РЕШЕНИЕ
№…122
гр. Самоков, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет
и седми юли през две хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1205 по описа на съда за
Р.А.Д. *** е
предявила срещу „Б=“ ЕООД (към датата на приключване на
устните състезания в правно-организационна форма – ООД), със седалище в гр.
София, искове за признаване на незаконността и отмяна на уволнението й от
работа, извършено със заповед № 70/03.10.2019 г. на управителя на дружеството;
за възстановяване на ищцата на предишната й работа; за осъждане на ответника да
й заплати сумата 4452,00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
поради уволнението за период от 6 месеца, считано от 04.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от същата дата до окончателното
изплащане на сумата и с разноските по делото.
В исковата молба подробно са
изложени обстоятелства, обосноваващи съображения за незаконност на уволнението
поради нарушаване на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Наред с това ищцата е оспорила
и наличието на основание за прекратяване на трудовото й правоотношение, а
именно – намаляване на обема на работата.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е представил отговор на исковата молба.
С необжалвано от страните протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.07.2020 г.
производството по делото е прекратено в частта му по иска за заплащане на 4452
лв. обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период от 6
месеца, считано от 04.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от същата дата до окончателното й изплащане – поради отказ от този иск,
извършен от адв. С.О. – надлежно упълномощен за това
процесуален представител на ищцата.
Пред съда ответното търговско дружество
се представлява от пълномощника си адв. П. М..
Надлежно упълномощен, същият заявява от името на дружеството, че признава
исковете за признаване на незаконността и отмяна на уволнението на ищцата и за
възстановяването й на предишната й работа до уволнението.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е останало висящо
по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
и 2 от КТ.
Тези искове са допустими и
разгледани по същество следва да бъдат уважени при условията на чл. 237, ал. 2
от ГПК, съобразно признанието на исковете, направено от надлежно упълномощен за
това процесуален представител на ответника. За валидността на признанието не са
налице пречките по чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. Налице е и искане на
ищцата по чл. 237, ал. 1 от ГПК, отправено в с. з. на 27.07.2020 г. за
постановяване на решение съобразно направеното от ответника признание на
исковете.
По разноските.
С оглед изхода на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Самоков по 40 лв.
държавна такса по двата неоценяеми иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 от КТ, които са признати от него, или общо 80 лв. По иска, от който
ищцата се е отказала, тя изначално е освободена от заплащане на държавна такса
на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което никоя от страните не
следва да бъде осъждана за заплащане на държавна такса по сметка на РС –
Самоков по този иск.
Предвид този изход на делото
ответникът не е освободен от отговорност за разноски спрямо ищцата по уважените
искове. Вярно е, че същите се уважават при признание, но с оглед
обстоятелството, че ответникът не е отменил процесната заповед за уволнение до
предявяване на исковете съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от КТ, следва
да се приеме, че с поведението си той е дал повод за завеждане на делото.
Поради това не са налице кумулативно изискуемите се от чл. 78, ал. 2 от ГПК
предпоставки разноските за адвокатско възнаграждение, извършени от ищцата, да
останат в нейна тежест.
Наред с това платеното от ищцата
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към 29.11.2019 г. – датата
на сключване на договора за правна защита между ищцата и адв. Оцетова,
адвокатското възнаграждение по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е не
по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към този момент
(в случая 560 лв. съгласно чл. единствен от ПМС № 320/2018 г., обн. ДВ, 107/2018 г.), когато някой от тези искове е
предявен самостоятелно. В същата разпоредба в тази й редакция е посочено, че за
други неоценяеми искове по трудови дела минималното адвокатско възнаграждение е
200 лв. Следователно при обективно съединяване на искове по чл. 344, ал. 1, т.
1 и 2 от КТ, и двата неоценяеми, минималния размер на адвокатското
възнаграждение би следвало да е размерът на минималната работна заплата за
страната плюс 200 лв. Уговореното между ищцата и пълномощника й адвокатско
възнаграждение – общо 710 лв. по двата иска, не надвишава този размер.
С оглед направеното от ответника
искане за присъждане на разноски и съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК същият има
право на разноски за адвокатско възнаграждение, уговорено за правна защита и
съдействие по иска, по който производството е прекратено поради отказ на ищцата
от иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Това
е така, защото разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, тълкувана в
необходимата й връзка с чл. 83, ал. 3 от ГПК, касае освобождаването на ищцата
по силата на закона само от такива разноски за производството, които се внасят
предварително, а не и от разноски, сторени от насрещната страна, която ги
претендира с оглед изхода на делото. В представения договор за правна защита и
съдействие, сключен между управителя на ответното дружество и адв. Механджийски
не е посочено поотделно възнаграждение за защита по всеки от трите обективно
съединени иска, които са предявени първоначално. Поради това следва да се
приеме, че ищцата дължи на ответника 1/3 от уговореното адвокатско
възнаграждение, което той е платил на пълномощника си, или сумата 166,67 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ), уволнението на Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
от работа като „администратор, хотел” в „Б.” ЕООД /понастоящем
ООД/, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Червена стена”
№ 7, ет. партер, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ със заповед
№ 70/03.10.2019 г. на управителя на „Б.” ЕООД.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на предишната работа до уволнението й като
„администратор, хотел” в „Бетсим” ЕООД /понастоящем
ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Червена
стена” № 7, ет. партер, с място на работа – хотел „The Lodge”, к. к. „Боровец”, Община
Самоков.
ОСЪЖДА „Б.” ООД, ., със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Червена стена” № 7, ет. партер, да заплати по сметка на РС – Самоков
сумата 80 лв., представляваща държавна такса по исковете по чл. 344, ал. 1, т.
1 и 2 от КТ, както и сумата 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в
случай, че присъдената сума не бъде внесена доброволно.
ОСЪЖДА „Б.” ООД, ., със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Червена стена” № 10, да заплати на Р.А.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 710 лв.
за разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Бетсим” ООД, .., със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Червена стена” № 7, ет. партер, сумата 166,67 лв.
за разноски по делото.
За присъдените в
полза на Самоковския районен съд суми да се издаде служебно изпълнителен лист в
случай, че тези суми не бъдат внесени доброволно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му на
07 август 2020 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: