№ 823
гр. Стара Загора, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20225530102278 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.128 КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М. М. Д., с която се твърди, че е назначена
в Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Н. Й. Вапцаров“,
по силата на Трудов договор № 34/04.01.2021 г., работодателят и определил
основно месечно възнаграждение в размер на 1356.00 лв., за заеманата от нея
длъжност „Старши учител по философия, етика и право, психология и логика
и история и цивилизация“. Като част от трудовото възнаграждение й се
полагали по 35 лв. за работа с ученици със специални образователни
потребности, 35 лв. за клас квалификация - IV та степен и 19 % върху
основното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит. Трудовия договор бил сключен на пълно работно време
за 8 часа труд. От началото на учебната 2021 - 2022г., т.е. от началото на м.
септември 2021г. работодателя й по свое усмотрение без за това да било
сключено допълнително споразумение намалил основното трудово
възнаграждение изплащано на ищцата от 1356 лв. на 890 лв., с която
ежемесечно я ощетявал с неизплатено основно трудово възнаграждение в
1
размер на 466.00 лв. и полагащите й се върху тези средства процент
прослужено време в размер на 88.54 лв., както и полагащите й се обезщетения
за ползван през това време платен годишен отпуск. От 01.09.2021г.
фактически работодателя изплащал на ищцата само частично дължимото й
според сключения между тях трудов договор трудово възнаграждение.
Предвид неизпълнението на задълженията на работодателя за изплащане на
дължимото трудово възнаграждение съгласно чл. 128, ал. 2 КТ до този
момент работодателя не бил изплатил на ищцата трудово възнаграждение в
размер на 9 месечни трудови възнаграждения по 466 лв. общо 4194.00 лв. и
дължимите върху тази сума допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит - 19 % на месец (88.54 лв.) общо
- 796,86 лв. Към този момент поради забавено изплащане на посочените суми,
работодателят й дължал и лихва за забава в размер на 37,89 лв. за забавянето
за изплащане на разликата в заплатата за м. 09.2021 г., 33,12 лв. за забавянето
за изплащане на разликата в заплатата за м. 10.2021 г., 28,50 лв. забава за
получаване на разликата в заплатата за месец ноември 2021г., 23,72 забава за
получаване на разликата в заплатата за месец декември 2021, 18,95 лв. забава
за получаване на разликата в заплатата за месец януари 2022 г., 14,63 лв.
забава за получаване на разликата в заплатата за месец февруари 2022 г., 9,86
лв. забава за получаване на разликата в заплатата за месец март 2022 г., 5,24
лв. забава за получаване на разликата в заплатата за месец април 2022 г. и 0,46
лв. забава за получаване на разликата в заплатата за месец май 2022 г. - общо
лихва за забава към момента на завеждане на настоящата искова молба 172,37
лв.
Искането до съда е да постанови решение, с което Професионална
гимназия по механотехника и транспорт „Н. И. Вапцаров“, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.
"Генерал Столетов" № 183, представлявано от Стоян Митев Колев да заплати
на ищцата сумата от 4194.00 лв., представляваща разлика между реално
изплатеното й брутно трудово възнаграждение за месеците от септември 2021
г. до м. май 2022 г. и реалното дължимо й се такова - главница и 172.37 лв.,
лихва за забава на изплащане на претендираната неизплатена разлика между
реално изплатеното й брутно трудово възнаграждение за месеците от
септември 2021 г. до м. май 2022 г. и реалното дължимо й се такова, към
момента на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за забава
2
от момента на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в
който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни,
поради което ги оспорва изцяло - както по основание, така и по размер.
Изплащаното на ищцата трудово възнаграждение през процесния период от
време било съобразно с нормативната уредба за нормиране и заплащане на
труда в институциите в системата на предучилищното и училищното
образование и съответно на нормата за преподавателска работа на ищцата
през учебната 2021/2022г. Ответникът не оспорва наличието на трудово
правоотношение между ищцата и работодателя за длъжността „старши
учител по философия, етика и право, психология и логика и история и
цивилизация", възникнало на основание Трудов договор №755/14.09.2016г.
Не оспорва обстоятелството, че с Допълнително споразумение
№34/04.01.2021г. към трудовия договор основното трудово възнаграждение
на ищцата и допълнителните трудови възнаграждение са договорени в
размерите, посочени в исковата молба, при пълно работно време. Не оспорва
посоченото в исковата молба обстоятелство, че от началото на учебната
2021/2022г. договореното основно трудово възнаграждение в Допълнително
споразумение №34/04.01.2021г. е намалено, но оспорва твърдението, че
ежемесечно неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на 466 лв. и че
намаляването на основното трудово възнаграждение представлява
неизпълнение на задълженията на работодателя по чл. 128, ал. 2 от КТ за
изплащане на дължимо трудово възнаграждение. Претендираната от ищцата
сума като месечно трудово възнаграждение през процесния период от време
била недължима.
Предявените искове се считат за неоснователни поради следните
съображения:
Съгл. чл. 289 от Закон за предучилищното и училищното образование
държавните и общинските училища прилагали система на делегиран бюджет,
която дава право на директора на училището- второстепенен разпоредител с
бюджет, каквото е ответното училище, а същевременно и задължава
директора, да определя числеността на персонала, индивидуалните
възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на групите и
3
паралелките, както и броя на учениците в тях, съобразно утвърдения бюджет
на училището и нормите, определени в подзаконовите нормативни актове,
като осигурява изпълнението на учебния план. В случая, при намалена норма
преподавателска работа, ищцата не можела да запази по-високото си трудово
възнаграждение поради липса на бюджетни средства за заплащане, тъй като
съгл. чл. 282 от Закона средствата по чл. 280, ал. 3, т. 1 от същия закон - за
издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците от
държавния бюджет, се разпределят между бюджетите на първостепенните
разпоредители с бюджет, финансиращи държавни и общински училища и
детски градини, въз основа на броя на децата и учениците и броя на групите и
паралелките в училището.
Конкретните правила - ред и начин за определяне на работните заплати
на персонала в държавните и общинските институции в системата на
предучилищното и училищното образование се определяли с НАРЕДБА №4
от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда - чл. 2, ал. 1,т. З от
Наредбата. Съгл. чл. 4, ал. 11 от Наредба №4 при нормална продължителност
на работното време по смисъла на чл.136 от Кодекса на труда на
педагогическите специалисти се възлагало изпълнението на не по- малко от
минималните норми преподавателска работа, определени в Приложение №1
към наредбата. Съгл. чл. 15 от Наредбата месечната основна работна заплата
на педагогическите специалисти била възнаграждение за изпълнението на
нормата преподавателска работа.
Съгл. чл. 16, ал. 1 от Наредбата индивидуалните основни месечни
работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на
изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на
работното време се договаряли в размери не по-ниски от определените в
приложение №3, а съгл. ал.2 на същата разпоредба изключения от
минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти се допускали, когато индивидуалната норма
преподавателска работа на лицето била под минималната норма
преподавателска работа, определена в приложение №1 към чл. 4, ал. 11.
Съгласно Приложение №1 към чл. 4, ал. 11 от НАРЕДБА №4
минималната норма преподавателска работа за 1 /едно/ работно място - на
педагогически специалист по учебния предмет, преподаван от ищцата бил
4
684 часа. През учебната 2020/2021г., през която учебна година било
подписано Допълнително споразумение №34/04.01.2021г., в училището били
записани за обучение 213 броя ученици, въз основа на която численост
ученици били формирани 15 броя паралелки, в които ищцата преподавала
предметите философия, етика и право, психология и логика и история и
цивилизация в 15 броя паралелки, като на ищцата били възложени часове и
като класен ръководител на 12а клас. Въз основа на броя на паралелките, в
които ищцата преподавала посочените учебни предмети, на последната били
разпределени 700 часа, като й били възложени и лекторски часове - 57 часа,
общо възложени преподавателски часове - 741 часа, при минимална
задължителна норма преподавателска работа 684 часа съгласно Наредба №4
от 20.04.2017г. Ищцата била единствен преподавател по посочените учебни
предмети в училището.
За учебната 2021/2022г. в училището били записани за обучение 170
броя ученици, въз основа на която численост на ученици били формирани 10
броя паралелки, в които ищцата преподавала предметите философия и
гражданско образование. Съобразно учебната програма за тези класове и
паралелки по преподаваните от ищцата предмети били формирани 425 часа
преподавателска работа за ищцата, при минимална индивидуална
задължителна норма преподавателска работа 684 часа. Т.е. разпределените на
ищцата учебни часове по преподавания от нея предмет за учебната
2021/2022г. били под минималната индивидуална задължителна норма
преподавателска работа съгл. Приложение №1 към чл. 4, ал. 11 от Наредба
№4. Намаляването на броя часове преподавателска работа на ищцата било
резултат от намаляване броя на паралелките, в които ищцата преподава
учебните предмети, за учебната 2021/2022г. в сравнение с учебната
2020/2021г., поради по-малкия брой ученици, записали се за обучение в
училището през учебната 2021/2022 година. Съгл. чл. 16, ал. 4 от Наредба
№4, когато в началото на учебната година на педагогически специалист се
определило по-ниска индивидуална норма преподавателска работа от тази за
предходната учебна година или определената индивидуална норма
преподавателска работа се намалила в някой от случаите по чл. 11, основната
му работна заплата се намалявала пропорционално на намалението на
нормата. В случая били налице и двете хипотези на посочената разпоредба за
намаляване на основната заплата на ищцата. Именно в изпълнение на
5
посочената разпоредба на ищцата било изготвено и предложено за подпис
Допълнително споразумение №08/15.09.2021 г., в което основната заплата
била намалена пропорционално на намалението на нормата преподавателска
работа за учебната 2021/2022г., но ищцата отказала да го подпише.
Действително в Допълнително споразумение №34/04.01.2021г. към трудовия
договор на ищцата основното й месечно трудово възнаграждение било
договорено в размер на 1 356 лв., но в случая, при намалена норма
преподавателска работа, ищцата не можела да запази това трудово
възнаграждение поради липса на бюджетни средства за заплащане предвид
разпоредбите на чл. 282, чл. 280, ал. 3, т. 1 и чл. 289 от Закон за
предучилищното и училищното образование държавните и общинските
училища, обсъдени по-горе.
Поради гореизложеното основателно и законосъобразно основното
трудово възнаграждение на ищцата за учебната 2021/2022 година било
намалено пропорционално на разпределените й преподавателски часове,
които били под задължителната норма преподавателска работа, а предявените
искове били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени като такива, а на
ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание се явява ищцата с процесуалния си представител
адв. Д. П., за ответника се явява адв. М. и Стоян Митев Колев-директор на
ПГМТ „Н. Й. Вапцаров“.
Приложено по делото е Допълнително споразумение по трудов договор
№34/04.01.2021г. сключено между инж. Стоян Митев Колев-Директор на
Професионално гимназия по механотехника и транспорт „Н. Й. Вапцаров“ гр.
Ст. Загора и ищцата, по силата на което страните се споразумели за следните
изменения на трудовия договор считано от 01.01.2021г. Допълнително
трудово възнаграждение за работа с ученици със специални образователни
потребности в размер на 30 лв само през учебно време на годината. Сочи се
основно месечно /дневно, часово/ трудово възнаграждение-1356лв
Налице по делото е уведомление за полагаем платен годишен отпуск
през 2021г. на ищцата.
Налице по делото са извлечения по ведомости за получено тр.
възнаграждение за м. 02 2022 м.11/2021, м. 10./2021, м. 09/2021г.
Приложен по делото е Трудов договор №755/14.09.2016г. между ищцата
6
и ответната страна, както и допълнително споразумение №8/15.09.2021г.
Приложени са по делото данни за седмичната/годишната натовареност
на преподавателите.
Приложен по делото е Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-197/17.08.2020г. както и
Анекс към него от 31.03.2022г.
Приложена по делото е справка по чл.366 ГПК.
Видно от показанията на св. С. М. Ч. е, че същия работел като
преподавател по физическо възпитание в ПГМТ „Н. Й. Вапцаров“ били
колеги с ищцата. Ищцата пътувала ежедневно до работа и свидетелят я
вземал от Автогара Ст. Загора в 7:00ч. и след като приключели часовете й я
карал отново на Автогарата. Свидетелят твърди, че дежурели като излезели
от час, а когато имали свободни часове обработвали документация или
оставали след работно време. Ищцата нямала в нейната програма първи час.
Твърди, че даже и да приключели часовете на ищцата тя стояла в училище и
го чакала да приключи и той, а неговите учебни часове приключвали винаги
последни.
Видно от заключението по изготвената съдебно-икономическа
експертиза е, че преводите на заплатите се извършали с масов превод през
„Уникредит Булбанк“ АД. Начислените трудови възнаграждения на М. М. Д.
за процесния период били изплатени. В случай, че основното й тр.
възнаграждение е 1356,00лв разликата в месечните тр. възнаграждения щяла
да бъде следната:-за м.09/2021г. -135,85лв, за м. 10.2021г.- 455,69лв, за м.
11.2021г.-480,32лв, за м. 12/2021г.476,24лв, за м.01.2022г.-482,58лв, за м.
02.2022г.- 370,97лв, за м. 03.2022г. -399,43лв, за м. 04/2022г.-419,19лв, за м.
05.2022г. -536,51лв.
Дължимата лихва за забава за всяко от частичните трудови
възнаграждения съгласно отговора на въпрос 2 в експертизата до 06.06.2022г.
според вещото лице е за: м.09/2021г. -9,43лв, за м. 10.2021г.- 27,98лв, за м.
11.2021г.-25,62лв, за м. 12/2021г.-23,02лв, за м.01.2022г.- 17,43лв, за м.
02.2022г.- 10,16лв, за м. 03.2022г. -7,77лв, за м. 04/2022г.-4,66лв, за м.
05.2022г. 1,49лв.
Според вещото лице в началото на учебната година се изготвя учебна
програма за съответната учебна година на база брой ученици и паралелки.
7
През учебната 2021г. /2022г. ищцата имала формирани 425 часа при
норматив 684часа тоест часовете са под минималния норматив.
През учебната 2020/2021г. ищцата е имала 740 часа годишна
натовареност, а през 2021/2022г.-425 часа. През учебната 2020г./2021г. са
намалени основните заплати на още трима преподаватели поради недостигане
на минимална индивидуална задължителна норма преподавателска работа
тъй като ПГМТ „Н. Й. Вапцаров“ е на делегиран бюджет, а през тази година
броят на учениците е по-малък оттам и броя на паралелките, на които се
преподава. Новия щат на ищцата е формиран пропорционално на часовете
преподавателска работа както следва основна заплата минимална
индивидуална задължителна норма преподавателска работа брой часове за
съответната година.
В съдебно заседание от ищцова страна е извършено изменение на иска
като претенцията е намалена в размер на 3756,78лв-представляваща разлика
между реално изплатеното брутно трудово възнаграждение за месеците от
м.09.2021г. до м. 05.2021г. и реално дължимото такова-главница и 128,01лв
лихва за забава на претендираната неизплатена разлика между реално
изплатеното и брутно трудово възнаграждение за месеците от м.09.2021г. до
м.05.2022г. и реално дължимото такова.
От правна страна:
Трудовия договор е особен вид възмезден договор което се обуславя от
съдържанието на основните насрещни престации по него - от страна на
работника/ служителя-предоставяне на работната си сила, от страна на
работодателя-заплащане на тр. възнаграждение представляващо цената на
работната сила. Работника/служителя е длъжен да изпълнява работата за
която се е уговорил и то точно и добросъвестно, като работодателя му дължи
уговореното тр. възнаграждение за извършената работа.
Разпоредбата на чл.128 КТ предвижда задължение за работодателя в
установените срокове да плати на работника/служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Точното изпълнение на това
задължение предполага възнаграждението да се изплаща в срок и изцяло.
Страните не спорят, че през процесния период ищцата е полагала труд, за
който й е дължимо трудово възнаграждение.
Съгласно Закона за училищното и предучилищното образование
8
държавните и общинските училища прилагат система на делегиран бюджет,
която дава право на директора на училището на второстепенен разпоредител с
бюджет, също да извършва компенсирани промени по плана на приходите и
разходите, в т.ч. между дейности, като уведомява за това първостепенния
разпоредител с бюджет; да се разпорежда със средствата на училището; да
определя числеността на персонала, индивидуалните възнаграждения,
преподавателската натовареност и броя на групите и паралелките, както и
броя на учениците в тях съобразно утвърдения бюджет на училището и
нормите, определени в подзаконовите нормативни актове, като осигурява
изпълнението на учебния план.
Според Наредба №4/20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда
нормите за преподавателска работа на учителите представляват броят учебни
часове, в които се провеждат дейности по обучението, възпитанието,
социализацията и подкрепата на децата и учениците в институциите, а при
нормална продължителност на работното време по смисъла на чл. 136 от
Кодекса на труда на педагогическите специалисти се възлага изпълнението на
не по-малко от минималните норми преподавателска работа, определени в
приложение № 1. Според чл.15 от Наредбата месечната основна работна
заплата на педагогическите специалисти е възнаграждение за изпълнението
на нормата преподавателска работа. Според чл.16- Индивидуалните основни
месечни работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на
изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на
работното време се договарят в размери не по-ниски от определените в
приложение № 3, а според ал.2 - Изключения от минималните размери на
основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти се
допускат, когато индивидуалната норма преподавателска работа на лицето е
под минималната норма преподавателска работа, определена в приложение №
1. Според отразеното в отговора на исковата молба във въпросното
Приложение 1 минималната норма преподавателска работа за 1 работно
място на педагогически специалист по учебен предмет преподаван от ищцата
е 684ч.
Не се спори относно това, че по силата на Трудов договор
№755/14.09.2016г. сключен между ищцата и ответната страна са възникнали
трудови правоотношения, като ищцата приела да изпълнява длъжността
старши учител по философия, етика, право, психология и логика при
9
ответника. Налице е и Допълнително споразумение към Трудов договор
№08/15.09.2021г., в което е вписано- Допълнително трудово възнаграждение
за работа с ученици със специални образователни потребности в размер на 30
лв само през учебно време на годината, с основно месечно/дневно часово/
трудово възнаграждение 890лв-споразумението ищцата отказала да подпише,
което обстоятелство е удостоверено с подписите на двама свидетели.
Обосновава се извод, че от една страна действително възложените
учебни часове на ищцата са намалели през процесния период. От друга страна
налице е неподписано от нея Допълнително споразумение към Трудов
договор №08/15.09.2021г.
В случая между страните е налице валидно трудово правоотношение
възникнало на 14.09.2016г. , след което са налице Допълнителни
споразумения към договора, същото правоотношение обаче не е валидно
изменено. Тъй като се касае за свободни договорни отношения е недопустимо
отказът на ищцата да подпише, да се удостоверява с подписите на свидетели
и това волеизявление да има стойност на съгласие за изменение на трудовото
правоотношение. По правната си природа промяната в съдържанието на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните представлява
договор между същите, с който те изменят определени елементи от
договорното съдържание на трудовото правоотношение. От момента на
постигане на съгласие тр. правоотношение продължава да съществува между
страните с измененията в някои елементи според съгласието, което страните
са постигнали. Допълнително споразумение към Трудов договор
№08/15.09.2021г. -неподписано от ищцата има характер на едностранно
изменение на трудовото правоотношение, което е в нарушение на чл.118 КТ.
Промяната в трудовото правоотношение може да се извърши само по взаимно
писмено съгласие на осн. чл.119 КТ Съгласието в писмена форма е
продължение на изискването за писмена форма за валидност при възникване
на трудовото правоотношение, щом първоначално е било учредено в писмена
форма то естествено е и неговата промяна да се извърши писмено.Тоест
между страните не е установено валидно изменение на трудовото
правоотношение.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че предявеният иск с
правно основание чл. 128 от КТ, е основателен и следва да бъде уважен.
10
Основателноста на предявения иск по чл.128 предполага уважаване и
на иска за заплащане на лихва за забава.
По разноските:
Направено е възражение за прекомерност на разноските на ищеца от
страна на процесуалния представител на ответника. Размерът на адвокатското
възнаграждение за ползваната от ищеца правна помощ от адвокат се определя
при условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на
фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на
възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл.36
от ЗА, който в ал.2 предвижда, че при договорено възнаграждение между
адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера
предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения. В настоящия случай съгласно чл.7 ал.1 т.2 -
възнаграждението следва да не е по-малко от 535,65лв. Разноските
претендирани от ищцата са 300лв депозит вещо лице, 710лв –адв. хонорар.
Съдът намира , че същото не е прекомерно предвид на това, че по настоящото
производство макар и развило се в едно съдебно заседание е изслушван
свидетел приета е експертиза, извършвано е частично оттегляне на иск и
изменение на иск.
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Професионална гимназия по механотехника и транспорт
„Н. Й. Вапцаров“, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Ст. Загора ул. „Генерал
Столетов“ №183 с директор Стоян Митев Колев, да заплати на М. М. Д.
ЕГН:********** с адрес *** сумата от 3756,78лв представляваща разлика в
месечните трудови възнаграждения - реално изплатени за месеците от
м.09.2021г. до м. 05.2021г. и реално дължими й се такива-главница и 128,01лв
лихва за забава на претендираната неизплатена разлика между реално
изплатеното и дължимото трудово възнаграждение за месеците от м.09.2021г.
до м.05.2022г. ведно със законната лихва за забава от 06.06.2022г. до
окончателно изплащане на сумите.
11
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „Професионална гимназия по
механотехника и транспорт „Н. Й. Вапцаров“, да заплати на М. М. Д.
ЕГН:********** с адрес *** сумата от 710лв.- направените по делото
разноски за адв. възнаграждение и 300лв разноски за съдебно –икономическа
експертиза.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Н.
Й. Вапцаров“, да заплати по сметка в полза на РС Ст. Загора сумата от
174,65лв лв държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ОС Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12