Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 22. 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публичното заседание на първи октомври през двехиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова, като
разгледа докладваното от съдия ТОМОВ гражданско дело № 5128 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ.
В П. ския районен съд е постъпила искова молба от В.П.Г. ***
против П.н.Р.Б. Твърди се, че с внесено
искане от Районна прокуратура гр. П.
за задължително
настаняване и лечение срещу ищеца от
18. 07. 2019
год. е било образувано ЧНД № 1516/ 2019 год. по описа
на П. ския районен съд. Твърди се, че с разпореждане
от 18. 07. 2019 год. на съдията- докладчик по делото е било
разпоредено насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 19. 07. 2019 год.
Твърди се, че със
същото разпореждане е било разпоредено ищецът да бъде
доведен принудително от ОЗ „Охрана” гр. П.
,
като на същия
бъде връчен препис от искането
на Районна прокуратура гр. П. .
Твърди се, че със
същото разпореждане ищецът е бил уведомен
за правото си в 7- дневен срок да
прави възражение, да сочи доказателства, както и да ангажира
защитник. Твърди се,
че е било разпоредено да се призоват свидетелите
по списък, както и да се
осигури от Психиатрична клиника- П. вещо лице за
датата на съдебното заседание за изразяване на
експертно становище.
Твърди се, че в изпълнение
на разпореждането на 19. 07. 2019 год. ищецът е бил посетен
на работното си място в ***от
униформени служители на ОЗ ”Охрана” гр. П. за изпълнение
на принудително довеждане. Твърди се, че това било извършено в присъствието на клиенти на ищеца
е създало смут и паника у ищеца и у неговите клиенти. Твърди се, че първоначално
ищецът е бил много учуден и уплашен от така
внесеното искане за освидетелстване, тъй като същият
е нормален човек без ***разстройства и никога не е бил
в ***заведение и никога не се е лекувал
за каквито и да са *** заболявания. Твърди се,
че в съдебно заседание ищецът е бил представляван
и защитата му е била осъществявана от служебен адвокат.
Твърди се, че от
разпита на свидетелите по делото не са
се установили обстоятелства, които да доказват, че
ищецът е психично болен и е налице нуждата от провеждане
на задължително лечение. Твърди се, че от
показанията на вещото лице д-р ***се установило, че в диспансерна служба при направената справка в информационните масиви на ***„***” гр. П. липсва информация ищецът да е бил лекуван
някъде в *** заведение или да е завеждан
някога на диспансерно наблюдение. Твърди се, че становището
на д-р *** е,
че ищецът е уравновесен и нормален човек. Твърди се, че в съдебно
заседание прокурорът е оттеглил своето предложение за принудителното настаняване
и лечение на ищеца. Твърди се, че основание
чл.159 ал. 4 от ЗЗ с оглед направеното
оттегляне на предложението от прокурора и с оглед на това, че
в хода на съдебното следствие не е било установено
наличие на ***по отношение на
ищеца и заболявания, визирани в чл. 155 от ЗЗ, които изискват
задължително настаняване за лечение, съдът с определение по НЧХД № 1516/ 2019
год. по описа
на П. ския районен съд е прекратил производството по същото, като определението е влязло в законна сила. Твърди
се, че с цитираното производство е било унижено достойнството
на ищеца, същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и душевни страдания, тъй като същият упражнява
трудова дейност като частна практика
и делото е имало широк отзвук. Твърди се, че за
ищеца делото е имало отрицателен ефект върху взаимоотношенията
му с колеги и клиенти. Твърди се, че ищецът е изпитвал неудобство от факта,
че спрямо него е било внесено
искане от Районна прокуратура гр. П. за задължително настаняване и лечение по реда
на чл. 155 от ЗЗ и това е рефлектирало и в отношенията на ищеца с околните. Твърди се, че майката
на ищеца също е била силно
притеснена от образуваното спрямо сина й производство и започнала да има
проблеми с високо кръвно налягане и да живее в постоянен
стрес. Твърди се, че доброто име и престижа
на ищеца във връзка с упражняваната
от него професия
са били уронени.
Твърди се, че вследствие
на това производство
ищецът е изпаднал в стресово разстройство, започнал да получава
хипертонични кризи, настъпили са нарушения
в съня му, както и липса на
апетит. В заключение ищецът моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 22. 07. 2019 год. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира се и присъждане на направените деловодни
разноски.
П.н.Р.Б. изразява становище, че искът е неоснователен.
След
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на
чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ, с която е регламентирана отговорността на
държавата за причинени на гражданите вреди от действия на разследващите органи,
прокуратурата или съда, свързани с нарушаване на права, лимитативно изброени в чл.
5 §2- 4 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В
конкретния случай се претендира обезщетяване на вреди, настъпили вследствие на
действия на прокуратурата в процедура по задължително настаняване и лечение на
ищеца. Обобщено тази процедура се свежда до следното: прокурорът
внася искане за задължително настаняване и лечение, когато не е налице спешно
състояние, налагащо незабавни медицински мерки за овладяването му. Преписката,
по която се преценява дали да се внесе искане за задължително настаняване и
лечение по Закона за здравето,
може да бъде заведена в прокуратурата по сигнал или предложение на родственици
на лицето, страдащо от психично разстройство, на негови настойници или
попечители, на личния лекар, на държавни или общински органи и на други
заинтересовани лице /чл. 9 ал. 2 от
Наредба № 16/ 2005 год. за съдебно-психиатричните експертизи и задължителното
настаняване и лечение на лица с психиатрични разстройства, обн. ДВ
бр. 45/ 2005 год./. Прокурорът събира данни за наличието на *** и опасност от
поведението на болния, като използва правомощията си по чл. 145 от Закона
за съдебната власт. Редовността на искането за настаняване на
лечение, което внася прокурора, се санкционира от компетентния съд, който
следва да се произнесе. Ако въз основа на преценката на доказателствата от
първа фаза на производството и мнението на изслушания психиатър съдът реши, че
не са налице основанията по чл. 135 от Закона
за здравето или няма данни за ***в някоя от формите по чл. 146 ал. 1 т. 1
и т. 2, производството се прекратява с определение. Настоящият случай не съставлява
изключение от горните правила. Видно е, че на 12. 06. 2019 год. в Районна
прокуратура гр. П. е постъпил сигнал от Р.Г. Р. - кмет на ***, в който се
съдържат сведения за „неустойчиво психическо поведение“ на ищеца В.П.Г. и в
който е направено искане да се назначи психиатрична експертиза на същия. Видно
е, че с разпореждане за възлагане на проверка от 13. 06. 2019 год. прокурор от
Районна прокуратура гр. П. е възложил извършване на проверка с цел събиране на
достатъчно данни, които да обосноват изготвянето и съответно внасянето на
искане по чл. 157 от Закона за здравето. Видно е, че в хода на така назначената
проверка са били снети обяснения както от кмета на ***Р.Р. , така и от
множество други лица- ***, В. ***, ***, *** и В. ***, които твърдят, че са били
заплашвани и обиждани от ищеца В.П.Г. и че последният е агресивен и психически
неуравновесен. Видно е, че на основата на така депозираните обяснения
прокурорът е внесъл на 18. 07. 2019 год. в П. ския районен съд искане за
задължително настаняване и лечение на ищеца, по което е било образувано ЧНД №
1516/ 2019 год. Видно е, че с разпореждане от 18. 07. 2019 год. съдията-
докладчик по горното частно наказателно дело е насрочил същото в открито
съдебно заседание на 19. 07. 2019 год. от 14. 00 часа. Разпоредил е също така
да се доведе принудително от ОЗ „Охрана“ гр. П. предложеното за освидетелстване
лице, като му се връчи препис от искането на прокуратурата и се уведоми за
правото в 7- дневен срок да прави възражения, да сочи доказателства и да
ангажира защитник. Видно е, че на 19. 07. 2019 год. в открито съдебно заседание
след изслушване на допуснатите свидетели и становището на психиатъра д- р Надя ***прокурорът
е оттеглил своето предложение за принудително настаняване и лечение по
отношение на ищеца и производството по ЧНД № 1516/ 2019 год. по описа на П. ския
районен съд е било прекратено с определение, влязло в сила на 22. 07. 2019 год.
При тези обстоятелства съдът приема, че действията на Районна прокуратура гр. П.
са извършени изцяло в рамките на законово разписаната процедура по чл. 155 и
сл. от Закона за здравето. Ищецът не е бил арестуван, нито лишен от свобода,
изправен е бил пред съда само един ден след внасянето на искането на прокурора
за задължително настаняване и лечение, като в съдебно заседание на същия му е
назначен служебен защитник и му е осигурена възможността да сочи доказателства,
да прави възражения, да даде обяснения, да задава въпроси към свидетелите и
вещото лице- психиатър, т. е. обезпечено му е в пълен обем правото на защита.
Вярно е, че принудителното довеждане на ищеца за съдебно заседание, осъществено
чрез служителите на ОЗ „Охрана“ гр. П., е станало достояние на част от
съселяните на ищеца, предизвикало е негативен обществен отзвук и е причинило
стрес и други неприятни *** преживявания, но следва да се отбележи, че
основанието за това действие не е акт на ответника, а разпореждането на съда от
18. 07. 2019 год., основано на нормата на чл. 158 ал. 5 от Закона за здравето.
Как и по какъв начин това действие е изпълнено е въпрос, който не може да
ангажира ответника, доколкото се касае за служители не на прокуратурата, а на
Главна дирекция „Охрана“, която е самостоятелно юридическо лице към
Министерство на правосъдието.
В заключение може да се обобщи, че липсват
неправомерни действия н.П.н.Р.Б. във връзка с инициираната спрямо В.П.Г.
процедура по задължително настаняване и лечение, които да са нарушили гарантираните от чл. 5 §2- 4 от Конвенцията
за защита на правата на
човека и основните свободи права на
ищеца и които да са му причинили определени неимуществени вреди, които следва
да бъдат репарирани. Поради това предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение в
размер на сумата от 20 000 лв. следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен.
По изложените съображения П.
ският районен съд
Р е
ш и:
отхвърля като неоснователен предявения от В.П.Г. ***, ЕГН **********, против П.Н.Р.Б.
с адрес ***, иск по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от
20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22. 07. 2019
год. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН съдия: