Протокол по дело №140/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1004
Дата: 14 май 2024 г. (в сила от 14 май 2024 г.)
Съдия: Цветанка Вълчева
Дело: 20245220100140
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1004
гр. Пазарджик, 14.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20245220100140 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Молителят С. Р. А. се явява лично, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание, чрез пълномощника си и с адв. Ц., редовно упълномощена
да го представлява отпреди.
Не се явява представител за ответната Община Пазарджик, редовно
уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Не се явява представител за Районна прокуратура - Пазарджик, редовно
уведомена от предходното съдебно заседание чрез процесуалния си
представител.
АДВ. Ц.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй
като неявилите се страни са редовно уведомени. Затова и на основание чл.
142, ал. 1 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. Ц.: Водя свидетеля С. А. Т. и М. В. Г..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели на страната молител лицата С. А.
Т. и М. В. Г..
1
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТА НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. А. Т. – роден на 25.11.1955 г. в гр. Пазарджик, живущ в гр.
Пазарджик, българин, български гражданин, женен, с основно образование,
пенсионер, неосъждан, дядо, по майчина линия, на С. А.. Желая да бъда
свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Т.: Моят внук има друго име и то е В.. В квартала хората го
знаят само с турското име. Ако дойде някой да ме пита като негов дядо, и ако
ме попитат за него, не го знаят с българското име, а го знаят с турското име
В.. Аз съм го изгледал, аз съм го изучил. В. има средно образование, дадох му
възпитание. Той е кръстен С. на мое име. Никой в махалата не го знае като С..
Знаят го с турското име В.. Бащата на В. не се е грижил за него, аз съм го
изгледал и изучил. Като се запознава с някой внукът ми се запознава с
турското име В. С. Т.. И ние имаме турски имена. Аз съм С. А. Т.. Двамата с
внук ми ходихме в Испания. Това беше преди 15 години. В Испания като
идваше се представяше с турските си имена В. С. Т.. Той иска да си носи
турските имена. Иска да се води на моята фамилия, за да се гордее с това, че
съм го изгледал. Когато съм се родил аз съм бил с турските си имена. След
това ни смениха имената, може би през 1962 година. В квартала си
използваме турските имена. Ако някой ме пита - къде живее С. - ние не
познаваме този човек. Ако пита - къде е С. - вече знам, че съм аз. Моята жена
се казва М.. С В. живеем заедно. Винаги сме живели заедно. Майка му беше
на 16-17 години когато го роди и понеже беше малка, ние с жена ми сме ги
изгледали. Аз съм съгласен той да носи моята фамилия.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. В. Г. – родена на 14.08.2001 г. в гр. Пазарджик, живуща в гр.
Пазарджик, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство с молителя, със средно образование, работи като фризьор.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Г.: Познавам молителя, ние сме приятели и същевременно
2
съседи от един квартал. Молителят се казва В.. С това име го знам. Знам, че е
В. Т.. Т. е фамилното му име. С В. се познаваме от много дълги години и го
познавам точно с тези имена и всички останали го познават по този начин.
Когато се запознахме с него той се представяше с В. Т.. Той няма друго име.
Когато сме навън той пак се представя като В.. Ако някой потърси С. – никой
не знае за кой става въпрос. Никой няма да се сети, че става въпрос за него.
Ако някой попита за В., веднага ще разберем, че става въпрос за него. Аз не
съм виждала баща му и никога не съм го познавала. В. живее с баба, си дядо
си и майка си. Тях познавам. Дядо му се казва С.. Той има фамилията Т., като
тази на В.. Познавам баба му и майка му. Те всички имат турски имена. Освен
с турските имена, ние не си общуваме с други имена. Знам, че В. са го
отгледали баба му и дядо му, помагайки на майка му. Това са родителите на
майка му.
МОЛИТЕЛЯТ /лично/: Искам да си променя имената, защото освен по
документите никой не ме познава с тези имена. Освен това бащиното име ми
е Р. и името е женско и ме е срам. А фамилията искам да е на дядо ми защото
той ме е отгледал. Искам да съм с имената, с които хората ме познават, а това
са имената В. С. Т..
АДВ. Ц.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Ц.: Уважаема госпожо Председател, моля да постановите
решение, с което да уважите молбата с искане, молителят да смени личното,
бащиното и фамилното си име, като бъде записан от С. Р. А. на В. С. Т..
Считам, че в настоящото производство по категоричен и безспорен начин се
установи, че важни обстоятелства налагат това, както е по смисъл на чл. 19 от
ЗГР. Моля да ми дадете възможност в писмен вид да изложа съображения, с
оглед събраните гласни и писмени доказателства. Считам, че са налице
условията, визирани в ЗГР и исканата промяна е основателна и допустима,
поради което моля молбата на молителя да бъде уважена по начина, по който
е заявена.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК съдът определя на страната молител
3
едноседмичен срок за представяне на писмена защита.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 09:50 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
4