причини, а доказването на основната причина категорично се осъществява само с извършването на аутопсия на пациентката, а такава не е направена.

Предвид възрастта на пострадалата, както и наличните предходни заболявания, някои от които са рискови фактори /артериална хипертония, бъбречна недостатъчност/ за развитие на ИБС, напълно допустима непосредствена причина за смъртта й може да е остър миокарден инфаркт. Друга допустима причина е фатално ритъмно нарушение - предвид предшестващата честа камерна екстрасистолия, особено на фона на електролитен дисбаланс.

Този извод е потвърден от вещите лица – медици и в съдебно заседание, където са уточнили при разпита си, че само аутопсията на трупа с категоричност би показала, от какво е настъпила смъртта на пострадалата, което е възможно да стане от тромбоемболия,от сърдечна недостатъчност, от инфаркт, включително и от черепно-мозъчната травма, а и по други причини.

Пред съда вещите лица – автоексперти са категорични, че преди процесното ПТП не е имало обекти, които да ограничават видимостта на подс. Н. към пострадалата пешеходка. Движението на водача е било по улица с наклон, което при отместване на крака му от педала на газта, позволява автомобилът да спре веднага. А самият наклон на улицата е давал възможност на подсъдимия да възприеме обект, който се движи по билото. През цялото време, докато подс. Н. ***, слънцето се е намирало срещу очите му, като срещулежащите къщи не са го закривали. Той би бил заслепен, само ако е гледал непрекъснато в слънцето и към пресичащата пешеходка, но въпреки това би могъл да я възприеме как идва и да предприеме спиране.

Пешеходката е идвала от ляво на автомобила, пресичала е отляво надясно ул. „В.“. В момента на удара автомобилът се е движел, макар и с ниска скорост, но не е спрял. Считано от момента на предприетото пресичане по ул. „В.“ на пешеходката М. ударът за водача-подс.Н. е бил предотвратим, защото пострадалата, за да стигне до средата на улицата на разстояние от 2-3 м., са й били необходими около 3 секунди, а на шофьора, за да спре 1-2 секунди.

Ударът е настъпил със скорост 3-5 км/ч., като автомобилът е потеглил след спиране, като на тази база опасната зона е 1,63 м. При тази опасна зона, когато е тръгнала да пресича пострадалата М., предвид скоростта,с която се е движел подс.Н., е било напълно възможно да няма контакт помежду им. При така определеното разстояние подс. Н. е могъл да спре, което означава, че при кинематичните характеристики на движението на пострадалата, същата е била извън т.нар. „опасна зона“ и процесното произшествие е било предотвратимо.

Във връзка с въпросите на защитата за т. нар. „мъртва зона“, вещите лица са посочили, че действително в купето на колата има колонка, която евентуално ограничава обзорността на водача в един конус на виждане, като върхът му е в порядъка на 10 градуса. Но пешеходката се е движела, а преди процесното ПТП автомобилът е бил и спрял, т.е. е бил в статично положение. И това означава, че когато автомобилът е бил спрял, пострадалата е продължавала да се движи и тя не е попадала постоянно в тази зона на ограничена видимост от колоната - т.нар. „мъртва зона“, т.е. в един момент пешеходката е била извън тази зона и е могла да бъде възприета от подс.Н..

Окръжният съд е обсъдил изключително подробно събраните по делото гласни и писмени доказателства, като правилно е възприел така описаната фактическа обстановка, както следва:

Частично от обясненията на подс.Н. в съдебно заседание и в досъдебното производство в присъствието на защитник, приобщени по чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК; изцяло от показанията на св. Й. в съдебно заседание и отчасти от досъдебното производство, приобщени по чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2, пр. 2 от НПК, изцяло от показанията на св.У. в съдебно заседание и отчасти в досъдебното производство, приобщени по чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2, пр. 2 от НПК; изцяло от показанията на св. К. в съдебно заседание; отчасти показанията на св. Г. в съдебно заседание и в досъдебното производство, приобщени по чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК; изцяло от показанията на св. К. Н. в съдебно заседание; отчасти от показанията на св.А.М. в съдебно заседание и в досъдебното производство, приобщени по чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2, пр.2 от НПК; отчасти от показанията на свидетелите Н.М., Р. М. и Ц. М. в съдебно заседание; изцяло показанията на свидетелите Е. К., П.С. и М.П.в съдебно заседание.

За изясняването й са спомогнали и приетите по делото писмени и веществени доказателства и веществени доказателствени средства /вкл. компактдискове, рентгенографии и фотоалбум/.

Възприетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд е базирана частично на заключението по назначената на досъдебното производство СМЕ по писмени данни /л.41-47, т.1 от ДП/ и разпита на вещото лице д-р П. в съдебно заседание.

Обосновано е кредитирано изцяло заключението по назначената по време на съдебното следствие КМАТЕ, като компетентно и добросъвестно изготвено, защото се базира на всички събрани по делото доказателства /вкл. и на цялата медицинска документация за здравословното състояние на пострадалата Е. М. преди и след процесното ПТП/. За пълноценното изясняване на инкриминираните събития, особено важен се явява и разпита на вещите лица в съдебно заседание.

Безспорно е установено по делото, че на 19.08.2017 г. около 19,00 часа подс.Ц.Н. е управлявал лек автомобил марка „Ф.“,описан по-горе,в град Р., като при изкачването му по стръмната улица „В.“ и завиване наляво по ул. „В.Л.“ е настъпило ПТП, при което е пострадала пешеходката Е. М.. А след настъпилото ПТП, пострадалата е била на болнично лечение в МБАЛ-П. – от 20.08.2017 г. до 05.09.2017 г. На 05.09.2017 г. същата е била изписана от ОТО – за продължаване на лечението й при домашни условия, след което е била в дома си в гр. Р., където е починала на 28.09.2017 г.

От заключението на КМАТЕ е доизяснено, че в резултат на настъпилото ПТП на пострадалата Е. са били причинени общо три съставомерни телесни увреждания, две от които са свързани с разстройство на здравето, временно опасно за живота, а третото, представлява трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник. Затова и горепосочените телесни увреждания са квалифицирани като комплексна средна телесна повреда, която е получила пострадалата Е. М. вследствие на процесното ПТП.

Експертите - медици са единни във виждането си, че въпреки констатираните телесни увреждания на пострадалата вследствие настъпилото ПТП, не може да се приеме за категорично и безспорно установено, че смъртта на пострадалата М. след известен период от време /40 дни след процесното ПТП/ има пряка причинно-следствена връзка с тези увреждания.

Според тях, смъртта на пострадалата е възможно да е настъпила от най-различни причини, но за категоричното им доказване е било нужно да се извърши аутопсия, каквато не е направена. Посочва се, че предвид възрастта на пострадалата, както и наличните предходни заболявания, някои от които са рискови фактори /артериална хипертония, бъбречна недостатъчност/ за развитие на ИБС, напълно допустима непосредствена причина за смъртта й може да е остър миокарден инфаркт. Друга допустима причина е фатално ритъмно нарушение - предвид предшестващата честа камерна екстрасистолия, особено на фона на електролитен дисбаланс.

В авто-техническата част от комплексната експертиза вещите лица са категорични по отношение на това, че подс. Н. е възприел опасното развитие на пътната ситуация с приближаването на пешеходката преди предстоящото му завиване на около 8,5 м. от мястото на удара и когато на М. са оставали около 2 м., т.е. последната е била в полезрението на водача поне от 2 секунди по-рано. И това води до извода, че основната причина за настъпилото ПТП е несвоевременното предприемане на снижение на скоростта от страна на подс. Ц.Н., с което да позволи на движещата се направо пешеходка да премине през кръстовището, след което същият да изпълни маневрата завиване на ляво.

Правилно е съобразено, че пострадалата, предвид на възрастта и бавната й скорост на придвижване, налагат извода, че тя е била видимо, а с оглед на това и предвидимо препятствие за подс.Н.. Пострадалата е идвала от ляво на автомобила, управляван от подс.Н. и видимостта към нея не е била намалена и по метеорологични причини на процесната дата.

Наклонът на улицата е давал възможност на подс.Н. да възприеме от по-рано обект, който се движи по билото. Не се отрича, че докато той е шофирал непосредствено преди настъпването на процесното ПТП, слънцето е греело все още директно срещу него.

Но дори и подс.Н. да е бил заслепен в даден момент от слънцето, гледайки отстрани окото запазва някаква видимост. И това е така, защото според вещите лица подобно заслепяване би било налице, само ако водачът е гледал непрекъснато в слънцето, което обаче не се твърди от него и няма логика да го е направил. Отделен е и въпросът, че при наличието на подобно заслепяване за водача възниква реципрочното задължение да намали веднага скоростта си на движение и ако се налага - да спре, което той не е сторил.

В случая, ако подс. Н. е гледал и към пресичащата пешеходка, която е идвала от ляво на автомобила, той би могъл да я възприеме как идва и да предприеме спиране. А преди да започне маневра завиване наляво, подс.Н. е бил длъжен да се убеди предварително, че няма да създаде опасност за участниците в движението, като при извършването й да съобрази и тяхното местоположение, посока и скорост на движение. В тази връзка подс.Н. като водач на процесното МПС е бил длъжен да пропусне преди тази маневра евентуалните пешеходци, респ. пострадалата.

Аргументирано е кредитирано и становището на вещите лица, че считано от момента на предприетото пресичане по ул. „В.“ на пешеходката М. ударът за водача - Н. е бил предотвратим, с оглед на скоростта му на движение от 3-5 км/ч., при опасна зона от 1,63 м., в рамките на която е могъл да спре. А това означава, че  пострадалата е била извън т.нар. „опасна зона“ и процесното произшествие е било обективно предотвратимо.

От важно значение са и направените пояснения от вещите лица за т.нар. „мъртва зона“. По този повод е съобразено обстоятелството, че пострадалата преди настъпването на процесното ПТП се е движела, а автомобилът, управляван от подс.Н., е бил спрял, т.е. се е намирал в статично положение. И тъй като пешеходката М. е продължавала да се движи, тя не е попадала постоянно в зоната на ограничена видимост за водача от колонката на купето на автомобила, което означава, че в един момент пострадалата е била извън тази „мъртва зона“ и е могло да бъде възприета от подс.Н..

От правна страна.

Въз основа на направения обстоен анализ на събраните по делото доказателства, окръжният съд обосновано е приел от обективна страна, че подс. Н. на инкриминираната дата 19.08.2017 г. в гр. Р., на кръстовището между ул. „В.“ и ул. „В.Л.“, при управление на л.а. марка „Ф.“ с рег. № *, е нарушил правилата за движение:

- чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП, защото като водач на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, да намали своевременно скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, каквато се явява пресичащата пешеходка;

- чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, защото преди да предприеме маневра завиване наляво от ул. „В.“ за навлизане по ул. „В.Л.“, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението и при извършване на маневрата не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение, в която категория попадат и пешеходците;

- чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, защото като водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство е бил длъжен, но не е пропуснал пешеходците, респ. пострадалата.

Нарушавайки горепосочените правила за движение по пътищата, виновно е причинил процесното ПТП, като е блъснал с автомобила си пешеходката Е. М., вследствие на което й е причинил по непредпазливост комплексна средна телесна повреда.

Въз основа на заключението на изготвената КМАТЕ е доказана по безспорен начин единствено причинно-следствена връзка между допуснатото от подс.Н. в резултат на нарушенията на правилата за движение ПТП и настъпилата комплексната средна телесна повреда на пострадалата Е. М.. Но няма категорични  и убедителни доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП на 19.08.2017г. и причинените от него телесни увреждания на пострадалата, вследствие на което да е настъпилата по-късно на 28.09.2017 г. нейна смърт.

В този смисъл, напълно аргументирано са преценени като неоснователни доводите на повереника на частните обвинители за наличието на установена такава причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата по-късно смърт на Е. М.. Вярно е, че в много подобни случаи, като инкриминирания, съдебната практика установява наличието на причинна връзка между причинените телесни увраждания и настъпилата вследствие на тях смърт, но за целта е нужна категорична доказаност, каквато обаче от вещите лица не е установена, поради липсата на извършена аутопсия на пострадалата, който пропуск на разследващите органи не може да бъде преодолян в съдебната фаза на процеса. 

По делото е установено, а и не се оспорва от страните, че след настъпването на произшествието подс.Н. е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата Е. М..

Той е накарал единия от присъствалите на инцидента свидетели да се обади веднага по телефона на Център 112, за да се окаже помощ на пострадалата. От приложеното по делото писмо на РЦ 112 е видно, че това е било сторено на два пъти от св.Ю.Г., от когото изхождат и първите обаждания след настъпване на процесното ПТП.

Отделно, след като пострадалата е постъпила на болнично лечение, докато е била в реанимация, по инициатива на подс.Н., неговият брат и още две лица са дали кръв за М., тъй като е имала нужда от кръвопреливане. В подкрепа на това обстоятелство е приложено по делото писмено доказателство, както и показанията св. К. Н.. Установено е също,че през цялото време подс.Н. се е интересувал от здравословното състояние на пострадалата и нуждата от помощ, която е възможно да даде.

Затова и при така установената по безспорен начин фактическа обстановка, окръжният съд законосъобразно е решил, че подс. Ц.А.Н. е извършил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, понеже на 19.08.2017 г. в гр. Р., на Т-образно кръстовище между ул. „В.“ и ул. „В.Л.“, при управление на лек автомобил марка „Ф.“ с рег. № *, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро, чл. 25, ал. 1 и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на пешеходеца Е. *** комплексна средна телесна повреда, изразяваща се, изразяваща се в контузия на главата с черепно-мозъчна травма, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота; травматичен шок и изпадане в безсъзнателно състояние до степен на кома, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на лявата подбедрица, наложило оперативно лечение и имобилизация, представляващо трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.

Последното е довело до логичното решение на окръжния съд, спрямо първоначално повдигнатото обвинение, подс.Н. да бъде признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Правилно е приета за неоснователна, поддържаната от защитата и пред настоящата въззивна инстанция теза, че подсъдимият Н. не е успял да види пресичащата пострадала, защото е бил заслепен от слънцето и я е видял, едва когато се е подпряла на капака на автомобила, че му е попречила да я види и т.нар. „мъртва зона“, както и че пешеходката се е движела неправомерно по средата на пътното платно[1].

Тези възражения на защитата са обсъдени обстойно от окръжния съд в мотивите към постановената присъда, въз основа на заключението и разпитите на вещите лица в съдебно заседание при изслушването на назначената КМАТЕ. В този смисъл няма как да бъдат и споделени доводите за наличиието на случайно деяние по чл.15 от НК и оправдаването на подсъдимия.

Не би могло да се приеме като незаконосъобразно и решението на съда, който според защитата не би могъл да осъди подс.Н. за причиняване на комплексна средна телесна повреда на пострадалата при липсата на надлежно повдигнато му обвинение, което да се преодолее с допуснатото изменение в обстоятелствената му част.

По делото е допуснато от окръжния съд поисканото от прокурора изменение на обстоятелствената част на обвинителния акт по смисъла на чл.287, ал.1 от НПК, но то е било не във връзка с твърдения краен резултат от причиненото ПТП /смърт или средна телесна повреда/, а по повод уточняването на увредения десен, респ. ляв долен крайник на пострадалата, което е било добре изяснено по време на съдебното следствие.

Спрямо подс. Н. е било повдигнато от прокуратурата с обвинителния акт обвинение в извършването на по-тежко престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро, чл. 25, ал. 1 и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП за настъпилата смърт, в резултат на причинените от ПТП на пострадалата М., предходни и надлежно описани от прокурора телесни увреждания, квалифицирани като комплексна средна телесна повреда.

В този смисъл не съществува процесуална пречка, първостепенният съд да признае подс.Н. за виновен и да го осъди за по-леко наказуемото престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2 , вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро, чл. 25, ал. 1 и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, като се приеме, че в резултат на причиненото от подс.Н. ПТП са получени горепосочените средни телесни повреди /комплексна средна телесна повреда/, без да е настъпила в тази връзка смъртта на пострадалата, което е и в негов интерес.

В този смисъл не е било необходимо да се изменя обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като в нея се съдържат описаните три средни телесни повреди, като по отношение и на тези обстоятелства подсъдимият е организирал пълноценно защитата си. Затова и макар да се преценя от настоящия състав за излишно, допуснатото изменение на обстоятелствената част на обвинението от окръжния съд, последното реално не е довело до ограничаване на правото на защита на подс. Н., в контекста на твърденията на неговите защитници за допуснато съществено процесуално нарушение.  

Доводите на защитата за наличие на евентулно съпричиняване от страна на пострадалата при предприетото пресичане, правилно е съобразено, че нямат отношение към възприетата от съда по-горе правна квалификация на извършеното от подс.Н. престъпление.

Подобно съпричиняване от страна на пострадалата не е имало, тъй като тя не е нарушила правилата за движение. По делото е безспорно установено, че в близост до кръстовището на двете улици в гр. Р. и процесното ПТП не е имало пешеходна пътека. Това е изисквало пресичащата пешеходка М. да съобрази нормата на чл.113, ал.2, вр ал.1, т.1, 2 и 4 от ЗДвП, като тя не ги е нарушила. Действително в заключението на КМАТЕ вещите лица са приели, че пострадалата се е движела на около 20 см. от очертанията на  мислената, но несъществуваща на място пешеходна пътека. Но се и касае за твърде малко разстояние извън посочените мислени очертания на липсващата реално пешеходна пътека, за да се приеме, че е налице някаква вина и съпричиняване от страна на възрастната пешеходка, която не се е придвижвала точно по нея. Тя е могла, съобразявайки горепосочените правила на движение да пресича платното за движение и извън определените за това места, което е и сторила.

От субективна страна подс.Н. е извършил престъплението по непредпазливост под формата на небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, при конкретните обстоятелства и индивидуалните му познания и правоспособност.

По отношение на наложените наказания.

Първоинстанционният съд, при извършената индивидуализация е съобразил предвиденото наказание за престъплението по чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.2, вр. чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 от НК, за което подс. Н. е признат за виновен - до две години „Лишаване от свобода“ или „Пробация“.

Подсъдимият е пълнолетен, неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава 28 от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване. Не са налице и предвидените отрицателни предпоставки в чл.78а, ал.7 от НК.

Затова и напълно законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, като подс. Н. е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 от НК и му е наложено административно наказание „Глоба“.

В чл.78а, ал.1 от НК е предвидено, че нейният размер е от 1000 до 5000 лева. Съдът правилно е преценил, че глобата по отношение на подс.Н. следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – той е с добри характеристични данни, не е криминално проявен, семеен, с две малолетни деца, трудово ангажиран, наказван е само за едно нарушение по ЗДвП в последните 5 г. Същият още на досъдебното производство, а впоследствие пред съда заявява, че дълбоко и искрено съжалява за извършеното от него престъпление. Не е преодолял посттравматичния стрес от случая и не може да си прости стореното.

Единственото отегчаващо отговорността на подс.Н. обстоятелство е това, че на пострадалата са били причинени вследствие на настъпилото ПТП телесни увреждания, които представляват комплексна средна телесна повреда, включваща общо три средни телесни повреди, при което са сериозни увредени главата и левия й долен крайник, като същата е била и в състояние на травматичен шок и кома.

Затова и напълно справедливо на подс.Н. е преценено да се наложи „Глоба“ в размер малко над минимално предвидения в закона от 2000 лева.

Правилно е и решението на окръжния съд, спрямо подс. Н. да бъде наложено и административното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ – на основание чл.78а, ал.4, вр. чл.343г от НК. Не се отрича, че подсъдимият преди процесното ПТП е извършил само едно нарушение по ЗДвП и не е системен нарушител. Но от друга страна при извършеното транспортно произшествие е нарушил няколко разпоредби на ЗДвП, като на пострадалата са били причинени множество сериозни увреждания. Затова и съвсем резонно, с оглед изпълнение на целите на чл.12 от ЗАНН, касаещи личната и генералната превенция, съдът е решил, че същите ще бъдат постигнати в по-пълна степен с налагането и на това наказание на подс.Н., като го е лишил от правото да управлява МПС за срок от 1 година.

В тази връзка искането на защитата за приложението на чл.55 от НК едновременно с прилагането на чл.78а от НК по отношение на подс.Н., действително не намира опора в закона.

Противно на тезите на страните, с така определените от съда административни наказания „Глоба“ и „Лишаване от право да се управлява МПС“ би се въздействало в достатъчна степен предупредително и възпиращо, не само по отношение на самия деец, но и спрямо останалите граждани да не извършват подобен вид престъпления.

Законосъобразно, на основание чл.189, ал.3 от НПК, признатият за виновен подсъдим Н. е осъден да заплати направените разноски за експертизи от общо 4 989,30 лева, от които в досъдебното производство в размер на 1 498,60 лева по сметка на ОД на МВР гр. П., а в съдебното производство от 3 490,70 лева по сметка на ОС – П..

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, не се установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Апелативният съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 21.10.2020 г. по НОХД № 643/2019г. на Пазарджишкия окръжен съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                     ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

 

 

                                                                  2.