Р Е Ш
Е Н И Е
№ 317, 29.05.2019 год.,гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Търговище, седми състав, в
публично заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРЯНА ПЕТРОВА
Секретар : Михаил
Пенчев
като
разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1609 по описа за 2018 год. на РСТ,
за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск,с правно основание
чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.99, ал.1, чл.240, ал.2, от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че
ответникът е имал задължение по договор за кредит № 356620 от 08.03.2016
година, към „Фератум България“ ЕООД, сключен чрез
средствата за комуникация, във формата на електронен документ, при условията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Кредитополучателят е
декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната
информация, за предоставяне на финансовата услуга от разстояние. Ответникът е
получил сумата от 700 лв., която е следвало да върне в срок от 30 дни, ведно с
договорна лихва в размер на 23.66 лв. На 08.03.2016 година ответника е сключил
и договор за гаранция № 356620 с „Фератум банк“ ЕООД, по силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора да
гарантира изпълнение на задължението по договора за кредит. От своя страна
кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на
гаранция, в размер на 207.34 лв. Ответникът не е изпълнил задължението си да
върне сумата предмет на договора за кредит, в уговорения срок. Гаранта е
погасил задължението му към кредитора. Вземането си по този договор кредиторът „Фератум България“ ЕООД е прехвърлил на ищеца, с договор за
прехвърляне на вземане. Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на дължимите суми. Заповедта е връчена при условията на
чл.47, ал.5, във вр. с чл. 47, ал.1 и ал.3 от ГПК,
поради което на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си. С оглед на това е предявен и настоящия иск. Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, съществуване на вземането
му от ответника, което е в размер на 700
лв. – главница до погасяване на кредита, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението на
29.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението; 23.66 лв. -
договорна лихва от 07.04.2016 г. до
07.04.2016г.; 80 лв. – такси; 207.34 лв. – гаранция по кредитна сделка;
29.94 лв. – мораторна лихва от 08.04.2016г. до
17.05.2018г. Претендира и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответникът, чрез назначения си особен
представител оспорва предявените искове. Твърди се, че не е уведомен за
прехвърляне на задължението му към първоначалния кредитор.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното
по делото ч.гр.д. № 906/18 год. на РСТ в полза на ищеца е била е била издадена
заповед за изпълнение за сумата от 700
лв. – главница до погасяване на кредита, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението на
29.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението; 23.66 лв. -
договорна лихва от 07.04.2016 г. до
07.04.2016г.; 80 лв. – такси; 207.34 лв. – гаранция по кредитна сделка;
29.94 лв. – мораторна лихва от 08.04.2016г. до 17.05.2018г. Със заповедта са присъдени и разноски от 25
лв., представляваща държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Тази заповед е връчена на длъжника-ответника в настоящото
производство, при условията на чл.47, ал.5, във вр. с
чл. 47, ал.1 и ал.3 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да предяви
иск за установяване на вземането си, обстоятелство обуславящо правния интерес
от предявяване на иска.
Ищецът основава вземането си на
договор за кредит № 356620 от 08.03.2016 година, сключен с ответника, при
условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и
на Договор за гаранция № 356620 от
08.03.2016 година, сключен между ответника и “Фератум
банк“ ЕООД. Съгласно цитирания договор, ответникът е
получил заем в размер на 700 лв., като
страните са договорили и съответните лихви по договора, в размер на 23.66 лв.
Задължението е срочно, а именно 30 дни. Ищецът
твърди, че при забава от страна на кредитополучателя, последният дължи такса в
размер на 80 лв. Съгласно договора за
гаранция, ответникът дължи на гаранта такса, за предоставената гаранция, в
размер на 207.34 лв.
С договор за продажба и прехвърляне
на вземане от 01.12.2017 година кредитора „Фератум банк“ ЕООД е
прехвърлил на ищеца в настоящото производство вземането си към ответника, по
сключения договор за паричен заем. Договорът е описан в приложеното приложение на
л.19 от делото.
Видно от изготвената по делото
икономическа експертиза, неоспорена от страните и напълно възприета от съда, размерът
на задължението на ответника възлиза на : 700 лв., представляваща непогасена
главница , сумата от 23.66 лв., представляваща лихва , сумата от 207.24 лв.,
представляваща гаранция. По договора, плащане от страна на ответника няма, като
задължението му е погасено от гаранта „Фератум банк“ ЕАД.
За доказване на сключения договор за
кредит е представена справка-информациа, приложена на
л.6 от делото, както и общи условия към договор за гаранция-л.7 от делото.
При така установеното съдът прави следните
изводи : Безспорно е, че процесния договор за заем е
сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради което същият
представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл.6 от ЗПФУР. Съгласно чл. 6
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен
да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За
доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а
за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис
- ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. При този тип договори както преддоговорните
отношения, така и самото сключване на договора се осъществява чрез използване
на средствата за комуникация от разстояние. Като законът въвежда в тежест на доставчика да докаже както, че е изпълнил задълженията
си да предостави необходимата информация на потребителя и е спазил сроковете по
чл. 12, ал. 1 и 2, така също и изразеното от потребителя съгласие за сключване
на договора. Преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях (чл. 18, ал. 3). За
сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си,
че приема направеното от доставчика предложение, което при спор следва да се
докаже от доставчика. В настоящия случай ищецът не доказа по никакъв начин, че
между ответника и „Фератум България“ ЕООД е сключен
договор за заем, както и че по този договор, ответникът е получил каквато и да
е сума. Не са представени никакви доказателства- извлечение от електронна поща,
телефоннни разговори между кредитор и
кредитополучател, че на ответника е изпратена, съобщена необходимата информация
за предоставената услуга, както и доказателства, че последният е приел
предложените му условия, за да е обвързан с тях, т.е че е изразил съгласие за
сключването на договора. Поради което следва да се приеме, че между страните не
е възникнала облигационна връзка, въз основа на сключен договор за предоставяне
на финансова услуга от разстояние.
По отношение претендираната
такса гаранция, в размер на 207.34 лв., съдът намира, че такова вземане не
съществува, по следните съображения: съгласно приложените общи условия към
договор за гаранция, гарантът „Фератум банк“ ЕООД, се е задължил под формата на поръчителство, да
изпълнява задълженията по договори за потребителски кредити между клиента и
"Фератум България" ЕООД, като те са
неразделна част от договора за гарнация. Този договор
за гаранция се сключва между „Фератум банк“ и кредитополучателя. За да се пристъпи към
сключването на договор гарантът трябва да е одобрил предоставянето на гаранция
на клиента и да го е информирал за това по един от следните начини: чрез
изпращане на SMS на идентификационен номер на потенциалния клиент с информация
за начина, по които клиентът може да заяви съгласие за конкретните условия на
гаранцията и Общите условия; чрез изпращане на електронния адрес на клиента на
общите условия на договори и индивидуалния код за потвърждение; чрез
партньорски офис, търговския представител, които предоставят хартиен или друг
траен носител на конкретните условия на договора и общите условия към договора.
След одобрение от страна на гаранта клиентът изразява съгласие за сключване на
договор за гаранция и съгласие с общите условия. По делото не са представени
никакви доказателства, относно посочените по-горе факти, поради което не може
да се приеме, че такъв договор за гаранция е бил сключен.
Освен горното, дори и да се приеме,
че облигационните връзки са възникнали, то ищецът, се легитимира като кредитор
на ответника, по силата на договор за цесия, съгласно който кредиторът „Фератум банк“ ЕООД е прехвърлил
вземането си от ответника, на ищеца. Съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД, за да породи
действие,цесията трябва да бъде съобщена на длъжника и прехвърлянето ще има
действие спрямо него от деня, когато съобщението бъде получено, като до този
момент спрямо длъжника титуляр на вземането е цедента,
а не цесионера. За да породи действие съобщението,
следва да е направено от предишния кредитор. Действително закона не указва в
каква форма следва да бъде извършено съобщаването, но при всички случаи то
следва да достигне до длъжника. В настоящия случай цедента
е упълномощил цесионера да извърши уведомяването, но съобщаването не е достигнало до ответника. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел
същия да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на
новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента,
с който вземането на цедента спрямо длъжника е
прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по
настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се
извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на
приложеното пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания,
което не противоречи на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на
посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. По делото няма доказателства
уведомлението да е достигнало до длъжника. По ч.гр.д.№ 906/18 г. заповедта за
изпълнение не е достигнала до длъжника, връчена е на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК и след като не е
намерен работодател, чрез който да стане връчването на заповедта за изпълнение,
съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск по чл. 422 от ГПК. В
исковото производство ответникът, въпреки положените усилия, също не е открит
на регистрираните постоянен и настоящ адрес, от справката от НАП е видно, че
няма регистриран трудов договор, т. е. съобщенията не могат да бъдат връчени
чрез работодателя, което е наложило да и бъде назначен и да се представлява в
процеса от особен представител, комуто е връчен препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включая всички книжа,
свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо
задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В
практиката си ВКС приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо
длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера
уведомление, достигнало до него. / Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 г. на ІІ т. о., Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/13 г. на І
т. о. / В това производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен
представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа. В отговора си по чл. 131
от ГПК особения представител е направил оспорване на иска основано на липсата
на надлежно уведомяване за цесията. Връчването на особен представител не би
могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да
доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който
би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител се изчерпва с
осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело,
по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, защото не е
страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от
негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това
материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с
нов, няма да произведе този ефект /в този смисъл решение № 74/27.07.2017 г. по
в. т. д. № 154 по описа за 2017 г. на БАС, решение № 2350 от 7.04.2017 г. на
СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др. /. След като не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела
действието си спрямо ответника.
С оглед на изложените мотиви, съдът
намира, че предявените искове са неоснователни и като такива, следва да бъдат
отхвърлени.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Васил Левски ”, № 114, етаж
Мецанин, представлявано от Р. Г. А. и Т.
Я. К. действащи чрез пълномощник юрк.Д.В.А. против Н.Я.Н.,
ЕГН ********** ***, представляван от назначения му особен представител а..М.А.,
установителни
искове за съществуване на вземания за сумата от 700 лв. – главница до погасяване на кредита,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 29.05.2018г.
до окончателното изплащане на задължението; 23.66 лв. - договорна лихва от 07.04.2016 г. до 07.04.2016г.; 80
лв. – такси; 207.34 лв. –
гаранция по кредитна сделка; 29.94 лв. – мораторна
лихва от 08.04.2016г. до 17.05.2018г., претендирани по
Договор за кредит № 356620 от 08.03.2016
г., сключен между „Фератум България“ ЕООД, договор за
гаранция № 356620 от 08.03.2016 г. между „Фератум банк“ ЕООД и
ответника Н.Н., които задължения са цедирани на ищеца с Договор за цесия от 01.12.2017г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, № 513 от 30.05.2018 г. по
ч.гр.д.№ 906/18 по описа на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, на осн.
чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1, във вр. с чл.99,
ал.1, чл.240, ал.2, от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред Търговищкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :