МОТИВИ
към
присъдата по НОХД N 228/2017 г. по описа на РС гр. Девня,
четвърти състав
Девненският
районен прокурор е внесъл в Районен съд гр. Девня обвинителен акт по обвинението
на И.С.М., ЕГН: ********** за
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр.
чл. 26 ал. 2 от НК за това, че за периода от 19.10.2016 г. до 21.11.2016 г. в
гр. Девня, обл. Варненска при условията на продължавано престъпление в
съучастие като съизвършител с непълнолетния С.Н.Т., чрез използване на
техническо средство – неустановени по делото клещи отнел чужди движими вещи – 70 м. оградна мрежа на обща
стойност 175, 98 лева от владението на Ю. И. М., собственост на ОУ”Св. Св. К.
М.” гр. Девня, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
По искане на подсъдимия,
съдебното следствие по настоящото наказателно производство е проведено по реда
на глава двадесет и седма в хипотезата на чл.372 т.1 от НПК, като съдът е
одобрил заявеното от подсъдимия и неговия защитник съгласие да не се провеждат
разпити на свидетелите по делото с изключение на свид. С.Н.Т. и да не се
изслушва вещото лице. Подс. М. дава обяснения по обвинението, като не отрича
същото, но категорично заявява, че при демонтирането на оградата не е използвал
клещи. В последната си дума заявява, че е осъзнал грешката си и че искрено се
разкайва за стореното.
Назначения му защитник
намира обвинението за доказано с изключение на факта, че деянието е извършено с
помощта на техническо средство – клещи. Твърди, че по делото липсват каквито и
да било доказателства в тази връзка, поради което и предвид изключително
ниската парична равностойност на предмета на престъплението счита, че
деятелността на подсъдимия следва да се квалифицира като престъпление по чл.
194 ал. 3 от НК. Моли да му се наложи наказание пробация.
В хода на съдебните
прения, прокурорът поддържа обвинението изцяло, намира го за безспорно доказано
въз основа на показанията на свид. Т., дадени пред орган на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 от НПК. Моли
подсъдимия да бъде признат за виновен по това обвинение, да му се наложи
наказание лишаване от свобода за срок от около една година и два месеца, което
да изтърпи ефективно при общ режим. Намира основания и за приложението на
разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от НК, предвид извършване на деянието в
изпитателния срок по предходна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. И.С. *** намирало ОУ „Св. Св. К. М.”.
През 2016 г.
в училището била поставена поцинкована оградна мрежа, представляваща част от
оградата. На 19.10.2016 г. разхождайки се вблизост до училището подс. М. и
негов познат – непълнолетния С.Н.Т. решили да откраднат част от оградната мрежа
и да я продадат, за да спечелят по този начин пари. Двамата демонтирали около 30 м. от оградната мрежа с
височина 2 м.,
б. 2 мм с
ръце, като си помагали и със случайно намерено на место парче арматурно желязо.
След това те я навили на руло и я отнесли в дома на подс. М., където я укрили.
На следващия ден подс. М. отнесъл мрежата до дома на свой съгражданин – свид. Ц.
Х. Н.и му предложил да я закупи, след акто го уверил, че мрежата е от двора на
дядо му. Свид. Н. се съгласил и закупил мрежата за сумата от 20 лева, от които
подсъдимият предал на свид. Т. половината - сумата от 10 лева. На 20.10.2016 г.
свид. С. К. М., който работил като охранител в училището, при извършване на
редовния обход на района установил липсата на мрежата и незабавно съобщил за
това на директорката на училището – свид. Ю. И. М., която още същия ден се
тъжила в полицията.
На 18.11.2016 г. /ден петък/ свид. М.извършил
редовния си ежедневен обход на района на училището и не установил нередности.
На неустановена от разследването дата през времето от 18.11.2016 г. до
21.11.2016 г. подс. М., заедно с непълнолетния С.Т. /по отношение на когото
наказателното производство е прекратено от прокуратурата/ отишли отново до
училището, за да извършат кражба на останалата оградна мрежа. По същия начин те
успели да свалят 40 м.
оградна мрежа с височина 1, 5 м.,
б. 1, 5 мм,
навили я на руло и я отнесли в дома на подсъдимия, който на другия ден я продал
на свид. Н. срещу сумата от 20 лева.
На 21.11.2016 г. охраната на училището
установила поредната кражба, уведомил ръководството в лицето на свид. М., която
сигнализирала органите на реда.
След като двамата извършители си признали
за извършената кражба, свид. Н. предал с протокол за доброволно предаване
закупената от него оградна мрежа, която била върната на училището срещу
разписка, подписана от негов представител.
В хода на досъдебното производство за
определяне стойността на отнетото имущество е била назначена СОЕ, чието
заключение – неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено сочи обща оценка на вещите в размер на 175, 98 лева.
Гореописаните фактически обстоятелства съдът
прие за установени, позовавайки се на обясненията на подс. М., подкрепени
напълно от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.Т..
В тяхна подкрепа са и събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, каквито са свидетелските показания, протоколите за оглед на
веществено доказателство, за доброволно предаване, фотоалбум, разписки,
заключението на СОЕ, които съдът приобщи по реда на чл. 283 от НПК. Не се
установява по делото по безспорния и категоричен начин, който изисква
разпоредбата на чл. 303 ал. 2 от НПК твърдението
на обвинението, че деянието е извършено с помощта на техническо средство –
клещи. Дори в самия обвинителен акт е посочено, че такова техническо средство
„е неустановено по делото”. И подсъдимия и неговия съучастник заявяват пред
съда, че са демонтирали мрежата с ръце, помагайки си с намерено на
местопроизшествието парче арматурно желязо, което не може да се определи като
„техническо средство” по смисъла на закона и трайно утвърдената съдебна
практика. И двамата категорично отричат да са използвали клещи или каквото и да
било друго средство за демонтиране на мрежата от коловете, за които тя е била
закрепена с тънка тел, която те лесно са „разкачили”. Единственото
доказателство за твърдения от обвинението факт се съдържа в заявлението на
свид. Т. пред орган на досъдебното производство: „Мисля, че И. с клещи си
помагаше да разкачи телта, с която беше вързана мрежата.” Това заявление не
само не е никак категорично, но и единствено на него не може да се основава
една осъдителна присъда съгласно процесуалната забрана на чл. 281 ал. 8 от НПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. И.С.М. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл. 194 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл.
26 ал. 1 от НК, като през периода от 19.10.2016 г. до 21.11.2016 г. в гр.
Девня, обл. Варненска при условията на продължавано престъпление в съучастие
като съизвършител с непълнолетния С.Н.Т., чрез използване на техническо
средство – неустановени по делото клещи отнел чужди движими вещи – 70 м. оградна мрежа на обща
стойност 175, 98 лева от владението на Ю. И. М., собственост на ОУ”Св. Св. К.
М.” гр. Девня, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието представлява маловажен случай.
Съдът прие за недоказан факта, че деянието
е извършено с помощта на техническо средство – клещи. Като взе предвид, че
стойността на инкриминираното имущество е далеч под размера на МРЗ, установена
за страната към момента на извършване на деянието, както и че същото е било
напълно възстановено на неговия собственик по начин, годен да бъде ползван по
предназначение, а също така и младата, незряла възраст на извършителите, съдът
намери, че конкретно извършеното деяние съставлява маловажен случай по смисъла
на чл. 93 т. 9 от НК. Самият обвинител е отчел
маловажността на конкретно извършеното деяние, поради което и то не е
квалифицирано и по т. 7 на чл. 195 от НК. Затова и съдът оправда подсъдимия по
първоначално възведеното му обвинение по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2 от НК и
преквалифицирайки деянието ме го призна за виновен в извършването на престъпление
по чл. 194 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Деянието е извършено при условията на
продължавано престъпление – на два пъти, през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината.
Деянието
е осъществено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, при което той е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици
и пряко ги е целял.
Извършено
е в съучастие с друго лице, спрямо когото наказателното преследване е
прекратено от прокуратурата, като всеки един от съучастниците е съзнавал
участието на другия в общата им престъпна дейност.
При определяне размера на наказанието,
съдът прецени степента на обществената опасност на извършеното от подсъдимата деяние,
която определи като сравнително невисока, предвид ниската стойност на отнетото
имущество и факта, че то е напълно възстановено на неговия собственик.
От друга страна, като висока бе
преценена от съда степента на обществена опасност на извършителя, предвид
предходното му осъждане и недобрите му характеристични данни.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът отчете самопризнанията му, направени още след
неговото задържане, с които безспорно е съдействал за разкриване на обективната
истина и за връщането на отнетото имущество.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство
на подсъдимия съдът приема доброто му процесуално поведение, което говори за
критично отношение към извършеното. Тази критичност съдът приема не просто
като формален и декларативен акт, а като
явно осъзнаване на стореното и искрено съжаление за извършеното.
Като отегчаващи такива съдът отчете
предходното му осъждане като непълнолетен и факта, че деянието е извършено в
изпитателния срок, определен с предходната му присъда. Периода, през който е
извършено деянието съдът приема за безспорно установен въз основа на
показанията на свид. Ю. И. М. и С. К. М..
Така, при баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия средното по
тежест наказание измежду алтернативно предвидените в санкцията на чл. 194 ал. 3
от НК – пробация. За превъзпитаването на осъдения съдът прецени за необходими
следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес,
задължителни периодични срещи с пробационен служител и включване в програма за
обществено въздействие, насочена към изграждане на навици и умения за законосъобразно
поведение, чиято продължителност съдът определели в размер между минималния и
средния.
Съдът счете, че с
това именно наказание ще се изпълнят най-добре целите
на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – не само ще се накаже
подсъдимия за извършеното престъпление, но и ще му се въздейства възпиращо и
превъзпитателно. Именно това наказание съдът намира за справедливо и адекватно
на извършените престъпления и подходящо да повлияе поправително на осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, а така също и да въздейства респектиращо
върху другите членове на обществото.
На основание чл.189 ал. 3 от НПК,
съдът възложи на подсъдимия и направените в хода на досъдебното производство
разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: